№ 125
гр. Ловеч, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело №
20254300200326 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни от германските компетентни
власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
и касае засегнатото лице Р. Л. Х., роден на ********** г., с последен известен
адрес по делото: с. Д., област Ловеч, ул. „***“ № 21.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на *** евро, която е наложена с
решението за осъждане за престъпление, както и *** евро разноски по
съдебното и административното производство, довели до решението или
общият размер на финансовата санкция е *** (----------) евро.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на
финансовата санкция, като счита, че са налице законовите предпоставки за
това.
Засегнатото лице Р. Л. Х., редовно призован, не се явява, като същото се
представлява от упълномощения от него защитник - адв. Христофор
1
Северинов от АК- Габрово.
Защитата взема становище, че са налице предпоставките, визирани в
закона, като сочи, че подзащитния му не признава вината и моли да бъде
отменено решението на компетентния орган от Федерална република
Германия.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/ 214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на
финансови санкции е издадено въз основа на Решение № ********* на Kreis
Borken Der Landrat – Федерална република Германия за прилагане на
финансови санкции, като същото е постановено на 02.10.2024 г. и е влязло в
законна сила на 25.10.2024 година. Решението се отнася за деяние,
представляващо административно нарушение изразяващо се в поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на
чл. 30, ал. 2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се
изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение
извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е
пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л.
34-38). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или
частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за
налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение
на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
2
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на ***
евро за извършеното нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, което съставлява административно
нарушение, съгласно SIJ §§ 41 Abs. 1 i. V. m. Anlage 2, 49 StVO; § 24 StVG;
11.3.6 BKat, както и § 23 Abs. la, § 49 StVO; § 24 Abs. 1, 3 Nr. 5 StVG; 246.1
BKat.
В удостоверението е посочено, че като водач на превозно средство лек
автомобил Мерцедес, регистрационен номер ВТ 8709 КХ на 25 август 2024 г.,
12:35 ч. в община Рекен на федерален път В67 по посока Дюлмен е извършил
следното административно нарушение по § 24 на Закона за давижение по
пътищата:
1. Превишаване на скоростта извън населено място с 39 км/ч при
допустима скорост 50 км/ч., установена скорост /след приспадане на
толеранса/: 89 км/ч.
2. Незаконно използване на електронно устройство, служещо за
комуникация, информация или организация.
Засегнатото лице – Р. Л. Х., към момента на извършване на нарушението
е бил пълнолетен, носи административно- наказателна отговорност и подлежи
на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо
решението. Видно от представеното удостоверение Х. /л. 16/ е бил уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава,
същото е постановено на 02.10.2024 г. и е влязло в законна сила на 25.10.2024
година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на *** евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, като равностойността на тази
сума по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня
на постановяване на решението – 02.10.2024 г. е била *** български лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
3
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Колкото до направеното възражение от страна на защитата, че
засегнатото лице не признава вина, настоящата инстанция счита, че следва да
отбележи, че в настоящето производство законодателят не е предвидил
процесуална възможност засегнатото лице да взема отношение по
констатираното административно нарушение от страна на немските власти.
При този изход на делото на основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС
направените разноски по настоящото производство в размер на *** (----------)
лева са за сметка на българската държава.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № ********* на Kreis Borken Der landrat –
Федерална република Германия, постановено на 02.10.2024 г., в сила от
25.10.2024 г., с което по отношение на българския гражданин Р. Л. Х., роден
на ********** г., с постоянен и настоящ адрес: с. Д., област Ловеч, ул. „***“
№ 21, е наложена финансова санкция – ГЛОБА в размер на *** (----------) евро,
равностойни на *** лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението – 02.10.2024 година, за извършено административно нарушение,
което се санкционира по реда на SIJ §§ 41 Abs. 1 i. V. m. Anlage 2, 49 StVO; §
24 StVG; 11.3.6 BKat, както и § 23 Abs. la, § 49 StVO; § 24 Abs. 1, 3 Nr. 5
StVG; 246.1 BKat за това, че че като водач на превозно средство лек
автомобил Мерцедес, регистрационен номер ВТ 8709 КХ на 25 август 2024 г.,
12:35 ч. в община Рекен на федерален път В67 по посока Дюлмен е извършил
административно нарушение по § 24 на Закона за давижение по пътищата:
1. Превишаване на скоростта извън населено място с 39 км/ч при
допустима скорост 50 км/ч., установена скорост /след приспадане на
толеранса/: 89 км/ч.
4
2. Незаконно използване на електронно устройство, служещо за
комуникация, информация или организация.
На основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по
настоящото производство в размер на *** (----------) лева са за сметка на
българската държава.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение
на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр.
последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5