Решение по адм. дело №697/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на М. М. М. от [населено място], [улица], адрес в [населено място], [улица], против РА № Р-04000424005987-091-001/19.05.2025г. на орган по приходите при ТД на НАП -Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 98/01.08.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Велико Търново, с която са установени допълнително задължения за авансови вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице за 2021г. за периода м. 05.2021г. до м. 12.2021г., общо в размер на 268.80лв. и съответни лихви в размер на 117.85лв.; авансови вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице за 2022г. общо в размер на 403.20лв. и лихви в размер на 142.66лв.; авансови вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице за 2023г. общо в размер на 709.60лв. и лихви в размер на 169.63лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на установените задължения, като жалбоподателят твърди, че не е регистриран земеделски производител до 30.04.2021 година. Първоначалната дата на регистрация, за която има издадена анкетна карта е 30.04.2021 година, която не е презаверена в срок до 25.03.2022 г. Посочва, че всички декларирани приходи, които имал са държавни субсидии и подпомагания от Европейските фондове и държавния бюджет и същите не представляват възнаграждение за положения труд и няма декларирани приходи от растителна и животинска продукция. По тези съображения счита че не е длъжен да внася здравни осигуровки и моли да се отмени РА в обжалваната част като неправилен. В съдебно заседание се явява лично като поддържа жалбата. Не претендира разноски.

 

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Счита че в потвърдителното решение са описани всички факти и обстоятелства и правната норма, която се прилага. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, вр.чл. 144 от АПК.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

 

Административното производство по издаване на PA № Р-04000424005987-091-001/19.05.2025 г. на ТД на НАП – Велико Търново е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000424005987-020-001/15.11.2024 г., издадена от И. Х. К. - началник на Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед №688/25.06.2024г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново. Със цитираната ЗВР е определен ревизиращият екип, чийто ръководител е М. М. – главен инспектор по приходите Посочената ЗВР е редовно връчена на ревизираното лице по електронен пътна 20.11.2024 г. и определя тримесечен срок за приключване на производството считано от тази дата. Първоначалната ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000424005987-020-002/18.02.2025 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000424005987-020-003/18.03.2025г. като е удължен срокът за извършване на ревизията до 17.04.2025г. Така възложената ревизия е за установяване на задължения на М. М. М. за здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.

В хода на ревизията е установено, че М. М. М. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и за ревизирания период няма регистрация като едноличен търговец, не участва в дружества, пенсионер, считано от 22.09.2018 г., и не е нает по трудови правоотношения, нито са налице данни за регистрирани трудови договори от М. М. М., в качеството му на осигурител. Установено е, че за част от ревизирания период М. М. М. е вписан като председател на Земеделска производствено-потребителна кооперация „Митан", [населено място], [ЕИК] (заличена на 31.03.2022 г.), за което на основание §56, ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, с Уведомително писмо № 20220315122756-3/31.03.2022 г. е определено възнаграждение в размер на 0.00 лв.

Считано от 30.04.2021г. има регистрация като земеделски стопанин, за което му е издадена регистрационна карта с ЕКАТТЕ на регистрация 10447.

За процесния период има подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г., 2022г. и 2023г., в които е декларирал доходи и разходи от дейността си като земеделски производител. При проверка в базата данни на НАП е установено, че от лицето не е подавана декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, нито годишна декларация образец 6 за дължимите задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2023 г.

В хода на настоящата ревизия на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000424005987-040-001/19.11.2024 г., с което органите по приходите са изискали писмени обяснения и документи, свързани с извършваната от лицето дейност като земеделски стопанин, за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2023 г.

Постъпил е отговор с вх. № 28831/04.12.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново с приложени документи.

С второ ИПДПОЗЛ № Р-04000424005987-040-002/18.02.2025г. от М. М. е изискана, съответно представена, декларация за разкриване на банкова тайна.

В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-04000424005987-040-003/26.02.2025г., касаещо два броя договори от 11.04.2013г. за наем на нива между М. М. и Ч. М. (негов син), от ревизираното лице са депозирани писмени обяснения за липса на получавани плащания по тях.

За изясняване на посочените обстоятелства органите по приходите са извършили насрещна проверка на Ч. М. М., документирана с ПИНП № П-04000425037903-141-001/27.03.2025г., при която в представените писмени обяснения лицето е потвърдило, че не е получавал плащания по договорите.

Органите по приходите са отправили искане до Областна дирекция „Земеделие" Велико Търново, с което е изискана информация относно регистрацията на М. М. М. като земеделски производител за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023 г., справки за дейността и данни за регистрирана земеделска и горска техника.

С получения отговор вх. № 689/21.11.2024 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, от Областна дирекция „Земеделие" - Велико Търново е предоставена информация, че лицето М. М. М. е регистриран като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за посочения от органите по приходите период. Предоставени са справки за дейността на земеделския стопанин към 30.04.2021 г., 03.05.2022 г., 11.04.2023 г. и 08.04.2024 г.

В отговор на отправено искане до Държавен фонд „Земеделие", с писмо вх. ВхК-21431/28.11.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, е получена информация, че през периода 01.01.2021 г. — 31.12.2023 г. лицето М. М. М. е получавало финансиране по схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие", като съгласно приложената справка по години за 2021 г. е изплатена еднократно сумата в размер на 1 344,61 лв., за 2022 г. са изплатени 10 070,53 лв. и за 2023 г. получените субсидии са в общ размер на 7 707,29 лв.

До ОДБХ - Велико Търново е отправено ИПДПОТЛ, с което е поискана информация и документи относно регистрирани на името на М. М. М. животновъдни обекти, данни за регистрирани идентификационни номера на животните в тези обекти, издадени ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/ транспортиране на животни на името на ревизираното лице.

В отговор на това искане е представен писмен отговор вх. ВхК-21292 /26.11.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, е посочено, че съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден обект №43/05.03.2021 г. на ОДБХ - Велико Търново М. М. е собственик/ползвател на животновъден обект, предназначен за отглеждане на овце, с капацитет 200 броя овце. Предоставени са данни за идентифицирани отглеждани от жалбоподателя овце през периода 05.03.2021 г. до 31.12.2023 г.

Предвид така установеното, органите по приходите са приели, че през целия ревизиран период М. М. е извършвал дейност като земеделски стопанин - обработване на земеделски площи и животновъдство - отглеждане на овце в стопански двор в [населено място], като е регистриран като такъв считано от 30.04.2021 г. Констатирано е, че не е подавал декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице и декларации обр. 1 и обр. 6, съгласно Наредба Н-8 от 2005 г. С оглед на това, ревизиращият екип направил извод, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО М. М. М. дължи авансови вноски за здравно осигуряване.

За резултатите от ревизията на основание чл. 117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000424005987-092-001 /30.04.2025 г., връчен по електронен път на 30.04.2025 г.

В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, по пощата е подадено писмено възражение срещу РД, заведено с вх. № 54-04-2863/13.05.2025 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, с което са оспорени предложените задължения за дължими здравноосигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. Към възражението не са представени допълнителни доказателства.

С РА № Р-04000424005987-091-001/19.05.2025 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. на М. М. М. са установени допълнителни задължения за авансови здравноосигурителни вноски на самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, общо в размер на 1 516,00 лв. и следващи се лихви в размер на 495,89 лв., в т. ч. за 2021 г. в размер на 403,20 лв. и лихви за просрочие в размер на 183,60 лв.; за 2022 г. в размер на 403,20 лв. и лихви в размер на 142,66 лв., както и за 2023г. в размер на 709,60 лв. и лихви в размер на 169,63 лв.

Недоволен от РА, М. М. го е оспорил по административен ред с жалба до директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП, който с Решение № 98/01.08.2025 г. го е отменил като незаконосъобразен в частта за установените авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., възлизащи общо в размер на 134,4 лв. и лихви 65,75 лв., и е потвърдил РА в останалата част относно определените авансови вноски за ЗО за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2023 г. общо в размер на 1 381,60 лв. и лихви 430,14 лв. като законосъобразен. Решаващият орган е намерил, че за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. начислените с РА авансови вноски за здравно осигуряване са недължимо определени, тъй като за периода преди първоначалната регистрация на земеделския стопанин, която е на 30.04.2021г., М. М. не притежава качеството на „регистриран земеделски стопанин" и за него не възниква основание за здравно осигуряване на основание чл. 40. ал. 1, т. 2 от ЗЗО. По отношение установените с РА здравноосигурителни вноски за останалия ревизиран период 01.05.2021 г. до 31.12.2023 г. решаващият орган приел, че жалбата е неоснователна, тъй като М. М. М. е регистриран земеделски стопанин и за него е възникнало задължение да внася здравноосигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Коментирано е, че за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. размерът на авансовите здравноосигурителни вноски е определен неправилно и е следвало да бъде в по-висок размер (56,80 лв. вместо 33,60 лв.), но поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 155. ал. 8 от ДОПК, РА не следва да бъде изменен във реда на ревизираното лице. Предвид това, решаващият орган е потвърдил като законосъобразен РА в частта за определените авансови вноски за ЗО за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2023 г. така както са определени от ревизиращия екип – общо в размер на 1381,60 лв. и лихви 430,14 лв.

 

Потвърдителното решение е съобщено на ревизираното лице по електронен път на 04.08.2025 г.

Жалбата пред съда е подадена чрез решаващия орган на 13.08.2025 г. видно от клеймото на пощенския плик.

 

В хода на съдебното следствие като писмени доказателства по делото са приобщени материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 54-04-2863#11/20.08.2025 г. от Дирекция „ОДОП“-Велико Търново.

Приобщен като веществено доказателство е представеният от ответника 1 брой DVD-R, именуван „М.М. М.“, съдържащ общо 5 бр. компресирани ZIP папки, както следва: Р-04000424005987-020-001_archive с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 12:42 и размер 126 КБ, Р-04000424005987-020-002_archive с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 12:42 и размер 126 КБ, Р-04000424005987-020-003_archive с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 12:43 и размер 12 КБ, Р-04000424005987-091-001_archive с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 12:43 и размер 128 КБ, Р-04000424005987-092-001_archive с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 12:4 и размер 277 КБ; 7 бр. документа на Microsoft Word – ЗВР-020-001- И. К. с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 13:29 и размер 321 КБ, ЗИЗВР-020-002-И. К. с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 13:36 и размер 320 КБ, ЗИЗВР-020-003-И. К. с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 13:41 и размер 318 КБ, РА-091-001 – И. К. с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 13:46 и размер 318 КБ, РА – 091-001-М. М. с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 13:50 и размер 318 КБ, РД-092-001 А. М. с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 13:57 и размер 318 КБ, РД-092-001-М. М. с дата и час на промяна 15.08.2025 г. 14:01 и размер 319 КБ.

В хода на настоящото съдебно производство и на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, вр. с §2 от ДОПК с определението за насрочване на дело на ответника е указано, че в негова тежест е да установи фактическите основания и законовите изисквания за издаване на РА.

 

При така установената фактическа обстановка съдът, осъществявайки пълна служебна проверка за валидността и законосъобразността на РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:

 

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от ревизираното лице до компетентния съд след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

 

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Същият е издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, съгласно т.10 от Заповед №688/25.06.2024г. на ЗА Директор на ТД на НАП – В. Търново/л.56/. РА е издаден от компетентен орган – органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията, съгласно приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, при спазване на формата, предвидена в чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на жалбоподателя при спазване на разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на издадените в настоящата ревизия РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР е отразено, че са издадени като електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител DVD -R / л. 96 от делото/. Жалбоподателят не се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Установява се, че представените електронни документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи на подписалите ги лица. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива, съответно и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Не се установяват и пороци, касаещи процесуалната законосъобразност на РА. При издаване на обжалвания РА приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на данъчно-осигурителния процес, като ревизираното лице е било запознавано с всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. Наведените в жалбата оплаквания за недължимост на установените с РА задължения за ЗЗО е въпрос по съществото на спора, който съдът ще обсъди в частта на решението за материалната законосъобразността на РА.

 

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

 

С РА № Р-04000424005987-091-001/19.05.2025г. на ТД на НАП -Велико Търново в обжалваната част, от органите по приходите са определени допълнителни задължения за авансови вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за периода от м.05.2021 г. до м. 12.2021 г. общо в размер на 268,80 лв. и лихви 117,85 лв.; за 2022 г. общо в размер на 403,20 лв. и лихви 142,66 лв. и за 2023г. общо в размер на 709,60 лв. и лихви общо в размер на 169,63 лв.Или за целия период от 01.05.2021 г. до 31.12.2023 г. определените на задълженото лице с РА задължения за авансови вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица е в общ размер на 1 381,60 лв. и лихви в размер на 430,14 лв.

Основните възражения на жалбоподателя са за недължимост на установените за периода здравни осигуровки, тъй като не е регистриран земеделски производител, а първоначалната дата на регистрация с издадена анкетна карта е 30.04.2021г., която не е презаверена в срок до 25.03.2022 г., както и че декларираните приходи са с произход изплатени субсидии от ЕФ и държания бюджет.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. Според чл. 40, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от същия закон се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. На основание цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, и на второ място - са регистрирани за това по установения ред.

Легална дефиниция на понятието „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" се съдържа в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, според която това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. К. М. на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани (чл. 7 от ЗПЗП), а редът за регистриране на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Според текста на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба (в актуалната за ревизирания период редакция изм. - ДВ, бр. 14 от 2019 г., в сила от 15.02.2019 г.) всеки земеделски стопанин /физическо лице или едноличен търговец/ се вписва в регистъра на земеделските стопани на територията на областта, воден от ОД "Земеделие", а въз основа на вписването се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност като неразделна част от регистрационната карта. Следващата ал. 3 на чл. 5 от Наредбата № 3 от 29.01.1999 г. (отново в актуалната редакция ДВ, бр. 14 от 2019 г.) определя, че регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. В случай че земеделският стопанин пропусне заверката в срока или е отписан от регистъра поради прекратяване на дейността си, може да се регистрира отново през следващата стопанска година (чл. 11, ал. 7 от Наредбата).

От представените в хода на ревизията от ОД „Земеделие“ документи се установява, че въз онова на подадена анкетна карта от 30.04.2021г., на М. М. е издадена регистрационна карта на земеделски стопанин от същата дата, която след подадени анкетни карти от 03.05.2022г., 11.04.2023г. с положен саморъчен подпис от М., е била заверена от ОД „Земеделие“ за стопанската 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г. (л.26 от делото). Издадена е и регистрационна карта от 08.04.2024г. със заверка за стопанската 2023/2024г.

Според справките за дейността на М. М. за стопанската 2020/2021г. земеделският стопанин е отглеждал 53 броя овце, през стопанската 2021/2022 г. е отглеждал 62 броя овце, през 2022/2023 г. е отглеждал 77 броя овце и е засял 0,6899 хектара царевица и 2,4812 хектара слънчоглед, а през 2023/2024г. е отглеждал 77 броя овце и е засял 4,4775 хектара царевица.

В хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да удостоверят, че през ревизирания период жалбоподателят е прекратил дейността си като земеделски производител по реда на чл. 11, ал. 6 от Наредбата и че е отписан от регистъра. Същият е представял ежегодно анкетни карти и анкетни формуляри и е заверявал регистрационната си карта в съответствие с чл. 5, ал. 3 от Наредба №3 от 29.01.1999 г., като последната заверка на регистрационната карта от 30.04.2021г. е на 11.04.2022г., а с регистрационната карта от 08.04.2024г. земеделският стопанин е извършил заверка и за следващата стопанска година 2023/2024г., поради което съдът приема, че за целия ревизиран период М. М. е с права на регистриран земеделски производител. Дори да е налице неизпълнение на указаното в чл. 5, ал. 3 от Наредба №3 от 29.01.1999 г. задължение, при тази хипотеза земеделският стопанин губи само правата си по чл. 6 от наредбата (да кандидатства и да получава финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските земеделски фондове чрез ДФ "Земеделие" или средства от централния бюджет за държавни помощ и т.н.), което е с временен характер до извършване на заверката за следващата стопанска година, но не и до прекратяване на дейността и служебно отписване от регистъра.

След като жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин е получавал финансово подпомагане от европейските фондове и държавни помощи общо в размер на 19 122,43 лв., съгласно представената при ревизията от ДФЗ справка за оторизации на бенефициент М. М. М. за периода 01.01.2021г.-31.12.2023г., очевидно не е нито с прекъсната дейност, нито с пропусната заверка на регистрационната карта, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата.

На следващо място, в отговор на получено ИПДСПОТЛ от Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново е представено Удостоверение за регистрация на животновъден обект №43/05.03.2021г. с посочен собственик/ползвател М. М. М.. Животновъдният обект, находящ се в [населено място], стопански двор, е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД и изрично е вписано, че видът на стопанството представлява ферма за ДПЖ, предназначен за отглеждане на овце. Според легалната дефиниция в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за животновъдството, „ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. След като регистрираният от земеделския стопанин животновъден обект за отглеждане на селскостопански животни е тип „ферма“, следва да се приеме за доказано, че продукцията от стопанството е предназначена да бъде предлагана на пазара, а не за лична консумация.

Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че жалбоподателят има регистрация като земеделски стопанин в ОДЗ от 30.04.2021г. и е регистрирал в ОДБХ – Велико Търново животновъден обект от вида „ферма“ по чл. 137 от ЗВМД, при което са налице изискуемите условия по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и попада сред задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице и за него е възникнало задължение да внася здравноосигурителни вноски, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

По действащата нормативна уредба е въведен минимален размер на дължимите от самоосигуряващите се лица здравноосигурителни вноски, който е обвързан с размера на минималния месечен осигурителен доход за съответната група, така както е определен с ежегодния Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. Така след като през периода от 30.04.2021 г. до 31.12.2023 г. ревизираното лице е упражнявал трудова дейност в качеството му на самоосигуряващо се лице, то по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО дължи осигурителни вноски за своя сметка и следва да ги внася авансово върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО също посочва, че със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят и размерът на задължителната здравноосигурителна вноска. След като от данъчнозадълженото лице не са внасяни вноски за здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, дължимите от него здравноосигурителни вноски следва да се изчислят върху дохода и размера на вноската, определен със Закона за бюджета на НЗОК, приет за всяка една от ревизираните години.

Със ЗБДОО за съответната година определеният размер на минималния месечен осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е както следва: за 2021г. е 420 лв. (чл. 9, т. 3 от ЗБДОО за 2021г.); от 1 януари до 31 март е 420 лв. (чл. 9, т. 1, буква “в“ от ЗБДОО за 2022г.) и от 1 април до 31 декември е 710 лв. (чл.9 , т. 2, буква “в“ от ЗБДОО за 2022г.); за периода от 1 януари до 31 юли. е 710 лв. (чл. 9, т. 1, буква“в“ от ЗБДОО за 2023г.) и от 1 август до 31 декември е 780 лв.( чл. 9, т. 2, буква “в“ от ЗБДОО за 2023г.) при размер на вноската от 8% за целия ревизиран период. Дължимите месечни авансови вноски за здравно осигуряване за 2021г. са по 33,60 лв. или общо за периода от 01.05.2021г.-31.12.2021г. в размер на 268,80лв. За периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г. месечната авансова вноска за ЗО също е по 33,60 лв., а от 01.04.2022г. до 31.12.2022г. е по 56,80 лв., или общо за 2022г. в размер на 612,00 лв. За периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. месечната авансова вноска за ЗО е 56,80 лв., а от 01.08.2023г. до 31.12.2023г. е 62,40 лв., или общо за 2023г. в размер на 709,60 лв. Правилно в решението на ДОДОП Велико Търново е посочено, че в РА неправилно дължимата от М. М. месечна авансова вноска за ЗО за цялата 2022г. е изчислена върху осигурителен доход 420 лв., вместо върху 710 лв. за периода 01.04.2022г. до 31.12.2022г., т.е установеното с РА задължение е в по-малък размер (403,20 лв. вместо 612 лв.), но поради въведената с чл. 160, ал. 6 от ДОПК забрана за влошаване на положението на жалбоподателя и в съдебната фаза, следва да се приеме, че размерът на дължимите от лицето задължения за здравноосигурителни вноски за 2022 г. е този, посочен от органите по приходите, а именно – общо в размер на 403,20 лв.

В чл. 4, ал. 6 от КСО е предвидена възможност лицата, на които е отпусната пенсия и упражняват дейност като самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, и 4 от КСО да се осигуряват по свое желание, но такава разпоредба липсва в ЗЗО, поради което тези лица подлежат на задължително здравно осигуряване, дори и когато им е отпусната пенсия. Тезата за въвеждането на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски към фондовете на здравното осигуряване от работещите пенсионери е застъпена и в Решение № 7 от 27.06.2017 г. на КС по к. д. № 2/2017 г. Ето защо, макар М. М. да е осигурен в качеството му на пенсионер, законосъобразно са му определени задължения за здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице по реда на ЗЗО в качеството му на земеделски стопанин не върху суми от държавни субсидии и подпомагания от Европейските фондове и държавния бюджет, а изчислени на база приет със ЗБДОО за всяка една от годините минималния месечен осигурителен доход. Действащият законов модел на социално осигуряване възприема общ механизъм за предвиждане на минимален и максимален осигурителен доход, в чиито предели се определят здравноосигурителните вноски, включително и по отношение на упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на установените задължения за осигурителни вноски по ЗЗО, РА се явява законосъобразност в обжалваните части. Жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.

 

При този изход на делото, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 481,00 лева, съгласно представения списък.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. М. от [населено място], [улица], адрес в [населено място], [улица], против РА № Р-04000424005987-091-001/19.05.2025г. на орган по приходите при ТД на НАП -Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 98/01.08.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Велико Търново, с която са установени допълнително задължения за авансови вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице за периода от 01.05.2021г. до 31. 12.2023г. в общ размер на 1 381,60 лв. и лихви в размер на 430,14 лв.

ОСЪЖДА М. М. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], адрес в [населено място], [улица], да заплати на НАП София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 481 лв. (четиристотин осемдесет и един) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.