Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 30.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2922 по описа за
2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.М.М.
против Л.А.Н. искове с правно основание чл. 74 от ЗЗД, вр. чл.167, ал.1 от ЗЗД,
чл. 155, ал.2 от ЗЗД и чл.143, ал.2 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 16.01.2013г. между
ответника, в качеството на кредитополучател,
и трето за спора лице – „М.К.Г.” ООД, в качеството на кредитор, бил сключен договор за кредит в размер на
20 000 евро. За обезпечаване на вземането по договора ищцата учредила договорна ипотека в полза на „М.К.Г.”
ООД върху свой недвижим имот. Тъй като ответникът не изпълнявал в срок
задълженията си по договора за кредит, кредиторът изпратил уведомление до него
и ищцата, че ще обяви кредита за предсрочно изискуем. За да предотврати
обявяването на кредита за предсорчно изискуем, на 01.07.2013г. ищцата внесла
част от задължението в размер на 1800 лв. Впоследствие между „М.К.Г.” ООД,
ответника и ищцата били сключени
допълнителни сопразумения на 15.09.2013г. и на 16.12.2013г., с които били
предоставени в заем на ответника допълнително суми в размер на 11 000 евро
и в размер на 6 000 евро. Така размерът на дължимата главница нарастнал на
37 000 евро. Тъй като ответникът не можел да обслужва кредита и съзнавал,
че не би получил кредит от банка, поради наличието и на други необслужени кредити,
вписани в Централния кредитен регистър, предложил на ищцата да продаде имота си
на негов приятел, който бил с чисто кредитно досие - В.Б., поради което можел
да изтегли кредит от банка, с който да закупи имота, вместо същия да бъде
продаден на публична продан. С получените пари ищцата и ответника възнамерявали
да погасят кредита към „М.К.Г.” ООД, като се договорили ответникът да й върне
сумата, с която са погасени задълженията по договора за кредит. Тъй като ищцата
не желаела имотът й да бъде продаден на публична продан, на 15.11.2013г.
сключила предварителен договор за продажба на недвижимия имот с Б., като се
договорили продажната цена на имота да бъде в размер на 150 000лв. На
21.12.2013г. подписали нотариален акт за покупко-продзажба на имота, в който
вписали по-ниска цена – 80 200лв., за да спестят такси и разноски.
Договрили се сумата да бъде платена по следния начин: 5 000лв., за които
посочили, че са заплатени по банков път, преди изповядване на сделката;
75 000лв., които да бъдат платени на „М.К.Г.” ООД за погасяване на
задължението към него и заличаване на вписаната ипотека. На същата дата –
21.12.2013г., между В.Б. и А.Б., от една страна, и банката, от която получили
кредит за закупуване на имота – „ОББ”АД, от друга страна, бил сключен договор,
съгласно който В.и А.Б. учредили ипотека върху недвижимия имот. На 22.01.2014г.
Б. превел по сметка на ищцата 40 223лв.
– част от цената на имота, а с платежно нареждане от 16.01.2014г. превел на „М.К.Г.” ООД сумата от 76 277лв.
за погасяване на дълга на ответника, след което договорната ипотека, учредена в
полза на „М.К.Г.” ООД, била заличена. При тези обстоятелства за ищцата се
породило право да се суброгира в правата на кредитора „М.К.Г.” ООД срещу длъжника
Н. за заплащане на сумите от 1800лв. и 76 277лв., чрез които погасила неговия
дълг. Наред с това ответникът й дължал
обезщетение за забава върху всяка от главниците, както следва : в размер
на 492.44лв. за периода 01.07.2013г.- 09.03.2016г. върху главницата от 1800лв.
и обезщетение за забава в размер на 16 643.26лв. за периода 16.01.2014г. -
09.03.2016г. върху главницата от 76 277лв. Поради изложените доводи, моли
съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1800лв./ стойността на погасено
от нея на 01.07.2013г. част от задължение на ответника към „М.К.Г.” ООД по
договор за кредит от 16.01.2013г./, 492.44лв./ обезщетение за забава за периода
01.07.2013г. до 09.03.2016г./, сумата от 76 277лв./ заплатено с нейни
средства на 16.01.2014г. задължение на
ответника към „М.К.Г.” ООД по договор за кредит от 16.01.2013г./, 16 643.26лв./обезщетение
за забава за периода 16.01.2014г. – 09.03.2016г./, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 10.03.2016г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, поради следните
съображения: между него и ищцата съществувал договор за поръчка, сключен през
м.12.2012г., съгласно който ответникът следвало да сключи от свое име, но за
нейна сметка договор за кредит с „М.К.Г.” ООД; вземанията по този договор
ищцата възнамерявала да обезпечи чрез ипотека върху свой недвижим имот, находящ
се в гр.София, район „Витоша”, в.з.”*****; ответникът изпълнил задължението си
по договора за поръчка и сключил на 16.01.2013г. договор за кредит с „М.К.Г.”
ООД, който бил обезпечен с ипотека върху притежаван от ищцата недвижим имот; М.
уведомила ответника, че възнамерява да използва сумите от кредита, за да погаси
друго свое задължение към „Кредитна къща Е.”, което също била обезпечила с друг
свой недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.” *******, ап.76, както и да изплати
консумативни разходи за този имот; ищцата продала имота, находящ се във
в.з.”Симеоново-север”, за да погаси своето задължение към „М.К.Г.” ООД и да
погаси изццяло задължението си към „Кредитна къща „Е.”, както и за да бъде
заличена договорната ипотека върху другия й имот, който впоследствие също продала.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл. 155, ал.2 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният
иск следва да бъдат ангажирани доказателства за следните обстоятелства:
1/ищцата да е ипотекирала своя вещ за чуждо задължение; 2/да е продала
ипотекираната вещ; 3/с продажната цена да е погасено чуждото задължение.
Видно от
договор за кредит от 16.01.2013г. и от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 10/16.01.2013г, том първи, рег.№ 463,
дело № 6/2013г. на нотариус с рег.№ 260 на НК с район на действие – районът на
СРС, ищцата е ипотекирала притежаван от нея недвижим имот, находящ се в
гр.София, район „Витоша”, в.з.”*****, за обезпечаване на вземанията на кредитора
по договор за кредит от 16.01.2013г. С цитирания договор за кредит от
16.01.2013г. „М.К.Г.” ООД е предоставил на ответника Л.А.Н. кредит в размер на
20 000 евро срещу поето задължение от него да върне кредита, съобразно
уговорен погасителен план. В договора за кредит ищцата М.М.М. изрично е
посочена, като ипотекарен длъжник. Договорът за кредит от 16.01.2013г. и
нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека от 16.01.2013г. са
подписани от представител на „М.К.Г.” ООД, в качеството на кредитор, от ответника
Л.Н., в качеството на кредитополучател, и от ищцата М.М., в качеството на
ипотекарен длъжник. С допълнителни споразумения от 15.09.2013г. и от
16.12.2013г., подписани от кредитора „М.К.Г.” ООД, кредитополучателя Л.А.Н. и ипотекарния длъжник М.М.М., допълнително на
ответника е предоставен кредит от още 11 000 евро и 6000 евро.
С договор за
продажба, обективиран в нот.акт № 64/21.12.2013г., том пети, рег.№ 18917, дело
№ 629/2013г. на нотариус с рег. № 260 на НК с район на действие - районът на
СРС, ищцата е продала процесния недвижим
имот на трети за спора лица – В.В.Б. и А.К.Б. за сумата от 80 200лв. В
нотариалния акт е посочено, че 5 000лв. от продажната цена ищцата е получила преди
сключването на договора, а останалата част от 75 200лв. ще бъде платена,
чрез кредит, отпуснат на купувачите от „ОББ” АД по договор от 21.12.2013г. след
вписване на нотариалния акт за продажбата, вписване на ипотека върху закупения
имот в полза на банката и представяне на удостоверение за тежести от Служба по
вписванията при Агенция по вписванията, в които удостоверения ипотеката в полза
на „ОББ”АД бъде вписана втора по ред след вписаната на 16.01.2013г. договорна
ипотека в полза на „М.К.Г.” ООД, както и в удостоверенията да няма вписани
права и тежести в полза на трети лица, противопоставими на банката. В договора е посочено, че средствата от
кредита ще бъдат отпуснати от „ОББ”АД по следния начин: а/след представяне на
горепосочените документи, част от средствата по кредита ще бъдат преведени по
сметка със специален режим и предназначение на „М.К.Г.” ООД и ще бъдат
блокирани по тази сметка до представяне на вписана молба за заличаване на
договорната ипотека, учредена на 16.01.2013г. в полза на „М.К.Г.” ООД върху
горепосочения недвижим имот и на удостоверения за тежести, от които да е видно,
че върху имота няма вписани ипотеки, тежести и/или каквито и да било вещни
права на трети лица, с изключение на първата по ред ипотека, вписана в полза на
„ОББ”АД, обезпечаваща кредита на купувачите, отпуснат за покупка на имота;
б/останалата част от средствата по кредита ще бъдат предоставени на продавача
след представяне на удостоверение за тежести, от което да е видно, че върху
имота няма вписани ипотеки, тежести или каквито и да било вещни права на трети
лица, с изключение на първата по ред ипотека, вписана в полза на „ОББ”АД,
обезпечаваща кредита на купувачите.
Видно от нот. акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 65/21.12.2013г., том пети, рег. № 18930, дело № 630/2013г.
В.В.Б. и А.К.Б. са учредили ипотека върху същия недвижим имот в полза на
„ОББ”АД за обезпечаване на взаменята по договор за предоставяне на ипотечен
кредит от 21.12.2013г., по който е отпуснат кредит в размер на 116 500лв.
От заключението на счетоводната експертиза, което съдът
приема, се установява, че сумата от 20 000 евро по договора за кредит от
16.01.2013г. е изцяло усвоена от ответника. Сумата от 11 000 евро по
допълнително споразумение №1/15.09.2013г. е послужила за погасяване на
задълженията по договора за кредит от 16.01.2013г. Сумата от 6000 евро по допълнително
споразумение № 2/16.12.2013г. е усвоена от ответника по следния начин:
4 406 евро са послужили за погасяване на просрочени задължения по договора
за кредит, а останалата част от 1 594 евро по нареждане на ответника е
преведена на 21.12.2013г. по сметка на
трето за спора лице – Д.М.И.. Общата усвоена от ответника сума по договора за
кредит и допълнителните споразуеминия е 37 000 евро, които по стойност са
равни на 72 365 лв. В счетоводството на „М.К.Г.” ООД са отразени плащания
по процесния договор за кредит, както следва: в периода от 15.02.2013г. до
18.06.2013г. общо пет плащания, извършени от ответника Н. – на 15.02.2013г. в
размер на 1369лв., на 18.03.2013г. – 780лв., на 16.04.2013г. – 780лв., на 16.05.2013г.
– 780лв. и на 18.06.2013г. – 780лв. Общата стойност на заплатените от Н. суми
е 4 489лв. Ищцата е извършила едно
плащане – на 01.07.2013г. в размер на 1 800лв. По повод продажбата на процесния
имот от ищцата на В.и А.Б., на 15.01.2014г. е подписан договор за откриване на
сметка със специален режим и предназначение/ескроу сметка/ с титуляр „М.К.Г.”
ООД в „ОББ” АД. На 16.01.2014г. В.Б. е превел сумата от 76 277лв. по ескроу
сметката с титуляр „М.К.Г.” ООД. С постъпилата сума „М.К.Г.” ООД е осчетоводил
следните задължения: 72 365/главница/, 3912лв./неустойки и лихви/. С
постъпилата сума окончателно са погасени задълженията по договора за кредит от
16.01.2013г. Събраните
по делото доказателства установяват, че със средствата от продажбата на
притежавания от ищцата недвижим имот в размер на 76 277лв. е погасено
задължение по договора за кредит от 16.01.2013г.
Спорен въпрос
е чие е било задължението по договора за кредит от 16.01.2013г. – на ищцата или
на ответника, респ. с плащането на сумата от 76 277лв. и на сумата от
1800лв. дали е погасено чуждо задължение или задължение на самата ищца. Ответникът поддържа становището, че между
него и ищцата съществувал договор за поръчка от м.12.2012г., съгласно който
следвало да сключи договор за кредит от свое име, но за нейна сметка. В
изпълнение на договора за поръчка сключил договора за кредит от 16.01.2013г.,
поради което погасявайки задълженията по договора за кредит, ищцата погасила
свои задължения. Събраните
по делото доказателства не подкрепят защитната теза на ответника. Не бе
доказана персонална симулация по договора за кредит от 16.01.2013г. и допълнителните споразумения
към него. Договорът и споразуменията са подписани лично от ищцата и ответника, които
са изразили воля относно правата и задълженията по тях – ответникът е сключил
договора и споразуменията в качеството на кредитополучател, а ответницата ги е
подписала в качеството на ипотекарен длъжник. Същата воля са изразили ищцата и
ответника и при подписването на нотариалния акт за договорна ипотека. Липсват
доказателства, изходящи от ищцата или удостоверяващи нейни изявления пред
държавен орган, които да правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.
Последващото поведение на страните, след сключването на договора за кредит,
също не подкрепя твърденията на ответната страна. От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че кредитът е изцяло усвоен именно от ответника.
Липсват доказателства усвоеният от Н. кредит или някаква част от него да е била
преведена на ищцата, каквато отчетна сделка ответникът би следвало да извърши,
в случай, че между тях действително бе сключен договор за поръчка без да е
придружен от упълномощаване. От друга страна, в случай, че договорът за кредит бе сключен в изпълнение на договор за поръчка,
ответникът не би погасявал задълженията
по него, тъй като би ги възприемал, като чужди задължения. Според счетоводната
експертиза, Н. е извършвал плащания по договора за кредит
- на 15.02.2013г. в размер на 1369лв.,
на 18.03.2013г. – 780лв., на 16.04.2013г. – 780лв., на 16.05.2013г. – 780лв. и
на 18.06.2013г. – 780лв. Общата стойност на заплатените от него суми е
4 489лв. На 21.12.2013г. е
разпоредил част от отпуснатия кредит по допълнително споразумение
№2/16.12.2013г. в размер на 1594 евро да бъде преведена по сметка на посочено от него лице - Д.М.И..
Извършените от ответника действия по усвояване на кредита, плащания на задълженията
по него и разпореждане с получени суми по кредита в полза на лица, посочени от
самия него, сочат, че Н. е сключил договора за кредит в качеството на
кредитополучател, а не на довереник. Този извод не се разколебава от
представените от ответника справки за кредитополучатели с кредити в отчетни
единици, издадени от Централния кредитен регистър. Според тези справки през
периода 30.06.2012г. - 31.01.2013г. ищцата има задължения по кредити към
„Кредитна къща Е.” ЕООД, „О.Б.Б.” АД и „Ю.Б.” АД. За същия период ответникът
има задължения по кредити към „Д.К.Б.” АД, „З.-М.”АД, „Кредитна къща Е.” ЕООД,
„М.К.Г.” ООД, „Н.” ООД, „П.И.Б.”АД, „Ц.К.Б.”АД. Обстоятелството, че ищцата и
ответника са имали задължения по кредити към датата на сключване на договора за
кредит от 16.01.2013г., по никакъв начин не доказва персонална симулация по
този договор. Напротив, от справките се установява, че ответникът е имал
задължения към повече кредитни институции, в сравнение с ищцата. Всяка от
страните се е нуждаела от средства за погасяване на задълженията си, но това
обстоятелство само по себе си не доказва твърденията на ответника, че е сключил
договора за кредит в качеството на довереник на М.. Още повече, че поведението
му след сключване на договора за кредит по усвояване на кредита, плащания на
задължения по него и разпореждане с конкретни суми сочат, че самият ищец е
възприемал себе си, като кредитополучател, а не, като довереник на ищцата. С
учредяването на договорната ипотека от 16.01.2013г. върху своя недвижим имот,
ищцата е обезпечила задължението на Л.Н. по договора за кредит, поради което
след продажбата на имота, с преведената по ескроу сметка част от продажна цена в
размер на 76 277лв. е погасила чуждо задължение и, съгласно чл.155, ал.2
от ЗЗД, има право да се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника. Искът
е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 74
от ЗЗД, вр чл. 167, ал.1 от ЗЗД: Съгласно чл. 74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал
правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че
на 01.07.2013г. ищцата е заплатил на „М.К.Г.”
ООД сумата от 1800лв., с която е погасила част от задълженията по договора за
кредит от 16.01.2013г. Съдът приема, че М. е имала интерес
да извърши плащането, тъй като видно от договора за кредит и нотариалния акт за
учредена договорна ипотека върху недвижим имот № 10/16.01.2013г. по нот. дело №
6/2013г. на нотариус с рег.№ 260 на НК с район на действие – районът на СРС, е
учредила ипотека върху свой недвижим имот, за да обезпечи вземанията по
договора за кредит от 16.01.2013г., поради което след плащането на сумата от 1 800лв.,
има право да се суброгира в правата на кредитора „М.К.Г.” ООД срещу ответника. Предявеният иск е доказан по основание и размер, поради което следва да
бъде уважен изцяло. По предявените искове с правно основание чл.143,
ал.2 от ЗЗД: Съгласно
чл.143, ал.2 от ЗЗД,
поръчителят, който е изпълнил задължението, има
право на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
По
делото бе установено, че ищцата, която е ипотекарен длъжник по договора за
кредит от 16.01.2013г., е погасила задълженията на ответника по договора, както
следва: на 01.07.2013г. е заплатила 1 800лв., а на 16.01.2014г. е заплатена
сумата от 76 277лв., получена от продажбата на нейн недвижим имот, поради
което има право да получи обезщетение за забава върху платените суми от датата
на плащането.
От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че законната лихва
върху сумата от 1 800лв. за периода
01.07.2013г.-09.03.2016г. е 492.48лв.,
а върху сумата от 76 277лв. за
периода 16.01.2014г.-09.03.2016г. е 16 644.72лв.
Тъй
като ищцата претендира обезщетения за забава в по-малки размери – 492.44лв. за
периода 16.01.2014г. - 06.09.2016г. върху сумата от 1800лв. и 16 643.26лв.
за периода 16.01.2014г. - 06.09.2016г. върху сумата от 76 277лв.,
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците адв. С.Х. ***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 3 386.38лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на
3 838.81лв. върху уважените искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.А.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на М.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер, на основание чл.
74 от ЗЗД, вр. чл. 167, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1800лв., представляваща
стойността на погасено от М.М.М. на 01.07.2013г. част от задължение на Л.А.Н. към „М.К.Г.” ООД по договор за кредит №
G116-130116C069/16.01.2013г., ведно
със законната лихва, считано от 10.03.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.А.Н., ЕГН **********, да
заплати на М.М.М., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.2 от ЗЗД, сумата от
492.44лв. - обезщетение за забава за периода 01.07.2013г.-09.03.2016г. върху
сумата от 1800лв., заплатена на 01.07.2013г. за задължение на Л.А.Н. към „М.К.Г.” ООД по договор за кредит G116-130116C069/16.01.2013г.
ОСЪЖДА Л.А.Н., ЕГН **********, да
заплати на М.М.М., ЕГН **********, на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД, сумата от
76 277лв., представляваща стойността на погасено със средства на М.М.М. на
16.01.2014г. задължение на Л.А.Н. към „М.К.Г.” ООД по договор за кредит
G116-130116C069/16.01.2013г. и
допълнителни споразумения към него №1/15.09.2013г. и №2/16.12.2013г., ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.А.Н., ЕГН **********, да
заплати на М.М.М., ЕГН **********, на основание чл.143, ал.2 от ЗЗД, сумата от
16 643.26лв. - обезщетение за забава за периода 16.01.2014г. - 09.03.2016г.
върху сумата от 76 277лв., заплатена на 16.01.2014г. за задължение на Л.А.Н. към „М.К.Г.” ООД по договор за кредит G116-130116C069/16.01.2013г. и допълнителни споразумения към него
№1/15.09.2013г. и №2/16.12.2013г.
ОСЪЖДА Л.А.Н. да заплати на адв. С.И.Х.,***, с адрес за призоваване: гр.********,
партер, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 3 386.38лв.
ОСЪЖДА Л.А.Н. да заплати на
държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса
върху уважените искове в размер на 3838.81лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :
.