О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …… година 2019 град Плевен
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД град Плевен
в открито съдебно заседание ХІІІ наказателен състав
на 11 юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
при секретаря Петя Каракопилева
и в присъствието на прокурора Снежа Георгиева.
като разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВ
ЧНД № 1144 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 427 и сл. от НПК.
Образувано е по предложение на РП-Плевен за прилагане на принудителни медицински мерки съгласно чл.89, б.”б” от НК, по отношение на К.В.Б..***, редовно призована в съдебно заседание, чрез своя представител поддържа депозираното предложение за налагане на принудителни медицински мерки по отношение на К.В.Б., на основание чл. 89 от НК.
В съдебно заседание вещото лице д-р Н.Л. изразява становище, че след като е разговаряла с К.Б. непосредствено преди започване на съдебното заседание пред съдебната зала може да бъде приложена разпоредбата на чл. 89, б. „а” от НК.
Вещото лице счита, че ако близките на К.В.Б. поемат задължение за лекуването й то това лечение би могло да бъде проведено в Психо-неврологически диспансер.
Представителят на прокуратурата след като изслуша заключението на вещото лице прави искане да бъде приложена разпоредбата на чл.89, б. „а” от НК, а не б. „б”, така както е внесено предложението до съда, като не излага никакви аргументи в тази насока.
Освидетелстваната К.В.Б. редовно призована се явява лично в съдебно заседание и с назначения й служебен защитник адв. *** от АК - Плевен.
Запозната е с искането на РП-Плевен за прилагане на принудителни медицински мерки. Желае да бъде настанена на принудително лечение в гр. Плевен.
Служебният й защитник адв. *** пледира да бъде настанен принудително в обикновено заведение по чл. 89, б. „а” от НК, а не така както е предложило вещото лице в изготвената и приета експертиза по делото.
Пострадалото от престъплението лице – свидетелката Г.Д.М. е запозната с обстоятелството, че К.В.Б. страда от психично заболяване – Параноидна шизофрения. Няма претенции лицето да бъде настанено за лечение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното:
В РП-Плевен е образувано Досъдебно производство № 1362/2018 год. за извършено престъпление по чл. 201 от НК за това, че на неустановен ден в периода от 03.03.2018 г. до 14.04.2018 г. в ***, в павилион собственост на ***, в качеството си на длъжностно лице-продавач-консултант, са присвоени чужди пари-сумата от 1493,61 лв., собственост на ***.“***, поверени да се пазят или управляват.
В хода на разследването е установено, че извършители на деянието е К.В.Б..
По отношение на К.В.Б. е установено, че страда от психично заболяване, което изисква назначаването на съдебно-психиатрична експертиза.
Съгласно назначената в хода на Досъдебното производство, съдебно-психиатрична експертиза предложената К.В.Б.
Страда от Параноидна
шизофрения. Непрекъснато протичане/категория по МКБ-10-Г 20.00/.
Към времето на криминализираното
деяние при освидетелстваната Б. психичното заболяване е било в хронична непрекъснато
прогресираща форма/ с дълбоко разстройство на психичните функции със загуба на
единството на психичните процеси, социално отдръпване, алиенация,
снижение на психичната активност, емоционално обедняване, дефицит в социалното
функциониране/-състояние, което се отнася към медицинския критерий за
невменяемост-продължително разстройство на съзнанието. Не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.
При освидетелстваната К.Б.
хроничната непрекъснато прогресираща форма на ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ е
медицинска пречка да участва в наказателно производство.
Оценката на рисковото поведение т.е.
болестно обусловено поведение, застрашаващо освидетелстваната и/или околните
/съгласно Медицински стандарт по психиатрия/ установява при К.Б. умерена степен
на риска от извършване на общественоопасни действия.При
освидетелстваната заболяването от години приема неблагоприятен ход на протичане
със задържане на налудности и разстройства в
сензорния синтез и напредващи промени в характеристиките на личността. При нея
е настъпила дълбока и цялостна промяна на личността. Дезорганизираността на
мисленето и социалното й поведение предпоставят риск отново да извърши общественоопасни действия.
Установената невменяемост на К.В.Б. към момента на извършване на деянието, съгласно чл. 33, ал. 1 от НК изключва наказателната отговорност спрямо него.
Безспорно по делото е установено, че К.В.Б. е извършител на престъплението.
Съществена предпоставка за наличието на вина, която има решаващо значение за привличането на едно лице към наказателна отговорност, се явява вменяемостта на лицето, което е извършило обществено опасно деяние.
Понятието „вменяемост” включва два елемента - Интелектуален и Волеви.
Интелектуалният е способността на лицето да разбира своите действия, а волевия да ръководи постъпките си.
В настоящият казус лицето е разбирало свойството на извършеното, но не и значението на извършеното и не е била в състояние да ръководи постъпките си. Засягането на един от двата елемента при наличието на съответно психично заболяване води до невменяемост на лицето и в тази връзка лицето следва да бъде освободено от наказателна отговорност и приложени съответни принудителни мерки, предвидени в НК.
В конкретния случай са налице основанията за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо освидетелстваната К.В.Б..
Целта на принудителни медицински мерки е да предотвратят по-нататъшното извършване на обществено опасни деяния от лицата, в състояние на невменяемост, като се положат съответните грижи за лечение в съответствие със степента на обществена опасност на психично болния.
Съдът, като взе предвид становището на вещото лице д-р Н.Ф.Л. изразено в изготвената съдебно-психиатрична експертиза, която беше изслушана днес и която беше приета от страните, становището на представителя на РП-Плевен и назначеният служебен защитник – адв. ***, счита че в обикновено заведение, каквото е ДПБ - ***, К.В.Б. би могла да се лекува.
Днес в съдебно заседание вещото лице д-р Л. промени своето становище относно мястото на което предлага да бъде настанена лицето К.Б. от б. „б” на б. „а” по чл. 89 от НК.
По принцип това е възможно, но при едно условие, близките на К.Б. да поемат задължение за лекуването й.
Днес в съдебна зала не се пое такова задължение от страна на близки на лицето К.Б., следователно съдът няма как да изпълни разпоредбата на закона и да приложи чл. 89, б. „а” от НК.
Съдът счита, че по отношение на К.В.Б., с оглед на нейното психическо състояние и характера на извършеното обществено опасно деяние се нуждае от специализирани болнични грижи и лекуване по принудителен ред, което лечение следва да бъде извършено в обикновено психо-неврологично заведение, а именно – ДПБ - ***.
Съдът счита, че срока за който следва да бъдат приложени принудителните медицински мерки-принудително лечение в обикновено психо-неврологично заведение следва да бъде за срок от 6 /шест/ месеца.
Предвид горното и на осн. чл. 431 от НПК, във вр. с чл.89, б. „б” от НК, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НАЛАГА на К.В.Б., с ЕГН: ********** *** принудителната медицинска мярка, принудително лечение в специализирана психиатрична болница по чл. 89, б. „б” от НК, като определя лечебно заведение за осъществяване на мярката Държавна психиатрична болница - гр. ***, ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Делото да се докладва един месец преди изтичане на шестмесечния срок от влизане на определението в сила .
Определението може да бъде обжалвано и протестирано в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Плевен.
След влизане в сила на настоящото определение препис от същото да се изпрати на ДПБ - *** и Районна прокуратура гр. Плевен за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: