Мотиви към Присъда № 260007/14.06.2022 год. постановена
по НОХД № 174/2021 год. по описа на ЯРС:
Районна прокуратура - Ямбол е
предявила обвинение срещу подсъдимата Ю.Г. *** за това, че на 01.09.2020 г., около 19:00 часа в гр.
Ямбол, на паркирано в ж.к. ***, пред бл.***, на паркинг до трафопост „ТП Светлина“ МПС - лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с peг. № ***, чрез нанасяне на множество удари с камък по
автомобила е унищожила и повредила противозаконно чужди движими вещи, както
следва: счупило стъкло на предна дясна врата на стойност 102,00 лева, счупила
дясно странично огледало на стойност 115,00 лева, счупила ляво странично
огледало на стойност 115,00 лева, счупила предно ветроупорно стъкло на стойност
292,00 лева, счупила предна дясна чистачка на стойност 21,50 лева, счупила
задна чистачка на стойност 19,00 лева, всички на обща стойност 664,50 лева и
повредила предна дясна врата - охлузила и деформирала навътре, на стойност
300,00 лева, всички собственост на Н.С.И. и М.С.И. ***, като им е нанесла щета
на обща стойност 964,50 лева - престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Пострадалите физически лица Н.С.И.
и М.С.И. по реда на чл.84 и сл. от НПК бяха конституирани в качеството на
граждански ищци в наказателното производство, предявявайки против подсъдимата Ю.Г.Г.
граждански иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 964,50
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането и
молят съда за уважаването на исковата претенция за имуществени вреди в пълен
размер.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимата Ю.Г.Г., като изразява
становище, че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие се
установи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което
пледира да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл.216,
ал.1 от НК. Относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата,
счита, че следва да бъде наложено такова към минималния размер, предвиден в
закона, което да бъде отложено за изтърпяване за определен от съда изпитателен
срок. Предявеният граждански иск намира, че следва да бъде уважен в
претендирания му размер.
Подсъдимата Ю.Г.Г. участва лично
в съдебно заседание и с назначеният й от съда служебен защитник – адвокат от АК
– гр.Ямбол. Същата не дава обяснения за начина на осъществяване на деянието,
тъй като на последното съдебното заседание не се яви и делото бе разгледано в
нейно отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.4, б.„а“ от НПК, предвид това, че е напуснала пределите на Република България и
местоживеенето й извън страната е неизвестно. Защитникът й пледира подсъдимата
да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, тъй като в хода на
съдебното следствие не се е доказало по безспорен начин, че е осъществила
състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Алтернативно пледира да й бъде
наложено наказание към минималния размер. Пледира за отхвърляне на предявения
граждански иск.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 01.09.2020г. подсъдимата Ю.Г. ***.
На посоченото място, на паркинг до трафопост „ТП Светлина“ видяла МПС - лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с peг. № ***, за който знаела, че
се ползва от свид. Н.С.И.. В продължение на няколко години подс. Г. имала
интимна връзка със свид. И., впоследствие отношенията между тях се влошили и
връзката приключила. Неудовлетворена и ядосана от това обстоятелство, подс. Г.
решила да повреди посоченият лекия автомобил. В изпълнение на така взетото
решение, около 19:00 ч., на 01.09.2020 г., подсъдимата взела от земята камък и
хвърлила същия срещу стъклото на предна дясна врата. В резултат на последвалия
удар стъклото се счупило. По земята се разпръснали парчета от стъкла и паднал
камъка. Подсъдимата взела камъка от земята и отново го хвърлила срещу дясното
странично огледало. От последвалия удар същото се счупило. Подсъдимата Г.
отново взела камъка от земята и го хвърлила срещу лявото странично огледало. От
последвалия удар същото се счупило. След това същия камък хвърлила срещу предно
ветроупорно стъкло. От последвалия удар счупила същото заедно с предната дясна
чистачка. Подсъдимата отново взела камъка от земята и го захвърлила отзад по
автомобила. При последвалия удар се счупила задната чистачка. След това с
камъка подс. Г. нанесла удари по предната дясна врата на автомобила, в
резултата на което охлузила и деформирала навътре същата.
Вследствие нанесените множество
удари с камък по автомобила собственост на Н.С.И. и М.С.И. ***, подс. Г.
счупила стъклото на предна дясна врата, дясното странично огледало, лявото
странично огледало, предното ветроупорно стъкло, предната дясна чистачка,
задната чистачка и охлузила и деформира навътре предната дясна врата на лекия
автомобил.
По същото време свид. В.Ч. се
намирал наблизо и чул шум от счупване на стъкла, огледал се и видял подс. Г. да
нанася удари с камък по л.а. „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с per. № ***.
Позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се.
Свид. И.П. по същото време се
намирал на терасата на апартамента си в ж.к. „***. Чул шум от счупване на
стъкла, огледал се и видял подс. Г. да нанася удари с камък по л.а. „Мицубиши“,
модел „Аутлендър“ с per. № ***.
По делото е било извършено
разпознаване на лица при което свид. П. разпознал подс. Г..
Видно от заключението на
изготвената по делото оценителна автотехническа експертиза, нанесени щети от
гореописаното деяние по л.а. „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с peг. № ***,
собственост на Н.С.И. и М.С.И. *** е на обща стойност 964,50 лева, както
следва:
-
стъклото на предна дясна врата на стойност 102,00 лева,
-
дясното странично огледало на стойност 115,00 лева,
-
лявото странично огледало на стойност 115,00 лева,
-
предното ветроупорно стъкло на стойност 292,00 лева,
-
предната дясна чистачка на стойност 21,50 лева,
-
задната чистачка на стойност 19,00 лева,
-
предна дясна врата на стойност 300,00 лева.
В хода на съдебното следствие е
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която
се установява, че подсъдимата не страда от психично заболяване, което да
уврежда психичните годности. Разбира свойството и значението на постъпката си и
на извършеното. Подсъдимата може да участва в наказателното производство.
В хода на съдебното следствие е
назначена и изготвена съдебно-психологична експертиза, от заключението на която
се установява, че по време на извършване на деянието подсъдимата не се е
намирала в състояние на силно раздразнение.
От приложената по делото справка за съдимост е видно,
че подсъдимата Ю.Г.Г. е неосъждана.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимата Ю.Г.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 01.09.2020 г., около 19:00 часа в гр. Я, на паркирано
в ж.к. ***, на паркинг до трафопост „ТП Светлина“ МПС
- лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с peг. № ***, чрез нанасяне на множество удари с камък по
автомобила е унищожила и повредила противозаконно чужди движими вещи, както
следва: счупило стъкло на предна дясна врата на стойност 102,00 лева, счупила
дясно странично огледало на стойност 115,00 лева, счупила ляво странично
огледало на стойност 115,00 лева, счупила предно ветроупорно стъкло на стойност
292,00 лева, счупила предна дясна чистачка на стойност 21,50 лева, счупила
задна чистачка на стойност 19,00 лева, всички на обща стойност 664,50 лева и
повредила предна дясна врата - охлузила и деформирала навътре, на стойност
300,00 лева, всички собственост на Н.С.И. и М.С.И. ***, като им е нанесла щета
на обща стойност 964,50 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото в хода на
досъдебното производство Н.И., М.И., В.Ч. и И.П., които се кредитират изцяло от
съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по
делото писмени доказателства. При определяне стойността на унищожените и
повредени чужди движими вещи, съдът кредитира напълно заключенията на вещото
лице, съставило оценителната автотехническа експертиза и допълнителна такава,
като обективни и компетентни и изслушани в съдебно заседание. Съдът кредитира
изцяло и заключенията на изготвените в хода на съдебното следствие
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи, като обективни и
компетентни.
От обективна страна безспорно по
делото се установи, че предмет на престъплението е чужда движима вещ,
непринадлежаща на подсъдимата. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие
- нанасяне на удар с камък върху вещта, с което поведение подсъдимата е
повредил и унищожила предмета на въздействие. Повреждането и унищожаването на
вещта е довело до такова структурно изменение в качеството на вещта, че същата
е била временно негодна за използване според първоначалното й предназначение.
Налице са и следващите признаци на деянието от обективна страна, а именно повреждането
и унищожаването е било извършено от подсъдимата противозаконно. От данните по
делото се установява, че подсъдимата не е имала правно основание за повреждане
и унищожаване на процесната вещ. Престъплението по чл.216, ал.1 от НК е
резултатно, като в случая е настъпил и предвиденият престъпен резултат -
имуществена вреда за собственика на повредената от обвиняемия движима вещ.
От субективна страна при
осъществяване на деянието подсъдимата Г. е действала с пряк умисъл, тъй като е
съзнавала, че въздейства върху чуждите движими вещи, предвиждал е унищожаването
и повреждането им и като последица от това въздействие, подсъдимата пряко е
целяла настъпването на този резултат.
Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимата, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимата Ю.Г.Г. престъпление по чл.216, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. При определяне на наказанието,
съдът отчете високата степен
на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления към настоящия момент в страната, сравнително
високата стойност на унищожените и повредени вещи, а от друга страна отчете
чистото съдебно минало на подсъдимата Г.. С оглед на изложеното съдът определи
на подсъдимата наказанието при условията на чл.54 от НК, като й наложи
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът счита, че за
постигане на целите на наказателната репресия не е необходимо подсъдимата да
изтърпи ефективно така наложеното й общо наказание и тъй като липсват законови
пречки за това, отложи изпълнението на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата
в сила. С така наложеното наказание на подсъдимата, съдът счита, че биха се
постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът уважи като основателен и
доказан предявения граждански иск против подсъдимата Ю.Г.Г., която следва да
заплати на гражданските ищци Н.С.И. и М.С.И. сумата от 964,50 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.09.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като обвинението бе доказано,
съдът осъди подсъдимата Ю.Г.Г. да заплати направените по делото, от които
311,10 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР гр.Ямбол,
452,80 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС и държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск от 50 лв. в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: