МОТИВИ към присъда № 21/06.07.2020 г.
по НОХД № 105/2020 г.
Подсъдимата Д.М.Р. ***, е предадена на съд за това, че
след като е била осъдена с влязло в сила Решение № 86 от 04.07.2019 г. по
гражданско дело № 455/2018 г. по описа на Районен съд гр. Тутракан, влязло в
законна сила на 23.07.2019 г., да издържа свои низходящи — синовете си Е.Е.Н. -
роден на *** г. и Е.Е.Н. - роден на *** г., изменено с Решение № 301 от
19.07.2019 г., влязло в законна сила на 08.08.2019 г., по описа на Районен съд
гр. Тутракан, с ежемесечна издръжка в размер на по 140.00 лв. за всяко дете,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 17 месечни вноски, за месеците от август 2019 г. до януари
включително за 2020 г. за двете деца, за месец февруари 2020 г. за едно от
децата и за месеците март и април 2020 г. за двете деца, в размер общо на 2 380
лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание подсъдимата не прави
искане за разглеждане на делото по особените правила.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение, като й бъде наложено наказание по вид „Пробация“ със
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два – три пъти седмично; „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 100 часа годишно за срок от една поредна година.
Подсъдимата се признава за виновна, но заявява, че
няма парична възможност да плати дължимите издръжки и съжалява.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становищата на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Св. Е. *** и подс. Д.Р. живели на семейни начела в с. ***,
*** от 2005 год. до 2018 год. По време на съвместното им съжителство им се
родили и двама сина Е. - роден на *** г. и Е. - роден на *** г. През м. юли
2018 год. подс. Р. отишла да пазарува и повече не се върнала в дома им, като
нито се обадила, нито проявила интерес към децата си.
През 2018 г. свидетелят К. завел гражданско дело за
предоставяне на родителските права и определяне на издръжка за двете си деца.
Гражданското дело приключило в отсъствие на подс. Р., като й бил назначен
особен представител.
Районен съд гр. Тутракан, с Решение № 86 от 04.07.2019
г. по гражданско дело № 455/2018 г. предоставил упражняването на родителските
права по отношение на децата на бащата - свидетеля К.. Със същото решение ТнРС
е осъдил подсъдимата да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от децата в размер
на по 140.00 лв. Решението влязло в законна сила на 23.07.2019 г. Същото било
изменено с Решение № 301 от 19.07.2019 г. влязло в сила 08.08.2019г., като
размерът на издръжката останал същия.
През 2019 г. подс. Р. разбрала, че е била осъдена да
плаща издръжка и привела една сума в размер на 140.00 лв. през месец февруари
2020 г.
В хода на разследването на подс. Р. й е била разяснена
привилегията на чл.183, ал. 3 от НК. Тя
не се е възползвала от последната.
Горната фактическа обстановка, съдът извежда от
събраните в съдебното следствие гласни доказателства - разпита на св. К. и
дадените от подсъдимата обяснения и приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С бездействието си по отношение на вмененото й от съда
задължение, подсъдимата Р. е осъществила
от обективна страна всички елементи на фактическия състав на престъпление по
смисъла на чл. 183, ал.1 от НК. Тя не е изпълнила задължението си за издръжка на
своите низходящи в размер на повече от две месечни издръжки, а именно 17
месечни вноски, за месеците от август 2019 г. до януари включително за 2020 г.
за двете деца, за месец февруари 2020 г. за едно от децата и за месеците март и
април 2020 г. за двете деца, сума в размер общо на 2 380 лв. На нея й е било
известно вмененото й от съда задължение, да плаща месечна издръжка на децата
си.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала обществено - опасния характер на деянието,
предвиждала е неговите обществено - опасни последици, желаела е те да настъпят
и извършила всичко зависещо от нея те да настъпят.
Воден от горното, съдът призна подсъдимата Д.М.Р. за
виновна в това, че след като е била осъдена с влязло в сила Решение № 86 от
04.07.2019 г. по гражданско дело № 455/2018 г. по описа на Районен съд гр.
Тутракан, влязло в законна сила на 23.07.2019 г., да издържа свои низходящи —
синовете си Е.Е.Н. - роден на *** г. и Е.Е.Н. - роден на *** г., изменено с
Решение № 301 от 19.07.2019 г., влязло в законна сила на 08.08.2019 г., по
описа на Районен съд гр. Тутракан, с ежемесечна издръжка в размер на по 140.00
лв. за всяко дете, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски, за месеците от август 2019
г. до януари включително за 2020 г. за двете деца, за месец февруари 2020 г. за
едно от децата и за месеците март и април 2020 г. за двете деца, сума в размер
общо на 2 380 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид направените самопризнания и
чистото съдебно минало на подсъдимита. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът
отчете значителната стойност на неизплатените месечни издръжки.
Причина за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимата на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимата Д.М.Р., по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа
годишно за срок от една поредна година.
Съдът намира, че така наложеното по вид и размер
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с
изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия Д.М.Р. мярка за
неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: