Определение по дело №39/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение №148/10.01.2012г., постановено по гр.д.№987/2011г. Кърджалийският районен съд е прогласил нищожността на Договор за учредяване на вещно право на ползване, изповядан с Нотариален Акт №111, т.2, рег.№4154, нот.д.№409/2002 год. по регистъра на н. К. Д. с рег.№* на Нотариалната камара, с който „И." О. Г., представлявано от управителя Л. Л. К. е учредил в полза на С. В. - ГЕ., К., Н., М. И С., Г., безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижим имот, собственост на "И." О. Г., а именно : 285 квадратни метра от западната част на ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ - ХАЛЕ за РЕМОНТ на КОЛИ , представляващ масивна едноетажна сграда, построена през 1966 год., разположена в УПИ IV, имот с планоснимачен №5967 от квартал 26 по плана на комплекс "Техникум", Г., У.О. М. №32, със застроена площ на цялото хале 403 кв.м при съседи на урегулирания поземлен имот изток-дълбок водослив-капан дере;запад-МВР; север-У.О. М.; юг-И. т.

С цитираното решение съдът е осъдил С.„В. - К. И С.", със седалище и адрес на управление Г., У.О. М. №* ЕИК *, представлявано от С. С. К. и А. К., да отстъпи собствеността и предаде владението на „И. 07" О., със седалище и адрес на управление Г., район „Северен", ул.Б. Ш. №*., ЕИК *, представлявано Б. Г. Ч., върху недвижим имот представляващ 285 квадратни метра от западната част на ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ - ХАЛЕ за РЕМОНТ на КОЛИ , представляващ масивна едноетажна сграда, построена през 1966 год., разположена в УПИ IV, имот с планоснимачен №5967 от квартал 26 по плана на комплекс "Т.", Г., У.О. М. №*, със застроена площ на цялото хале 403кв.м., идентифициран като самостоятелен обект с идентификатор 40909.125.59.1.6, разположен в поземлен имот с идентификатор 40909.125.59 с площ 2020 кв.м. с трайно предназначена територия – урбанизирана, с начин на трайно ползване на имота - за друг вид производства-складов обект, при съседен имот по кадастрална карта - поземлен имот 40909.125.19, поземлен имот 40909.125.60, поземлен имот 40909.125.20, поземлен имот 40909.125.48, при съседи на самостоятелен обект по кадастрална карта обект с идентификатор 40909.125.59.1.4, обект с идентификатор 40909.125.59.3, обект с идентификатор 40909.125.59.1.5.

Решаващият съд е осъдил С. „В. - К. И С." със седалище и адрес на управление Г., У.О. М. №* ЕИК *, представлявано от С. С. К. и А. К., да заплати на „И. 07"О., със седалище и адрес на управление Г., район „С.",У.Б. Ш. №*.,ЕИК*, представлявано Б. Г. Ч., направените по делото разноски в размер на 1 897лв., представляващи внесена държавна такса.

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволните от решението ответници в първоинстанционното производство С.В. – К. И С.”, С. С. К. и А. К., въззивна жалба. Твърди се в нея, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, необосновано и неправилно като постановено при нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Излагат се подробни съображения в тези аспекти. Досежно твърдяната недопустимост на обжалвания съдебен акт жалбодателите изтъкват, че тя се обуславяла от обстоятелството, че актът бил постановен по делото, което като първа инстанция е било родово подсъдно на по-горен съд, а не на районен съд. Излагат съображения, че съгласно разпоредбата на чл.104 от ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, като първа инстанция били подсъдни на окръжен съд. Твърдят в този аспект, че искът с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за съществуване на договор за учредяване на безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижим имот с цена 41 227.36 лв., определено бил подсъден на съответния окръжен съд. Във връзка с тези разсъждения молят настоящата инстанция да обезсили постановеното недопустимо решение, вместо което да изпрати делото на компетентния съд. Изтъкват съобразения за недопустимост на съдебния акт и като постановен по нередовна искова молба и при допуснати съществени процесуални нарушения в изготвения по делото доклад. Жалбодателите излагат подробни съображения и досежно твърдяната необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, като изтъкват, че същият бил постановен в противоречие с материалния закон –чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.137, ал.1, т.7 от ЗЗД и чл.108 от ЗС. В този смисъл алтернативно правят искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и отхвърляне на предявената искова претенция.

Във възивното производство в надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата „И. 07” О., Г.. В отговора се излагат съображения за неоснователността на предявената жалба. Претендират се разноски.

В откритото съдебно заседание, жалбодателите С.В. – К. И С.”, С. С. К. и А. К. чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба.

В откритото съдебно заседание, ответникът по жалбата, „И. 07” О., Г., чрез писмено становище депозирано от процесуалния му представител оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима.

Пред Кърджалийския районен съд са предявени в обективно съединение два иска : ПЪРВИЯТ е иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ, с който ищецът цели за бъде обявен за нищожен поради липса на съгласие- отсъствие на решение на ОС на съдружниците на ищцовото дружество, Договор за учредяване вещно право на ползване, изповядан с Нотариален Акт №111, т.2, рег.№4154, нот.д.№409/2002 год. по регистъра на н. К. Д. с рег.№* на Нотариалната камара, с който „И." О., Г., представлявано от управителя Л. Л. К. е учредил в полза на С. В. - Г., К., Н., М. И С., Г. безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване върху ПРОЦЕСНИЯ недвижим имот, собственост на "И." О., по настоящем с наименование „И. 07” О.. ВТОРИЯТ иск е с правно основание чл. 108 от ЗС, и с него ищецът цели да бъдат осъдени ответниците да му отстъпят собствеността и му предават владението върху ПРОЦЕСНИЯ недвижим имот.

Както сам в исковата си молба ищецът твърди данъчната оценка на процесния имот възлиза на сумата 41 227.36 лв. Всъщност това обстоятелство се доказва и от приобщеното към доказателствата по делото удостоверение с изх.№ 822/ 13.05.2011 г. на Община Кърджали. От неговия прочит се установява, че имот, находящ се в Г., У.О. М. № 32 , производствено хале с РЗП - 285.00 кв.м. е с данъчна оценка в размер на 41 227.36 лв., а данъчната оценка на правото на ползване възлиза на 37.104.62 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Както беше посочено първият от обективно съединените искове е за прогласяване нищожност на договор за учредяване на вещно право на ползване и е с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Размерът на цената на този иск, като иск за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, се определя съобразно действащата разпоредба на чл.69, т.4 от ГПК, от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права, както е в настоящия казус, се определя по реда на т.2 на същия чл.69 от ГПК , а именно в размер равен на данъчната оценка, респ. на пазарната цена на вещното право. Както беше посочено данъчната оценка на правото на собственост на процесния имот възлиза на 41 227.36 лв., а данъчната оценка на правото на ползване възлиза на 37.104.62 лв., т.е. представената от ищеца данъчна оценка надвишава посочения в цитираната разпоредба на чл.104, т.4 от ГПК, размер от 25 000 лв. Констатираното безспорно определя за родово подсъден като първа инстанция съответния окръжен съд- в казуса съобразно и правилата на местната подсъдност, това е Кърджалийският окръжен съд.

Що се касае до обективно съединения втори иск с правно основание чл.108 от ЗС, чиято родова подсъдност определено се обуславя от правилото на т.3 на цитирания чл.104 от ГПК, съдът обсъди следното: Безспорно право на ищеца е да прецени видът и начинът на търсената защита, времето и начинът на нейното предявяване. В настоящото производство ищецът е обусловил предявяването на иска с правно основание чл.108 от ЗС от изхода на условно наречения първи обективно съединен иск, поради което и ги е предявил в съответното обективно съединяване и в посочената последователност на предявяване на търсената с този иск защита. В този смисъл настоящия съд счита, че произнасяйки по законосъобразното определяне на родовата подсъдност по отношение на иска с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, следва да уважи и проявената правна воля на ищеца и искът му с правно основание чл.108 от ЗС да бъде разгледан в обективно съединение с първия. Казаното означава, че следва решението да бъде обезсилено изцяло, т.е. и в частта му, с която решаващият съд се е произнесъл по допустимостта и основателността на вториа обективно съединен иск, изхождайки и от обстоятелството, че в производството изходът на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е обуславящ по отношение на изхода и на съедÞненият иск с правно основание чл.108 от ЗС. Всъщност промяна в правната воля на ищеца може да бъде инициирана винаги, вкл. и в първоинстанционното производство пред съответния окръжен съд.

В аспекта на всичко това настоящата инстанция, действаща в производството в качеството си на въззивна такава намира атакуваното решение на Кърджалийския районен съд за недопустимо и като такова подлежащо на обезсилване. Както беше посочено недопустимостта на обжалваното въззивно решение произтича от констатираното нарушаване на процесуалните изисквания за родовата подсъдност при разглеждане на исковата претенция с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.

В аспекта на изложеното съдът съобрази и постановената по реда и при условията на чл.290 от ГПК, ръководна съдебна практика, обективирана в решение № 43/ 01.03.2010 г., постановено по т.д. № 573/2009 г. на ІІТО на ТК на ВКС.

Казаното до тук води до извода за порочност на атакувания съдебен акт и по-точно до такава, посочена в разпоредбата на чл.270, ал.3, предл.ІІ от ГПК. Предвид изложеното следва да се обезсили постановеното решение, а делото да се изпрати на компетентния съд.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 предл.ІІ от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 148/ 10.01.2012 г. ,постановено по гр.д. № 987/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Кърджалийски окръжен съд по компетентност.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.