№ 6994
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20251100501463 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. №
359631/08.11.2024 г. на Л. Н. Н., ЕГН ********** срещу решение № 18366/11.10.2024 г.,
постановено по гр. дело № 68780/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която по
предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателката –
ответница дължи на ищеца „Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* сумите, както
следва: 600,12 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за имот
с аб. № 049099 за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
27.04.2023 г. до изплащане на вземането; 150,98 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 04.04.2023 г.; 35,56 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
27.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 22187/2023 г. по
описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2023 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част,
тъй като не е доказано наличието на облигационна връзка между нея и ищеца, респ. между
нея и етажната собственост. Счита, че потребител на топлинна енергия е етажната
собственост, а не отделният собственик, поради което в тежест на ищеца е било да установи
наличието на сключен писмен договор за присъединяване, респ. доставянето на топлинна
1
енергия до нея, както и протокол от общо събрание на етажната собственост с искане за
присъединяване към топлофикационната мрежа, взето с мнозинство от живущите в блока. В
тази връзка се позовава на разясненията, възприети с ТР № 2/2016 г. на ВКС, с което се
приема, че присъединяването на сградата към етажната собственост става въз основа на
решение на общото събрание и отправено искане от потребителя на топлинна енергия, тъй
като в противен случай се касае за непоискана доставка. Поддържа още, че по делото не са
представени съобщения към фактури, кредитни и дебитни известия и валидни фактури с
изискуемите реквизити, а само изравнителни сметки и издадено от ищеца извлечение, тъй
като са частни свидетелстващи документи, обективиращ изгодни за издателя му факти.
Допълва, че заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се основава на
изходящи от ищеца и третото лице – помагач документи, а съдебносчетоводната такава е
изготвена въз основа на електронната информационна система на ищеца, която също
представлява частен документ в електронен вариант, поради което възприетите от
първоинстанционния съд суми не отразяват действителните такива. По изложените
съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Поддържа, че първоинстанционният
съд е достигнал до правилни фактически и правни изводи при коректно установена
фактическа обстановка. Претендира и разноски.
Третото лице - помагач на страната на въззиваемия – „Далсия Елвеко“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като съобрази доводите, изложени във въззивната жалба
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно, като въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в
жалбата следва да се добави и следното:
2
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и
§ 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, между страните не се спори, а и
от писмените доказателства по делото се установява, че ответницата Л. Н. Н. се легитимира
като собственик на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба от
31.10.2003 г., обективиран в нотариален акт № 95, том I, нот. дело № 92/2003 г., като при
липсата на данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти,
довели до промяна в правата върху него, следва да се направи извод, че това е било така
включително и в рамките на исковия период – 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. Ето защо, с оглед
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, която е ясна и категорична и
обвързва качеството потребител с наличието на право на собственост или ограничено вещно
право на ползване, като в случая първото измежду двете е установено по делото, следва да
се приеме, че в качеството й на собственик на жилището между Л. Н. Н. и „Топлофикация
София“ ЕАД е възникнало и съществувало облигационно правоотношение с предмет:
продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено
е, че общите условия на ищеца са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно
3
според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото
си на възражение срещу общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, представени и
приети в заверен препис по делото. Ето защо, доколкото се касае за презюмиран договор при
публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателката Л. Н. Н. като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна
по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следва да се приеме, че между нея от една
страна и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и общите условия, през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото
не се спори, а и се установява от представените протокол от ОС на ЕС от 12.07.2002 г.,
договор от 31.07.2002 г., съставените изравнителни сметки и протоколи за отчет, издадени на
името на ответницата, както и изводите в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, че в рамките на исковия период услугата по извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на
адрес: гр. София, ж. к. ****, е била извършвана от третото лице – помагач - „Далсия Елвеко“
ЕООД (с предишно наименование „МХ Елвеко“ ЕООД). В случая, представеният в заверен
препис списък е подписан от голяма част от етажните собственици, като липсват данни
решението да е било атакувано по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на
вземане на решението), поради което то обвързва всички етажни собственици в т. ч. и
ответницата Л. Н. Н. предвид установеното по делото титулярство на право на собственост
върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост в рамките на исковия
период. Касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е
взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения
имат действие по отношение на всички субекти в общността в т. ч. и за лицата, които
впоследствие са придобили собственост върху самостоятелен обект в нея. Действително,
4
представеният договор е сключен значителен период от време преди исковия период, но по
делото се установява, че страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като
потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до
адреса, с което фактически страните потвърждават обвързаността си от договора за
топлинно счетоводство.
Доколкото сградата - етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа
по инициатива на етажните собственици, като същите са поискали извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното
доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен.
Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда
за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 от ЗЗП. Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 от ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение
на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай не се спори да е налице. В тази връзка
следва да се има предвид и фактът, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато 2/3 от собствениците и титулярите на вещно право на
ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по
т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.
Действително претендираните от ищеца суми се основават на съставени от него частни
документи - извлечения от сметки, които не представляват доказателство за удостоверените
в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Ето защо, принципно извлеченията от сметки и съобщения към
фактури, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на които са
формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално доставеното
количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време
обаче, за да достигне до извод, че в рамките на исковия период ищецът е доставил до
абонатната станция на сградата – етажна собственост определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер, който е преминавал изискуемите метрологични
проверки, от страна на първоинстанционния съд е възприето заключението по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, достигнало до извод, че в процесния имот не е имало
отоплителни тела, свързани с ВОИ, като разходи за топлинна енергия, отдадена от
отоплителни тела в имота и разходи за топлинна енергия за отопление на имот от
отоплителни тела в общите части не са начислявани, поради което начислените суми са
5
единствено такива за топлинна енергия за отопление от сградна инсталация и подгряване на
битово гореща вода. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания,
с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално
дължимата сума. Противно на доводите с въззивната жалба, заключението е изготвено въз
основа на данните, предоставени на вещото лице от топлофикационния район, както и на
изравнителните сметки и протоколи за отчет, представени от третото лице – помагач. Ето
защо, при така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, правилното начисляване на топлинната енергия за имота и
заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото разпределение е правилно
извършено, ищецът е доказал количеството на доставената топлинна енергия, стойността на
която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени. Ето защо, съобразявайки
възприетата от съдебно-техническата експертиза стойност на доставеното количество
топлинна енергия в размер на 838,11 лв., но също така и своевременно заявеното с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, счетено за основателно за
периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., правилно първоинстанционният съд е определил
дължимата от ответницата Л. Н. Н. главница за цена на доставена топлинна енергия в размер
на 600,12 лв., отнасяща се за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г.
Пораждането на задължението за цената на потребената топлинна енергия не е
обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните месечни фактури, нито
от отправянето до него на изрична покана за това.
Главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2022 г. в размер на 35,56 лв. се установява от представеното от топлофикационното
дружество извлечение, отнасящо се за аб. № 049099, както и от изслушаната по делото
съдебносчетоводна експертиза. С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се
отбележи, че доказателственото значение на счетоводните записвания на ищцовото
дружество следва от разпоредбата на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ предвид липсата на заявено
оспорване относно редовността на воденото от ищеца счетоводство. Следователно,
посочената сума е изцяло дължима от ответницата, както с оглед периода, за който се
претендира тя, не е обхваната от изтекла погасителна давност.
На следващо място с оглед липсата на изрично заявени оплаквания относно режима на
забавата и начина на определяне на размера на обезщетението за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия в размер на 150,98 лв., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
04.04.2023 г., въззивният съд намира, че не следва да излага изрични мотиви в тази насока,
поради което следва да приеме, че същата е правилно изчислена при съобразяване на
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД.
С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивницата
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
6
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има
право на разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18366 от 11.10.2024 г., постановено по гр. дело №
68780/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта, с която по предявените по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Л. Н. Н., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: 600,12 лв.,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 049099 за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до
изплащане на вземането; 150,98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
04.04.2023 г.; 35,56 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 22187/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2023 г.
ОСЪЖДА Л. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати на „Топлофикация
София ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.
273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр. дело № 68780/2023 г. по описа
на СРС, 69 състав, е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия Елвеко” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8