№ 105
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева
Въззивно гражданско дело № 20252000500072 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът И. Г. И., редовно призован, не се явява. Представлява се
от адвокат Н. от САК, който представя пълномощно.
Въззиваемата М. П. П., редовно призована, не се явява. Представлява
сеот адвокат С. от БАК, която представя пълномощно.
АДВОКАТ Н.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на
други процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно Определение №
126/18.03.2025 година, с което въззивната жалба на И. Г. И. против решение №
1001/25.11.2024г., постановено по гр.дело № 1180/2024г. по описа на Окръжен
1
съд – Бургас, е приета за допустима и делото е внесено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
АДВОКАТ Н.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по
доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
АДВОКАТ С.: Оспорвам жалбата като изцяло неоснователна.
Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на
съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи събирането на
доказателствата.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД по същество:
АДВОКАТ Н.: Уважаеми апелативни съдии, много подробно съм
изложил всичките си възражения против първонинстанционното решение.
Считам, че пред първоинстанционният съд не се проведе съдебно
производство при условията на състезателност, равни права на страните и
най-вече това пролича в процеса при проверка на доказателствения материал
по делото.
Изложил съм аргументи, че доказателствените твърдения на
ответницата са изцяло кредитирани и дори доразвити от първоинстанционния
съд в подкрепа на тяхната теза, а твърденията по доказателствата на моя
доверител дори не фигурират и не са коментирани в първоинстанционното
решение.
Правната рамка на иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД е
безспорно посочена в доклада на съда и постановлението на Пленума на
2
Върховния съд от 1979 година, но оттам нататък първоинстанционният съд е
направил доста неточен анализ на доказателственият материал, досежно кога е
започнала и кога е приключи връзката, макар и да е илеравантен факт кога е
приключила връзката, дори и това първоинстанционният съд е посочил
погрешно – края на 2021 година, за да покрие целия период през който са
правени преводите.
Видно от материалите по делото, преводи е имало и преди да е имало
нает апартамент, още през 2016 година и след като апартамента е освободен
през м. август 2021 година, дори да кредитираме тази версия за апартамента.
Много е важно, че и тримата свидетели, допуснати въпреки нашето
възражение по чл. 159, ал.2 ГПК, изнасят едни и същи факти, дават косвена
информация за неща, които те са разбрали от ответницата и то на доста по-
късен етап, така че те не произвеждат свои лични възприятелия, а споделят
това, което им е разказала ответницата през призмата на своята субективна
оценка. За съжаление, това е анализа на тези доказателства в решението. Едва
ли житейски е обяснимо да приемем как ответницата е обяснявала на своите
приятелки какви пари е получила от ищеца ежемесечно и за какво са били
тези пари. Безспорно е доказано, че апартамента е освободен м.август 2021
година, а последните два превода са след този период, така че те няма как да
обслужват наемните отношения, тъй като процесният период е 05.08.2019г. –
12.10.2021 година, когато са преведени последните 2000 лева.
Направи ми впечатление, че първоинстанционнитя съд е доразвил
защитната версия на ответната срана като е добавил, че парите били за наем и
за подарък. Преводите, които моят доверител е правел за подаръци не са
включени в исковата претенция, но ги има в разпечатките от банковата сметка.
Също така, съдът е посочил, че било налице между страните мандатно
отношение по чл. 280 от ЗЗД, което ответната страна въобще не твърди, а това
е направено с цел да обслужи отхвърлянето на иска.
И на последно място – тезата за наличието на този апартамент, която се
явява и основната причина първоинстанцоионият съд приеме, че било
безспорно и категорично доказано, че въпросните пари за наемни отношения.
Не се спори, че въпросният апартамент го е имало. То това е признато и от
моя доверител и този апартамент го е имало още от 2016 година, но ответната
страна така и не представи разходни документи за консумативи и за наем, не
3
представи договор за наем.
Ние оспорваме твърдението, че тези преведени пари са обслужвали
наемни отношения и оспорваме сумите, които ответната страна твърди, че са
за наем и за консумативи, като прекалено завишени.
Твърдим, че тези пари са дадени без основание на ответницата. Ние
нямаме данни за този наем. Имало е такъв апартамент под наем, няма спор за
това, но тя не е плащала наем.
На последно място, считам че не е трябвало да бъде отхвърлен иска
изцяло, въпреки доста хаотичните твърдения на ответната страна, че сумите са
за наем, въпреки законовата забрана за доказване на наем със свидетелски
показания, въпреки видимото нерегулярно внасяне на сумите и техния
различен размер, което отново говори, че не е налице свързаност с наемни
отношения, защото наем се плаща на определена дата и с равни суми, а
сумите са разхвърлени във времето и много различни по размер - един месец
например са получени от ответницата 6000 лева, а ако наемът е 750 лева,
очевидно няма никаква връзка.
Аз чисто житейски не мога да си обясня, защо първоинстанционният
съд е отхвърлил изцяло иска. Дори и да е приел, че тези преведени суми са за
наемни отношения, защо не е уважил иска частично за преведените суми,
когато вече не е имало апартамент под наем и същият е бил освободен през м.
август 2021г. Последните два превода от 4000 лева са направени след този
период и очевидно не са за наем. И в този ред на мисли, ответната страна не
сочи никакво друго обяснение за получаване, респективно за задържане на
тези пари. Поддържам всичко изложено във въззивната жалба, тъй като там
подробно съм развил тезата си.
Моля настоящият състав да отмените решението на Окръжен съд –
Бургас и да уважи нашата претенция изцяло.
Представям списък на разноските, които претендираме.
АДВОКАТ С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите
предявената въззивната жалба като неоснователна и недоказана по
съображенията, които съм развила в отговора към нея. Моля да присъдите на
доверителката ми сторените в настоящото производство разноски.
4
Безспорно е отношението между страните, че И. е изпращал по банков
път на клиентката ми П. описаните в исковата молба суми. Основанието за
получаване им е обслужването на наетия от И. апартамент под наем, както и
самият той признава в отговора на другото дело, което се води между
страните. Всички тези пари са изпращани от него за покриване, както на
наемните вноски, така и да покрива цялостното им домакинство като храни,
консумативи и т.н. Това именно е договора за поръчка, който е изпълнявала П.
и този договор е неформален, като може да бъде сключен и в устна форма, а
както се установи, той е бил и безплатен. Тя не е получавала възнаграждение
за това. За нея е била достатъчна емоционалната връзка между тях двамата. С
времето интимните им отношения са се променили и връзката им е
приключила и през м.август 2021 година апартамента е бил освободен.
Имали са сключен договор за наем, но доверителката ми не можа да го
намери, а хазайката отказа да дойде като свидетел.
Не е вярно, че в процеса пред първата инстанция е липсвала
състезателност. Доказателствата на ищеца бяха приети, както и бяха
кредитирани показанията на водения от него свидетел.
По отношение показанията на нашите трима свидетел, те не излагат
само косвени данни, получени от моята доверителка. И трите свидетелки имат
лични възприятия - едната е била брокерка, която обясни, че ги е водила по
апартаменти и дори е сменила един апартамент с друг. Много подробно
обясни, че първоначалната цена е била 750 лева на месец, която след това по
Ковид пандемията са договорили на 500 лева, т.е. тя е имала активно участие в
тези отношения. Другата свидетелка К. е била в една и съща стая с клиентката
по осем часа на ден, защото са работили заедно. Тя е чувала разговори между
клиентката ми и Илия, така че ги е възприемала лично, не е било нужно да й
бъдат препредавани. Развила съм подробни доводи в отговора си и моля да ги
съобразите и да отхвърлите претенцията на ищеца.
Претендирам разноски, като представям списък на разноските.
РЕПЛИКА НА АДВОКАТ Н.: Относно състезателността, искам да
кажа, че ние по това дело свидетел не сме водили от наша страна и не е бил
изслушван пред съда.
5
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6