№ 58
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000029 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 274 от 4.11.2024 г. на Окръжен съд Бургас, постановено
по т.д. № 409/ 2022 г., са отхвърлени предявените от В. Г. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, район Красно село, ул. ,Феликс Каниц“ № 14,
ет.1, ап.4, с адрес за връчване: гр. София, бул. „Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 -
адв. В. Д., против ,,Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ул. ,,Цар Калоян“ № 166, представлявано от Н. П.
Ш., с адрес за връчване: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, стадион Лазур,
административна сграда, офис 7 - адв. М. Г., и ,,Книбекс“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Цар
Калоян“ № 162, представлявано от П. Н. Ш. и Зл. П. Р. - управители, заедно и
поотделно, искове за приемане за установено по отношение на ответниците
съществуването на вземане на ищеца от авалистите по запис на заповед в
размер на 1 300 000 евро, представляващо част от главницата по поетото от К.
Х. С., ЕГН **********, менителнично задължение по Запис на заповед,
издаден на 15.06.2010 г. в гр. София, с падеж на 15.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху задължението, считано от 20.08.2021 г. (датата на
подаване на заявление по чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на
1
главницата.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответниците К. Х. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника
– Коньовица“, ул. „Троян“ № 4, ет.2, ап.2.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
В. Г. Д., в която се навеждат оплаквания за неговата неправилност, поради
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на
съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което
предявените искове бъдат уважени.
Изразява се становище, че решаващият извод на съда от първа
инстанция е формиран без да бъдат обсъдени всички доказателства, твърдения
и възражения на страните, като изводите са основани на индиции, изградени
на базата на необосновано, немотивирано и неправилно заключение на вещото
лице по съдебната комплексна експертиза.
Оспорва се заключението по приетата съдебна комплексна
експертиза като неправилно и необосновано и се сочи на допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се допусне
повторно заключение. Изтъква се, че в заключението липсват мотиви на
експерта за формирания от него извод относно датата на съставяне на
оспорения документ, като той не е изложил по какви критерии е възприел, че
изследваният запис на заповед е изготвен в период след 2017 г.
Изтъкват се доводи, че в обжалваното решение съдът се е позовал на
показанията на свидетелите на дружествата – въззиваеми, без да мотивира
решението си защо ги кредитира, предвид направеното от въззивника с
допълнителната искова молба и поддържано в хода на производството
възражение относно недопустимостта на свидетелски показания относно
обстоятелства, заявени в депозираните отговори на исковата молба. Навеждат
се аргументи, че недопустими в настоящото производство се явяват
релевираните от авалистите лични възражения на издателя на записа на
заповед, както общи такива, така и относителни, като в тази връзка
недопустимо в процеса се явява и тяхното доказване със свидетелски
показания. В допълнение се сочи, че е недопустимо със свидетелски
2
показания да се доказва симулация, при липса на пълен обратен документи
или поне начало на писмено доказателство.
Подчертава се, че уставът на „Бутед“ АД и към датата на подписване
на процесния запис на заповед не е предвиждал правомощие на Съвета на
директорите да приема решения за извършване на сделките по чл.236, ал.2 ТЗ,
включително и за предоставяне на обезпечения, при условията на чл.236, ал.2,
т.3 ТЗ. Изтъква се, че разпоредбата на чл.236, ал.4 ТЗ изрично предвижда, че
сделка, сключена в нарушение на ал.1-3, е действителна.
Застъпва се позиция, че отразяването на вземането на поемателя или
задължението на издателя в счетоводните книги е без значение за
съществуването на вземането по записа на заповед, при редовен от външна
страна менителничен ефект, като в още по - голяма степен това важи относно
отразяване на вземането в счетоводствата на дружествата – авалисти.
Противопоставят се доводи, че изводът на съда от първа инстанция,
че процесният запис на заповед е подписан от К. С., но не на посочената в него
дата, би бил правилен само и единствено ако антедатирането на документа
беше доказано при условията на пълно и главно доказване от въззиваемите
дружества, каквото не е осъществено в настоящото производство.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Книбекс“ ООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност
и се въвежда искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Изтъква се, че за формиране на вътрешното си убеждение за
отхвърляне на исковата претенция, решаващият състав е обсъдил в цялост
събраните по делото доказателства, ангажирани както от въззивника, така и от
въззиваемите.
Оспорват се доводите за немотивиране на изводите на експерта по
съдебната комплексна експертиза.
Изтъква се, че показанията на разпитания по искане на въззивната
страна свидетел пред първата инстанция са изключително общи,
непоследователни и противоречиви, поради което правилно не са били
кредитирани като достоверни от съда. Излагат се доводи за свързаност на
свидетеля с адв. В. Д..
3
Навеждат се доводи, че К. С., като законен представител на „Бутед“
АД до 23.04.2012 г. и на „Книбекс“ ООД до 11.02.2015 г., не е предприел
отразяването на записа на заповед като условен пасив в счетоводните и
търговските книги на двете дружества, а въззивникът не е предявил вземането
си в производството по несъстоятелност на третия авалист и е допуснал
погасяването му, което е косвено доказателство, че записът на заповед е
създаден в много по-късен период от посочената в него дата.
По повод оспорванията в жалбата, се сочи, че е налице възможност за
авалиста да въвежда абсолютните и относителните възражения, при
недобросъвестност на издателя, която недобросъвестност и злоупотреба с
право е налице, когато, предявявайки правата си по ефекта, поемателят би
получил плащане в противоречие със съществуващи и противопоставими му
като кредитор, относими към съществуването на задължението, факти и
обстоятелства, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба и от „Бутед“АД, в който се
пледира за оставянето й без уважение, с потвърждаване на постановения
първоинстанционен съдебен акт.
Изтъква се, че като частен диспозитивен документ, записът на
заповед не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради
което, при оспорване на удостоверените в документа факти, последните
подлежат на доказване от страната, която го представя и извлича за себе си
изгодни правни последици.
Развити са съображения, че първоинстанционният съд е обусловил
крайните си изводи относно датата на издаване на процесния запис на заповед
въз основа на съвкупна преценка и анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Акцентира се на липсата на процесуална активност от
страна на въззивника при събиране на доказателства за установяване датата на
издаване на документа.
Изразява се позиция, че становището на вещото лице Р. е обсъдено
от съда, заедно с останалите събрани доказателства по делото, и
неоснователно е твърдението за необоснованост на заключението.
Поддържа се теза за недостоверност на показанията на свидетеля Д.
П., поради липса на житейска логика и правдивост, и поради свързаност на
4
свидетеля с процесуалния представител на въззивника, като се релевират
доводи, че показанията на този свидетел противоречат на всички останали
доказателства по делото.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е надлежно връчена на третото лице помагач К. Х.
С.. Същият не е подал отговор на жалбата, в предоставения от закона срок за
това.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
Пред настоящата инстанция, при констатацията си за релевирано във
въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на
съдопроизводствените правила, което е намерено за основателно,
апелативният съд е извършил ново разпределение на доказателствената
тежест, като е счел, че следва да се възложи на въззиваемите тежестта да
установят, че записът на заповед от 15.06.2010 г. не е създаден на сочената в
документа дата, по съображения, изводими от естеството и специфичната
роля на менителничния документ в търговския оборот, обосноваващи извод,
че на поемателя по запис на заповед не следва да се възлага да доказва нещо
повече, извън съдържанието на документа, а доколкото интерес от
установяване наличието на порок във волеизявлението върху ценната книга
има страната, която черпи права от оспорване на действителността му,
доказателствената тежест за установяване неистинността на датата, а оттам -
абсолютното възражение за отсъствие на представителна власт, се носи
именно от издателя (респективно в настоящия случай авалистите) – така в
Решение № 100 от 6.10.2020 г. на ВКС по т.д. № 2133/ 2019 г. На страните са
дадени указания и са уважени доказателствените им искания.
Пред апелативната инстанция са приети заключения на документно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Б., и съдебно –
диагностична почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. А..
Разпитани са свидетели.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
5
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявен e бил пред първостепенния съд положителен
установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за установяване
съществуването на вземане в полза на кредитора – въззивник, против
длъжниците - въззиваеми авалисти, произтичащо от запис на заповед, издаден
на 15.06.2010 г. в гр. София, за което задължение е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
6116 на 2.03.2022 г. по ч.гр.д. № 48401/ 2021 г. по описа на Районен съд София,
приложено към настоящото.
Със заповедта за изпълнение е разпоредено длъжниците „Бутед“ АД,
„Книбекс“ ООД, „К енд Б груп“ ЕООД и К. Х. С. да заплатят на кредитора В.
Г. Д. сумата от 1 300 000 лв. – вземане по запис на заповед от 15.06.2010 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 20.08.2021 г. – подаване на
заявлението, до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.
Дружествата – длъжници „Бутед“АД, „Книбекс“ ООД са подали
възражения против заповедта за изпълнение в срок, кредиторът е предявил
установителния иск в срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд въззивникът в настоящия процес е
поддържал доводи за възникнало в негово лице непогасено субективно
материално право – притезание да получи плащане на сумата от 1 300 000 лв.,
представляващо част от главницата по записа на заповед от горепосочената
дата, който се представя.
Въззиваемите са повдигнали в производството възражения –
абсолютни и релативни, свързани с възникването на менителничното
задължение.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета
от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на
атакувания съдебен акт.
Представеният запис на заповед, на който основава правата си
въззивника, е с посочена дата на издаване 15.06.2010 г. и издател К. Х. С., при
6
авалисти въззиваемите дружества и „К енд Б груп“ ЕООД. От съдържанието
на ефекта става ясно, че издателят е поел безусловно задължение да плати на
В. Г. Д. или на негова заповед сума в размер на 1 600 000 евро на падеж
15.06.2020 г., в място на плащане гр. София, район Красно село, ул. „Феликс
Каниц“ № 14, ет.1, ап.14, или по посочената в записа на заповед банкова
сметка на поемателя. Под съдържанието са положени подписи на издателя
физическо лице и на същото лице, като представляващ трите дружества
авалисти.
Вписванията в Търговския регистър удостоверяват, че К. С. е бил
един от представляващите „Бутед“ АД до 23.04.2012 г. и един от управителите
на „Книбекс“ ООД до 11.02.2015 г., при правомощия да представлява
дружеството заедно и поотделно с друг вписан представител.
В производството пред първата инстанция са ангажирани писмени
доказателства, удостоверяващи, че поемателят по процесния запис на заповед
- В. Д., живее във фактическо съпружеско съжителство с първата братовчедка
на издателя К. С. – Б. С. С.а (в Нотариален акт № 183, том I, рег. № 1743, дело
№ 153 от 2023 на нотариус К. К., рег. № 451 в Нотариалната камара е посочен
адреса на лицето, съвпадащ с адреса на Д.), чиито баща е брат на бащата на С.,
като от това съжителство са родени две общи деца.
При първоинстанционното разглеждане на делото е прието основно
и допълнително заключение на изпълнена съдебно – счетоводна експертиза,
видно от което задължението, поето по записа на заповед, в размер на
равностойност на 3 200 000 лв., не фигурира сред счетоводните записвания на
„Бутед“ АД и „Книбекс“ ООД, като експертът е проследил ГФО за 2010 –
2020 г. Експертът е базирал изводите си на констатациите, че задълженията на
дружествата по съответните счетоводни пера възлизат на по-ниска сума от
търсената по записа на заповед, както и липсата на кредитор с името В. Г. Д.,
вписан по сметка Кредитори в редовно водените счетоводни книги на
дружествата авалисти.
Поради оспорване датата, на която записът на заповед е изготвен, в
производството са изпълнени три съдебно почеркови експертизи.
Вещото лице Р. е депозирало заключение пред първата инстанция,
сочещо, че подписът под процесния менителничен ефект е положен от лицето,
сочено за издател, но документът не е съставен в посочения в него период –
7
2010 г., като се е обосновало с наблюдавани от него при микроскопско
изследване свойства на положената химикална паста, подробно посочени в
заключението, и отсъствие на признаци на стареене на хартията, върху която
документът е обективиран, от където е извело заключение за дата на съставяне
на същия в периода след 2017 г.
При изслушването си в съдебно заседание, това вещо лице подробно
е разяснило естеството на неговия метод на анализ, като е потвърдило липсата
на установена методика за определяне на абсолютната давност за изготвяне на
документ, но, по отношение на относителната давност, не е отрекло
съществуването на метод, наречен диагностично почеркова експертиза, даващ
възможност за определяне на относителната давност на изготвяне на
документа по почерка.
Пред настоящата апелативна инстанция беше прието заключение на
вещото лице В. Б. - специалист в областта на криминалистическото
изследване на документи в Център за експертни криминалистически
изследвания към НИК – МВР, в което се сочи, че не е възможно определяне на
датата на изготвяне на представения документ, тъй като до момента не
съществува общоприет и утвърден в криминалистическата практика
безспорен метод за датиране на документи на базата на стареенето на
материалите - хартия и пишещи средства, използвани при тяхното създаване.
В съдебно заседание експертът е потвърдил това свое заключение относно
невъзможността за фиксиране на дата на изготвяне на документ по физико -
оптичните свойства на материала, но е потвърдил съществуването на косвен
метод за установяване датиране на документа чрез вариантността в почерка,
респективно подписа на лицето.
От въззивния съд беше назначена диагностична почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице С. П. А. - експерт криминалист. При
изследванията си това вещо лице, след запознаване с изобилен сравнителен
материал, предоставен от страните и събран от официални документи и
държавни органи, датиращ към периода 2008 г. – 2020 г., и използвайки
специфичната методика за провеждане на почеркови експертизи и за
установяване на времето на изпълнение на подписи в документи, подробно
описана в писменото заключение, е констатирало, че подписите в записа на
заповед, обект на експертизата, не са положени на 15.06.2010 г., а години по -
8
късно. Експертът е заключил, че за К. С. през 2010 г. е било невъзможно да
положи подписите в записа на заповед, по начина, по който са положени, тъй
като към този момент той не е бил развил и утвърдил по - високата степен на
обработеност на подписния почерк, с който са изпълнени подписите в записа
на заповед. На базата на специалните си знания, вещото лице А. е заявило, че
при проявената степен на устойчивост на писмения навик в сравняваните
подписи и вариантност на движенията, с които се изпълняват елементите им,
може да се направи извод, че за постигането на степента на обработеност на
движенията, с които са изпълнени подписите в записа на заповед, вероятно са
били необходими около десетина или повече години, спрямо положените
подписи от сравнителния материал, от периода, сочен за дата на издаване на
записа на заповед.
При изслушването си в съдебно заседание експертът е подчертал, че
наличието на четири изследвани подписа е дало възможност да се извърши
един задълбочен анализ и преценка на диагностичните признаци, отразени в
тях, и да се обоснове заключението. Посочил е, че сравнителният материал,
използван за изготвяне на заключението, е, по негова професионална
преценка, напълно достатъчен и това, както и наличието на повече от един
подпис - обект на изследване, е спомогнало категоричността на изводите му.
Експертът обстойно е разяснил, че когато едно лице има утвърден писмено -
двигателен навик за полагане на подпис и продължава писмената си практика,
този двигателен навик се усъвършенства до абсолютен автоматизъм на
движението и за възникване на промени, които да предизвикат появата на
диагностични признаци на подписа, е необходим дълъг период от време, не
само астрономически, но и дълъг период от време на богата писмена
практика, каквато, в случая, лицето, чийто подпис е изследван, очевидно е
имало.
Съдът кредитира заключението на вещото лице А., тъй като същото
е солидно обосновано и обективно, базирано на специалните знания на
експерта – утвърден специалист в обследваната област и автор на публикации
по материята.
Следва да се изтъкне, по повод възраженията на въззивника в
съдебното заседание пред апелативния съд, че не са налице противоречия в
мненията на вещите лица по трите депозирани експертизи. Вещите лица Р. и
9
А., които са дали заключения относно възможността ценната книга да е
съставена на сочената в нея дата, макар да са работили по различни методи, са
категорични в съвпадащия си извод, че документът не е достоверно датиран.
Експертът Б. се е ограничил да посочи отсъствието на утвърдена методика за
физико – оптично изследване при датировка на книжа, но не е отрекъл
използвания от вещото лице А. метод.
Предвид изложеното, се налага извод, че записът на заповед, от който
черпи правата си въззивника, не е съставен на посочената върху него дата, а в
период след 2017 г. (според вещото лице Р.), респективно 2019 – 2020 г.
(според вещото лице А.).
От събраните в производството пред първостепенния съд гласни
доказателства също се установява, че ценната книга не е издадена на
15.06.2010 г., като по данни на свидетеля С. на сочената дата К. С. се е
намирал с него в гр. Жеравна.
Показанията на свидетеля Д. П., който е заявил пред първата
инстанция, че е присъствал при съставянето на процесния запис на заповед, не
следва да се съобразяват, тъй като са изолирани от останалия събран в
производството доказателствен материал, а установената по делото
свързаност на лицето с процесуалния представител на въззивника
допълнително отнема от достоверността на показанията му.
Без основание се оспорва в жалбата събирането на свидетелски
показания, по съображения за тяхната недопустимост. Не се констатира
нарушение на първостепенния съд на съдопроизводствените правила в този
аспект. По отношение доводите за недопустимо доказване на симулация, в
отсъствие на обратен документ или начало на писмено доказателство, следва
да се изтъкне, че въведените от въззиваемите възражения в процеса касаят
невъзможността на издателя да задължава дружествата, поради липса на
представителна власт към момента на издаване на записа на заповед, хипотеза
различна от фактическия състав на симулацията, който поначало предвижда
външно обективираните волеизявления да са валидни.
От данните, изнесени пред съда от първа инстанция от изслушването
на управителя на „Книбекс“ ООД П. Ш. и свидетеля Б. П. – бивш съдружник
на издателя на записа на заповед, както и от показанията на свидетелите Х. и
Р., разпитани пред настоящата инстанция, става ясно, че след като през 2019 г.
10
К. С. и В. Д. неуспешно са отправили предложение до Ш. за формиране на
фалшив дълг спрямо дружеството „Книбекс“ ООД, посредством който като
краен резултат К. С. придобие акции от „Бутед“ АД, с голяма степен на
вероятност са пристъпили към изготвяне на процесния запис на заповед. Тези
показания се подкрепят от данните по писмения сигнал на К. С., депозиран
пред Районна прокуратура Бургас на 2.10.2024 г., в който, без да посочва
основанието, наложило му да се задължи по записа, С. свързва издаването на
същия с възможността сумата по него да бъде прихваната спрямо
задължението, което счита, че дружествата авалисти имат спрямо него
вследствие фидуциарно прехвърлени негови дялови участия от същите на
трето лице, извършено с оглед предпазване от кредитори, което трето лице е
отказало впоследствие да възстанови прехвърлените фиктивно дялови
участия.
При съобразяване на гореизложеното следва да се приеме, че
въззиваемите успешно опровергаха датата на процесния запис на заповед,
като убедително се доказа, че същият не е датиран преди 2017 г. – 2019 г. За
този свой извод съдът кредитира както заключението на експерта А., така и
установената свързаност на издателя и поемателя, липсата на счетоводно
отразяване на поетите задължения по ценната книга в счетоводните регистри
на дружествата – авалисти, липсата на решение на общото събрание на
акционерите на „Бутед“ АД за поемане на задължения по чл.236, ал.2, т.3 ТЗ.
Доколкото К. С. не е бил представляващ въззиваемите търговци след 2012 г. –
за „Бутед“ АД, и след 2015 г. – за „Книбекс“ ООД, то той не е могъл след тези
дати да поема менителнични задължения като техен органен представител и
неговите действия по издаване на ефекта не създават задължения за
дружествата, посочени в текста като авалисти.
По аргумент от разпоредбата на чл.461 ТЗ, приложима по
препратката на чл.537 ТЗ и предвиждаща, че ако менителницата носи
подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница,
неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по
друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името
на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали
лица са действителни, следва, че при полагане на подпис от лице, което не
може да задължава формално посочените като авалисти, то задължение за
последните не може да възникне. В този смисъл, авалът не материализира
11
волята на посочените дружества.
Доказателствената сила на записа на заповед за съществуване на
вземане срещу тези лица е разрушена и оттам, поради характеристиката му на
ценна книга, едновременно материализираща права и представляваща
доказателство за вземането (Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), отпадат и правата на въззивника да търси
изпълнение срещу дружествата. Предявените установителни искове са
неоснователни.
Изводите на настоящия апелативен състав съвпадат с тези на съда от
първа инстанция, което обосновава потвърждаване на постановения съдебен
акт.
При този изход от делото, отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът дължи заплащане
на сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция.
Видно от ангажираните доказателства, те възлизат на 65 000 лв. –
възнаграждение за един адвокат и 783 лв. – депозити за експертизи - за
„Бутед“ АД, и 60 000 лв. – възнаграждение за един адвокат и 783 лв. –
депозити за експертизи – за „Книбекс“ ООД. Въведеното възражение от
въззивника за прекомерност на заплатените възнаграждения е основателно и
настоящият апелативен състав преценява, че възнагражденията на
процесуалните представители на въззиваемите следва да се определят в
размер на по 50 000 лв., като размер кореспондиращ с фактическата и правна
сложност на делото, както и изискванията за достойно заплащане на
адвокатската професия, без да се зачитат размерите, посочени в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че
националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба със
задължителен характер за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, когато присъжда дължими от насрещната страна разноски.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274 от 4.11.2024 г. на Окръжен съд
Бургас, постановено по т.д. № 409/ 2022 г.
12
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
район Красно село, ул. ,Феликс Каниц“ № 14, ет.1, ап.4, с адрес за връчване:
гр. София, бул. „Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 - адв. В. Д., да заплати на
,,Бутед“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас
8000, ул. ,,Цар Калоян“ № 166, представлявано от Н. П. Ш., с адрес за
връчване: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, стадион Лазур, административна сграда,
офис 7 - адв. М. Г., сумата от 50 783 лв. – съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
район Красно село, ул. ,Феликс Каниц“ № 14, ет.1, ап.4, с адрес за връчване:
гр. София, бул. „Македония“ № 6, ет.4/5, ап.17 - адв. В. Д., да заплати на
,,Книбекс“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. ,,Цар Калоян“ № 162, представлявано от П. Н. Ш. и Зл. П. Р. -
управители, заедно и поотделно, сумата от 50 783 лв. – съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответниците К. Х. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника
– Коньовица“, ул. „Троян“ № 4, ет.2, ап.2.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13