№ 1390
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110104747 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, чрез процесуалния му представител – юрк. М. К., срещу М.
Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 35.98 лв., представляваща месечни абонаментни такси
за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.02.2021 г. за услуга 101001257778 с план
А1 Net 200-Mar2018, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с
партиден номер **** ведно със законната лихва върху сумата 35.98 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 10.53 лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумата 35.98 лв. за периода 04.01.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата
22.99 лв., представляваща месечни абонаментни такси за отчетния период
09.11.2020 г. – 08.02.2021 г. за услуга 201002026623 с план А1 TV Extended-
Mar2018 2y, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден
номер **** ведно със законната лихва върху сумата 22.99 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 6.69 лв., представляваща обезщетение за забава върху
сумата 22.99 лв. за периода 04.01.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 100 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга 101001257778,
съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен
WiFi Router за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата 100
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
1
окончателното й изплащане; сумата 27.31 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 100 лв. за периода 30.03.2021 г. – 08.12.2023 г.;
сумата 49.98 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
101001257778 в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения
номер, ведно със законната лихва върху сумата 49.98 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата 14.27 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката
49.98 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 16.95 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга 101001257778,
съставляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения
номер, ведно със законната лихва върху сумата 16.95 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата 4.84 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката
16.95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 6.96 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга 101001257778,
съставляваща отстъпка от цена на устройство Handset Alcatel 30.25 Black
Лоялна програма, ведно със законната лихва върху сумата 6.96 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 1.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неустойката 6.96 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 233.46 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга 201002026623,
съставляваща неустойка за допълнителни услуги – екстри към основната, в
това число: сумата 24.90 лв. – за допълнителен пакет „Extra Max SD“, сумата
96.10 лв. – за допълнителен пакет „Diema Extra“, сумата 87.56 лв. – за
допълнителен пакет „НВО 2018“ и сумата 24.90 лв. – за допълнителен пакет
„Extra Max НD“, ведно със законната лихва върху сумата 233.46 лв., считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата 66.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неустойката 233.46 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 100 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга 201002026623,
съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен
цифров приемник за посочения номер, ведно със законната лихва върху
сумата 100 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 27.31 лв., представляваща
обезщетение за забава върху неустойката 100 лв. за периода 30.03.2021 г. –
08.12.2023 г.; сумата 30 лв., представляваща компенсаторна неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на
абоната за услуга 201002026623 в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата 30 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 8.57 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 30 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата
16.95 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
201002026623, съставляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата 16.95 лв.,
2
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 4.84 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 16.95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.,
които суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1318/2024 г. по
описа на ВРС, ХLVІ състав.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че между страните е сключен рамков договор №
*** от **** г. и приложения към него, като на ответника са предоставяни
електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по една партида
с № *****. Предоставяните услуги са фиксирана услуга интернет и телевизия.
Поддържа, че за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.02.2021 г. ответникът има
незаплатени суми за предоставените услуги. На 12.02.2021 г. рамковият
договор бил прекратен по вина на ответника, за което са му начислени и
съответни неустойки по партида № **** Излага, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 1318/2024 г.
по описа на ВРС, 46 състав. В хода на производството е подадено възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което е предявил иска си в
законоустановения в чл. 415 ГПК срок. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за заповедното и
за исковото производство.
Ответникът М. Г. Х., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – адв. Д. К.. Поддържа становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва сключването на процесния договор и
приложенията му, като твърди, че не е подписвал същите. Твърди, че е видял
този договор за първи път в заповедното производство, като никога не се е
съгласявал с неговите клаузи, съответно с Общите условия на ищеца. Посочва,
че в заповедното производство претендираните задължения са въз основа на
договор с партиден № **** Приложеният с исковата молба договор обаче е с
№ *** и в него никъде не е записан партиден номер. Посочената в исковата
молба партида е с № *****. Счита, че липсата на идентитет в
индивидуализацията на правопораждащия юридически факт, а именно
разлика в посочените в исковата молба и заповедното производство договори,
обуславя неоснователността на исковите претенции. Поддържа, че
приложените Общи условия са неприложими, тъй като не са приемани
съобразно чл. 147а ЗЗП, поради което и процесният договор не е прекратен по
негова вина, съответно не дължи претендираните неустойки и лихвите за
забава върху тях. Посочва, че поради липса на изрично поето от него
задължение за заплащане на услуги, не дължи претендираните главници за
месечни такси и съответните лихви за забава. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност на сумата в размер на 27.99
лв. по фактура от 14.12.2020 г. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 27.03.2025 г. открито съдебно заседание
всяка от страните, чрез процесуалния си представител, депозира нарочна
молба по хода на делото, в която поддържа становището си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 1318/2024 г. по описа на
ВРС, ХLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителните искове, като срещу заповедта е
постъпило възражение от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че е неоснователно възражението
на процесуалния представител на ответника, че има несъответствие между
индивидуализирания договор в заповедното производство и приложения
такъв в исковото производство. Напротив. Изрично в уточняващата молба на
заявителя „А1 България“ ЕАД от 16.02.2024 г., депозирана в хода на
заповедното производство, е посочено, че сумите се претендират по един общ
рамков договор № ***/**** г., по който са начислени задължения по партида
№ **** Именно този договор с № *** е представен и към исковата молба.
Тоест, претенцията и в заповедното и в исковото производство е обоснована
от един и същи юридически факт – сключването на вече цитирания договор.
Ирелевантно в този смисъл е, че съдът при издаването на конкретната заповед
за изпълнение е посочил единствено партидата, по която чисто счетоводно се
отчитат задълженията по този договор, което е видно от издадените фактури,
посочени конкретно по-долу в изложението.
По делото е представен както посоченият договор № ***/**** г., така и
приложенията към него.
Видно от приложение № 1/**** г., клиентът М. Г. М. /настоящият
ответник с променени имена М. Г. Х./, е приел да ползва услугата домашен
интернет, с тарифен план А1 Нет 200, с месечна абонаментна такса 17.99 лв.,
за срок от 24 месеца. С анекс към договора от 14.12.2019 г. срокът на ползване
на услугата е удължен с 24 месеца, считано от датата на издаване на първата
таксуваща фактура след сключване на настоящия анекс.
Видно от отделно подписано приложение № 1/14.12.2019 г. към договор
№ ***, между страните е уговорено ползването на услуга А1 ТВ /телевизия/, с
тарифен план А1 ТВ Разширен, с месечна абонаментна такса10 лв., за срок от
24 месеца.
Във връзка с така ползваните услуги ищецът представя и издадени
фактури, отразяващи задълженията на ответника, както следва 1. фактура №
****/14.12.2020 г., с падеж на плащане 03.01.2021 г., за отчетен период
09.11.2020 г. – 08.12.2020 г., по договор № **** на обща стойност 33.83 лв.; 2.
фактура № ****/13.01.2021 г., с падеж на плащане 02.02.2021 г., за отчетен
период 09.12.2020 г. – 08.01.2021 г., по договор № **** на стойност 27.98 лв.,
както и 3. Фактура № ****/12.02.2021 г., с падеж: 04.03.2021 г., за отчетния
период 09.01.2021 г. – 08.02.2021 г., на стойност 27.98 лв., по същия договор №
****
Във връзка с направените от ответника оспорвания, че не е подписвал
тези документи, които бяха представени надлежно и на електронен носител –
диск, включително представения в оригинал приемо-предавателен протокол за
инсталиране на оборудване от 16.12.2019 г. във връзка с ползването на
уговорените услуги, бе открито производство по реда на чл. 193 ГПК за
проверка истинността на оспорените документи. Дадени бяха точни указания,
4
че тежестта за доказване неистинността на тези документи пада върху
страната, която ги оспорва, а именно върху ответника М. Г. Х.. Първоначално
по негово искане бе допусната съдебно-графологична експертиза, която обаче,
във връзка с изричното искане на самия ответник, бе заличена. Ето защо и
само на това основание съдът приема, че така направеното оспорване остана
недоказано в производството. Напротив. Надлежно подписаните документи
отразяват валидно наличието на облигационно правоотношение между
страните във връзка с така подписания договор и уговорените за предоставяне
услуги.
Нещо повече. Самото обстоятелство, че в дълъг период от време /повече
от 2 години/ задълженията по този договор са били изпълнявани и от двете
страни насочва единствено на извода, че както ищецът, така и ответникът, са
се смятали за обвързани от постигнатите между тях договорки по повод
предоставянето и ползването на услугите телевизия и интернет.
Субективните виждания на процесуалния представител на ответника, че
допуснатата СГЕ не е в състояние да отговори на поставените й задачи, е
ирелевантно за предмета на настоящия спор. Още повече, че наред с
подписаните на таблет договор /каквато е именно практиката на мобилните
оператори/ и приложенията към него, бе представен и приемо-предавателен
протокол от 16.12.2024 г. на хартиен носител, носещ именно подписа на
ответника. А съставянето като цяло на един такъв документ служи и като
доказателство за уговаряне предоставянето на самата услуга.
В тази връзка съдът цени изцяло и заключението на вещите лица инж. К.
К. и А. М. по приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението в техническата му част, А1 България използва
технологичното решение за дигитално подписване на договорите. Чрез нея,
посредством биометрични данни, се индивидуализира лицето, което подписва
договора. Биометрията комбинира методи за уникалното разпознаване на
хората, базирано на присъщите им физически или поведенчески черти, като
почеркът и ритъмът на писане са включени в поведенческия модел. Чрез този
софтуер се генерират PDF файлове, които са подписани с уникален цифров
сертификат и имат удостоверение за времето на подписване, след което те се
импортват в информационната система. Всичко това допринася за
възможността да се провери кога е създаден документът и дали има промени в
него. Документите, намиращи се на представения от ищеца диск, в това число:
рамков договор № ***/**** г. и приложенията от 14.12.2019 г. към него, са
подписани дигитално по описаната подробно от вещото лице технология. При
проверка на 6-те файла не са установени следи от манипулация.
Относно реалното предоставяне на услугите вещото лице М. в
заключението, касаещо счетоводната част, посочва, че процесните услуги –
телевизия и интернет, за процесния период са предоставяни в обема, в който
са фактурирани. Като конкретно по издадените фактури, отчитайки някои
допуснати в експертизата технически грешки, задълженията са, както следва:
за периода 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г. – 17.99 лв. /за А1 Нет 200/ и 10 лв. /за
ТВ разширен/; за периода 09.12.2020 г. – 08.01.2021 г. – 17.99 лв. /за А1 Нет
200/ и 9.99 лв. /за ТВ разширен/, а за периода 09.01.2021 г. – 08.02.2021 г. –
1.93 лв. /за А1 Нет 200/ и 1.07 лв. /за ТВ разширен/.
От страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна
давност относно вземанията по издадената на 14.12.2020 г. фактура, което
5
съдът намира за основателно, съобразявайки разпоредбите на чл. 111, б. „в“,
пр. 3 вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно които с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за други периодични плащания, каквито са
настоящите /по аргумент от разрешенията, дадени в ТР № 3/2011 г. по описа
на ВКС, ОСГТК/, която давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая вземанията са станали изискуеми именно от деня
на издаване на фактурата – 14.12.2020 г., поради което и до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /РС - Д.ч/ - 03.01.2024 г. вземанията по
същата са погасени по давност. Неоснователно е възражението на ищеца, че
падежът на фактурата е 03.01.2021 г. и от този ден тече давността. Падежът на
плащането има значение единствено по отношение на поставянето на
длъжника в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ГПК /“Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.“/, но няма отношение към момента на изискуемост на
вземането, който, както вече се посочи, се свързва с издаването на конкретната
фактура.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е ирелевантно дали
общите условия към договора отговарят или не на изискванията на чл. 147а
ЗЗП. И това е така, доколкото не може да бъде споделено виждането на
процесуалния представител на ответника, че задължението за плащане на
цената на услугите е уговорено едва в Общите условия. Напротив.
Задължението за плащане на месечните такси изрично е посочено в самите
приложения към процесния договор, като конкретно е посочен и размерът на
дължимата месечна такса за всяка една от предоставените услуги.
Съобразявайки всичко посочено, съдът намира, че дължими от
ответника са сумите в размер на 19.92 лв. – месечни такси за услугата
фиксиран интернет /17.99 лв. – по фактура от 13.01.2021 г. и 1.93 лв. – по
фактура от 12.02.2021 г./, както и в размер на 11.06 лв. – месечни такси за
услугата телевизия /9.99 лв. – по фактура от 13.01.2021 г. и 1.07 лв. – по
фактура от 12.02.2021 г./. До този размер така предявените искове за
основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.01.2024 г. до окончателното им изплащане. За разликата над 19.92 лв. до
претендираните 35.98 лв., съответно за разликата над 11.06 лв. до
претендираните 22.99 лв., както и за отчетния период 09.11.2020 г. –
08.12.2020 г. претенциите подлежат на отхвърляне.
Частично основателни са и исковете за заплащане на обезщетения за
забава върху дължимите суми. Отчитайки падежа на плащане на всяка
фактура и обстоятелството, че ответникът е в забава плащането на
съответната дължима сума, считано от деня, следващ падежа на конкретната
фактура, съдът изчисли с помощта на програмния продукт Апис Финанси –
„Изчисляване на законна лихва в лева“, че размерът на дължимото
обезщетение е, както следва: 6.15 лв. върху главницата 19.92 лв. за периода
03.02.2021 г. – 08.12.2023 г. и 3.40 лв. върху главницата 11.06 лв. за същия
процесен период /конкретните изчисления са приложени към корицата на
делото/. До този размер така предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени. За разликата над тези суми до първоначално предявените
размери на претенциите – 10.53 лв. и 6.69 лв. и за периода 04.01.2021 г. –
02.02.2021 г. вкл. същите подлежат на отхвърляне.
Относно претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на
6
договорните отношения между страните.
С разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД е предвидена възможността страните
да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за
неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид
неизпълнение, за което е уговорена.
В случая ищецът се позовава на неустоечни клаузи, съдържащи се в чл.
6.3.1. от Приложенията от 14.12.2019 г. към коментирания по-горе договор №
***, съгласно които, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната
преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка,
определена като сумата на месечните абонаментни такси в размера, валиден
след изтичане на срока на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент.
Тълкувайки волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД съдът намира,
че посочените клаузи регламентират дължимост на неустойка не само в
случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне на съответния договор. В
този смисъл по аргумент от ТР № 7/13.11.2014 г., постановено по т. д. №
7/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, претенцията за неустойка е принципно
съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение.
За да възникне правото на ищеца на неустойка, действието на
съответния договор следва да бъде прекратено преди изтичане на крайния му
срок по вина на потребителя или по инициатива на последния. В настоящия
случай ищецът в исковата молба е навел твърдения, че правото на неустойка е
възникнало поради прекратяване на договорите по вина на ответника.
Правото на изправната страна да прекрати договора е преобразуващо и следва
да бъде упражнено чрез обективиране на съответно изявление за това, което да
е достигнало до неизправната страна.
Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.
87 ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата
форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната
регламентация в чл. 87, ал. 1, изр. последно ГПК, така и по аргумент от чл.
164, ал. 1, т. 5 ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на
писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за
изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на
7
основанието, но и на размера на иска.
В разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява
операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му
предоставя подходящ срок за изпълнение. Ето защо макар и в полза на
изправната страна /ищецът/ да е възникнало потестативно право да прекрати
облигационните връзки /предвид наличието на неизпълнение от страна на
ответника/, доколкото то не е упражнено по надлежния ред, договорът следва
да се счита прекратен с изтичане на уговорения срок, а не преди това. По
изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от
правото си да прекрати процесният договор, поради което в неговата правна
сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочното му
прекратяване.
Следва да се отбележи още, че договорната клауза, с която се предвижда
автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради
противоречие със закона, поради което следва да бъде конвертирана чрез
заместването й с повелителната норма от материалното право. В този смисъл
е и практиката на Окръжен съд – град Варна, обективирана в решенията по
в.гр.д. №№ 257/2024 г., 1394/2022 г., 2595/2022 г., 2025/2023 г. и др.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че не се установява да е
налице предсрочно прекратяване на договора за интернет и телевизионни
услуги, поради което съдът намира, че исковата претенция за дължимите
неустойки се явява недоказана и подлежи на отхвърляне.
Безпредметно в този смисъл е коментарът на допуснатата в
производството експертиза относно изчисляването размера на отделните
претендирани неустойки, доколкото не бе доказана тяхната дължимост.
Предвид неоснователността на главните претенции за неустойки, на
отхвърляне подлежат и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за
забава върху всяка една от претендираните неустойки, съответно
присъждането на законна лихва върху тези вземания.
По отношение на претендираната лихва за забава върху дължимата
неустойка, съдът следва да добави и още мотиви относно недължимостта й, не
само предвид отхвърляне дължимостта на претендираната неустойка.
Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е
срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Задължението за неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на абоната не е срочно и е била необходима
изрична покана от страна на кредитора „А1 България“ ЕАД за изпадане на
ответника в забава. В случая нито се твърди, нито се установява ищецът да е
отправял такава покана до ответника преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК. Ето защо ответникът не е изпаднал в
забава по отношение на вземанията за неустойка и не дължи мораторно
обезщетение.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноските следва да бъде
разпределена по следния начин:
В заповедното производство:
В издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя
8
са присъдени разноски в общ размер от 74.28 лв. След направените
изчисления съдът намира, че в полза на ищеца е дължима сумата 3.83 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
Ответникът претендира в заповедното производство присъждането на
сумата 8400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2024 г. От
страна на ищеца е направено възражение за прекомерност, което съдът намира
за основателно, предвид обстоятелството, че в случая е депозирано
единствено бланкетно възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В
този смисъл справедливото възнаграждение за оказаната на този етап правна
защита и съдействие съдът намира, че се съизмерява със сумата 200 лв. Ето
защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на страната са дължими
разноски в размер на 189.69 лв., съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
В исковото производство:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за сторени такива в общ размер от 1832.80 лв., в това число платени държавни
такси, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /100 лв./. След направените изчисления съдът приема, че в полза на
ищеца е дължима сумата 94.47 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно
с уважената част от предявените искове.
Ответникът също представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в размер на сумата 8400 лв., представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.06.2024 г. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно,
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съобразявайки ангажирания в производството доказателствен материал, броя
и вида на предявените искове, тяхната цена, проведените по делото три
открити съдебни заседание, като само в едно от тях процесуалният
представител на ответника е взел лично участие, както и обстоятелството, че
защитата по исковете е относително идентична, съдът приема, че
справедливото възнаграждение за оказаната на страната правна защита и
съдействие се съизмерява със сумата 600 лв. Ето защо и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на страната са дължими разноски в размер на 569.07 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****,
от една страна, и М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, от
друга страна, че М. Г. Х. дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД следните суми:
сумата 19.92 лв. /деветнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ ,
представляваща месечни абонаментни такси за отчетния период 09.12.2020 г.
– 08.02.2021 г. за услуга 101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018, съгласно
приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер ****/договор №
9
***/, ведно със законната лихва върху сумата 19.92 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 6.15 лв. /шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 19.92 лв. за периода 03.02.2021 г. –
08.12.2023 г., които суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1318/2024 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 19.02 лв. до претендираните 35.98 лв. и за отчетния период
09.11.2020 г. – 08.12.2020 г., както и за разликата над 6.15 лв. до
претендираните 10.53 лв. и за периода на забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г.
вкл.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****,
от една страна, и М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, от
друга страна, че М. Г. Х. дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД следните суми:
сумата 11.06 лв. /единадесет лева и шест стотинки/, представляваща
месечни абонаментни такси за отчетния период 09.12.2020 г. – 08.02.2021 г. за
услуга 201002026623 с план А1 TV Extended-Mar2018 2y, съгласно
приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер ****/договор №
***/, ведно със законната лихва върху сумата 11.06 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 3.40 лв. /три лева и четиридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 11.06 лв. за периода 03.02.2021 г. –
08.12.2023 г., които суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1318/2024 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над 11.06 лв. до претендираните 22.99 лв. и за отчетния период
09.11.2020 г. – 08.12.2020 г., както и за разликата над 3.40 лв. до
претендираните 6.69 лв. и за периода на забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г.
вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, срещу М. Г. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 100 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
101001257778, съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа –
предоставен WiFi Router за посочения номер, ведно със законната лихва върху
сумата 100 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 27.31 лв., представляваща
обезщетение за забава върху неустойката 100 лв. за периода 30.03.2021 г. –
08.12.2023 г.; сумата 49.98 лв., представляваща компенсаторна неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на
абоната за услуга 101001257778 в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата 49.98 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 14.27 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 49.98 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.;
сумата 16.95 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
10
101001257778, съставляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата 16.95 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 4.84 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 16.95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.;
сумата 6.96 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
101001257778, съставляваща отстъпка от цена на устройство Handset Alcatel
30.25 Black Лоялна програма, ведно със законната лихва върху сумата 6.96
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 1.99 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 6.96 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.;
сумата 233.46 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
201002026623, съставляваща неустойка за допълнителни услуги – екстри към
основната, в това число: сумата 24.90 лв. – за допълнителен пакет „Extra Max
SD“, сумата 96.10 лв. – за допълнителен пакет „Diema Extra“, сумата 87.56 лв.
– за допълнителен пакет „НВО 2018“ и сумата 24.90 лв. – за допълнителен
пакет „Extra Max НD“, ведно със законната лихва върху сумата 233.46 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 66.67 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 233.46 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.;
сумата 100 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
201002026623, съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа –
предоставен цифров приемник за посочения номер, ведно със законната лихва
върху сумата 100 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 27.31 лв., представляваща
обезщетение за забава върху неустойката 100 лв. за периода 30.03.2021 г. –
08.12.2023 г.; сумата 30 лв., представляваща компенсаторна неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на
абоната за услуга 201002026623 в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата 30 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 8.57 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 30 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата
16.95 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер ****по вина на абоната за услуга
201002026623, съставляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна
такса за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата 16.95 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 4.84 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката 16.95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.,
които суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1318/2024 г. по
описа на ВРС, ХLVІ състав.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, сумата 3.83 лв. /три лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство по ч.
гр. д. № 1318/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, съдебно-деловодни
11
разноски, както и сумата 94.47 лв. /деветдесет и четири лева и четиридесет
и седем стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, да заплати на М. Г. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „****, сумата 189.69 лв. /сто осемдесет и девет лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1318/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав,
съдебно-деловодни разноски, както и сумата 569.07 лв. /петстотин
шестдесет и девет лева и седем стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12