Решение по адм. дело №150/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1710 от 16.07.2024 г., подадена от Г. К. Н. то гр. Севлиево, с [ЕГН], против Заповед № 636 от 12.06.2024 г. на зам.-кмета на Община Севлиево с искане за нейната отмяна.

С процесния ИАА жалбоподателят е задължен в 3-месечен срок от връчването му да премахне незаконно изграден обект – «стопанска постройка», с размери 9.50 х 4.90 м. и височина от 2.20 м, изгадена през 1880 г., шеста категория, която е изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в безпарцелно озеленяване на запад от УПИ XIII – 21, кв. 8 по плана на с. Шумата, описан в Констативен акт № 4 от 18.04.2024 г.

С Решение № 5 от 02.01.2025 г. по адм. д. № 290 от 2024 г. едноличен състав на настоящия съд е отменил процесната Заповед като незаконосъобразна поради допуснато съществено процесуално нарушение – неизясняване на съществени факти и обстоятелства – неустановена собственост на имота, в който е изградена постройката; наличие на основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата или общината; неизясняване статут на търпимост на строежа.

Първоинстанционният съдебен акт е оспорен с касационна жалба, въз основа на която е образувано к.адм.д. № 3141 от 2025 г., приключило с Решение № 4668 от 07.05.2025 г., с което първоинстанционният съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия Административен съд. Мотивите за произнасяне на отменителното решение се изразяват в това, че първоинстанционният състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като в тежест на жалбоподателя е било да установи, че не е възложител или извършител на строежа, че този строеж не се явява незаконен или нетърпим, поради което не подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ. От съществено значение е установяване времето на изграждане на постройката, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. експертиза и гласни доказателства. Тъй като заповедта е била отменена на формално основание, то съдебното решение е счетено, че е постановено при липса на мотиви по същество, поради което делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне.

В депозираната жалба Г. Н., чрез процесуалния си представител, адв. К. Б., атакува процесната Заповед, като в подкрепа на искането си за нейната отмяна изтъква следните съображения: Не се оспорва, че Н. е собственик на [УПИ] от кв. 8 по плана на с. Шумата, общ. Севлиево, обл. Габрово, в която се намира процесната постройка, като в тази връзка по делото е приложен и Нотариален акт /НА/ № 43, т. V, дело № 486/1997 г., на нотариус при РС – Севлиево. Не се оспорва това, че на 18.04.2024 г. в имота му била извършена проверка на три сгради от служители при Община Севлиево и му били връчени Констативни актове /КА/, сред които и КА № 4 от същата дата, на който е базирана процесната Заповед. Оспореният акт не е коректно мотивиран, като посочените правни норми нямат отношение към издаването му, а релевантни и съществени факти са останали неизследвани. Действително жалбоподателят не разполага със строителни книжа за постройката. Самият той е роден години след изграждането й и такива не са съхранени и не са му предадени, но това не освобождава административните органи да изследват търпимостта й. В ИАА липсват собствени изводи относно момента на изграждане на постройката и обследване на въпроса дали към този или към един по-късен момент тя е отговаряла на строителните правила и норми, не е посочено и дали е налице от отклонение от тях и в какво се изразява то. Не става ясно дали органът е изследвал въпроса относно наличие в архива на общината за такива книжа. Строежът представлява постройка от допълващо застрояване, разположена в собствен имот, за който има два одобрени ПУП – от 1937 г. и от 1969 г., чиито предвиждания не са реализирани. Населението на с. Шумата е под 10 хлд. души, поради което на основание чл. 62а, ал. 4 от ЗУТ не се прилага ограничението по ал. 2 и 3 от същата норма. Твърди се, че постройката е търпима и не подлежи на принудително събаряне. Поставя се въпросът за инцидентен съдебен контрол и по отношение на заповедта, с която кметът на Община Севлиево оправомощава зам.-кмета на същата да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, с оглед наличието и на правомощия по чл. 223 от ЗУТ, вкл. установяване незаконно строителство с КА.

Заповедта е изпратена на жалбоподателя по пощата и е получена от него на 26.06.2024 г., видно от приложено известие за доставка, а жалбата против нея е депозирана на 09.07.2024 г., в законния срок и като подадена от заинтересовано лице, против подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК административен акт, същата се явява допустима и редовна, с оглед на което следва да се разгледа по същество по отношение на нейната основателност.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат К. Б., който поддържа жалбата.

Ответната страна – зам.-кмет на Община Севлиево, се представлява от адв. Н. Ш., който оспорва жалбата.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е издадена на правно основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 на ЗУТ, като с нея на жалбоподателя се разпорежда в 3-месечен срок да премахне незаконно изградената стопанска постройка, изпълнена без разрешение за строеж. Посочено е, че тя се намира в безпарцелно озеленяване на запад от [УПИ], кв. 8, по плана на с. Шумата, описан в КА № 4 от 18.04.2024 г. Посочено е, че постройката не отговаря на изискванията за търпимост по §. 127, ал 1 от ПЗР на ЗУТ и не попада в хипотезите на §.16, ал. 1 от ПР на същия закон.

Производството е започнало със съставянето на КА № 4 от 18.04.2024 г. от трима служители при Община Севлиево, в който е описана постройката така, както това е сторено в последствие и в процесната Заповед. В този акт се твърди, че строежът е изпълнен, възложен и построен от жалбоподателя, както и че е изграден през 1880 г., което е обективно невъзможно. Посочено е, че строежът е изпълнен без да е бил разрешен по реда на ЗУТ, а това няма възможност да се случи, с оглед посоченото време на неговото изграждане и влизане в сила на този нормативен акт.

Срещу този КА жалбоподателят е подал възражение на 24.04.2024 г., в което е посочил, че постройката е стара и че е невъзможно да се съхранят строителни документи от такъв отдалечен период. Акцентира се на това, че в КА са посочени правни норми, които не са съществували и не са били приложими към момента на изграждането му.

На 12.06.2024 г. е издадена процесната заповед с описаното по-горе съдържание.

Същата е издадена и подписана от зам.-кмета на Община Севлиево, въз основа на Заповед № 1180 от 16.11.2023 г. на кмета на същата община, с която последният делегира изрично правомощия на своя заместник направление „Териториално и селищно устройство“, сред които и, в т. 28, да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка настоящият съдебен състав следва да напомни, че в административното производство инцидентен контрол за законосъобразност и действителност на друг административен акт, който не е самостоятелен обект на оспорване в рамките на текущо съдебно производство, е недопустим. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото няма спор, че процесният строеж попада в тази хипотеза, поради което съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при допустима делегация, с оглед на което се явява действителен административен акт.

Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ: началник отдел „Кадастър и регулация“; специалист „Архитектурно-строителен контрол“ и главен експерт „Транспортно строителство“ при Община Севлиево. За тях са приложени длъжностни характеристики, според които същите са служители по смисъла на тази нормативна разпоредба, които установяват незаконно строителство и издават КА в тази връзка. Актът е връчен на заинтересуваното лице и настоящ жалбоподател, което е подало възражение в 7-дневен срок.

По адм.д. № х290 от 2024 г. е изготвено и прието експертно заключение на СТЕ, според което имот с пл. № 21, с. Шумата, е частично идентичен с [УПИ] и парцел без номер за урегулиране на ПИ, поради това, че същият попада в зона за озеленяване, съставляваща част от кв. 8 по действащия план на същото населено място. Този имот е и частично идентичен с имоти с пл. № 179 и № 176 по предходен кадастрален план от 1937 г., както и частично идентичен с [УПИ] и [УПИ], кв. 51, по предходен регулационен план от 1969 г. Датата на отразяване на имота в действащия план не може да се посочи, т.к. не се съхраняват документи в общината. Видно от изготвената и приложена скица, отстоянието на сградата от северната граница на имота е 11.15 м в най-приближената част, от южната – 27.41 м и от западната – на 23.41 м. Сградата е разположена в северозападната част на процесния имот. В тази експертиза обаче не е разглеждан въпросът за допустимост на постройката, който е основен за настоящия правен спор.

По адм.д. № 150/2025 г. е назначена друга СТЕ, с други задачи. Според констативно-съобразителната й част, КРП за населеното място е имало одобрени през 1937 г. и 1969 г. Налице са и застроителен план, както и Общ устройствен план /ОУП/. В КРП от 1937 г. постройката не е отразена като съществуваща. В КРП от 1969 г., действащ и към настоящия момент, имотът на жалбоподателя е отразен с № 21, образуван от площта на парцелXIII-21, определен за жилищно застрояване, а останалата част е включена в обща безпарцелна територия, отредена за озеленяване. В парцела е нанесена налична жилищна сграда на жалбоподателя, а на територията, отредена за озеленяване, са нанесени три стопански постройки от допълващо застрояване, като едната от тях е процесната стопанска сграда, предвидена за събаряне с процесния ИАА. Планът не е приложен до момента, не е налице отчуждаване на части от имота на Н. за провеждане на мероприятие за обществено озеленяване, за каквато цел е отредена посочената безпарцелна негова част. Постройката се приема като построена в периода между приемането на двата регулационни плана, т.е. между 1937 г. и 1969 г. По делото са разпитани свидетели, от чиито показания е видно също, че сградите са строени преди 1969 година от наследодатели на Н.. По това време е действал Закон за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройството на населените места. Вещото лице прави извод, че сградата съответства на изискванията за отстояние от границите на съседни имоти. Като постройка от допълващото застрояване, съгл. чл. 44 от ЗУТ, тя е търпима като вид и параметри. Постройката не е разрешена от гл. архитект, но нормата на чл. 41 от ЗУТ, изискваща това, не е била в сила при нейното изграждане.

По делото не е налице спор, че към момента строителни книжа за постройката не са налице. С оглед периода на изграждането й – от 1937 г. до 1969 г., не се установяват отклонения от строителните правила и норми. Такива конкретни отклонения не са посочени и в КА, както и в атакуваната Заповед. В процесния ИАА е отразено най-общо, че не били представени доказателства, че строежът е допустим, но наличието на конкретно отклонение от строителните правила и норми съставлява положителен факт и именно той подлежи на изрично посочване и установяване, а административните органи са именно тези, които е следвало да посочат, че е налице такова разминаване, да го обвържат с конкретна нормативна разпоредба и да го докажат. Против правилата на житейската логика и правните принципи е да се възлага върху жалбоподателя да установява допустимост и търпимост, след като липсва каквото и да било конкретно твърдение за подобно разминаване. Допустимостта и търпимостта на един строеж не следва да се считат за еквивалент на неговата законност. Липсата на строителна документация е основание той да се счита за незаконен, но не и за нетърпим, а по отношение такава липса не е налице фактически спор между страните. За да се установи, дали строежът отговаря на положителните предпоставки по §.127, ал. 1 или §.16, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ е било необходимо именно административните органи да установят и посочат конкретно разминаване между реализирания строеж и дадена правна норма, била в сила към момента на изграждането му или към настоящия момент.

Съгласно §.127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., какъвто безспорно се явява настоящият, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Според §.16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Процесната стопанска постройка е с височина под 5 м и конкретно – 2.20 м до билото, площта й е малко под 50 кв. м при площ на имота, в който е построена – 4300 м, не е разположена на уличнорегулационната линия, а от графичния материал и заключението на вещото лице се установява, че са спазени и изискванията за отстояние от регулационните линии към съседите, поради което следва да се счита, че тя е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа- § 77, ал. 1-3 от СПНИНМ (отм.), както и предвид § 60, ал. 3 вр. § 79 СПНИНМ (отм.), съгласно които норми второстепенните постройки не могат да бъдат разполагани на уличнорегулационната линия, независимо дали се отнася до свободно или свързано застрояване.

Процесната стопанска постройка със селскостопанско предназначение е допустима и съгласно ЗУТ. Стопанските постройки със селскостопанско предназначение представляват постройки на допълващо застрояване и за тях са приложими всички разпоредби за допълващото застрояване от раздел VII на глава III от ЗУТ, доколкото няма специални правила с оглед това им предназначение. Сградите с такова предназначение следва да отговорят на чл. 42 от ЗУТ, съгласно която правна норма постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот /ал. 1/; постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради /ал. 2/; при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3.60 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3.00 м, а когато са с височина до 2.50 м, са най-малко на 1.50 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса /ал. 3/. Видно от материалите по делото, цитирани по-горе, процесната сграда се намира на разстояние значително по-голямо от минималното такова от имотните и регулационни граници със съседни имоти.

При така установените от доказателствата по делото факти, съдът приема, че процесната постройка, изградена в посочения по-горе период в сегашния си вид и на сегашното място, без по отношение на същата да са били извършвани основни ремонти, е допустима и търпима по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ.

При така установените факти съдът намира, че оспорената Заповед № 636 от 12.06.2024 година на зам.-кмета на Община Севлиево е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването й, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което подлежи на отмяна.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 10.00 /десет/ лева дължима и платена държавна такса, 1 500.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие по адм.д. № 290 от 2024 г. по описа на АС Габрово, който размер не е прекомерен предвид факта, че се касае за производство пред първа инстанция с проведени 3 открити съдебни заседания, сложността на делото и извършената от процесуалния представител работа, както и 372.50 лв. внесен депозит за вещо лице по същото административно дело. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при повторно разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, като те следва да бъдат присъдени в зависимост от изхода на спора пред първоинстанционния съд /Решение № 8508 от 19.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 760/2025 г., V о.; Решение № 8305 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 337/2025 г., V о.; Решение № 8288 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2025 г., V о.; Решение № 3747 от 9.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 722/2025 г., I о. и др./. Изходът на този спор е изцяло в полза на жалбоподателя Г. Н., поради което в негова полза следва да се присъдят и разноските, направени пред касационната съдебна инстанция, която не се е произнесла по съществото на спора. Тези разноски се равняват на 2000.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за съдебно представителство пред ВАС по адм.д. № 3141 от 2025 г. Дължимо се явява и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по адм.д. № 150 от 2025 г. в размер на 1800.00 лв., който размер съдът също не счита за прекомерен, с оглед четирите о.с.з. по делото и участието на страната при назначаване и разпит на вещо лице, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00 лв. по същото дело. Общата стойност на деловодните разноски възлиза на 5 882.00 лв.

С оглед на така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, чл. 215 и чл. 135 от ЗУТ, чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-1710 от 16.07.2024 г., подадена от Г. К. Н. от гр. Севлиево, с [ЕГН], като незаконосъобразна, Заповед № 636 от 12.06.2024 г. на заместник-кмета на Община Севлиево, с която е разпоредено жалбоподателят да премахне незаконно изграден обект – «стопанска постройка», с размери 9.50 х 4.90 м. и височина от 2.20 м, изгадена през 1880 г., шеста категория, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в безпарцелно озеленяване на запад от УПИ XIII – 21, кв. 8 по плана на с. Шумата, описан в Констативен акт № 4 от 18.04.2024 г.

ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати деловодни разноски на Г. К. Н. от гр. Севлиево, с [ЕГН], в размер на 5 882.00 /пет хиляди осемстотин осемдесет и два/ лв.

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен Административен съд.

Препис от акта да се връчи на страните в едно със съобщенията.