№ 13995
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110115145 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Постъпила е искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу С. Б.
М., ЕГН **********, и М. М. М., ЕГН **********, в качеството им на
собственици на Апартамент № 26, находящ се в гр. С......., с присъединен
абонатен № ******, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят
при условията на разделност сумите, както следва:
- за С. Б. М., ЕГН **********, 3/4 от общото задължение, а именно-
сумата от 923,95 лв., представляваща представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда- 23.03.2023 г.,
до окончателното й изплащане, сумата от 192,99 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 20,71
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 3,37 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 07.03.2023 г., и
- за М. М. М., ЕГН **********, 1/4 от общото задължение, а именно-
сумата от 307,98 лв., представляваща представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда- 23.03.2023 г.,
до окончателното й изплащане, сумата от 64,33 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., сумата от 5,18 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., и сумата от 1,12 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 07.03.2023 г.
1
В исковата молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, поддържа, че
ответниците, в качеството им на наследници по закон на М. Г. М., са
съсобственици на топлоснабден имот Апартамент № 26, находящ се в гр.
С......., с присъединен абонатен № ******, и като такива, по смисъла на 153,
ал. 1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се,
че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т. С.” ЕАД
на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет
страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за
което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от ищеца съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на
предявените искове и претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени
в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период. Прави искане по чл. 192 ГПК за
задължаване на Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“,
да представи договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117
ЗТСУ за процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават общ отговор на исковата
молба, с който оспорват исковите претенции по размер. Поддържат, че са
извършвани плащания през процесния период. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
2
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на
обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Не се спори между страните, че ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия, тъй като същите са собственици на
топлоснабдения имот. Същото се установява и от представения договор за
покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ(Отм.).
Ето защо съдът намира, че е установена първата предпоставка за
уважаване на иска, а именно налице е облигационна връзка между страните.
По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:
По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно
компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че Сградата, в която се намира процесният имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода 05.2019г.- 04.2021г"Т. С.” ЕАД
ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер в АС. За сметка на ищеца
са отчислявани технологични разходи за АС в размер, съгласно данни за
подгревателите от производител и във връзка с методиката. Дяловото
разпределение, извършено от фирма "Т. С.” ЕАД за ЕС и процесния имот е в
съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди за
сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период е : +294.10лв. (за
доплащане). Общата сума за топлинна енергия начислена от ’’Т. С.” ЕАД във
фактури за абоната през процесния период е 974.67лв. за битово горещо
водоснабдяване. Извършените измервания в АС , начисления по фактури,
дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на С. Б. М.
и М. М. М., аб.****** са в съответствие с изискванията на действащата
Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период. През
процесния период за абонатната станция е действал общ топломер, който е от
търговски тип и е бил изправен.
Ето защо съдът намира, че по делото се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 1228,91 лева.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за
главница за ТЕ е определен в ОУ.
3
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по
ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се
формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на
ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма
пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в
настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални
такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 255,10
лева мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
4
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в
случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е
възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради
което и искът е основателен. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да
получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на
обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод, че таксата за
извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по
силата на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от
продавача. Следователно, доколкото задължението за заплащането на таксата е
различно от задължението по договора за продажба на топлинна енергия -
доколкото фирмата за дялово разпределение е прехвърлила на ищеца правото
да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена за отчетен
период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не
доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например,
различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово
разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на
извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата
дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно
20,71 лева.
Съдът намира, че искът за главницата за дялово разпределение в размер
на 6,71 лева се явява основателен, тъй като същият е обусловен от
установяване на дължими суми за дялово разпределение.
Предвид обстоятелствата че исковете са установени по основание и
размер на разглеждане подлежат двете възражения на ответниците за
5
погасяване чрез плащане и за изтекла погасителна давност.
По отношение на възражението за погасяване.
Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗЗД Този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
По делото са представени 5 бр. разписки за извършени плащания в общ
размер на по 50 лева, като плащанията са извършени чрез доставчик на
платежни услуги „И. П.“.
Общата стойност на извършените плащания възлиза на сумата от 250
лева.
Съдът намира че следва да бъдат отбелязано следното.
На първо място на съдът му е служебно известно, че в подобни случаи с
направени частични плащания, счетоводството на ищеца не винаги
осчетоводява сумите съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД и съгласно изявлението
на длъжника кое задължение погасява.
Но настоящия случай обаче не е такъв. Във всички разписки е посочено,
че се погасява задължението по фактура ********* от 07.2017г. Плащането не
е направено директно на касите на ищеца, а чрез доставчик на платежни
услуги пред който ответниците са заявили основанието за плащане, а именно
горепосочената фактура от 07.2017г.
Ето защо съдът намира, че плащанията извършени чрез „И. П.“ на
стойност 250 лева не касаят настоящия исков период, а са погасили предходни
задължения.
Следва да се държи сметка, че вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза в заключението си, е посочило че във връзка с исковия период не
са осчетоводени постъпили плащания.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
6
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
24.03.2020г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са
претендираните вземания за периода м.05.2017г. – м.06.2018г. Съгласно
заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза това са всички
непогасени вземания по обща фактура № **********/31.07.2019г. за периода
от м.05.2019г. до м.02.2020г. в общ размер на 627,42 лева. Законната лихва
върху тази сума възлиза на 160,30 лева.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата, сумите за
доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху тази сума, които не са
погасени по давност.
Следователно ответниците отговарят за задължението от 604,51 лева
главница, и за сумата от 94,80 лева лихва както и за сумите от 20,71 лева
главница за услугата дялово разпределение и 6,71 лева лихва върху главницата
за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС Всеки съсобственик участвува
в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ето защо от
горепосочените суми се дължат разделно от ответниците като С. Б. М., дължи
¾ съразмерно на частта си, а М. М. М., ЕГН ********** дължи ¼.
При този изход на производството право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
В исковото производство на ищеца се следват разноски в размер на
312,29 лева разноски за държавна такса и депозити за вещи лица
Ищецът е претендирал и разноски за юрисконсултско възнаграждение
като съдът определя същото в размер на 100 лева. Съразмерно на уважената
част от исковете на него му се следват разноски в размер на 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
7
На ответниците също се следват разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Същите са представили доказателства за сторени разноски в размер на
200 лева за съдебно-техническа експертиза и 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответниците се следват
разноски в размер на 300 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, С. Б. М., ЕГН **********, адрес гр. С......., ап. 26 ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С...., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 453,39 лева - главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес адрес гр.
С......., ап. 26, за периода от м.5.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 23.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 71,10 лева -
мораторна лихва за забава от 24.03.2020г. до 07.03.2023г., сумата от 15,53 лева
главница за услугата дялово разпределение ведно със законната лихва от
23.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,49 лева
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.03.2020 – 07.03.2020 КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. С.... срещу С. Б. М., ЕГН **********, адрес гр.
С......., ап. 26 искове за разликата над присъдените размери от 453,39 лева –
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до пълния
претендиран размер от 923,95 лв. и за сумата над присъдения размер 71,10
лева - мораторна лихва за забава от 24.03.2020г. до 07.03.2023г. до пълния
претендиран размер от 192,99 лева КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ за
периода м.05.2019г. – м.04.2020г.;
ОСЪЖДА, М. М. М., ЕГН **********, адрес гр. С......., ап. 26 ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С...., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 151,13 лева - главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес адрес гр.
С......., ап. 26, за периода от м.5.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 23.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 23,70 лева -
мораторна лихва за забава от 24.03.2020г. до 07.03.2023г., сумата от 5,18 лева
главница за услугата дялово разпределение ведно със законната лихва от
23.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,29 лева
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.03.2020 – 07.03.2020 КАТО
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. С.... срещу М. М. М., ЕГН **********, адрес гр.
С......., ап. 2 искове за разликата над присъдените размери от 151,13 лева –
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до пълния
претендиран размер от 307,98 лв. и за сумата над присъдения размер 23,70
лева - мораторна лихва за забава от 24.03.2020г. до 07.03.2023г. до пълния
претендиран размер от 64,33 лева КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ за
периода м.05.2019г. – м.04.2020г.;
ОСЪЖДА С. Б. М., ЕГН **********, и М. М. М., ЕГН ********** адрес
гр. С......., ап. 2 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК сумата от
312,29 лева разноски за държавна такса и депозити за вещи лица и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С.... ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. М., ЕГН **********, и М. М. М.,
ЕГН ********** адрес гр. С......., ап. 2, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата
от 300 лева разноски в производството за депозити за вещи лица и адвокатски
възнаграждения.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9