№ 27213
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110155943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 165462/12.06.2023 г. депозирана от ответника
Сити Кеш ООД за изменение на решение № 9480 от 05.06.2023 г. по гр. д. №
55943/2022 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските. Твърди се, че
присъденото в полза на адв. З. адвокатско възнаграждение е прекомерно и се излагат
подробни съображения в тази връзка.
Постъпил е отговор от ищеца Й. С. А., чрез адв. З., с който се моли молбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С молба с вх. № 171083/15.06.2023 г., подадена от ищеца, чрез адв. Б. С. З., за
изменение на решението, в частта му за разноските като се твърди да е заплатена такса
в размер на 50 лева.
Постъпил е отговор от ответното дружество, с което се моли молбата да бъде
оставена без уважение.
Изискана е служебна справка от счетводството на СРС, от която се установява,
че на 27.04.2023 г. в бюджетната сметка на съда е постъпила сума в размер на 50 лева
от задължено лице Б. З. с осн. „ДТ по гр. дело № 55943/2022 г.“
С цитираното съдебно решение от 12.06.2023 г. съдът е посочил, че ищецът
претендира заплащането на разноски, включително адвокатско възнаграждение, срещу
размера на което в отговора е направено възражение за прекомерност. Същият е
заплатил сумата от 100 лева за ДТ и 350 лева за ССчЕ. Отбелязал е, че след
приключване на устните състезания пред СРС, по делото е постъпил писмо от
Председателя на СРС,за извършена служебна проверка от съда, с която е установено,
че сумата от 105 лева по представено към исковата молба платежно нареждане, не е
постъпила по сметка на съда. Извършена е служебна справка в счетоводството на съда,
от която се установява, че сума в размер на 50 лева по представено платежно по делото
1
от 27.04.2023 г. също не е постъпила. Поради това на основание чл.77 ГПК, с оглед
изхода на спора, сумата следва да се възложи на ответника, като държавната такса
възлиза на 100 лева. Преценил е, че възражението на ответната страна за прекомерност
на възнаграждението, е основателно и е присъдил в полза на адв. З. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на ......... лева (по 400
лева за всеки иск).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
По депозираните молба съдът намира следното:
Същите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледани по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата съдебна инстанция споделя и намира , че в настоящия случай е
приложима практиката съгласно която, когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В
конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради
което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв. В този смисъл и при
съобразяване сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., а не
както е посочил в постановеното по делото съдебно решение – ......... лева.
Действително е налице практика на ВКС от 2022 г. и 2023 г., която обаче е неотносима,
респ. неприложима към настоящия случай, тъй като са разгледани спорове с правна и
фактическа сложност, и цена на исковете многократно надвишаваща стойността в
настоящото производство.
Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че
от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Й. С. А. е
предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по гр.д. № 48488/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 44 състав, по гр.д. № 48485/2022 г. по описа на СРС, ГО, 48
състав, по гр.д. № 48482/2022 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, по гр.д. № 48480/2022
г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, по гр.д. № 48477/2022 г. по описа на СРС, ГО, 47
състав и др. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се
2
достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно
надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о.,
може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с
която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес. С цитираното
определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да
осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се
приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и
Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС
ЧЖ-I-Д състав и Определение № 8441 от 11.07.23 г., постановно по в.ч.г.д.№
7344-23 СГС, ЧЖ, 1-К.
Изискана е повторно служебна справка от счетводството на СРС, от която се
установява, че на 27.04.2023 г. в бюджетната сметка на съда е постъпила сума в размер
на 50 лева от задължено лице Б. З. с осн. „ДТ по гр. дело № 55943/2022 г.“
С оглед изложеното решението следва да бъде изменено в частта за разноските
като в полза на ищеца следва да бъде присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените
от него разноски за държавна такса в размер на 50 лева. На осн. чл. 77 ГПК ответното
дружество следва да понесе разноски за ДТ само за сумата от 50 лева, а не както е
посочено в съдебния акт.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № № 9480/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 55943/2022
г. по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните
разноски, като ОТМЕНЯ същото в частта му, с която „Сити Кеш” ООД ЕИК ............
със седалище и адрес на управление град София, улица „Славянска” № 29, етаж 7 е
осъдено да заплати на Й. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. .................., на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над ......... лева – разноски по делото до присъдения
размер от .......... лева.
ИЗМЕНЯ Решение № № 9480/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 55943/2022
г. по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните
разноски, като ОТМЕНЯ същото в частта му, с която на основание чл.77 ГПК, „Сити
Кеш” ООД ЕИК ............ със седалище и адрес на управление град София, улица
„Славянска” № 29, етаж 7 е осъдено да заплати в полза на бюджета на Софийски
3
районен съд сумата над 50,00 лева държавна такса до присъдения размер от 100 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4