ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500425 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б. Й. В., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. С., ул. "Р.“ № *, ет. **, ап. ** срещу определение № 129/07.06.2021
год. по гр.д.№133/2021 год. по описа на Окръжен съд-Сливен, с което е
прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане
на местно и родово компетентния Бургаски окръжен съд.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно. Твърди се, че окръжният съд не е родово компетентен да
разгледа делото, тъй като цената на всеки един от предявените искове-
съответно от 5000 лв. за неимуществени вреди и от 925,60 лв. за имуществени
вреди, определя че родово компетентен за разглеждане на делото е районен
съд. Твърди се, че частния жалбоподател не е бил редовно уведомен за
депозираната молба и за последващото развитие на производството, но в
случая са налице две дела с еднакъв предмет, поради което дело № 133/2021
год. на Сл.ОС е следвало да бъде прекратено като по-късно заведено. Твърди
се, че молбата за увеличение на исковете е подадена по друго дело, като не е
ясно дали това увеличение е било прието от съда, но тя се явява ирелевантна
за настоящото производство, тъй като цената на иска се определя към
момента на подаване на исковата молба. Твърди се, че увеличение в цената на
исковете в настоящото производство не е направено, поради което изводите
на съда за настъпила такава промяна са незаконосъобразни, а обжалваното
1
определение като неправилно следва да бъде отменено, съответно - делото
следва да бъде изпратено на Бургаския районен съд, като родово компетентен
да се произнесе по спора.
В дадения срок отговори по частната жалба не са постъпили.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа подадената частна
жалба, приложените доказателства и съобрази закона, намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.121 от ГПК заинтересованата страна може
да обжалва определението във връзка с подсъдността.
Частната жалба е подадена в срок, срещу акт на съда за който е
предвидена възможност за обжалване, от активно легитимирана страна и е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Видно от приложената преписка, в Сливенския окръжен съд е подадена
искова молба вх.№СД-02-05-4944/03.09.2020 год., с която ищцата Т. А. С.
чрез законния си представител А. С. Й. е предявила искове против
ответниците Б. Й. В., П. Д. Ч. и УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД - Бургас, всички
с посочен адрес: гр. Б., кв. В., ул. “А. С.“, за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от
5000 лв.- частичен предявен от 60 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди от 925,60 лв.- частично предявен от 2425,60 лв., ведно с мораторни и
законни лихви. Исковете са основани на твърденията на ищцата за причинено
от ответниците непозволено увреждане – некачествено лечение.
Като е съобразил цената на предявените частични искове и разпоредбата
на чл.104, т.4 от ГПК, с определение № 562 от 08.09.2020 год. Сливенският
окръжен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за
разглеждане от родово компетентния към този момент Районен съд-Сливен.
След постановяване на определението, но преди влизането му в сила,
когато преписката все още е била в Сливенския окръжен съд, по делото е
постъпила молба вх.№СД-02-05-5152/06.10.2020 год., с която ищцата е
направила изявление за увеличение на иска за неимуществени вреди от
5000 лв. до пълния размер от 60 000 лв.
След влизане в сила на определение № 562 от 08.09.2020 год. по гр.д.№
537/2020 год. по описа на Сливенският окръжен съд, делото е изправено ведно
с молбата за увеличение на иска за неимуществени вреди на Районен съд-
Сливен, и е образувано като гр.д.№ 4722/2020 год. по описа на Районен съд-
Сливен. С определение № 261178/23.12.2020 год. по гр.д.№ 4722/2020 год. по
описа на Сливенския районен съд, последният при зачитане на изявлението
2
на ищцата за увеличение на иска за неимуществени вреди от 5000 лв. на 60
000 лв., е прекратил производството по делото и го е изпратил на родово
компетентния съд – Окръжен съд-Сливен. Това определение е било съобщено
само на ищцата, като с писмо от 17.03.2021 год. делото е било изпратено на
Окръжен съд-Сливен. Образувано е гр.д.№133/2021 год. по описа на Окръжен
съд-Сливен. С разпореждане №16/18.03.2021 год. ОС-Сливен е оставил
исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на
нередовности по нея, които са изпълнени с уточняваща молба от 06.04.2021
год., след което окръжният съд е разпоредил връчване на препис от исковата
молба и приложените писмени доказателства на ответниците. По делото
липсват данни, че на ответниците е бил връчен препис от молбата на ищцата
за изменение на иска за неимуществени вреди от 5000 лв. на 60 000 лв.
В дадения срок ответникът Б.В., чрез процесуален представител адв. Д.
е депозирал отговор на исковата молба, с който е направено възражение за
родова и местна неподсъдност на спора на Сливенския окръжен съд.
Възражения в този смисъл са направили и останалите ответници.
За да постанови обжалваното определение, с което е прието, че
компетентен да разгледа делото е Бургаският окръжен съд, Сливенският
окръжен съд е взел предвид направеното увеличение на иска за
неимуществени вреди от 5000 лв. на 60 000 лв., което обуславя родовата
подсъдност на спора на окръжен съд. По направеното от ответниците
възражение е констатирано, че сочените от ищцата адреси на ответниците и
седалището на болницата са в гр. Бургас, твърдяното местоизвършване на
деянието също е в гр. Бургас, което определя съдът в гр. Бургас, като местно
компетентен да разгледа делото.
Настоящият съд споделя изводите на Сливенския окръжен съд по
обжалваното определение, като намира възраженията на частния
жалбоподател за неоснователни.
От изложеното по-горе става ясно, че при наличие на предпоставките по
чл.214 , ал.1 от ГПК ищецът с писмена молба е направил валидно изявление
за увеличение на иска за неимуществени вреди, като го е увеличил от 5000 лв.
на 60 000 лв. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че
молбата за изменение на иска е депозирана по друго, а не по настоящото дело
и не е обвързваща съда за произнасяне, както и за невалидност на
направеното увеличение на иска поради липсата на изричен съдебен акт, с
който изменението на иска да е прието и поради неуведомяването на
жалбоподателя за молбата за изменение на иска чрез неговото увеличение.
Съгласно чл.125 от ГПК искът се смята предявен с постъпване на
исковата молба. По подадената искова молба са били образувани три
граждански дела, но всяко следващо дело е продължение на предходното –
3
респ. всички правни действия извършени по всяко от делата имат правно
значение и предизвикват правни последици. Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от
ГПК изрично сочи, че ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща на надлежния съд, като в този случай делото се смята за висящо пред
този съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си.
В хипотезата на изменение на иска чрез неговото увеличение
разпоредбата на чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК не поставя начален срок – т.е.
това може да стане по всяко време след предявяване на иска, както с писмена
молба на ищеца, така и устно в открито съдебно заседание, стига да е спазен
крайния срок – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. За
валидността на увеличението на иска законът не сочи други изисквания,
поради което липсата на изрично определение на съда за приемане на
изменението при зачитане на правните последици на изявлението за
изменение, както и несвоевременното уведомяване на частния жалбоподател
в качеството му на ответник за изменението на иска, макар в отклонение от
добрите съдебни практики, не оказват влияние на валидността на
действието на ищеца за изменение на иска чрез неговото увеличение.
Предвид началната фаза на процеса, пропускът за своевременно уведомяване
на ответниците, между които и частния жалбоподател за направеното
изменение може да бъде ефективно преодолян, а доколкото в случая съдът е
зачел изявлението на ищеца за увеличението, липсата на изричен акт на съда
за приемането му се явява несъществено. Ето защо правилно Сливенският
окръжен съд при отчитане на извършеното от ищеца с писмена молба
увеличение на иска за неимуществени вреди от 5000 лв. на 60 000 лв., е
определил родова подсъдност на спора на окръжен съд по правилата на
чл.104, т.4, вр. т.6 от ГПК.
Сливенският окръжен съд с обжалваното определение е приел за
основателни своевременно направените възражения на ответниците за местна
неподсъдност на спора, което също се споделя от настоящия съд.
Претенциите на ищцата са за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане, за което се твърди, че е извършено в УМБАЛ “Дева
Мария“ЕООД-гр.Бургас, срещу ответници с посочен общ адрес на болницата
в гр.Бургас. По правилата на чл.115 от ГПК искът може да се предяви по
мястото на извършване на деянието, а по общите правила на чл.105 от ГПК,
вр.чл.116 от ГПК – по постоянния адрес или седалището на който и да е от
ответниците, поради което местно компетентен се явява съдът в гр.Бургас, а
при родова компетентност на спора на окръжен съд, това е Бургаския окръжен
съд.
Съгласно чл.120 от ГПК настъпилите след подаване на исковата молба
промени във фактическите обстоятелства не са основание за препращане на
делото, но това правило важи само за обуславящите местната подсъдност
4
обстоятелства. Поради липсата на забрана и в съответствие с правомощията
си по чл.119, ал.1 от ГПК, при промени на обстоятелствата относно родовата
подсъдност, сезираният съд следва служебно да зачете промените и да
изпрати делото на родово компетентния съд, поради което е неоснователно и
възражението, че родовата подсъдност се преценява само към момента на
постъпването на исковата молба в съда.
Ето защо като се е десезирал от произнасяне по предявените искове,
прекратил е производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от
компетентния съд - Бургаския окръжен съд, Сливенският окръжен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно определение.
Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Б. Й. В., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. С., ул. "Р.“ № *, ет. ** , ап. ** срещу
определение № 129/07.06.2021 год. по гр. д. № 133/2021 год. по описа на
Окръжен съд-Сливен.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5