РЕШЕНИЕ
№ 6053
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100509520 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ф. Л. Г. срещу Решение № 20266/08.11.2024 г. по
гр.д. № 53836/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), в частта, в която на
основание чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9 ЗБЛД е заместено съгласието му за пътуване на
детето Л.Ф.Г., родено на ******** г., извън територията на Република България до
държавите членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония
и Република Турция, придружавано от майката му В. Й. Я. или упълномощено от нея лице за
срок от пет години, считано от влизане на решението в сила, без промяна на
местоживеенето в Република България, без ограничения в броя на пътуванията, с
продължителност на всяко не повече от десет дни. Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение,
което се твърди да е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Въззивникът желае отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и
постановяване на друг, с който искането на въззиваемата страна да бъде отхвърлено.
Претендира присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. Й. Я. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
приема за установено следното:
С Решение № 20266/08.11.2024 г. по гр.д. № 53836/2023 г. по описа на СРС е
заместено, на оснвоание чл.127а, ал.2 СК, съгласието на В. Й. Я. за пътуване на детето
Л.Ф.Г. извън пределите на Република България до Европейския съюз, Република Сърбия,
Република Северна Македония, Република Турция с цел екскурзия, почивка, по медицински
причини, придружавано от бащата Ф. Л. Г. за срок от пет години от влизане в сила на
решението, без промяна на местоживеенето му в Република България, без ограничения на
броя на пътуванията, с продължителност на всяко не повече от 10 дни. Със същото съдебно
решение е замествено, на основание чл.127а, ал.2 СК, съгласието на бащата Ф. Л. Г. за
пътуване на детето Л. Ф. Г. извън пределите на Република България, страните членки на
Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, с
цел екскурзия, почивка, посещение на исторически забележителности и географски обекти,
обучение, културни или спортни прояви, придружавано от майката В. Й. Я. или от
упълномощено от нея лице за срок от 5 години от влизане в сила на решението, без промяна
на местоживеенето му в Република България, без ограничения на броя на пътуванията, с
продължителност на всяко не повече от 10 дни и е отхврлено искането на майката
заместване на съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето, като
неоснователно.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото
и допуснати съществени процесуални нарушения.
Не е спорно между страните и по делото се установява от приетото като писмено
доказателство удостоверение за раждане от ******* г., издадено от Община Дупница, че
страните са родители на роденото на ******** г. дете Л.Ф.Г..
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че
с Решение № 150738/24.06.2019 г. по гр.д. № 26683/2019 г. по описа на СРС е одобрено
постигнато между страните споразумение, с което е прекратен сключеният между Ф. Л. Г. и
В. Й. Я. граждански брак, упражняването на родителските права по отношение на роденото
от брака малолетно дете Л. е предоставено на майката, при която е определено то да живее, а
на бащата е разписан режим на лични контакти с подрастващата.
Не е спорно и от представената пред първоинстанционния съд в заверен препис
искова молба от 03.04.2023 г. се установява, че майката е инициирала производство по
промяна на определения с Решение № 150738/24.06.2019 г. по гр.д. № 26683/2019 г. по описа
на СРС режим на лични контексти на бащата с детето Л..
От приобщената по делото справка от МВР, Дирекция „Български документи за
2
самоличност“ се установява, че дъщерята на страните притежава валиден международен
паспорт.
От изготвеното за нуждите на въззивното производство социално проучване,
констатациите от което са закрепени в социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село се
установява, че непосредствено ангажирана с отглеждането и възпитанието на малолетната
Л. е нейната майка, В. Й. Я., която ползва подкрепата на своя партньор, поданик на
Кралство Белгия. Понастоящем малолетната отказва контакт с бащата, тъй като му е
обидена, поради възпрепятстване на нейно пътуване през 2024 г. до Кралство Белгия за
провеждане на медицинска консултация. Понастоящем майката и детето ползват социални
услуги за психологическа подкрепа и консултиране с цел превенция за развитие на
родителско отчуждение при малолетната. Последната е ученик в трети клас в столичното 20
ОУ „Тодор Минков“ в паралелка с ранно чуждоезиково обучение по немски и френски език.
При детето Л. е установено хронично заболяване от детски артрит, което се проследява и по
отношение на което се прилага имуномоделираща терапия. Компетентната социална служба
е изразила становище, че в интерес на детето е да осъществява пътувания до страните –
членки на Европейски съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония и Република
Турция, придружавано от своята майка, доколкото последното би спомогнало социалното и
културно развитие на Л. и би разширило възможностите за задоволяване на здравните й
нужди.
Въз основава на възложеното от въззивния съд социално проучване на АСП, Д „СП“
– Лозенец, констатациите от което са закрепени в изготвения на 02.10.2025 г. социален
доклад, по делото се установява, че понастоящем режимът му на лични контакти с дъщеря
му Л. не се изпълнява. При предходно социално проучване е наблюдавана изградена
емоционална връзка между малолетната и нейния баща. Въззивникът е споделил
притеснения, че при разрешаване на пътувания на детето извън страната, придружено
единствено от неговата майка може да се стигне до промяна на местоживеенето на детето,
установяването му извън страната и прекъсване на контакта помежду им.
При изслушването си пред въззивния съд въззивникът изказва опасения, че
уважаване на сезиращата молба на майката би могла да доведе до установяване на детето в
Кралство Белгия и по този начин да възпрепятства осъществяване на съдебно установените
му контакти с Л.. Причина за тези опасения са обстоятелствата, че партньорът на майката е
поданик на Кралство Белгия, майката работи в белгийско дружество и е поискала да изведе
детето през 2024 г. за преглед в тази държава по време, определено за неговия режим,
същевременно тя споделила с детето, че Република България не се грижи за гражданите си.
При изслушването си пред въззивния съд въззиваемата е категорична в намеренията
си центърът й на живот и този на детето да останат на територията на Република България,
където се намира семейството и приятелския й кръг. Посочва, че партньорът й е белгиец, но
живее в Република България, а тя самата работи в българско дружество. Посочва, че
искането за издаване на заместващо съгласие за пътуване на детето е провокирано от
желанието й дъщеря й Л. да има достъп до света, да пътува за контакти с разширеното
3
семейство на бащата, това на партньора й, но и за здравни нужди, както и през ваканциите,
тъй като детето се натъжава при разкази на съучениците й за пътуванията им до Република
Гърция и Дисниленд.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани.
Съгласно чл.127а, ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Разрешението по чл.127а, ал.2 СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от
територията на страната без съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от
съда само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем (т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСГК на ВКС).
Българската държава трябва да може да гарантира изпълнението на собственото си
съдебно решение за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и бащата,
който се противопоставя на извеждането на детето зад граница. Това не би било възможно,
ако детето бъде отведено в държави, с които страната ни няма сключени договори за правна
помощ или които не са от европейската общност. Разрешението по чл.127а, ал.2 СК за
извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите може
да бъде дадено за определен период от време в определена държава или в държави, чийто
кръг е определяем (например държавите, които са членки на Европейския съюз), или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени
държави.
Правилно първоинстанционият съд е разрешил пътувания на детето извън пределите
на Република България до страните членки на Европейския съюз. Липсват основания
въззивният съд да приеме, че посещения на детето в тези държави биха го поставили в
неблагоприятна ситуация. Липсват данни, от които да се направи извод, че заместването на
съгласието на бащата за пътуване на детето Л. до Кралство Белгия би създало конкретен и
явен риск от незаконното му отвеждане от майката. Опасенията на въззивника в последната
насока не се възприемат от въззивната инстанция. Пред настоящата съдебна инстанция и
пред социалните служители майката е изразила нежеланието си да променя своето и на
детето местоживеене като установи същото в чужбина. По делото се констатира, че майката
има постоянна работа в страната, а чуждестранната клиентела на основаното от същата
дружество не налага извод за потенциална възможност въззиваемата да напусне пределите
на държавата, променяйки местоживеенето на детето. Този родител притежава идеални
части от недвижим имот в гр.София, организирала е своя и на детето живот (Л. има избран
личен лекар, посещава учебно заведение и извънкласни дейности в гр.София) по начин,
4
който сочи на намерение да установи обичаен център на своите интереси на територията на
тази Република България с намерение да му се придаде траен характер. Кралство Белгия е
член на Европейския съюз (страните от този съюз са със стабилни в политически и
икономически план, без граждански конфликти) и страна по Хагска конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., поради което не би
могло да се приеме, че разрешение за пътуване на детето до тази държава би лишило
Република България от възможността за контрол върху действията на родителя, комуто е
предоставено упражняването на родителските права и за осигуряване на мерките за лични
отношения между детето и родителя, противопоставил се на извеждането му зад граница.
Опасенията на бащата, свързани с партньора на майката не намират опора в
доказателствената съвкупност по делото. Социалното проучване и споделеното от
въззиваемата сочат, че не се касае за новосъздадено от майката партньорство, липсват данни
за промяна в отношенията между партньорите, която да рефлектира върху детето и да е
източник на риск от преместване на местоживеенето на последното.
Действително, към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд
и към датата на постановяване на настоящото решение Република Турция е сред държавите,
по отношение на които на публично достъпната електронна страница на Министерство на
външните работи на Република България /https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/t%C3%BCrkiye/
е обявена ІІІ степен ниво на риск от пътувания, но единствено с препоръка да се избягват
пътувания в пограничните зони по южната и източната граници на Република Турци.
Намеренията на майката да пътува с детето с туристическа цел и възможността на детето да
получава здравна помощ не предполагат дестинации, разположени в пограничните зони по
южната и източната граници на Република Турция.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба за отсъствие на противопоставяне от
страна на бащата за пътуване на детето извън границите на Република България,
придружено единствено от майката, следва да се посочи, че липсата на съгласие от страна на
последния се установява в производството, включително от личното му изслушване по реда
на чл.59 ал.6 СК, социалните проучвания (в това число относно провалено пътуване на
детето през 2024 г. до Кралство Белгия), косвено от показанията на свидетеля Р.Л.В.. Не се
доказва съгласие между родителите относно пътуването на детето, а интересът на майката в
тази насока не е удовлетворен от другия родител, включително чрез предоставяне на
декларация, в която да се изразява такова съгласие. Съгласие за напускане на страната от
детето трябва да дадат и двамата родители, като при липса на доказано съгласие от страна на
въззивника е налице спор, които следва да бъде разрешен по съдебен ред (чл.127а, ал.2 СК).
Липсват основания да се приеме, че е налице някакъв конкретен и реален риск за
детето при осъществяване на пътуване до посочените в атакуваното решение дестинации,
респ. че съществува опасност майката да напусне за постоянно страната заедно с детето и да
установи местоживеенето на последното в чужбина. Противен извод не следва и от
показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, в това число на
М.Н.Т.. Изнесеното от последния има отношения към основателността на първоначалната
5
сезираща молба на бащата.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено в същата. При
постановяването му не са нарушени императивни правни норми.
Поради неоснователността на въззивната жалба и предвид задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. по описа
на ОСГК на ВКС разноски във въззивното производство се следва на въззиваемата. Същата
е сторила такива в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по
делото е представен договор за правна защита и съдействие и детайли за извършена
трансакция.
При връщане на делото първоинстанционният съд следва да извърши преценка за
наличие на основания за процедиране по реда на чл.247 ГПК относно фамилното име на
детето на страните.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20266/08.11.2024 г. по гр.д. № 53836/2023 г. по описа на
Софийски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ф. Л. Г., ЛНЧ ********, гражданин на Република Гърция, роден на
********** г., да заплати на В. Й. Я., ЕГН **********, сторените пред въззивния съд
разноски в размер на 800 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6