РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 19433
гр. С., 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. ГР. М.
като разгледа докладваното от И. ГР. М. Частно гражданско дело №
20231110100054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. И. М. за посочените в заявлението парични суми, с
произход непогасени задължения по сключен договор за паричен заем. Сред претендираните
в заявлението вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в размер на 291.65
лв. за периода от 18.11.2021 г. до 18.08.2022 г. Претендират се и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, поради забава в плащането в размер на 120 лв., начислени за
периода от 25.01.2022 г. до 01.12.2022 г.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за наличието на
положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за наличието на пречки по чл. 411, ал.
2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Вземането за неустойка в размер на 291.65 лв. за периода от 18.11.2021 г. до
18.08.2022 г. се основава на твърдения за уговорена такава, ако кредитополучателят не
предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката –
обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. Така предвидената в чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен
заем КРЕДИРЕКТ № ***** от 18.11.2021 г. неустойка има за цел да принуди длъжника да
даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят
конкретния кредиторов интерес. Отделно от това, от уговореното следва, че неустойка би се
дължала и в случай, че потребителят редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на
така уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора
– чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано
обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с
допълнителни парични задължения – по аргумент от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното,
настоящият съдебен състав приема, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
1
Съдът намира, че и сумата от 120 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
вземането, поради забава в плащането, начислени за периода от 01.04.2021 г. до 01.08.2022
г., не се дължи. Предвид потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК),
длъжникът – потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и такива,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
„Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и
връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни
услуги например са издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл е
решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с решение № 345 от
9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.
Доколкото разходите за извънсъдебно събиране на вземания са свързани с управлението
на кредита, то такива съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат и в тази част заявлението
следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
По същите изложени вече по – горе съображения, със соченото от заявителя плащане от
кредитополучателя на сума в общ размер на 995 лв., съдът приема, че не са погасявани
задължения по нищожните клаузи на договора. С това плащане се погасяват при условията
на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД задълженията на кредитополучателя за законна лихва върху
непогасената в срок чиста главница за периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г. в размер на
61 лв. – изцяло; задълженията за договорна лихва по първите осем вноски, последната с
падеж 18.07.2022 г. по погасителния план към Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ №
**** от 18.11.2021 г. в общ размер на 214.12 лв.; задълженията за главница по първите
седем вноски, последната с падеж 20.06.2022 г. по погасителния план към Договор за
паричен заем КРЕДИРЕКТ № **** от 18.11.2021 г. в общ размер на 664.56 лв., както и част
от главницата по осмата погасителна вноска с падеж 18.07.2022 г. по погасителния план към
Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № **** от 18.11.2021 г. в размер на 55.32 лв.
Предвид горното претенцията за главница следва да бъде уважена до размер на сумата
от 280.12 лв., като за разликата над 280.12 лв. до пълния предявен размер от 846.71 лв.
следва да бъде отхвърлена, като погасена чрез плащане преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; претенцията за договорна
възнаградителна лихва следва да бъде уважена до размер на сумата от 6.04 лв. - дължима по
девета погасителна вноска с падеж 18.08.2022 г., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 86.64 лв. и за периода от 18.11.2021 г. до 18.07.2022 г. следва да бъде
отхвърлена, като погасена чрез плащане преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид горното, на това основание следва да бъде
отхвърлена изцяло претенцията за законна лихва върху непогасената в срок чиста главница
за периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г. в размер на 61 лв.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от /ФИРМА/ срещу М. И. М. в частта на претенцията за договорна неустойка по
чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № **** от 18.11.2021 г., поради
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция в размер на 291.65 лв. за периода от 18.11.2021 г. до 18.08.2022 г., на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД; в частта на претенцията за сумата от
120 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането, поради забава в плащането,
начислени за периода от 25.01.2022 г. до 01.12.2022 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК;
2
в частта на претенцията за законна лихва върху непогасената в срок чиста главница за
периода от 01.06.2022 г. до 01.12.2022 г. в размер на 61 лв., като погасена чрез плащане
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; за
разликата над главницата в размер на 280.12 лв. до пълния предявен размер от 846.71 лв.,
като погасена чрез плащане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, както и за разликата над 6.04 лв. до пълния предявен размер от
86.64 лв. и за периода от 18.11.2021 г. до 18.07.2022 г. - договорна възнаградителна лихва,
като погасена чрез плащане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3