РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Силистра, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500030 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от ПЛ. Н. СТ. против Решение №
574 от 08.11.2020г. постановено по гр. дело № 95/2021г. на РС - Силистра, В ЧАСТТА, с
която първоинстанционният съд е отхвърлил основният иск в частта над присъденото до
пълния размер от 5 500.00 лева.
Въззивникът – ПЛ. Н. СТ. не е доволен от първоинстанционното решение в
атакуваната част, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него
въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло осъдителните му искови
претенции срещу ответника.
Въззиваемият – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
Застраховане” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Света София № 7, ет. 5, редовно уведомен за жалбата не изразява становище
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба подадена от ПЛ.
Н. СТ. , който е поискал от съда да осъди ответника, да му заплати сумата от 5 500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени физически и психически болки и страдания от причинените му множество
телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 13.09.2020г., причинено от П.Н.И.
като Водач на МПС - лек автомобил марка марка „Опел” модел „Сигниум” с Д.К. № СС 2274
АТ, застрахован за периода 22. 08. 2020 г. -21.08.2021г. по риска “Гражданска отговорност”
в ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД. Претендирал е законната лихва, считано от датата на
отговора по заявената щета - 29.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и деловодни разноски.
Така сезиран първоинстанционният съдебен състав се произнесъл с частично
1
атакуваното по настоящем решение, като осъдил ответника - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО„ ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *********, да заплати на
ищеца ПЛ. Н. СТ. с ЕГН **********, сумата от 3 000.00 / три хиляди / лева -
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени физически и психически болки и страдания от причинените му множество
телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 13.09.2020г., причинено от Павлина
Недева Иванов, заедно със законната лихва от 29.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част до пълния размер от 5 500.00
лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът е осъдил
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК Застраховане” АД с ЕИК
********* да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокат Т.К. Г. - АК - София,
сумата от 440.00 /четиристотин и четиридесет лева, представляваща определено от съда
възнаграждение за предоставена в полза на ищеца ПЛ. Н. СТ. с ЕГН ********** безплатна
адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 95 / 2021 г. по описа на СРС, на
осн. чл. 38, ал.2 ЗА, както и е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК Застраховане” АД с ЕИК *********, да заплати по сметка на СРС сумата от 320.00 /
триста и двадесет / лева - държавна такса и разноски по производството.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд възприел следната
фактология:
На 13.09.2020г. в с. Айдемир на улица София, при управление на лек автомобил
марка „Опел” модел „Сигниум” с Д.К. № СС 2274 АТ, Павлина Недева Иванова е причинила
ПТП, като е имала валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответното
застрахователно дружество. Съобразявайки данните от представените по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 342р-13069 / 14. 09. 2020г., АУАН №
279891/13.09.2020г., както и НП № 20-1099-001563 / 29.09.2020г., първостепенния съдебен
състав приел за установено, че Павлина Недева Иванова виновно е реализирала ПТП,
нарушавайки виновно чл. 6, ал. 1, от ЗДвП, вследствие на което е причинила неимуществени
вреди на ищеца по делото.
С оглед установеното по делото съдът приел, че деликтната отговорност на
извършителя Павлина Недева Иванова по отношение на увреденото лице - ищецът в
производството е безспорно доказана, а съобразявайки, че извършителят е застрахован при
ответника, то съдът приел, че елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ са
налице, поради което следва да бъде ангажирана функционалната отговорност на
дружеството в качеството му на застраховател.
Първоинстанционният съд приел за безспорно установени и причинените на ищеца
телесни увреждания и техния характер, като приел също, че липсват данни за съпричиняване
на вредоносния резултат.
За да прецени размера на справедливото обезщетение за причинените в следствие
ПТП на ищеца неимуществени вреди съдът взел предвид данните от приложените
съдебномедицинско освидетелстване № 2971/17.09.2020г., фиш и допълнителен лист за
преглед в „Спешно отделение“ на МБАЛ - Силистра, амбулаторен лист № 003690 / 14. 09-
2020 г. и болнични листове № Е20200736291 / 14. 09. 2020 г., № Е202020736296 / 27. 09.
2020 г. и № Е20201547073 / 05.10. 2020 г., както и заключението на вещото лице изготвило
назначената от съда СМЕ. Според тези установени данни на ищеца са били причинени леки
телесни повреди - контузия на дясната гръдна половина с умерено изразен двигателен
дефицит поради болка, охлузвания на лявата предмишница, охлузване на дясно коляно
охлузване над ляв вътрешен глезен, обуславящи временно разстройство на здравето не
опасно за живота, като около двадесет дни след ПТП-то е следвало болките да отшумят. При
формиране на становището си първостепенният съд съобразил и събраните в хода на
процеса свидетелски показания.
Интерпретирайки така установеното и най – вече характера на травмите,
2
продължителността на оздравителния процес, изживените неудобства, свързани с
невъзможността да задоволява сам ежедневните си потребности и негативните психически
преживявания, свързани с преживения стрес и продължаващите болки и затруднения в
движенията на ищеца, съдът приел, че справедлив размер на обезщетение, което ответникът
следва да заплати на ищеца за претърпени неимуществени вреди е в размер на 3 000 лева, а
в останалата част за горницата над тази сума претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Първоинстанционният съд приел за основателен иска за присъждане на законната
лихва върху така определената главница от датата на отговора по заявената щета -
29.12.2020 г., така както е претендирано от ищеца.
Жалбоподателят изтъква, че първоинстанционния съд е установил правилно
фактическата обстановка досежно процесното ПТП и вида и характера на претърпените в
следствие на това от ищеца болки и страдания. Реално първоинстанционното решение се
оспорва само в част, с която е определен размера на дължимото от ответника обезщетение.
За да обоснове жалбата си жалбоподателят е изложил следните въззивни аргументи:
В коментираното съдебно решение липсват мотиви за окончателния извод на съда
относно обезщетението. Сочи се съдебна практика, като се твърди липса на всеобхватен
анализ на всички релевантни обстоятелства имащи отношение към определяне на точния
паричен еквивалент на моралните страдания на увреденото лице, като се сочи, че съдът е
длъжен не само да ги изброи, но и да ги анализира.
Сочи се също така, че в атакуваното решение липсва анализ и на други фактори, като
например обществено- икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие, инфлационните процеси в страната, нарастване на цените и др.
ОС не кредитира въззивните аргументи изложени в подкрепа на жалбите и споделя
мотивите на първоинстанционния съд, като препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Въззивният съд намира, че в атакувания съдебен акт са изложени достатъчно по обем
мотиви, от които да се установи, как е формирано вътрешното убеждение на съда
обективирано в диспозитива на постановеното решение. ОС споделя и доводите изложени в
подкрепа на определения от първоинстанционния съд размер на присъденото обезщетение,
който също намира за справедлив спрямо обема и тежестта на преживените от ищеца болки
и страдания.
По изложените съображения ОС намира въззивната жалба за неоснователна, което го
мотивира да я отхвърли и да потвърди макар първоинстанционното решение - предмет на
въззивното производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 574 от 08.11.2020г. постановено по гр. дело № 95/2021г.
на РС – Силистра в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4