№ 206
гр. Търговище, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200551 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от И. И. М. от гр. Търговище против Наказателно
постановление № 38-0001576/12.07.2022 г. на директор РД “Автомобилна
администрация” гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лева на осн. чл.105, ал. 1
от ЗАвПр. В жалбата си М. посочва, че в НП липсва дата и място на
нарушението, счита, че неправилно е отказано и приложението на чл.28 от
ЗАНН. Предвид на това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от полномощник. Последният поддържа жалбата с наведените в
нея оплаквания. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Наказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното
писмо към преписката, взема становище, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като прави евентуално възражение
за претендираният адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.
Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, прие за установено следното:
На 12.04.2022 г. около 20.48ч. в гр.Търговище, ул.Хаджи Димитър, на
кръстовището с ул.Арда, направление ул.Братя Миладинови служители на
автомобилна администрация спрели за проверка управляваният от
1
жалбоподателя лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № **** от категория М1.
Автомобилът бил оборудван и обозначен като лек таксиметров автомобил
според изискванията на Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ за извършване на
таксиметров превоз, с поставен светещ знак „ТАКСИ“ на тавана на
автомобила, и извършвал таксиметров превоз на пътници – мъж и жена.
Проверяващите установили, че водачът не е попълнил пътен лист № 96 от
пътна книжка ВГ № 1, заверена на 09.01.2020 г. липсвали час, показание на
километропоказателя, оборот, край и разлика за деня. Водачът притежавал
дневен отчет № 9466 от 23.03.2022 г.
Въз основа на констатираното св.И. И. съставил на жалбоподателя
АУАН № 321293/12.04.2022 г. за нарушение на чл.40, ал.1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ. Жалбоподателят не е попълнил възражение в
съставеният АУАН. Въз основа на съставения акт Директор на РД
“Автомобилна администрация” гр. Русе издал атакуваното Наказателно
постановление № 38-0001576/12.07.2022 г., с което на жалбоподателя, за
нарушение на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ,
наложил административно наказание - глоба в размер на 200 лева, на осн.
чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приложено е
копие от процесната пътна книжка и дневният финансов отчет от 22.03.2022
г. От приложеното копи на пътен лист № 96 е видно, че в същият не са
попълнени от жалбоподателя : час, показание на километропоказателя,
оборот, край и разлика за деня. От приложеният финансов отчет се
установява, че на 22.03.2022 г. водачът е извършил таксиметрови превози.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения
срок и от правоимащо за това лице. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. :“Водачът
попълва редовно и точно пътната книжка след приключване на смяната“.
Неизпълнението на това задължение принципно води до административно
наказателна отговорност по чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
Видно от приложената заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра
2
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, процесното НП
е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
При проверка законосъобразността при издаване на НП, съдът
установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП следва да съдържат определени изрично изброени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити- описание на нарушението, дата и
място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В АН и НП следва да бъдат
отбелязани обективните признаци на констатираното адм. нарушение при
излагане на фактическата обстановка.
При така изложеното в обстоятелствената част на НП се установява,
дата на установяване на адм. нарушение - датата на извършената проверка -
12.04.22 година. Не е посочено изрично, а това е задължителен реквизит на
АУАН и НП, д а т а на извършване на описаното административно
нарушение. Не е посочено и място на извършване на нарушението. Волята на
наказващият орган следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се извлича по
пътя на тълкуването.
Непосочването на описаните по-горе данни в АУАН и НП са липса на
реквизите по 42, ал.1, т.3 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
съставлява съществено процесуално нарушение на административно
производствените правила. Неизпълнението на това задължение от страна на
АНО не може да бъде санирано в съдебното производство. Неотразяване на
всички изискуеми реквизити по 42 и чл. 57 от ЗАНН в тази връзка, с всички
съставомерни негови признаци, накърнява правото на защита на
привлеченото към адм. отговорност лице, лишавайки го от възможността да
разбере в пълен обем вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в
описателната част съществени елементи от неговия състав. Съдът също не
може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.
Липсата на дата на нарушението не позволява преценката дали са спазени
давностните срокове за реализирането на административнонаказателната
отговорност. Непосочването на мястото на нарушението, не позволява и да се
определи кой съд е местно компетентен да разгледа жалбата.
При така изложеното по-горе, съдът намира НП за издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и следва да
3
бъде отменено, без съдът да се произнася по съществото на спора. Такова
произнасяне е и обективно невъзможно предвид липсата на съществени
реквизити в оспореното наказателно постановление.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН - в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от
300 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и списък
на разноските. Представен е договор за правна защита и съдействие от
01.08.2022г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези случаи договорът за
правна защита има значението на разписка за реално направените разходи за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 при интерес от 1000
лв.до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 1000 лева в случая,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, което
означава, че договореното възнаграждение съвпада изцяло със законовия
4
минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001576/12.07.2022 г. на
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на И. И. М. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ***** за нарушение на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ и на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 200 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр.София да заплати на И. И.
М. с ЕГН ********** от гр. Търговище, *****, сумата от 300 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5