Решение по дело №4/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 15

                                                 гр.Кюстендил, 04.02.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                      

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                                         АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 4 по описа за 2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208  и сл. от АПК.

Районно управление – Дупница  при ОД на МВР - Кюстендил, представлявано от началника Б. К. Д.,  обжалва  решение  № 286 от 27.11.2020г.  на Районен съд - Дупница по АНД № 20201510200793/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 20-0348-000452/11.08.2020г. Жалбата е бланкетна с доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът А.Й.П. ***, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава  заключение за  неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

Административен съд - Кюстендил, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 20-0348-000452/11.08.2020г., издадено от началника на РУ-Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което на  А.Й.П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00лв.  и „лишаване от право да управлява МПС“  за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1  от ЗДвП вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП,  за това,  че на 23.07.2020год., около 12,00 часа, в гр. Дупница по ул. “Гоце Делчев“, управлява  автомобил “Мазда МПВ“ с рег. № КН1929ВМ, собственост на Р. И. М.,  който не е регистриран по надлежния ред, а именно:  автомобилът е с прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, което е установено след извършена справка с РСОД. 

За деянието е съставен АУАН № АА367356/23.07.2020г., в който е описана идентична фактическа обстановка.

Във въззивното производство са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверка и с показанията си  потвърждават  констатациите в АУАН, като сочат, че водачът на автомобила не е собственик на същия и е узнал от контролните органи, че МПС е с прекратена регистрация; че горното обстоятелството е установено от проверяващите чрез справка в автоматизираната информационна система на ПП-КАТ.

            При изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е налице съществено процесуално нарушения при описание на деянието, а по същество - че деянието не е съставомерно административно нарушение поради липса на вина на нарушителя.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

     Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд по съществото на спора са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби.  Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора  доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. 

Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП.  Касационната инстанция  възприема изцяло решаващите мотиви на въззивния съд  за несъставомерност на деянието поради липса на вина на нарушителя. Съгласно легалната дефиниция по чл.6, ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В случая деянието на нарушителя в качеството му на водач на МПС, е под формата на действие – управление на МПС. Налице е и последният  признак от обективната страна на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП – липсата на надлежна регистрация на автомобила към датата на деянието. Видно от свидетелските показания, МПС е с прекратена регистрация, в който смисъл са данните и в АУАН и НП. От същите се установява и правното основание за прекратяване на регистрацията на управляваното от нарушителя МПС, а именно на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно цитираната правна норма, прекратяването на регистрацията се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система.

Анализът на правната уредба и на събраните по делото гласни доказателства, изключват знанието на нарушителя относно фактическите обстоятелства от състава на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. По делото е безспорно, че  водачът не е собственик на процесния автомобил; че последният  има регистрационни табели, т.е. по външен признак отговаря на регистриран автомобил; че данни за прекратяване на регистрацията не са вписани в свидетелството за регистрацията на МПС, а такива се съдържат само в автоматизираната информационна система на ПП-КАТ и са станали известни на нарушителя по време на проверката. Горните факти в съвкупност обосновават изводи за деяние, извършено при условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, т.е. на деяние, което не е извършено виновно от нарушителя.  Липсва субективният елемент на административното нарушение, за извършването на което е предявено обвинение на А.П.. Следва, че поведението на същия не е съставомерно административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП и издаденото НП е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение, което  настоящата инстанция  оставя  в сила.

За пълнота на изложението, касационният съд счита за необходимо да посочи, че приема за неправилни мотивите на въззивната инстанция за нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН във връзка с описание на деянието и относимите за него правни норми. Описанието на деянието в АУАН и НП е осъществено при идентични фактически обстоятелства, обвинение и правна квалификация. Отговорността на дееца е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час е управлявал лекия автомобил, собственост на трето лице, който не е бил регистриран по надлежния ред. Липсата на регистрация е свързана със служебното прекратяване на същата на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. Фактическите обстоятелства са субсумирани по текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП, задължаващ по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.  Наложените в НП наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са по първата хипотеза, касаеща управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Изложените факти и обстоятелства по АУАН и НП сочат, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред поради служебно прекратяване на неговата регистрация. Противно на приетото от районния съд, в АУАН и НП е налице конкретика по случая относно изпълнителното деяние за нарушението. Отговорността на дееца не е ангажирана за управление на МПС във втората хипотеза на чл.175, ал.3 от ЗДвП без табели с регистрационен номер. По начин на описание, АУАН и НП не съдържат две или повече отделни административни нарушения.

Независимо от горното, поради липсата на съставомерно деяние, издаденото НП е незаконосъобразно, а решението за отмяната му - е правилно.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение  № 286 от 27.11.2020г.  на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 20201510200793/2020г.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

           Председател:                                       Членове: 1.                                  2.