№ 1237
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330202299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен
фиш серия К № 3784997, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на С.И.Ч.,
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата излага доводи за
незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш. В
писмени допълнителни мотиви излага съображения по същество, като сочи,
че на процесния участък е нямало ограничение на скоростта. Моли съда да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
1
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява
се от адв. Т., който поддържа подадената жалба и моли да се отмени
електронния фиш. Претендира разноски..
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 28.06.2020г. в 10.24 часа на
път ΙΙ – 64 км 50, посока към с. Труд, извън населено място, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В 26 (60 км/), заснето със система за
автоматично фиксиране TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч, в
полза на водача, лек автомобил Мерцедес МЛ 350, блутек 4 Матик, с рег. №
**, се движел с установена наказуема скорост от 84 км/ч, а именно с
превишаване на скоростта с 24 км/ч. Собственик на моторното превозно
средство е „Сибота“ ЕООД, а негов законен представител е жалбоподателят
С.И.Ч..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е недоказан, издаден при нарушение на материалния и процесуалния
закон, предвид което се явява незаконосъобразен.
От
представените по делото- писмо изх.№ 11-00-467/ 10.05.2022г. от ОПУ-
Пловдив, се установява, че процесният участък (път ΙΙ -64, км.50) се намира
на път Карлово- Пловдив. За процесният пътен участък път ΙΙ -64, км.50+ 000
няма ограничение на скоростта със знаци В 26 за нито една от посоките на
движение. Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на
въпросния пътен участък път 2-64, км.50 липсва въведено ограничение на
скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26 (60 км/ч), поради
2
което се явяват оборени фактическите констатации в електронния фиш, че е
допуснато превишение на режима на скоростта. Съгласно чл. 50 ППЗДвП
забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. При липса на надлежно поставен знак В26
няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща
превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26. Отделно от
това, предвид констатираната скорост на движение от 98 км/ч и при липса на
надлежно поставен знак В26 се оказва, че поведението на жалбоподателя е
изцяло ненаказуемо, доколкото би се явило приложимо общото ограничение
на скоростта от 90 км/ч извън населено място. В подкрепа на горния извод
следва да се посочи, че именно Областно пътно управление- Пловдив към
Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие. Това е така, доколкото в чл. 4, от
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е
предвидено, че проектът за организация на движението се одобрява, както
следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища"; за републикански пътища II
и III клас - от директора на съответното областно пътно управление; за
местни пътища - от кмета на съответната община. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от
Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация
на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на
съответната пътна маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е
предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен
режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори
и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с
3
извършвани строителни или ремонтни дейности. Компетентен да одобри
плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна
или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ,
респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
По нататък, в представения протокол по чл.10 от Наредбата за
използване на АТСС е посочено, че видеоконтролът се е осъществявал на път
ΙΙ- 64 км 50+ 500, а електронният фиш е издаден за това, че автомобилът е
заснет на път ΙΙ- 64 км 50, т.е. със 500 метра разлика. Не става ясно в крайна
сметка, къде се е осъществявал видеоконтролът, на кой от двата посочени
пътя, за кой от двата посочени пътя е издаден електронния фиш, и за кой от
двата пътя е съставен протокола по чл.10 от Наредбата. На следващо място, в
представения по делото протокол по чл.10 от Наредбата е посочено, че
съществува общо ограничение на скоростта от 90 км/ч, като в същото време е
посочено и, че има поставен пътен знак за ограничение на скоростта (60 км/).
В крайна сметка, не става ясно, кое е действащото ограничение- общото или
това с поставения знак. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че
при провеждане на цялата административно- наказателна процедура по
ангражиране на административна отговорност, повдигане на
административно обвинение и налагане на административно наказание са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на
нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво
административно нарушение е обвинен. Доказателствената сила на
протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и протокола за
успешно преминала последваща метрологична проверка, е оборена. По
нататък, и в подкрепа на горния извод, от представения по делото снимков
материал с позиционирания автомобил извършвал видеоконтролът се
установява, и се вижда, че същите са позиционирани в градска среда (със
сгради, табели, бензиностанция Shell), а от приложеното статично
изображение се установява, че камерата е снимала в извънградски условия. В
крайна сметка, не става ясно къде е точното местонахождение, на което се е
осъществявал видеоконтролът, извън града, в града и т.н.
Така констатираните нарушения на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
4
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, които
следва да бъдат присъдени в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3784997, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на С.И.Ч. ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, да заплати на С.И.Ч. ЕГН: **********,
адрес: **, сумата от 300.00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5