Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 28.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 32/2022г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 83/22.12.202г., постановено по а.н.д. № 263/2021г.,
Тетевенски районен съд, втори наказателен състав, е изменил Наказателно
постановление (НП) № 21-0451-000617/20.10.2021г. на Началника на Районно
управление Ябланица към ОДМВР Ловеч, в частта, в която на К.Р.Т. с ЕГН **********
***, е наложена на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
като е намалил размера на глобата на 200 лв., и е потвърдил същото НП в частта,
в която за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП на К.Р.Т. е наложено административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от шест месеца, както и на основание Наредба
№Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – К.Р.Т., страна по а.н.д. № 263/2021г. по
описа на Тетевенски РС.
В жалбата си касаторът релевира доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Акцентира се на
това, че той инцидентно е управлявал автомобила, като не е знаел и по никакъв
начин не е могъл да разбере, че последният е с прекратена регистрация, което
изключва наличието на умисъл за извършване на нарушението. В тази връзка се
оспорват изводите на районния съд за доказаност на субективния елемент на
нарушението с оглед служебно прекратената регистрация, за което не е бил
уведомен собственикът на автомобила. Моли за отмяна на оспореното решение и на
НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, като поддържа касационната жалба
на заявените в нея основания и излага подробни доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното
съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 13.10.2021г.
в 01:45 ч. в с. Златна Панега, обл. Ловеч, по ул. „Опълченска”, срещу №126, с
посока на движение гр. Русе, дежурни полицейски служители спрели за проверка лек
автомобил марка „Киа Сиид” с рег.№ ********, управляван от касатора, като в
хода на проверката било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация
от 21.09.2021г., 03:55 ч., поради липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. От направената справка в АИС-КАТ
било установено, че собственик на автомобила е И.В.П. от гр. Плевен. Предвид
така установеното, на 13.10.2021г. полицейските служители съставили на К.Р.Т. Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, бл.№ 823311 за извършено
административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. В АУАН Т. не вписал възражения. Въз основа на цитирания
акт, на 20.10.2021г. началникът на РУ Ябланица издал обжалваното НП, в което за
извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП наложил на К.Р.Т. предвидената в
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 300 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При обсъждане на събраните писмени доказателства
районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него
НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на
процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Приел също, че са безспорно доказани качеството водач на жалбоподателя,
вмененото му административно нарушение по ЗДвП и неговата вина, при форма на
вината небрежност (непредпазливост). С горните мотиви решаващият състав
потвърдил обжалваното пред него НП като законосъобразно, като намалил размера
на глобата на законовия минимум.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон.
В съответствие с установената фактическа обстановка по
делото решаващият състав е приел, че Т. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани, а от
събраните по делото доказателства се установява, че той е управлявал МПС, чиято
регистрация към датата на управлението му е била прекратена. Мотивирано
районният съд е отхвърлил доводите на нарушителя, че не е бил наясно с това
обстоятелство, доколкото в качеството си на водач на лекия автомобил същият е
могъл и е бил длъжен да знае, че МПС е с прекратена регистрация поради
неплатена застраховка ГО, явяващо се пречка за управлението му по пътищата,
отворени за обществено ползване. Районният съд е изложил подробни и убедителни
мотиви защо счита, че касаторът е осъществил вмененото му административно
нарушение от обективна и субективна страна.
С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП законодателят
е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Санкционната норма на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно
§ 6, т.25, предл.1 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно
средство.
От приобщените към делото доказателства се установява
по безспорен начин, че на посочените в НП дата, час и място, касаторът е
управлявал лек автомобил „Киа Сиид” с рег.№ ********, поради което е имал
качеството „водач” на МПС, също е безспорно, че този лек автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, считано
от 21.09.2021г. е било с прекратена регистрация. Установено е още, че
автомобилът е собственост на И.В.П. от гр. Плевен, както и че по отношение на
това МПС не е бил налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към 13.10.2021г.
В съответствие с така изложеното касационният състав
намира за правилни изводите на районния съд, че касаторът е осъществил виновно
вмененото му нарушение. Същият в качеството си на водач на процесното МПС е
адресат на разпоредбите на ЗДвП и КЗ и в частност на правилата, въведени с
нормата на чл.481, ал.3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без водачът да е
застрахован по реда на този кодекс, както и с чл.100, ал.3 от ЗДвП, според
който водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение,
е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно
средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. В
конкретния случай, в качеството си на водач на МПС, деецът е бил длъжен да провери
преди да започне управление и съответно да знае, че за управляваното от него
МПС не е налице сключена застраховка ГО, както и да познава законовите
последици от неизпълнение на това задължение, включително че автомобилът може
да е спрян от движение при липса на застраховка ГО. Най-малкото, което е могъл
да направи, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за
застраховка ГО. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава
и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.
Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост”. При нея деецът не е
съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение
не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че
нарушението не е осъществено от субективна страна. За съставомерността на
процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността на водача е ирелевантно
обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е
предприел действия по уведомяването на собственика на процесния автомобил за
процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11
от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Обстоятелството
дали Гаранционният фонд е уведомил собственика на автомобила за необходимостта
от сключване на валидна застраховка ГО, т.е. дали е изпълнено задължението за
уведомяване на собственика на автомобила за задължението му по чл.574, ал.10 от КЗ се явява ирелевантно в настоящото производство. От друга страна уведомлението
по чл.143, ал.10 от ЗДвП е с адресат собственика, а не водача на МПС, съответно
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, не кореспондира с
отговорността на водача, още повече, че в административнонаказателното
производство по оспорване на наказателното постановление е недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебно
прекратената регистрация на пътно превозно средство.
За пълнота следва да се посочи, че обжалваното решение
напълно е съобразено с практиката на Административен съд Ловеч по идентични
казуси, както и с практиката на редица други административни съдилища (АдмС
Кюстендил - к.а.н.д. № 267/2021г.; АдмС Шумен - к.а.н.д. № 232/2021г., к.а.н.д.
№ 206/2021г., к.а.н.д. № 192/2021г.; АдмС Стара Загора - к.а.н.д. № 367/2020г.,
и др.).
Пред настоящата съдебна инстанция касаторът не сочи
нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно
обсъдени при постановяване на обжалваното решение, и които да водят до нови
изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Всички доводи, изложени от
жалбоподателя пред административния съд, са обсъдени подробно и задълбочено от
състава на РС Тетевен, който мотивирано е приел, че е налице извършено от К.Т.
нарушение, за което същият правилно е санкциониран. Правилно е намален и размера
на наложеното наказание на законовия минимум.
От касационната инстанция не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от решаващия
състав. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното
си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по делото. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна
връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло
кореспондира със събраните по делото доказателства.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83/22.12.2021г., постановено
по а.н.д. № 263/2021г. по описа на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.