Р Е
Ш Е Н
И Е № 260318
04.03.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 213/ 2021г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, представлявана от
гл.комисар Н. Н. - директор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.С.
против Решение № 3037/ 15.12.2020г.
постановено по гр.д. № 20205330110167/2020 г на Пловдивски
районен съд – VIII гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на
Ц.Д.Д., ЕГН: ********** *** лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 1 984,2 часа нощен труд, приравнен на дневен труд,
получен с коефициент 1,143, за периода
10.08.2017г. – 11.08.2020г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяка едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощния труд, до
14.08.2020г. в размер общо на 245,44 лева , заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 14.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 600 лева , а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС 125,85 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от бюджета на съда. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
така предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, вкл. за юриск.възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за проц. представител
на ищеца.
Постъпил е писмен
отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна Ц.Д.Д., чрез проц.си
представител адв. Т.Т.,***, в който се оспорва се жалбата като неоснователна по
подробни съображения в жалбата.
Претендира се на основание чл.78, ал.1 ГПК присъждане на разноски за
водене на настоящото производство, съобразно представен списък за разноски по
чл.80 ГПК.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е
в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано
по предявени от Ц.Д. *** обективно
съединени искове по чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5 ЗМВР/ редакция
преди изм., ДВ, бр.60/ 2020г/ и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 10.08.2017г. – 11.08.2020г., мораторната
лихва за забава в размер на 245,44 лв , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба. Не е спорно по делото, че
ищецът е работил на длъжността „*** в група „Пожарогасителна и специална
дейност“ на Трета Районна служба „Пожарна безопасност на и защита на населението“
като в системата на МВР по служебно
правоотношение, като поради характера на заеманата длъжност работата му е била
свързана с полагане на нощен труд за
времето от 22.00 часа до 06.00часа, съгласно утвърдени графици, което се е
отчитало сумарно на тримесечие.
С
обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд на основание чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата от 2007.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а даденото разрешение от първоинстанционния съд
по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, сред които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от
Закона е възнаграждението за извънреден труд.
С разпоредбата на чл.187, ал.9 на министъра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
работното време, режимът на дежурство и др.
През процесния период, за който се претендира възнаграждение за извънреден
труд – м.08.2017г. – м.08.2020г. действат съответните Наредби №№ 81213-592 /
25.05.2015г. и 81213-776/ 29.07.2016г. и Наредба № 8121з/ 02.08.2018г., в които
не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен
нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с
разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 /
11.08.2014г. При липса на изрична
законова регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на
разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение
на Кодекса на труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето
от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. В противен случай би стигнало до поставяне на държавните служители
в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В тази насока приетото е в съответствие с т.23 от ТР № 6/ 06.11.2013г на ОСГТК
на ВКС , както и съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на
друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР / Решение № 311/
08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в съответствие с основен
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До
нарушение на този правен принцип би се стигнало, ако се възприеме главния довод
на жалбоподателя, основан на разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата №
8121з-776 от 29.07.2016г., която предвиждала
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа, въз
основа на което се обосновава становището, че липсата на норма, която да
предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е законодателен пропуск, а
целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и отчитане на работното
време и постигане на по-голяма яснота по отношение на отработеното време и
положен извън установеното работно време.
Неоснователно се намира и възражението на
жалбоподателя за приложимост на редакцията на разпоредбата по чл.187, ал.1 и
ал.4 ЗМВР в изменението й ДВ, бр.60/ 17.07.2020г. като неотносимо към процесния
период м.08.2017г – м.08.2020г. с оглед тримесечното му отчитане и сумираното изчисление на работното време за
този период, при който началният момент на сумарното отчитане, вкл. за последното тримесечие за периода е
започнало при действието на нормата преди изменението в посочената редакция в
ДВ, бр.60/ 17.07.2020г.
По отношение размера на
исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни
относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и
следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на
дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото
лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по
делото.
По
така изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното решение на
първоинстанционния съд като правилно ще се потвърди.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения ДПЗС и списък на
разноски по чл.80 ГПК в размер на 450 лева, съобразен с разпоредбата на чл.9,
ал.1 от НМРАВ, който предвид възражението на жалбоподателя не се явява
прекомерен поради обосноваността на защитната теза на въззиваемата страна в
писмения отговор и явяване в съдебно заседание на проц.представител на
страната.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 3037/
15.12.2020г. постановено
по гр.д. № 20205330110167/2020 г на Пловдивски районен съд – VIII
гр.с., с което ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР,
представлявана от директора гл.комисар Н. Н., ЕИК: ********* е осъдена да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН: ********** *** лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 1 984,2 часа нощен труд, приравнен на
дневен труд, получен с коефициент 1,143,
за периода 10.08.2017г. – 11.08.2020г., заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от датата на падежа на всяка едно вземане – първо число на
месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощния
труд, до 14.08.2020г. в размер общо на 245,44 лева , заедно със законната лихва
върху главницата, начиная от 14.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 600 лева , а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС 125,85 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от бюджета на съда
Осъжда ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР,
представлявана от директора гл.комисар Н. Н. , ЕИК: ********* да заплати
на Ц.Д.Д., ЕГН: ********** сумата 450
лева / четиристотин и петдесет лева/ - разноски за адв. възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: