Присъда по дело №56/2024 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 56 по описа за 2024 г. на РС - Попово
Производството по делото е образувано по внесен от РП – Търговище, ТО - Попово
обвинителен акт против Р.В. В. за това, че на 30.09.2023г., за времето от 21.00 часа до 23.00
часа, в гр. Попово, при условията на продължавано престъпление и на домашно насилие, се
заканил с убийство на съпругата си А.Б.В.от гр. Попово като:Около 21.00 - 21.30 часа й
казал /на турски език/ в разговор с нея по телефон „Ще те хвана, казах ти, ще дойда и ще ти
откъсна главата!“;
Около 22.30 - 23.00 часа й казал лично на висок тон /на турски език/, блъскайки по
входната врата на дома й в гр. Попово, ул. „Б. № вх. , ет., „Отвори вратата! Ако вляза вътре
ще те заколя и ще те пребия! Не знам какво ще стане като вляза!“, като всяко от деянията
представлява заканване, което би могло да възбуди основателен страх у пострадалата за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК
В съдебно заседание, представителя на Районна прокуратура – Търговище, поддържа
повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание ЛОС в размер на една година и шест месеца, изпълнението на което да
бъде отложено на осн. чл. 66 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв. Бейтулова. Защитникът на
подсъдимия счита обвинението за недоказано и моли за оправдателна присъда. При
условията на евентуалност моли за налагане на наказание „пробация“ със съответните
възпитателни мерки.
В последната си дума, подсъдимият изказва съжаление за случая и моли за
минимално наказание.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.е.В., е български гражданин, с адрес: с. Г. общ. О. ул. „В.Л.“ №, с
основно образование, строител в „Акаунт Билдинг“ ООД, неосъждан /реабилитиран/.
В. и св. А.а.В.били женени от 31.08.2014г. Двамата имали дъщеря - Я.Р.В., родена на
., която страдала от „Синдром на Даун“.
На 04.06.2023г. поради множество неразбирателства помежду им подсъдимият и св.
Вейселова се разделили, като тя напуснала семейното жилище и първоначално отишла
заедно с детето при баща си в с. Л., общ. О., а две седмици след това отишла да живее в дома
на майка си - св. П. И. Ю., в гр. П. - на ул. „Б.“ №, вх., ет..
На 30.09.2023г. около 21.00 - 21.30 часа св. В.била на разходка в централната част на
гр. Попово заедно е дъщеря си, сестра си /на 10 год./ и майка си- св. Ю.. Тогава тя получила
телефонно обаждане по мобилния си телефон от подс. Вейселов, който поискал да вземе
детето им. Св. В. му отказала, тъй като било късно, а и по начина, по който говорел,
забелязала, че той бил употребил значително количество алкохол. Разговорът бил на турски
език. Подсъдимият настоявал, че ще отиде и ще вземе дето си. Той говорел решително и на
висок тон, което изплашило пострадалата и тя включила високоговорителя на мобилния си
телефон, за да чуе и майка й разговора, както и записала същия, за да може впоследствие
той да бъде пресъздаден. В хода на този разговор подс. В. казал /на турски език/ със
заплашителен тон „Ще те хвана, казах ти, ще дойда и ще ти откъсна главата!“. Това много
изплашило пострадалата и тя започнала да трепери. Св. Ю. също чула думите му и видяла,
че те много притеснили св. В.. Поради това те прекъснали разговора и с двете деца се
прибрали в дома си - на ул. „Б.“ №, вх. , ет. , в гр. П.. Скоро след това - около 22.30 -23.00
часа, подсъдимият действително пристигнал пред входната врата на горепосоченото
жилище. Това още повече изплашило св. Вейселова, защото показвало категоричност на
решенията му, а и фактът, че бил видимо пиян допълнително допринасял за притеснението
й. Подс. Вейселов позвънил на звънеца, след което започнал да блъска и да удря по входната
врата с юмруци и с ритници, като викал /на турски език/ „Отвори вратата! Ако вляза вътре
ще те заколя и ще те пребия! Не знам какво ще стане като вляза!“. Поради това, че викал
1

силно думите му били възприети не само от пострадалата, а и от 10 -годишната й сестра и от
св. Юлиянова, които също много се изплашили, а малката Я.В., започнала да трепери и да
плаче. Подсъдимият звънял на пострадалата и по телефона, но тя не отговаряла на
обажданията му. Св. Вейселова и св. Юлиянова излезли на терасата на апартамента и оттам
започнали да викат за помощ. Междувременно полицейски служители от РУ - Попово, които
вече били получили сигнал за случващото се, пристигнали на място. Св. М. А.Т. - мл.
инспектор в РУ - Попово, приближавайки се към адреса видял, че св. Ю. викала от терасата
на жилището „По - бързо, че ще ни убие!“. След това, докато се качвал по стълбището във
входа чул мъжки глас да казва „Отвори вратата!“, което било съпроводено с блъскане по
вратата. Когато полицейските служители видели подсъдимия, те забелязали, че той бил във
видимо нетрезво състояние, което си личало по говора и поведението му. Те установили
самоличността му и веднага го извели от входа, след което му съставили протокол за
предупреждение и разпореждане по ЗМВР, които той подписал без възражения. Още на
следващия ден св. Вейселова подала жалба в РУ - Попово за случилото се.
В следващите няколко дни тя продължавала да бъде все още много притеснена и
изплашена от думите и действията на подсъдимия на 30.09.2023г., като поради това и
известно време отказвала и да му предаде детето, за да го види. По случая била извършена
проверка от органите на РУ - Попово, в хода на която на пострадалата са били разяснени
възможностите за защита, с които разполага по Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Впоследствие е било образувано и настоящото наказателно производство за
извършеното престъпление.
От събраните в хода на разследването по досъдебното производство доказателства се
установило, че към 30.09.2023г. пострадалата и подсъдимия са били съпрузи /двамата са се
развели на 09.01.2024г./ и престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство е било извършено „в условията на домашно насилие“ по смисъла на т. 31 на
чл. 93 от НК.
Така приетата за установена фактическа обстановка, се потвърждава от
доказателствената съвкупност събрана в хода на ДП и в съдебната фаза на процеса.
По делото като свидетели бяха разпитани А.Б.В., П. И.Ю., М.А.Т., Я. С.Я. и Б.А.А..
Разпитана пред съда пострадалата А. В.излага, че на 30.09.2023 г., В., заедно с майка
си, детето си и сестра си, се намирали на центъра до сградата на Общинска администрация
– Попово. В един момент тя получила телефонно обаждане от подсъдимия – бащата на
детето й, който искал да говори с дъщеря им. Вейселова пуснала високоговорителя, за да
може всички да чуят разговора.
Още от първите му думи тя усетила, че той е пиян и ядосан. Той настоявал да дойде
веднага да види детето, но Вейселова му обяснила, че вече е късно и предложила да дойде
на следващия ден. Подсъдимият не приел това и започнал да се ядосва, крещейки, че ще
дойде и ще вземе детето със сила. Точните думи били: „Сега ще дойда и ще взема детето, а
тебе ще те пребия.“ После той продължил с още по-заплашителен тон, казвайки, че ще я
убие. Майката на Вейселова, която стояла до нея, чула всичко.
Вейселова се изплашила и пуснала телефона си на запис. Подсъдимият продължавал
да крещи, заплашвайки пострадалата, че ще я пребие. Разговорът се водел на турски език и
продължил повече от половин час.
След като разговорът приключил, Вейселова споделила с майка си опасенията си, че
подсъдимият може наистина да дойде. Майка й я успокоила, но тя все пак решила да се
обади на баща си, който й съобщи, че подсъдимият бил при него, пиян и ядосан. Бащата на
Вейселова предупредил подсъдимия, че постъпва неправилно и че ще уплаши децата. По-
късно той й каза, че подсъдимият е тръгнал към тях.
Силно разтревожена, Вейселова се обадила в полицията, от където я посъветвали да
остане в дома си. Малко по-късно В. погледнала от терасата и видяла подсъдимия да идва
към дома им. Той започнал да звъни на звънеца и да крещи, „ Отвори вратата. Ако вляза
вътре, ще те заколя, ще те пребия! Не знам какво ще стане като вляза…“.
Вейселова и семейството й останала вътре в дома. Майката на пострадалата излязла
на терасата и започна да вика за помощ, надявайки се, че полицаите ще дойдат бързо.
След известно време на мястото на инцидента пристигнали служители на РУ –
Попово, които задържали подсъдимия. Той обаче продължавал да обижда Вейселова на
турски език и отказвал да се подчини на полицейските разпореждания. Полицаите го отвели
с патрулния автомобил, по-късно се обадили на Вейселова, за да я попитат дали иска да
2

подаде жалба, което тя направи на следващата сутрин.
След този инцидент В.била много уплашена. Три дни не могла да спи и постоянно се
оглеждала, когато излизала навън, страхувайки се, че подсъдимият може да се появи
отнякъде. Записът на разговора бил предаден в РУ – Попово на флаш памет.
Разпитана пред съда свидетелката Ю. разказва за събитията от вечерта на
30.09.2024г., които са настъпили, докато тя, дъщеря й – пострадалата
Вейселова, внучка й и другата й дъщеря, която била на 10 години били в центъра на гр.
Попово. Св. В. получила обаждане от бившия й вече съпруг - подсъдимия В., който още
тогава живеел отделно. Той искал да види детето. Св. Ю. разказва, че дъщеря й отказала да
му позволи да види детето, защото било късно и защото била убедена, че Р.В.е пиян.
Разговорът по телефона бил на турски език.
След като са се прибрали у дома, подсъдимият продължил да звъни на дъщерята на
Ю. и да заплашва, че ще я убие и ще и откъсне главата. Той дори пристигнал в дома им,
където се опитал да влезе насилствено, като удрял и викал пред вратата. Семейството било
силно уплашено, особено дъщерята на Ю. и малката внучка, които се разтревожили за
своята безопасност.
Полицията била насочена към мястото на инцидента след сигнал на Ю., и
подсъдимият бил задържан.
Така свидетелката Ю. потвърди пред съда заплахите и проявената агресия, които
подсъдимият е отправил към пострадалата В. и нейното семейство през инкриминираната
вечер чрез думите „Ще ти откъсна главата“, „Ще те убия.“.
Свидетелят Т. дава сведения за инцидента, който се е случил на 30.09.2024г. около
23.00 ч., докато е бил дежурен в РУ - Попово. В районното управление бил получен
сигнал, че на бул. „Б.“ в гр. Попово мъж блъска на вратата на апартамента на бившата си
съпруга. Заедно с колегата си отишли на мястото и установили, че подсъдимият
действително удрял вратата на дома, в който се намирала бившата му вече съпруга.
Полицаите провели разговор с подсъдимия, който им обяснил, че искал да види дъщеря си.
Полицаите отвели подсъдимия в РУ – Попово и съставили протокол за предупреждение,
който той подписал без възражения. Подсъдимият бил изрично предупреден, че ако се върне
на същия адрес след като бъде освободен, ще бъде задържан.
Св. Т. посочва, че в момента на инцидента други хора не са били на място, освен една
госпожа на терасата. Също така, споменава, че разговорът между подсъдимия и жените в
жилището е воден на турски език и е бил на висок тон. Подсъдимият посочил, че иска да
види дъщеря си, като това е било мотивът му за посещението.
При отвеждането на подсъдимия в полицейското управление, Толупов уточнява, че
той е бил във видимо нетрезво състояние.
Свидетелят Я. представя подробности за събитията на инкриминираната дата, които
са свързани с подсъдимия. Двамата били колеги и работили заедно при баща на Я..
Яшаров посочва, че подсъдимият го посетил на обяд и му споменал, че иска да види
вечерта дъщеря си. Понеже подсъдимият нямал шофьорска книжка и автомобил, помолил
Я. да го закара. Вечерта Яшаров отвел Вейселов в центъра на гр. Попово и спрели до
заведението „Бакарди“. Подсъдимият излязъл от колата, а Я.останал в нея. След това,
полицаи са пристигнали и са арестували подсъдимия.
Според свидетеля, когато е возил В., той е бил спокоен и в нормално състояние,
въпреки че е бил пиян.
Свидетелят А. - баща на пострадалата представя детайли за събитията, свързани от
30.09.2023 г. Разказът му започва с това, че Р. В. му звънил и му съобщил, че ще дойде от с.
Гърчиново до с. Люблен, за да отидат заедно в гр. Попово при дъщеря му. А.усетил, че Р.е
употребил алкохол и го посъветвал да не идва. Самият Алиев бил току-що се върнал от
работа в с. Хлебарово. Подсъдимият все пак пристигнал в с. Люблен, като свидетелят
уточнява, че друг човек е управлявал автомобила. А. отказал на подсъдимия да отидат при
дъщеря му. Впоследствие подсъдимия звъннал на пострадалата и казал, че отива при тях.
А.посъветвал дъщеря си да се обади в полицията, за да не възникнат проблеми.
А. допълва, че на 29-ти септември подсъдимият му се обадил и му обяснявал за
някакъв проблем, свързан с дъщеря му, която била с друг мъж. Подсъдимият бил агресивно
настроен и казал, че ще отиде да ги „трепе“. Въпреки усилията на Алиев да усмири
Вейселов, той бил решен да изпълни намисленото. По време на разговора, посочен от А.
3

подсъдимият не бил споменавал желание да види детето си, а по-скоро агресията му била
насочена към пострадалата.
Съдът намира свидетелските показания за достоверни и житейски логични, поради
което изцяло ги кредитира.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция подсъдимия даде
обяснения, като твърди, че ситуацията е съвсем различна от това, което са представили
свидетелите. Той пояснява, че е просто един баща и изразява грижи за своето дете, което е
със специални нужди, имащо Синдром на Даун. Подсъдимият изрично посочва, че не е
агресивен човек и не е извършвал насилие върху бившата си съпруга. След като полицията
пристигнала, той им сътрудничил, а в последствие не се е опитвал да се свърже с бившата
си съпруга.
Той признава, че е говорил по телефона с пострадалата и може да е изразявал
различни емоции, особено когато е бил ядосан, но твърди, че не е бил пиян в този ден, а
едва се бил върнал от работа. Подсъдимият се опитвал да обясни на бившата си съпруга, че
желае да види детето си и че се надявал да възобновят отношенията си, особено заради
благополучието на детето.
Като цяло подсъдимият не оспорва установената фактическа обстановка, но заявява,
че всичко, което е казал, е било в контекст на грижа за детето, и не е имал намерение да
направи нищо лошо.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат
следните изводи:
От обективна страна подсъдимият Р.В.В. е осъществил фактическия състав на
престъплението чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
на 30.09.2023г., за времето от 21.00 часа до 23.00 часа, в гр. Попово, при условията на
продължавано престъпление и на домашно насилие, се заканил с убийство на съпругата си
А.Б.В.от гр. Попово като:
Около 21.00 - 21.30 часа й казал /на турски език/ в разговор с нея по телефон „Ще те
хвана, казах ти, ще дойда и ще ти откъсна главата!“;
Около 22.30 - 23.00 часа й казал лично на висок тон /на турски език/, блъскайки по
входната врата на дома й в гр. П. ул. „Б.“ №, вх. , ет. , „Отвори вратата! Ако вляза вътре ще
те заколя и ще те пребия! Не знам какво ще стане като вляза!“, като всяко от деянията
представлява заканване, което би могло да възбуди основателен страх у пострадалата за
осъществяването му
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. по чл.144, ал., 3, вр. ал.1 от НК
се осъществява чрез действие, обективиращо намерение на дееца да извърши
престъпление спрямо пострадалия. Заплахата може да бъде отправена устно, писмено или
по друг начин. Необходимо е заканата да е от естество да възбуди жертвата основателен
страх от извършване на престъплението. При преценка на този момент следва да се вземе
предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психическото състояние на
дееца.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК е довършено, когато пострадалият възприеме
заканата с убийство.
Налице е връзка между двете процесни деяния, тъй като те осъществяват едно и също
по вид престъпление – заплаха с престъпление, извършени са при сходна обстановка, през
непродължителни периоди от време, което квалифицира инкриминираните деяния като
продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено в условията на домашно насилие, тъй като съгл. чл. 2, ал. 1 от
Закона за защита от домашно насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В случая подсъдимият и пострадалата са бивши съпрузи.
От субективна страна е необходимо деянието да е извършено с пряк умисъл,
включващ съзнание у дееца, че отправя закана за убийство, която се възприема от
пострадалия и че у последният може да възникне основателен страх за осъществяването на
4

престъплението.
От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието той е
действала с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавала обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Съзнавал е какъв е характера и естеството на извършените от него действия, целейки
реално да предизвика страх у пострадалата.
Подсъдимият може и да не е имал намерение да осъществи заканата, но последното
не елемент на престъпния състав. Достатъчно е отправената закана да е била годна да
предизвика основателен страх у пострадалата, респ. подсъдимият да е съзнавала всички
обективни признаци от състава на престъплението, което в случая е безспорно установено.
Следва да се отбележи, че обтегнатите отношения между пострадалата и подсъдимия,
времето, мястото и обстановката, при която е извършено деянието, изключват
заплашителните изрази да са изречени в условията на обикновено скарване, при което на тях
не се придава някакво конкретно значение или вероятност в бъдеще заканите да бъдат
изпълнени, в който случай деянието би било несъставомерно.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. №
47/89, ОСНК, престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран
състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в
раздел V – „Принуда“, а не в раздел I - "Убийство", от глава II от НК – „Престъпления
против личността“. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и
действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.
В конкретния случай, заплашителните изрази са изречени от подсъдимия, с цел да
мотивират пострадалата Вейслелова да му предостави достъп до детето, което заедно с
категоричността, с която са изречени и придружеността им с допълваща вербална агресия,
ги прави годни да предизвикат основателен страх за осъществяването на престъплението, е
достатъчно за да покрие обективните признаци на престъплението по чл.144, ал., 3 във вр.
ал.1 от НК.
Макар разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от НК да не предвижда привилегирован състава
за деяние, извършено при условията на физиологичен афект, поради направени от защитата
възражения в тази насока, следва да се отбележи, че анализирайки конкретните действия на
подсъдимия на инкриминираната дата и съобразявайки се изцяло с приобщения
доказателствен материал съдът счита, че подсъдимия не е извършил престъплението в
състояние „на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с обида, тежко насилие,
клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за неговите ближни”, поради следното:
Съгласно трайно установеното положение в съдебната психиатрия и практиката на
ВКС „физиологичният афект” /състоянието на силно раздразнение – понятие използвано
аналогично напр. в чл.118 и чл.132/ е такова състояние, при което поради определени
външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има
възможност да оценява адекватно заобикалящата го обективна действителност и да взема
правилни решения, тази възможност е значително занижена. Визираното състояние на силно
раздразнение се определя от практиката на ВКС (най-вече във вр. с чл.118 НК- напр.
Решение №133/03.VII.1995г. по н.д. №2/1995 г., I н. о., Решение №424/16.06.2003 г. по н.д.
№201/2003 г., ІІ н.о.) като “внезапно възникнало силно душевно вълнение, при което
чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на
тези чувства. То се характеризира с внезапно избухване и последващо изчерпване. Волевата
способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително
отслабва”. Или казано по друг начин е необходимо да бъдат констатирани два момента, от
една страна - особено състояние на дееца, в което взема решение и го изпълнява, и от друга
страна – провокиращото поведение на пострадалия, т.е. необходимо е било подсъдимият да
вземе решението внезапно, в състояние на силно раздразнение и да го изпълни в това
състояние.
5

В случая не се установява по делото пострадалата да е обидила, наклеветила
подсъдимия или да е извършила спрямо него друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за него или неговите ближни.
Напротив, установява се, че тъкмо подсъдимият е имал провокативно поведение спрямо
пострадалата, като последната не е дала никакъв повод за възникването на конфликт между
двамата. Отказът на пострадалата да допусне подсъдимия, който е бил в нетрезво състояние,
до дома си и да му предостави малолетното дете е правомерен, доколкото никаква конкретна
нужда не е налагало това да се случи през късните часове на денонощието.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.144, ал., 3 във вр. ал.1 от НК, към датата на инкрминираното
деяние, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест години. При
определяне вида и размерна на наказанието “лишаване от свобода”, съдът прие като
смекчаващи вината обстоятелства, чистото съдебно минало на подсъдимия, коректното му
процесуално поведение, както на ДП, така и в съдебната фаза на процеса, както и
изразеното съжаление за случилото се.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, че подсъдимият е извършил
деянието в нетрезво състояние, по груб и създаващ значителни притеснения на пострадалата
и другите лица от нейното домакинство. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете и факта, че заплахата с престъпление е извършена при наличието на два
квалифициращи признака – деецът се е заканил с убийство и деянието е извършено в
условията на домашно насилие
Съдът прие, че в случая от една страна е необходимо, а от друга достатъчно на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на една година “лишаване от свобода”,
което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи с изпитателен срок от три години.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	13
Дата:	5 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20243520200056
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 март 2024 г.

Присъда по дело №56/2024 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите