№ 2522
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100512897 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 20051476 от 03.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 1 247/2021 г. по описа
на СРС, І ГО, 26 състав е признато за установено по предявен от А. А. Б., ЕГН **********
срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, ЕИК ********* отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 464,00 лева – главница по договор за кредит, сключен с „Кредибул“ ЕАД,
вземанията, по който са били прехвърлени на ответника с договор за цесия, ведно със
законната лихва върху нея от 27.11.2013 г., сумата 62,55 лева – обезщетение за забава за
периода от 26.11.2011 г. – 01.04.2013 г. и 215,00 лева – разноски, присъдена с изпълнителен
лист от 07.05.2014 г.по т.д.№ 2657/2014 г. по описа на СГС, VІ-5 състав.
Със същия акт „Агенция за събиране на вземанията“ ООД е осъден да заплати на А. А.
Б. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 450,00 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Агенция за събиране
на вземанията“ ООД като се поддържа, че същото е неправилно и незаконо-съобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалба са наведени
доводи, че съставът на СРС е допуснал нарушение на чл.146, ал.2 ГПК като не е указал на
ответника, че не сочи доказателства за разпределените му в тежест за установяване факти за
спиране и прекъсване теченето на погасителната давност, който пропуск подлежи на
отстраняване във въззивното производство. Сочи се и че способите за защита на длъжника
срещу издадена заповед за изпълнение са изчерпателно уредени в закона – в чл.414 ГПК,
чл.419 ГПК, чл.423 ГПК и чл.424 ГПК, а иск по чл.439 ГПК е допустим само при определени
условия, които в случая не са налице.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с
което да се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове. Претендира се присъждането
на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – А. А. Б., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозирала отговор на същата, с който жалбата е оспорена изцяло като неоснователна.
Инвокирани са съображения, че правилност и обоснованост на първоинстанционното
решение, както и за допустимост на предявения иск .
1
Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от процесуоално легитимирана
страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-
ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи за недопустимост на предявените
искове. Изпълнителният лист, удостоверяващ подлежащите на изпълнения вземания, не е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение поради което нормите на чл.414
ГПК, чл.419 ГПК и чл.423 ГПК не намират приложение в случая. Безспорно е в теорията и
съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки
липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил
десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална
предпоставка прави решението недопустимо. Първоинстанционното решение в атакуваната
част не страда от някои от визираните пороци, които да обуславят неговата недопустимост, в
т.ч. и отпаднал правен интерес. С прекратяването на конкретно изпълнително производство
поради настъпила перемпция не се обезсилва изпълнителният титул в полза на кредитора и
въз основа на него последният във всеки един момент може да инициира ново изпълнително
производство. Изтичането на погасителната давност изключва принудителното изпълнение
на вземанията, но длъжникът не може да се позове на нея в самото изпълнително
производство и същата не може да бъде приложена от съдебния изпълнител в хода на
изпълнителния процес /в т.см. и решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д.№ 903/2021 г. на
ВКС, III ГО, определение № 130/24.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 756/2017 г. на ВКС, II ГО,
определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на ВКС, I ТО и др./. Предвид
изложеното въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението с оглед
релевираните в жалбата оплаквания.
С подадената от ищцата А. А. Б. искова молба съдът е сезиран с предявени при
условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК за сумите, обективирани в изпълнителен лист от 07.05.2014 г. по т.д.№ 2
657/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав: 464,00 лева – главница по договор за кредит,
сключен с „Кредибул“ ЕАД, вземанията, по който са били прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземанията“ ООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 27.11.2013 г., 62,55 лева – обезщетение за забава за
периода от 26.11.2011 г. – 01.04.2013 г. и 215,00 лева – разноски, от които: 120,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 45,00 лева – разноски по арбитражното производство и
50,00 лева – разноски по производството пред СГС, въз основа на който е образувано
изп.дело № 20148510403637 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ.
В исковата молба се поддържа, че ищцата не дължи изпълнение на тези задължения
поради новонастъпили обстоятелства след издаването на изпълнителния лист, а именно:
поради изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД; че в продължение на повече
от две години от 17.12.2015 г. не са били извършвани изпълнителни действия, които да водят
до прекъсване на давността, с оглед на което е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
изпълнителният процес се е прекратил по право на 17.12.2017 г. Твърди се и че от
последното изпълнително действие от 17.12.2015 г. започналата да тече нова петгодишна
давност за вземането е изтекъл на 17.12.2020 г., който момент предхожда датата на
завеждане на исковата молба, както и че извършените след прекратяване на производството
изпълнителни действия не са произвели целения от взискателя резултат. Претендира
присъждането на разноски.
В депозирания писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД е оспорил предявените срещу него искове в цялост с релевирани доводи за
неоснователност на същите и наведените в исковата молба твърдения. Инвокира
2
съображения, че в случая намира приложения ППВС № 3/18.11.1980 г., а започналата да тече
след неговата отмяна нова петгодишна давност е многократно прекъсвана, като между
изпълнителните действия не е изтекъл срок по-голям от 2 години, за да бъде перемирано
делото. Претендира присъждането на разноски.
Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство за
защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с отрицателния установителен иск по
чл.439 ГПК се дава право на последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно
константната съдебна практика разпоредбата на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255
ГПК /отм./, като този иск изключва възможността при оспорване на изпълняемото право
длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със
силата на пресъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо
ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват
спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на
правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр. Давността е
период от време, в който кредиторът бездейства. Предвид нормата на чл.116, б.“в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Ако в
рамките на законоустановения период кредиторът предприеме действие – тя се прекъсва.
По силата на разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение срокът на новата давност е винаги пет години. Нормата е приложима и по
отношение на постановените арбитражни решения, които имат аналогични правни
последици като съдебните решения /чл.38, ал.4, чл.41, ал.3, изр.3 и чл.51, ал.1 от ЗМТА/.
От приетите по реда на чл.266, ал.3 ГПК документи от изп.дело № 20148510403637
по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, се констатира, че същото е образувано на
13.12.2014 г. въз основа на изпълнителен лист от 07.05.2014 г., издаден по т.д.№ 2657/2014 г.
по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав на базата на влязло в сила решение от 03.02.2014 г. по
вътрешно арбитражно дело № 3 001/2013 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация
гр.Пловдив, спрямо ищцата А. А. Б. за сумите: 464,00 лева – главница по договор за кредит,
сключен с „Кредибул“ ЕАД, вземанията, по който са били прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземанията“ ООД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 27.11.2013 г., 62,55 лева – обезщетение за забава за
периода от 26.11.2011 г. – 01.04.2013 г., 120,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 45,00
лева – разноски по арбитражното производство и 50,00 лева – разноски по производството
пред СГС.
Констатира се и че с молбата по чл.426 ГПК е заявено искане за налагане на запор
върху банковите сметки, открити в страната от длъжника и е извършено възлагане по чл.18,
ал.1 ЗЧСИ. На 13.12.2014 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до
действащите на територията на страната банки и клонове на чуждестранни банки за
налагане на запори върху вземанията на длъжника А. А. Б., съответно получени на
17.12.2014 г. и на 18.12.2014 г.
С молба от 21.04.2015 г. взискателят „Агенция за събиране на вземанията“ ООД е
заявил искане до съдебния изпълнител за налагане на възбрана върху недвижим имот,
притежаван от длъжника, вписана на 06.07.2015 г.
На 17.12.2015 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху
вземанията на длъжника А. А. Б., открити в действащите в страната банки и клонове на
чуждестранни банки, получени на 29.12.2015 г., на 30.12.2015 г., на 04.01.2016 г. и на
12.01.2016 г.
С молба с вх.№ 62 402 от 24.08.2017 г. взискателят „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД е заявил искане до ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ за извършване на
справки в БНБ и НОИ и за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и запор
върху вземанията на същия от работодателя му.
С последваща молба с вх.№ 05439 от 18.01.2018 г. взискателят „Агенция за събиране
на вземанията“ ООД е направил искане ЧСИ М.П. да извърши нова справка в БНБ и да
пристъпи към удовлетворяване на вземането им като наложи запори върху новооткритите
банкови сметки на длъжника, както и да насрочи опис на движимото му имущество.
С молба с вх.№ 03998 от 15.01.2020 г. взискателят „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД е релевирал искане за налагане на запор върху банкови сметки, открити на
името на длъжника.
На 16.01.2020 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запори върху
3
вземанията на длъжника А. А. Б. от всички сметки в „Обединена Българска банка“ АД,
получено на 17.01.2020 г.
С молба с вх.№ 40191 от 12.05.2021 г. взискателят „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД е поискал пристъпване към налагане на запор върху откритите на името на
длъжника банкови сметки, както и справка за наличие на получавано трудово
възнаграждение и налагане на запор върху него.
На 02.02.2022 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху
вземанията на длъжника А. А. Б. от банковите й сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Юробанк България“ АД, „Обединена Българска банка“ АД, получени на 07.02.2022 г.
С постановление от 19.06.2024 г. на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратено изпълнителното производство по изп.дело №
20148510403637 по неговия опис. Данни за влизането в сила на този акт по делото не са
налице.
В разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК изрично са уредени основанията, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя в изпълнителното производство. Съгласно т.8 от
посочената норма, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването
поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъщест-
вяването на съответните правнорелевантни факти. Срокът, установен в горепосочената
норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното изпълнително
действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на
започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и
след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство.
Съобразно приетото в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали
прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, какъвто е
настоящият случай/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния казус до подаване на исковата молба в съда на 11.01.2021 г. взискателят
не е бездействал – налице са искани и извършвани изпълнителни действия срещу длъжника,
като периодите между тях са по-малко от две години, предвид което към посочения момент
на 2021 г. не са налице установените в чл.433, ал.1, т.8 ГПК предпоставки за прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на ищцата А. А. Б. на това основание.
Настъпилата през 20024 г. перемпция е ирелевантна към предмета на спора.
Независимо от предприетите изпълнителни способи, годни да прекъснат давността
след образуването на изп.дело № 20148510403637 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на
КЧСИ, от датата на образуването на това изпълнително дело до отмяната на ППВС № 3 от
18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/1980 г., извършена с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече, спряла е – Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г., постановено по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Давността относно
процесните вземания започва да тече отново от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г. След посочената дата на 2015 г. погасителната давност относно тези
вземания е била многократно прекъсвана – на 17.12.2015 г., на 24.08.2017 г., на 18.01.2018 г.,
на 15.01.2020 г., на 12.05.2021 г. и на 02.02.2022 г.
Предвид обстоятелството, че новата петгодишна погасителна давност относно
вземанията-предмет на спора не е изтекла както към датата на подаване на исковата молба
от страна на А. Б. на 11.01.2021 г., така и към устните състезания по делото, въззивният
състав намира, че поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл.439, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК предявените от същата
искове на това основание се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на решаващия състав
4
на СРС относно изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което предявените от ищцата при
условията на обективно съединяване искове по чл.439, ал.1 ГПК – да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изход на делото на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК на
жалбоподателя се дължат разноски за въззивното производство за заплатената държавна
такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
На въззиваемата страна не се дължат разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК за настоящото
производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост решение № 20051476 от 03.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 1
247/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.
София, ул.”********* срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”*********, Офис сграда „*********,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК във връзка с чл.124, ал.1
ГПК за признаване за установено, че А. А. Б., ЕГН ********** не дължи на „Агенция за
събиране на вземанията“ ООД, ЕИК ********* чрез принудително изпълнение сумите:
464,00 лева – главница по договор за кредит, сключен с „Кредибул“ ЕАД, вземанията, по
който са били прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
25.10.2012 г., ведно със законната лихва върху нея от 27.11.2013 г., 62,55 лева – обезщетение
за забава за периода от 26.11.2011 г. до 01.04.2013 г., 120,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 45,00 лева – разноски по арбитражното производство и 50,00 лева –
разноски по производството пред СГС, за които е издаден изпълнителен лист на 07.05.2014
г. по т.д.№ 2657/2014 г. по описа на СГС, VІ-5 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. А. Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София,
ул.”********* да ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”*********, Офис сграда „*********, на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 50,00 лева /петдесет лева/ – разноски
за първоинстанционното производство, както и на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от
ГПК сумата 75,00 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5