Решение по дело №494/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 298
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20205510100494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. К., 17.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданско отделение, в публично съдебно заседание на 15.06.2020 година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 494 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Гражданско дело № 494/2020 г. по описа на Районен съд- К. е образувано от юрисконсулт Емил Енев, пълномощник на  “К.Б.“ ЕООД, със седалище и  адрес на управление:***, п.к. 1606 с управител Радослав Велчев, срещу Н.Д.Х., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр.чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД с цена на иска 390,09 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на 06.12.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Н.Д.Х. бил сключен Договор за кредит № ********по реда на чл. 6 ЗПФУР - предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Сочи, че на 06.12.2015 г. страните сключили договор за кредит под № ********в системата на „Вивус“.  Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 05.01.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя посредством паричен превод в системата на Изипей. В основание на превод били посочени трите имена, ЕГН на ответника и номер на процесния договор.  На падежната дата Н.Х. не погася дължимата сума и изпада в забава. Съгласно условията на договора била начислена наказателна лихва.

Сочи, че след изпадането в забава, до длъжника били изпратени три броя напомнителни писма от страна на кредитора. Същите, съгласно т. 13.5. от Общите условия към договор за кредит се таксували по 10,00 лева  за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки писмата ответникът не погасявал гореописаните вземания.

Сочи, че на 23.11.2018 г. „4финанс“  ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърлил  на цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - 300,00; наказателна лихва – 442,26; 30,00 лева – такса за събиране; По силата на включения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът  изрично бил  упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Сочи, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била получена лично от Н.Х. на 20.12.2018 г.

Сочи, че с настоящата молба претендира сумата от 390,09 лева, представляващи неизплатена главница по договор за кредит и мораторна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 14.02.2020 г.

 

Моли съда да  постанови съдебно решение, с което да осъди Н.Д.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на „К.Б.“ ЕООД следните претендирани суми: 300,00 лева - неплатена главница по Договор за кредит; 90,09 лева – мораторна лихва за забава за периода 01.03.2017 г. до  14.02.2020 г.; законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

Претендира за разноски. Посочва банкова сметка.

 

***. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени исковата молба и приложенията към нея..

 

Ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, процесуалният му представител  депозира становище, в което заявява, че  поддържа исковата претенция и претендира за постановяване на неприсъствено решение.   

Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът не се явява и не  изпраща процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.

 

  Към исковата молба са представени писмени доказателства:  Договор за кредит № ********/06.12.2015 г.; Общи условия; Разписка № ******************/06.12.2015 г.; Договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. и Приложение № 1 към него; Приложение № 5 към договор за цесия – потвърждение за прехвърляне на вземания; Приложение № 4 към договор за цесия – пълномощно; известие за доставяне; извлечение от лихвен калкулатор.

 

    

 

 

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:

С протоколно определение от 15.06.2020 г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е  направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло. 

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати  на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер *** 250,00 лева, от които 100,00 лева за  държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.  

Ищецът е посочил банкова сметка на „К.Б.“ ЕООД, по която може да бъде преведена присъдената сума: IBAN: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“ ЕАД.

 

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Н.Д.Х., ЕГН **********  адрес: ***,   да заплати  на К.Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, ул. „******“ № 10, представлявано от Р.В.– управител, следните суми: 300,00  лева /триста лева и 00 ст./ главница по договор за кредит № ********/06.12.2015 г. 90,09 лева /деветдесет лева и 09 ст./ - мораторна лихва за забава от 01.03.2017 г. до 14.02.2020 г.; ведно със законната лихва от 20.02.2020 г.

ОСЪЖДА  Н.Д.Х., ЕГН **********  адрес: *** да заплати  на К.Б.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, ул. „******“ № 10, представлявано от Р.В.– управител сумата от 250,00 лева /двеста и петдесет лева и 00 ст./ за направените съдебни и деловодни разноски по настоящото  производство.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: