Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 107
град Горна Оряховица, 14.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти състав в публично
съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИРЕНА
КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр. дело № 1567 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по иск за делба с правно
основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по допускането й.
Подадена е искова молба от С.В.В., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адвокат И.И., против В.В.В. с ЕГН **********, И.В.В. с ЕГН **********,
П.И.В. с ЕГН **********, И.Н.В. с ЕГН ********** и Г.Н.В. с ЕГН **********, за съдебна
делба на недвижим имот. Ищецът твърди, че заедно с ответниците по делото имат общ наследодател Г. В. В., починала на 11.06.1994г., която
приживе, по време на брака си с И.И.В.,
починал на 08.12.2004г., придобила в режим на
съпружеска имуществена общност следния
недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул ..., представляващ 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот ХVІ-851
в кв.67 по ПУП на ЦГЧ град Горна Оряховица, като площта на целия имот е
В срока по чл.131 от ГПК ответниците П.И.В., И.Н.В. и
Г.Н.В. са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които са оспорили
исковата претенция. Останалите ответници не са депозирали писмени отговори на
исковата молба.
Ищецът, лично и със своя пълномощник
– адвокат И.И., в съдебно заседание поддържа исковата претенция, като моли да
бъде допуснат до съдебна делба процесния недвижим
имот при квоти – по 5/18 ид. ч. за ищеца и първите
двама ответници по делото и по 1/18 ид. ч. за трети,
четвърти и пети ответник по делото.
В съдебно заседание ответниците В.В.В. и
И.В.В. заемат становище за основателност на исковата претенция.
Ответницата П.И.В., лично и с
процесуалния й представител – адвокат Н.В., оспорва исковата претенция. Заема
становище за недопустимост на иска за делба на ½ ид.част
от процесния УПИ. Конкретизира направеното с писмения
отговор на ИМ оспорване, като заявява, че оспорва факта на приемане на
наследството на основание приложеното по делото завещателно
разпореждане от страна на Н. и В. В..
Ответникът И.Н.В., редовно призован,
не се е явил в съдебно заседание.
Ответникът Г.Н.В. оспорва ищцовото твърдение за приемане на наследството на И.И.В. по
завещание от страна на неговите синове В. И.В. и Н. И.В. и счита, че
построените в имота лятна кухня и гараж не са предмет на завещателното
разпореждане. Счита, че до делба следва да бъдат допуснати постройките в имота
– по 1/6 ид.част за всеки от съделителите.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверения за наследници с
изх. № 1893/12.05.2014г. и с изх. № 380/17.10.2014г. на община Горна Оряховица, съответно на
община Стражица, се установява, че Г. В. В., ЕГН **********, е починала на
11.06.1994г. съгласно акт за смърт № 0356/12.06.1994г. и е оставила свои
наследници по закон съпруга си И.И.В. /починал на 08.12.2004г./ и синовете си Н.
И.В. /починал на 03.06.2007г./ и В. И.В. /починал на 02.07.2006г./. Н. И.В. е
оставил след смъртта си свои наследници по закон – ответниците П.И.В., И.Н.В. и
Г.Н.В., а В. И.В. е оставил свои законни наследници – ищецът В.В.В. и
ответниците С.В.В. и И.В.В..
Видно от
приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 68, том I, нотариално
дело № 200/1971г. по описа на ГОРС, вписан в Служба „Вписвания” - гр. Горна Оряховица, Г. В. В. и съпругът й И.И.В.
придобили чрез възмездна правна сделка по време на брака си /удостоверение за
гр.брак, издадено въз основа на акт за гр.брак № 0013/13.07.1954г./ процесния недвижим имот.
Приложено е саморъчно завещание от 11.08.2004г.,
обявено през 2005г. и оставено от И.И.В. в полза на синовете му В. и Н. В., с
което същият завещал на първия процесния недвижим
имот, находящ се в град Горна Оряховица, а на втория – недвижим имот в село В.,
предмет на Нотариален акт № 24, том II, н.д. № 424/1955г. по описа на ГОРС.
По делото са представени удостоверение по § 16 ал.1
от ПР на ЗУТ с изх. № 434/02.07.2014г. и с изх. № 376/23.06.2014г., издадени от
община Горна Оряховица, за това, че постройките лятна кухня и гараж, изградени
в процесния недвижим имот през около 1980г., не
притежаван строителни книжа и са допустими по действащите градоустройствени
планове и по правила и нормативите, действали по време на извършването им и
съгласно ЗУТ, поради което са „търпими строежи”.
Във връзка с направеното оспорване
от страна на ответницата П.В. на ищцовото твърдение
за придобиване на 4/6 ид.части от В. И.В. върху процесния недвижим имот на основание наследяване по
завещание, по делото са представени Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 611,
том IV, рег. № 3930, дело № 509/2005г. по описа на А. М., нотариус с район на
действие ГОРС, с предмет недвижим имот в село В., завещан с съставеното
саморъчно завещание в полза на Н. И.В. и Договор за разпределение на правото на
ползване на процесния недвижим имот от 23.06.2005г.
между В. И.В. и Н. И.В.. Видно от последния страните са постигнали съгласие
първият от тях да ползва сутерена на къщата, състоящ се от две стаи, кухня и
маза, а вторият – етаж, състоящ се от две стаи, черна кухня и коридор,
съответно за общо ползване - дворното
място и сервизните помещения, разположени в сутерена на имота.
Видно от Нотариален акт № 27, том
II, дело № 424/1955г. по описа на ГОРС, собствеността върху недвижимия имот,
предмет и на Нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 611, том IV, рег. №
3930, дело № 509/2005г. по описа на нотариус А. М., е била придобита от И.И.В.
чрез възмездна правна сделка – покупко-продажба, по време на брака му с Г. В. В..
По делото е приложена данъчна
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/21.01.2014г., подадена от П.И. ***,
с която е деклариран недвижимия имот, чиято съдебна делба се претендира, ведно
с приложени към нея удостоверения за наследници на И.И.В. и на Н. И.В. и
Нотариален акт за покупко-продажба на имота № 68, том I, нотариално дело №
200/1971г. по описа на ГОРС.
От показанията на свидетеля С.И.И.,
живяла в процесния недвижим имот през 1970г. като
далечен роднина на наследодателката на страните, се
установява, че през 1972-1973г. И. и Г. В. построили гаража в имота, а след
това и лятната кухня, като и двете постройки били направени до 1980г. и те си
ги ползвали. Лятната кухня била свързана с тяхната източна половина от къщата,
а гаража не опирал в нея, т.е. бил отделна постройка откъм улицата.
Свидетелката заявява, че съседът им дал съгласието си за изграждане на тези
постройки и не е имал претенции към тях. След смъртта на Г. В. лятната кухня и
гаража продължили да се използват от
съпруга й и двете им деца. След смъртта на И.В., имотът и двете
постройки се използвали от синовете му В. и Н. В., като последният бил известно
време на село, но се завърнал за постоянно в имота през 1990г. От тогава и
двамата живеели постоянно в имота, а след тяхната кончина – там останали децата
им.
Свидетелят С.С.Х.,
близък приятел на В. и Н. В., установява, че след смъртта на родителите им
двамата братя не са имали никакви спорове помежду си и заедно са живели в
бащината си къща в Горна Оряховица. Посочва, че техният баща имал имот в село В.,
но не знае да е разпределял приживе кой имот за кого от синовете си да остави. Свидетелят
сочи, че когато В. и Н. В. продавали имота в С., последният му се обадил и го
повикал. Знае, че имотът бил продаден чрез агенция за недвижими имоти и след
продажбата си разделили парите, но не знае кой каква част от продажната цена е
получил. Свидетелят посочва, че пред него Н. В. споменал за завещание, оставено
от баща им, както и че заедно с В. В. са решили каквото имат да се раздели
между тях.
От горната
фактическа обстановка съдът изведе следните правни изводи:
По делото се
установи по безспорен начин, че Г. В. В., починала на 11.06.1994г. и И.И.В.,
починал на 08.12.2004г., приживе по време на брака си, са придобили чрез
възмездна сделка заедно в съсобственост при равни права недвижим имот, находящ
се гр.
Г. О., ул ..., представляващ 1/2 ид.
ч. от урегулиран поземлен имот ХVІ-851 в кв.67 по ПУП на ЦГЧ град Горна
Оряховица, като площта на целия имот е
След смъртта на Г. В. В., съпругът й И.И.В. и децата
на починалата – Н. и В. В., на основание чл.5 и чл.9 от ЗН, са наследили общия
си наследодател при равни права – по 1/6 ид.част,
като последните двама са получили по 1/6 ид.част, а
техният баща – общо 4/6 ид.части /на лично основание
и по наследство/.
Не е спорно по делото, че преди смъртта си И.И.В. е
съставил саморъчно завещание, обявено по надлежния ред на 15.06.2005г. и
вписано в Служба „Вписвания” – Горна Оряховица, с което завещал в полза на сина
си В. И.В. притежаваните от него 4/6 идеални части от процесния
имот, с изключение на построените допълнително в него лятна кухня и гараж, а на
сина си Н. И.В. – притежаваните от него 4/6 ид.части
от недвижим имот, находящ се в село С..
От удостоверение за наследници с изх. №
1893/12.05.2014г. на община Горна Оряховица и удостоверение за наследници с
изх. № 380/17.10.2014г. на община
Стражица, се установява, че В. И.В. е починал на 02.07.2006г. и е оставил свои
наследници по закон – децата си В.В.В., С.В.В. и И.В.В., а Н. И.В. е починал на
03.06.2007г. и е оставил наследници по закон – съпругата си П.И.В. и децата си Г.Н.В.
и И.Н.В., ответници по делото.
Безспорно се установява по делото, че след смъртта на
Г. и И. В., техните синове – Н. и В. В., а след смъртта на последните
двама страните по делото, като наследници по закон, са живяли
в процесния имот без никой да им се противопостави на
това.
Съобразно изложеното съдът намира, че процесният недвижим имот, включително и ½ ид.част от УПИ и допълнително изградените постройки в него,
следва да се допусне до делба между страните, явяващи се съсобственици на
същия. Делбата на идеална част от сънаследствен недвижим имот е допустима,
доколкото тази идеална част съставлява наследство между съделителите.
Делбата на такава идеална част може да бъде извършена, без да бъдат
съобразявани правата на трети лица в съсобствеността и изискванията на чл.345 ГПК. Съгласно § 16 ал.2 от ДЗР на ЗУТ строежите, изградени до 07.04.1987г., за
които няма строителни книжа, но са допустими по действащите ПУП по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи. За процесните лятна кухня и гараж, изградени в имота на
страните от техните наследодатели приживе, по делото са представени
удостоверения по § 16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, поради което те също могат да бъдат
предмет на делба. Следователно съдебната делба на тези сгради също е допустима.
Спорно по
делото е приели ли са наследодателите на страните – В. и Н. В., наследството на
своя баща по приложеното саморъчно завещание. Съгласно разпоредбата на чл.49
ал.2 от ЗН наследството се счита прието, когато наследникът извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Посочената разпоредба касае както приемането на наследство от наследник по
закон, така и от наследник по завещание. От събраните по делото доказателства
несъмнено се установява, че представеното саморъчно завещание е действително,
то е породило целените правни последици и наследодателите на страните в процеса
са приели оставеното от своя баща наследство по него. В настоящото производство
ответницата П.И.В. е възразила, че нито В. В., нито съпругът й Н. В., е приел
наследството на И.И.В. по завещание. Видно от изисканата декларация по чл.14 от ЗМДТ от Община Горна Оряховица и приложенията към нея, ответницата В. е
декларирала процесния недвижим имот на 21.01.2014г.,
прилагайки към декларацията си единствено удостоверения за наследници и
нотариални актове за собственост на наследодателите, но не и оставеното от И.В.
в полза на В. В. по отношение на този имот саморъчно завещание. Нито посочената
декларация, нито представените по делото Договор за разпределение на ползването
на процесния имот от 23.06.2005г. и Нотариален акт № 611,
том № IV,
рег. № 3930, дело
№ 509/2005г. на нотариус А. М., опровергават ищцовото
твърдение за приемане наследството по завещание от страна на В. И.В.. Това е
така, тъй като към датата на сключване на договора за разпределение на
ползването и на правната сделка, обективирана в
посочения нотариален акт, В. и Н. В. са
притежавали идеални части от всеки от двата недвижими имота на основание
наследяване от тяхната майка. По тази причина В. В. е участвал като страна в
сделката за имота в село С.. Не се доказа по делото и че продавайки последния,
двамата братя са разделили получената от продажбата парична сума поравно
помежду си. Неоснователно е възражението на ответницата В., че разпределението
на ползването върху процесния имот е станало по
½ ид.част за всеки един от двамата братя и
това е видно от съдържанието на договора.
По изложените съображения съдът намира, че процесният недвижим
имот, находящ се в гр. Г. О., ул ..., представляващ 1/2 ид.
ч. от урегулиран поземлен имот ХVІ-851 в кв.67 по ПУП на ЦГЧ град Горна
Оряховица, с обща площ на целия имот
По отношение на процесните
постройки - лятна кухня и гараж, представляващи допълнително изградени сгради в
имота, имащи самостоятелно функционално предназначение, тъй като същите не са
предмет на завещателното разпореждане на И.В., то
същите следва да бъдат допуснати до делба между страните по делото при права –
по 1/6 ид.част за всяка от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДА
СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул ...,
представляващ 1/2 ид. ч. от урегулиран
поземлен имот ХVІ-851 в кв.67 по ПУП на ЦГЧ град Горна Оряховица, с обща площ
на целия имот 327 кв.м, и реално, източната половина от къщата, построена в
имота, състояща се от сутеренен етаж - две стаи, кухня и маза; етаж - две стаи,
черна кухня и коридор, както и следните самостоятелни сгради в имота -
лятна кухня със
застроена площ от
Делбата на 1/2 ид. ч. от
урегулиран поземлен имот ХVІ-851 в кв.67 по ПУП на ЦГЧ град Горна Оряховица, с
обща площ на целия имот 327 кв.м, и реално, източната половина от къщата,
построена в имота, състояща се от сутеренен етаж - две стаи, кухня и маза; етаж
- две стаи, черна кухня и коридор, се ДОПУСКА
при следните права: за С.В.В. с ЕГН **********
– 5/18 ид.части, за В.В.В. с ЕГН ********** – 5/18 ид.части, за И.В.В. с ЕГН ********** – 5/18 ид.части, за П.И.В. с ЕГН ********** – 1/18 ид.части, за И.Н.В. с ЕГН ********** - 1/18 ид.части и за
Г.Н.В. с ЕГН ********** – 1/18 ид.части.
Делбата на самостоятелни сгради в имота - лятна кухня
със застроена площ
от
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: