НОХД №00298/2010г. МОТИВИ по присъда № 33 от 21.12.2010г на Районен съд Г.Т.
срещу подсъдимия М.К.М..
С обвинителен акт, внесен в съда от Районна
прокуратура Г.Т., срещу подсъдимия М.
е повдигнато обвинение
по чл.196,ал.І,т.2 във вр. с чл.
във вр. с чл.195 ал.І,т.4, предл. второ, във
вр. с чл.194,ал.І във вр. с чл.29,ал.І, б.”б” от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП подържа обвинението.
Подсъдимият признава вината си, като е направено искане делото да се разгледа по реда на глава
двадесет и седем от НПК.
С оглед признаването на
подсъдимия изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира че са
налице предпоставките за провеждане на
съкратено съдебно следствие, като
констатира, че признанията на подсъдимия се потвърждават от приложените на
досъдебното производство доказателства.
От приложените по делото
доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 7.08.10г., след обяд между
15, 00 ч. и 16, 00 ч., пострадалият от престъплението свидетел Д.Д.
излязъл по работа от дома си в с. П.,
общ. Г.Т., като заключил входната врата със секретен ключ, който превъртил два
пъти. Както винаги, свидетелят закачил ключа на една дъска в близост до
входната врата и тръгнал по работа. На път за работа свидетелят минал през центъра на селото, където го видял подс.
М.. Тъй като знаел, че свидетелят живее сам и работи като нощна охрана и ще
отсъства дълго време от дома си,
подсъдимият решил да влезе в дома му. Отишъл до къщата на свидетеля и видял
закачения на дъската ключ. Чрез него
отключил входната врата и влязъл в жилището. Отворил едни шкаф за дрехи и под
тях намерил пари в банкноти с номинали 20, лв.-една банкнота, и пет банкноти с
номинал от 10 лв. Общата номинална стойност на банкнотите била 70, 00 лв. Подсъдимият прибрал парите в джоба си и след
като излязъл от къщата заключил входната врата и поставил ключа на мястото му.
Решавайки веднага да похарчи парите, подсъдимият се
уговорил със свой съселянин да го заведе с автомобил в гр. Д., като му обещал 20, 00 лв. за
транспорта. Докато чакал уговорения транспорт, подсъдимият отишъл в дома на
свидетелите К. С., С. С. и Г. А., които имали намерение да гостуват в близко село. Подсъдимият им
предложил да се присъедини към тях, като им казал,че ще заплати 20, 00 лв. за
транспорта. Четиримата тръгнали с автомобил за с. К., като в с. С. К.,
подсъдимият похарчил парите, закупувайки алкохол и хранителни продукти.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебно производство
№196/10г. по описа на РУ на “Полиция” ,
както и от признанията на подсъдимия, които не противоречат на
останалите доказателства.
Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния
характер на деянието и последиците, с
поведението си се стремял към
настъпването на тези вредоносни
последици.
Подсъдимият е осъждан, четири пъти, като последните влезли в сила
присъди са както следва:
С Присъда по НОХД №295/08г. на РС Г.Т. за извършено
на 27.10.2008г. престъпление по чл.195,ал.І, т.7 от НК
е наложено наказание от десет
месеца лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване на
наказанието “общ затворнически” . Присъдата е влязло в сила на 5.02.2009г. Със същата
присъда на осн. чл.68,ал.І от НК е приведено в изпълнение и групираното общо наказание по условните
присъди по НОХД № 183/08Г. и НОХД№
99/08г. на РС Г.Т. от шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият е изтърпял тези
наказания на 23.12.2009г., като е постановено условно предсрочно освобождаване
с остатък 3 месеца и петнадесет дни с изпитателен срок от шест месеца.
Процесното престъпление е
извършено в петгодишния срок по чл.30,
ал.ІІ от НК, поради което престъплението
се квалифицира като “опасен рецидив” по
смисъла на чл.29,ал.І, и б.”б” от НК.
Предвид изложеното съдът приема, че от обективна и субективна страна подс. М. е
осъществил наказателния състав на чл.196,ал.І,т.2 във вр. с чл. във вр.
с чл.195 ал.І,т.4, предл. второ във вр. с чл.194,ал.І във вр. с чл.29,ал.І, б.”б” от
НК, като на 7.08.2010г.
в с. П., общ. Г.Т., при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо
следство-секретен ключ за врата отнел чужди движими вещи: пари с номинална
стойност 70, 00 лв. от владението
на Д.Д.П., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
Събраните доказателства сочат
по несъмнен начин, че престъплението е извършено от подсъдимия.
С оглед императивната
разпоредба на чл.373,ал.ІІІ НПК съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58,ал.І от НК.
Предвиденото наказание в разпоредбата
на чл.196,ал.І, т.2 от НК е от три години до петнадесет години лишаване от свобода. Съдът определи
наказанието в размер на четири години лишаване от свобода, като
намали тава наказание с една трета, като по този начин следва да бъде изтърпяно наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален режим “строг затворнически”
в тип заведение “затвор”, като съобразява следното:
Подсъдимият, макар и в млада
възраст, е многократно осъждан на
лишаване от свобода за тежки умишлени
престъпления от общ характер. Това обстоятелство обуславя висока степен
на обществена опасност на личността на дееца, както и трайно формирана
престъпна воля. Вредните последици от
престъплението не са възстановени. Приложени са лоши характеристични данни.
От друга страна стойността на
отнетите вещи е значително под размера на минималната работна заплата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :