№ 15488
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110168993 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от И. Б. Т. срещу /ФИРМА/ искове, а
именно: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на клаузата на чл.1, ал. 3, както и на чл. 4, ал. 2 от договор за
паричен заем 5935209/12.06.2023 г., и 2/ иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева,
като част от претенция с общ размер от 327,42 лева, представляваща недължимо платена на
ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на
иска /18.12.2023 г./ до окончателното плащане.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
12.06.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем № 5935209, за отпускане на
заем в размер на 400 лв., която следвало да върне на 18 двуседмични вноски. По силата на
чл. 1, ал.3 от договора й била начислена такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на заема в размер на 196,38 лв., платима заедно с вноските по кредита. С чл. 4, ал.
1 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи
обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 е
предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 131,04 лева. Поддържа, че още
със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение.
Твърди да е погасилa изцяло задълженията по договора за кредит. Счита, че договорът за
предоставяне на потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК, тъй като не била спазена формата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че действителният
ГПР по договора е по-висок от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19
ЗПК. Клаузата за неустойка се оспорва като неравноправна, тъй като предвиждала
прекомерен размер на задължението за несъществено изпълнение. Посочването на размер на
ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлявало
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Позовава се
и на недействителност на целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК
поради липса на уточнение на условията за прилагане на ГЛП и базата, върху която се
начислява, което е пречка за установяване дали уговорения лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитора. Оспорва се като неравноправен и размерът на
1
възнаградителната лихва, тъй като бил прекомерен. Счита, че платената сума в размер на
327,42 лв., е недължимо платена. Моли да бъде прогласена нищожността на клаузите от
договора за заем, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите и заплащането на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, както и
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 лева, като част от претенция с общ
размер от 327,42 лева, представляваща недължимо платена на ответника сума. Претендира
разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който
излага съображения за неоснователност на исковата претенция Сочи, че на 22.02.2024 г.
ответното дружество е върнало на ищцата сумата от 217,56 лв., представляваща надвнесени
суми по процесния договор. Алтернативно, твърди се че съединяване на установителен с
осъдителен иск било недопустимо поради идентичност на спора. Отрича при сключването
на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че не е
нарушено правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора е посочен фиксиран
годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора, съдържат се условия за
прилагането му, като при фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа
информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Посочва, че доколкото възнаградителната лихва
представлява цената за ползване на паричните средства, то поради това, той е свободен да
определи размера й. Поддържа се, че уговореният договор за кредит е с посочен годишен
процент на разходите, като договорът има всички реквизити по закона и ищецът се е
съгласил с него. Поддържа се, че неустойките по договора не следва да се включват в
годишния процент на разходите, тъй като на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на
ГПР изрично се изключвали плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по
договора за потребителски кредит. Твърди, че в Приложение № 1 към договора са посочени
както ГПР, така и реда и начина на изчислението му, и значимите компоненти при
изчисляването му към момента, в който договорът е сключен, което било в съответствие с
чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 87/102 и практиката на СЕС. За неоснователно намира и
възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото всички условия за
издължаване на кредита били инкорпорирани в самия договор, поради което към него не
били прилагани ОУ и не бил изготвян погасителен план, с оглед на което и възражението на
ищеца за непредставянето им било неоснователно. Ответникът счита, че уговорката за
неустойка в договора не е нищожна, тъй като същата не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, нито същата накърнява добрите
нрави при комплексно изследване на факторите, обосноваващи нейното начисляване като
свобода на договаряне, равнопоставеност между страните, функциите на неустойката,
възможността на длъжника сам да ограничи размера на неизпълнението. Разяснява, че на
ищцата е била предоставена услуга, за която тя доброволно се е съгласила да заплати
съответното възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът И. Б. Т., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото се установява, че между /ФИРМА/, като заемодател и И. Б. Т., като заемател
е сключен договор за паричен заем № 5935209/12.06.2023г., по силата на който заемодателят
е отпуснал на ищеца, като заемател, сумата в размер на 400,00 лева, която е следвало да се
2
върне на осемнадесет двуседмични вноски, всяка в размер на 36,55 лева, при ГЛП от 40,32%
и ГПР 49,39%. В чл. 1, ал.3 от договора страните договорили, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга за експресно разглеждане на кредита заемателят дължи
такса за експресно разглеждане в размер на 196,38 лева, а в чл. 4, ал.1 договорили, че
заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на кредитора следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което да представи на
заемателя бележка от работодателя си, издадена поне три дни от деня на представяне, или
банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл. 4, ал.2
страните договорили, че при неизпълнение от заемателя на задълженията по чл. 4, ал.1 от
договора, последният дължи неустойка в размер на 131,04 лева, като се съгласили, че
неустойката ще се разсрочи и ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, посочени в чл. 2, ал.1,т.4, като в този случай дължимата вноска ще е в размер на
43,83 лева, а общото задължение в размер на 788,94 лева.
От заключението по изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че
ищецът е погасил задължението по договора предсрочно на 17.06.2023г., като е заплатена
сума в размер на 599,32 лева, с която сума е заплатена главницата в размер на 400,00 лева и
договорна лихва в размер на 2,21 лева, като вещото лице е установило, че на 22.02.2024г. на
заемателя е възстановена сума в размер на 217,56 лева, съгласно преводно нареждане, с
основание „връщане на надвнесена сума“, включително законна лихва в размер на 18,24
лева. Вещото лице е посочило, че съгласно справка, представена от ответното дружество по
договора не са начислени такса експресно разглеждане на кредита и неустойка по чл. 1, т.2,
ал.3 от Договора. Вещото лице е посочило, че ответното дружество не е предоставило
информация, как са били осчетоводени, за периода от 17.06.2023г. до 22.02.2024г.
надвнесените суми. Дадено е крайно заключение, че при включване в ГПР и на таксата за
експресно разглеждане и на договорената неустойка, ГПР възлиза на 303,42%, тоест
надвишава 50%.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките
на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, тоест страните по договора за кредит имат качеството съответно
на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 от
ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна –чл. 21, ал.3 от ЗПК. Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен. Императивно изискване
като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11,
ал.1,т.10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
3
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретиката на
случая се установи, че ГПР надвишава 50% след като се включи и таксата за експресно
разглеждане на кредита. Съдът намира, че таксата за услугата "експресно разглеждане" се
дължи въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а,
ал.2 от ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по
приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със
сключването на договор, респективно със своевременното усвояване на кредита. За
събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана.
При това положение съдът приема, че целта на посочената договорна клауза е да послужи за
заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.
нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал.1,т.9 от ЗПК,
тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно
клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е нищожна, като уговорена при противоречие със закона.
Отделно от горепосоченото и доколкото съдът е обвързан от петитума на ищеца нищожна е
и клаузата на чл. 4, ал.2 от договора за заплащане на неустойка, доколкото същата също е
договорена в противоречие с чл. 21, ал.1 от ЗПК. С тази клауза се цели компенсиране на
вреди от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл
поради неполучено обезпечение, а не за неизпълнение на задължението по договора. В този
смисъл вредите, които тази неустойка цели да компенсира са несъизмерими с конкретен
интерес за кредитора, а с риск от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Компенсирането на подобен риск с отделна неустойка цели скрито оскъпяване на кредита до
размер надхвърлящ установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг на годишния процент на
разходите. Ето защо уговорената неустоечна клауза е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като цели заобикаляне изискванията на
ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, поради което не може да
породи права и задължения за страните по договорното правоотношение.
Следователно така предявените установителни искове за провъзгласяване нищожност
на процесните клаузи са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Видно от изслушаната ССчЕ на ищцата, като заемател е възстановена на 22.02.2024г.
/след предявяване на исковете/ сума в общ размер на 217,56 лева, от които сумата в размер
на 199,32 лева по договора и сумата в размер на 18,24 законна лихва. На вещото лице не е
предоставена информация как са осчетоводени тези надвнесени суми и по кои пера от
договора са отнесени, поради и което по делото не се установи с точност дали тези суми са
били дължими съгласно договореностите по перо „такса експресно разглеждане“ или по
перо „неустойка“, но съдът тълкувайки волята на страните и договореностите между тях,
приема, че тази сума е заплатена в изпълнение задълженията на заемателя по процесното
перо за „такса експресно разглеждане“, и предвид установената нищожност на клаузата се
явява престирана при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане от
заемодателя. Доколкото се установи, че сумата е възстановена в хода на настоящото
производство, иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като по иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД процесните
суми са възстановени, като дадени без основание, след датата на подаване на исковата молба
в съда на 18.12.2023г., поради и което ответното дружество е дало повод за образуване на
4
делото. Последното влече след себе си генериране на разноски за държавни такси и такива
за експертиза, които по общото правило на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени в
тежест на ответника. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 150,00 лева, както и
депозит за изслушване на експертиза в размер на 300,00 лева. Процесуалният представител
на ищеца /ФИРМА/, БУЛСТАТ ********* претендира за присъждане адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. По делото обаче
не е наличен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че страните са
договорили представителство в горепосочената хипотеза. За присъждане на възнаграждение
в горепосочената хипотеза на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съдът следва
да се увери, че страните, едно от които е материално затруднено лице е договорила с адвокат
представителство в производството. Такова мандатно правоотношение не се установи да е
договорено в производството, поради което съдът не присъжда възнаграждение на
/ФИРМА/.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.1, ал. 3 от Договор за заем №
5935209/12.06.2023 г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК *************, като заемодател и И.
Б. Т., ЕГН **********, като заемател, предвиждаща „такса експресно разглеждане“ в размер
на 196,38 лева, на основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.4, ал. 2 от Договор за заем №
5935209/12.06.2023 г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК *************, като заемодател и И.
Б. Т., ЕГН **********, като заемател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
131,04 лева, на основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Т., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК
*************, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лева,
като част от претенция с общ размер от 327,42 лева, представляваща недължимо платена на
ответника сума във връзка с Договор за заем № 5935209/12.06.2023 г., сключен между
/ФИРМА/, като заемодател и И. Б. Т., като заемател, ведно със законната лихва от
предявяване на иска /18.12.2023 г./ до окончателното плащане, поради плащане на
процесната сума в хода на производството.
ОСЪЖДА „/ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. Т., ЕГН **********,
сумата в размер на 450,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5