Присъда по дело №8558/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2025 г.
Съдия: Красимира Недялкова Проданова
Дело: 20241110208558
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 448
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
СъдебниВЕРА Д. ГИШИНА

заседатели:АНТОН КР. МАРИНОВ
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
и прокурора Й. Евг. М.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Наказателно
дело от общ характер № 20241110208558 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Я. А. К. - роден на *** г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, женен, със средно образование, неосъждан, с настоящ адрес: *** ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че: На 19.05.2023 г., около 16:00 часа, в гр. София, на бул.
„Ген. М. Скобелев“, срещу номер 2, в близост до обменно бюро „П.“, отнел чужди движими
вещи - парична сума в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева, собственост на „Б.“ ЕООД, ЕИК
*** от владението на М. П. С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание по чл. 194,
ал. 1 НК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 от НПК времето, през което Я. А. К. (със
снета по делото самоличност) е бил задържан по реда на ЗМВР И НПК.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 бр. оптичен носител, съдържащ
видеозаписи, запечатан с картон серия А № 0512409 ДА ОСТАНЕ по делото, а след
изтичане на срока за съхранението му ДА СЕ УНИЩОЖИ.
ОСЪЖДА Я. А. К. /със снета по делото самоличност/ на основание чл. 189, ал. 3 от
1
НПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 94,98
(деветдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки) лева за експертизи, както и
държавна такса по сметка на СРС в размер на по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на
един брой ИЛ.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протест в 15 - дневен срок от днес пред
СГС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда
ПО Н. О. Х. Д. № 8558 ПО ОПИСА НА СРС, НО, 14-ти състав

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против Я.А.К. за
това, че на 19.05.2023 г., около 16:00 часа, в гр. София, на бул. „Ген. М. Скобелев“, срещу
номер 2, в близост до обменно бюро „П.“, отнел чужди движими вещи - парична сума в
размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева, собственост на „Б.“ ЕООД, ****, от владението на
М.П.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението, като намира
същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира пред съда да постанови
осъдителна присъда, с която да признае подс. К. за виновен и да му наложи наказание
„пробация“.
Защитникът на подсъдимия – адв. М., намира за недоказано извършването на
престъплението, като в тази връзка посочва, че може да се направи извод за такова по чл. 207
НК, тъй като парите са били на пътно платно и в близост до тях не e имало никой, поради
което владението е било прекъснато – те са били загубена вещ. Пледира пред съда да му
наложи наказание по чл. 207 НК, а алтернативно моли за прилагане на чл. 55 НК, като
отправя искане до съда да му определи наказание „пробация“.
Подсъдимият признава по реда на чл. 371, т. 2 от НПК изцяло фактите, така както са
изложени в обстоятелствената част на ОА. Заявява, че няма какво да добави към казаното от
адвоката си и моли за по-леко наказание.
В последната си дума подсъдимият моли съда за по-лека присъда.
Производството пред съда се е развило по реда на гл. ХХVII, чл. 371, т. 2. от НПК,
доколкото в съдебно заседание съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратено съдебно следствие, тъй като
подсъдимият призна изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като прецени фактите по обвинението, признанието на подсъдимия,
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Я.А.К. е роден на *** г. в гр. София, българин, с българско гражданство,
женен, със средно образование, неосъждан, с настоящ адрес: ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Я. К. управлявал лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № ***,
собственост на свидетелката Ю. А. С. /майка на подс./. Подс. К. бил ангажиран от свидетеля
И. К. Р. да го превозва с автомобила в гр. София, когато има работа в качеството си на
управител на „Н.С.“ ЕООД.
На 19.05.2023 г., около 16:00 часа, подс. К. спрял посочения лек автомобил в гр. София,
бул. „Ген. М. Скобелев“, срещу номер 2, в близост до обменно бюро „П.“, в което свидетелят
Р. трябвало да обмени парична сума, за да заплати на свои работници. Свидетелят Р. слязъл
от автомобила и посетил обменното бюро, докато подс. К. изчакал в купето на автомобила.
Междувременно, около 16:00 часа свидетелят М.П.С. също паркирал автомобила си
марка „*“, е peг. № ***, пред обменно бюро „П.“, непосредствено пред лек автомобил марка
„*“, модел „*“, е peг. № ***. Свидетелят С. трябвало да обмени във валута парична сума в
общ размер на 12 800 лева, представляваща част от оборота на търговско дружество „Б.“
ЕООД, ****, чийто управител бил свидетелят М. С.. Паричните средства свидетелят носел
разделени в три отделни набора от банкноти - в два от тях имало банкноти в размер на по
1
5000.00 лева всеки и един е банкноти в общ размер 2800 лева. Първоначално свидетелят С.
изчакал в автомобила, тъй като видял, че пред обменното бюро има опашка от хора. Не след
дълго, когато видял, че няма чакащи, свидетелят С. поставил единия набор от банкноти в
общ размер на 5000,00 лева в чантата си, а другите два набора в общ размер на 7800.00 лева
- взел в ръка, заедно е телефона си. В бързината, при излизането от автомобила, единият
набор от банкноти в общ размер на 5000.00 лева се изплъзнал от ръката на свидетеля С. и
изпаднал върху пътното платно, непосредствено до шофьорската врата на лекия автомобил
марка „*“, е peг. № ***.
Виждайки паричните средства на пътното платно, подс. Я. К. взел решение да се
облагодетелства неправомерно, като отнеме описаната по-горе парична сума, без да бъде
забелязан от собственика й. В изпълнение на това свое решение, подс. К. слязъл от
автомобила и се насочил към автомобила, паркирал отпред. Достигайки шофьорската врата
на същия, подс. К. се огледал и след като уверил, че никой не го гледа, се навел и взел
паричната сума, след което се качил обратно в автомобила и го преместил, за да не бъде
забелязан от собственика на паричната сума. когато се върне обратно.
Междувременно, влизайки в обменното бюро, свидетелят С. поставил на касата набор
от банкноти в общ размер на 2800.00 лева, установявайки, че другият набор, който взел в
ръка го няма. Свидетелят С. веднага погледнал в посока на автомобила си, доколкото
същият бил сигурен, че е взел паричната сума със себе си, слизайки от автомобила и затова,
ако е изпуснал набора с банкноти, то същите следва да се намират непосредствено до
автомобила му. Обръщайки се назад, свидетелят С. видял, че шофьорът на автомобила марка
„*“, модел „*“, спрял зад неговия – подс. К., стои прав до шофьорската врата на автомобила
марка „*“, след което същия се навел. Когато подс. К. се изправил, свидетелят С. видял
същият да държи в ръка паричната сума, която пострадалият следвало да обмени.
От своя страна, излизайки от обменното бюро, свидетелят Р. забелязал, че подс. К. е
преместил автомобила, като същият бил спрян по-напред по посока на движение на
автомобилите, движещи се в същото платно на булеварда. Когато свидетелят Р. се качил в
купето, подс. К. не споделил за случилото се, а потеглил с автомобила и запазил действията
си в тайна, установявайки по този начин трайна фактическа власт върху вещите.
Тъй като касиерката в обменното бюро вече била взела предоставената й за обмен
парична сума, свидетелят С. изчакал служителката да му върне същата във валута, след
което веднага се насочил към автомобила си, но подс. К., както и автомобилът, който
същият управлявал, вече не били на мястото.
В хода на разследването е извършено разпознаване, при което свидетелят М.П.С.
категорично разпознал подс. Я.А.К. като лицето, отнело паричната сума от владението му.
В хода на разследването е назначена и изготвена видео-техническа експертиза, от
заключението се установява, че изображенията от представения за изследване оптичен
носител са с недостатъчно качество и не са годни за целите на фотосъпоставителното
изследване, но от същите се установява регистрационният номер на автомобила, управляван
от подс. К..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните в хода на проведеното по
реда на чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 4 от НПК "съкратено съдебно следствие" по делото
писмени и гласни доказателствени средства, а именно: самопризнанието направено от
подсъдимия Я.А.К. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от останалия събран доказателствен материал по
делото, а именно – показанията на свидетелите М. С., И.Л., И. Р., Ю. С., Т. Х. и М. Д.;
писмените доказателства и доказателствени средства – справка за регистрация на МПС,
договор за покупко-продажба, банкови извлечения, справка за съдимост, справка за актуално
2
състояние на дружеството „Б.“ ЕООД, фактура; заключението на изготвената по делото ВТЕ,
както и другите по описа на делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същите изцяло се подкрепят от всички
останали събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени
средства. Самопризнанието, направено от подсъдимата, кореспондира напълно с
показанията на свидетелите, които са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви
и които съдът изцяло кредитира. В частност от показанията на свидетеля М. С. се установява
размера на сумата, която е носил със себе си, както и че е видял подсъдимия К., когато е
паркирал колата си до чейндж бюрото (видно от изложените при разпита на ДП
характеристични данни за подсъдимия). От показанията на този свидетел се установява и
това, че когато е слизал от колата е взел със себе си инкриминираната сума от 5000 лева. От
показанията на свид. Л. се установява, че той е оперативният служител, който е направил
оглед на видеозаписа, както и че на него е фиксиран номерът на МПС, което е било
управлявано от подсъдимия. Предвид това, че показанията на този свидетел съвпадат с
изложеното от вещото лице в заключението по изготвената ВТЕ, съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани без да бъдат подлагани на задълбочен анализ. От показанията
на свид. И. Р. се установява, че на инкриминираните в обвинителния акт време и място са
били заедно с подс. К. пред чейндж бюрото, както и че след като е обменил пари и се е
върнал в колата подс. К. не му е споделил, че е намерил парична сума. От показанията на
свид. Солакова, се установява че тя е собственик на автомобила, с който се е придвижвал
подс. К., тъй като тя не е имало СУМПС и той е бил единственият, който го управлява.
Съдът кредитира и заключението на ВТЕ, като намира, че същото е изготвено от
компетентно вещо лице, отговаря в пълнота на поставените задачи и е обосновано.
По отношение на писмените доказателства, доколкото не се констатираха противоречия
с останалите доказателства по делото, съдът намира, че не следва да ги подлага на
задълбочен анализ и доколкото същите се явяват обективен източник на информация, следва
да кредитира същите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така приетата фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянието си
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, а именно, че на
19.05.2023 г., около 16:00 часа, в гр. София, на бул. „Ген. М. Скобелев“, срещу номер 2, в
близост до обменно бюро „П.“, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на
5000,00 /пет хиляди/ лева, собственост на „Б.“ ЕООД, **** от владението на М.П.С. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият е отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева – собственост на „Б.“ ЕООД, **** от владението на
М.П.С., с намерение противозаконно да ги присвои, което намерение е обективирал като се е
разпоредил с тях след като ги е отнел. Деянието е довършено с преустановяването на
фактическата власт, от страна на подс. К. върху паричната сума и установяването на своя
собствена.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Имал е ясна представа,
че паричната сума принадлежи на друго лице. Съзнавал е, че отнема тази сума по
неправомерен начин, прекъсвайки чуждата фактическа власт върху тях и че установява своя
неправомерна фактическа власт върху нея.
Налице е и другият елемент от субективната страна на престъплението – намерение
противозаконно да се присвоят вещите, предмет на престъплението. Подсъдимият е
3
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Установено е, че подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да
присвои паричната сума, което и е сторил, тъй като веднага след деянието е обективирала
намерение да я свои като се е разпоредил с нея.
Съдът прие, че деянието, предмет на настоящето дело, не представлява маловажен
случай, доколкото същото не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените престъпления от същия вид и не може да се подведе под хипотезата на чл. 93,
т. 9 от НК. Този извод съдът прави с оглед високата степен на обществена опасност на
деянията от този вид, голямата им разпространеност към момента на извършване на
престъплението, както и понастоящем.
С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия К. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на справедливото и подходящото наказание, за
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, съдът взе предвид, че действащата редакция на
разпоредбата към момента на извършване на деянието предвижда наказание лишаване от
свобода до 8 години.
При индивидуализацията на размера на единственото възможно наказание, определено
от законодателя, на първо място съдът счете, че същото следва да бъде определено при
условията на чл. 58а от НК, доколкото съдебното следствие е протекло по реда на глава
двадесет и седма по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НК.
Съдът не констатира наличието на отегчаващи обстоятелства. Съдът не констатира и
наличието на смекчаващи обстоятелства, освен доброто му процесуално поведение, което
беше взето предвид относно приложимостта на чл. 58а НК.
При това положение, като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи
на подсъдимия К. за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е ЛОС за срок от двадесет и
четири месеца, като го намалява на шестнадесет месеца, предвид приложението на
разпоредбата на чл. 58а НК. Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1
НК, поради което намира, че изпълнението на наложеното наказание ЛОС за срок от
шестнадесет месеца следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, като съдът
намира, че така определеният изпитателен срок би спомогнал за постигане на специалната
превенция.
Съдът намира, че на основание чл. 59, ал. 1 НПК следва да приспадне времето, за което
подс. К. е бил задържан по реда на ЗМВР.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия да заплати
по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 94,98 (деветдесет и четири
лева и деветдесет и осем стотинки) лева за експертизи, както и държавна такса по сметка на
СРС в размер на по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4