Определение по дело №361/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 266
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия: Надежда Найденова Янакиева
Дело: 20212200500361
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
гр. Сливен , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500361 по описа за 2021 година
Поизводството е образувано по частни жалби против определения за
отказ за спиране на принудителното изпълнение и се движи по реда на чл.
420 ал. 3 от ГПК вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпили са две частни жалби с идентично съдържание от
длъжника-кредитополучател и длъжниците-поръчители по изп.д. № 667/21г.
по описа на ЧСИ рег.№ 837 на КЧСИ и район на действие – района на СлОС
против определение № 261222/09.07.2021 г. и определение №
261223/09.07.2021г. по ч.гр.д. № 45/2021г. на СлРС, с които са отхвърлени
исканията на частните жалбоподатели по чл. 420 ал. 2 от ГПК за спиране
на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 260038, издадена на 08.01.2021г. по ч.гр.д.
№ 45/21г. на СлРС.
В двете частни жалби се твърди, че определенията са неправилни,
тъй като длъжниците са поискали от съда да им определи размер на
обезпечение по реда н ачл. 180 и чл. 181 от ГПК, ако прецени, че не са налице
другите основания за спиране на изпълнението, но съдът е приел, че молбите
са несвоевременни, тъй като са подадени след постановяване на
обжалваното определение. Твърдят, че то не им е било съобщено преди
датата, на която са депозирали молбите – 12.07.21г. и съдържанието му им
е било неизвестно до 19.07.21г. Считат, че при това положение съдът е бил
1
длъжен да определи размер на обезпечението, което да внесе страната,
която го е поискала. Освен това частните жалбоподатели заявяват, че по
отношение на поръчителите е прекратено поръчителството, тъй като
заявлението е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ал. 1
от ЗЗД. Също така длъжникът кредитополучател заявява, че договорът за
кредит е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи, като развива
подробни съображения в тази насока.
С оглед изложените доводи частните жалбоподатели искат отмяна
на определението на СлРС и уважаване на искането им за спиране на
изпълнението по изп.д. № 667/21г. на ЧСИ рег. № 738.
В законовия срок не са постъпили писмени отговори на частните
жалби от взискателя.
Настоящият състав, след като се запозна с доводите на частните
жалбоподатели и приложеното ч. гр. д. № 45/2021г. по описа на СлРС
намира, че частните жалби са редовни и допустими, подадени от
легитимирани лица с правен интерес в законовия срок чрез постановилия
атакуваните актове районен съд.
Разгледани по същество са основателни.
По отношение на оплакването, че са поискали определяне на
обезпечение преди определенията да са им били съобщени, следва да се
посочи, че исканията са направени след постановяване на съдебните актове,
а те са неоттегляеми от съда, който ги е постановил.
Действително, когато не са налице предпоставките по чл. 420 ал. 2 от
ГПК, принудителното изпълнение може да се спре при представяне от
длъжника на надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Такива
обезпечения не са били представени с молбите, но по арг. чл. 420 ал. 5 от
ГПК искане за спиране може да бъде направено по всяко време, включително
по време на исковото производство по чл. 422 от ГПК, поради което, щом
всички длъжници са предложили, макар и след произнасянето на
първостепенния съд, да представят обезпечение за кредитора в определен
от съда размер, и изрично поддържат това искане в частните жалби, то се
осъществява хипотезата на чл. 420 ал. 1 от ГПК и спиране може да бъде
2
допуснато под условие – внасяне на обезпечение в размера по пр. посл. на чл.
420 ал. 1 от ГПК – една трета от вземането.
Така въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваните
определения и следва да спре принудителното изпълнение от момента на
внасяне на сумата 15 500 лв. солидарно от всички частни жалбоподатели-
длъжници в изпълнителното производство в едноседмичен срок, като ако
обезпечението за кредитора не бъде представено в дадения срок,
изпълнението няма да бъде спряно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261222/09.07.2021 г. и определение №
261223/09.07.2021г. по ч.гр.д. № 45/2021г. на СлРС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ и вместо това


П О С Т А Н О В Я В А :


СПИРА на основание чл. 420 ал. 2 т. 1 от ГПК принудителното
изпълнение по изп.д. № 20218370400667 на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837
на КЧСИ и р-н на действие районът на СлОС на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
260038/08.01.2021г. по ч.гр.д. № 45/21г. на СлРС по отношение на всички
длъжници ОТ ДАТАТА на представяне на обезпечение за кредитора чрез
ВНАСЯНЕ на сумата 15 500 лв. солидарно от длъжниците КР. СТ. КР.,
ЕГН **********, Г. ИВ. ИВ. ЕГН **********, СТ. КР. КР. ЕГН **********,
В. КР. КР. ЕГН ********** и ЯН. Т. М. ЕГН **********.

ДАВА едноседмичен срок, считано от връчването на определението на
3
длъжниците да внесат посочената гаранция, като в случай, че сумата не
бъде внесена, принудителното изпълнение няма да бъде спряно.


Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4