Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ... ...
град Кърджали, 10.12.2021 год.
Административен съд –
Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ………..…..…
на втори декември …………..…….…..….…….……………….………………….………….………….…….………….
през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, ……......……………………………...…….……….………….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….……………….……... Мелиха Халил .......................................
като разгледа докладваното от ……………………………………… съдията Виктор Атанасов …….….……….
административно дело №275 …... по описа за …................. 2021 год. …..……………….…….……......…
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във вр. с чл.186, ал.4, във вр. с
ал.3 и ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху
добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано е по жалба от едноличен
търговец с фирма ЕТ „Мери-71-Ш. А.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от Ш. Ш. А., с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник - Д.П. от АК-***, с адрес за призоваване –
***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-297-0070161 от 02.08.2021 год., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите,
Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-132 от 31.05.2021 год./вероятно се има предвид Решение №ГДФК-191 от 25.08.2021 год./ на
директора на Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП, с която, на ЕТ „Мери-71-Ш. А.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от Ш. Ш. А., с ЕГН **********, е наложена ПАМ - запечатване на
търговски обект: маса ***, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „Мери-71-Ш. А.”,
ЕИК *** и забрана на достъпа до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с
чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспорената
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-297-0070161 от
02.08.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение №ГДФК-191 от 25.08.2021 год. на директор на дирекция
„Оперативни дейности”, ГД „Фискален контрол” при НАП, за неоснователна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на административно производствените
правила и несъответствие с целта на закона. Излага съображения за това, като
сочи, че се занимава с продажба на дребно на ядки и подправки на открито и че
това е малък семеен бизнес, от който се препитават четири човека и затварянето
на обекта за 14 дни би застрашило сериозно финансовото състояние на семейството
му. Сочи също така, че фирмата му е регистрирана от 2012 год., редовен
данъкоплатец е и досега не е имал нарушения. Счита, че изложеното води до
извода, че така наложената административна мярка, а именно – 14 дни затваряне
на обекта е прекалено тежко наказание за извършеното нарушение - пропуск на
адресата му да издаде фискален бон за извършена контролна покупка на стоки, на
стойност 8 лева. Излага и довод, че съгласно чл.187, ал.4 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, но че и към
настоящия момент нямало издадено наказателно постановление, което би могло да
бъде платено, за да не се стигне до затваряне на обекта. Жалбоподателят моли с
жалбата съда да извърши проверка за законосъобразност и да постанови решение, с
което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-170-0379830 от 22.04.2021 год./вероятно се има предвид Заповед №ФК-297-0070161
от 02.08.2021 год./,
на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на
НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-132 от 31.05.2021 год./вероятно се има предвид Решение №ГДФК-191 от 25.08.2021 год./ на директор на Дирекция „Оперативни дейности” в ГД
„Фискален контрол” при НАП, като неоснователна и незаконосъобразна, постановена
в нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с
целта на закона.
Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят едноличен
търговец с фирма ЕТ „Мери-71-Ш. А.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от Ш. Ш. А., не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите,
редовно
призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител – гл.юрк.
Р. Ю. Т., която оспорва
жалбата и счита същата за
неоснователна. Счита изложените доводи в подадената жалба от ЕТ „Мери-71 – Ш. А.” ***, за
незаконосъобразност и неправилност на оспорената заповед, за неоснователни, а също така счита, че оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, че е правилна и законосъобразна,
с достатъчно конкретни индивидуални мотиви за налагане на
ПАМ, както и че в заповедта са спазени
всички необходими реквизити на чл.59 от АПК и е налице предвидената от закона
предпоставка за налагане на заповедта за ПАМ, а именно - чл.186, ал.1, т.1,
буква „а” от ЗДДС. Сочи, че административният орган е
издал обжалваната заповед, позовавайки се на конкретни факти и обстоятелства, а
именно, че ЕТ „Мери-71 – Ш. А.”
***, е допуснал нарушение на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ и
не е издал касова бележка за извършената контролна покупка, с което е допуснал нарушение на същите разпоредби. Моли съда да
отхвърли така подадената жалба от ЕТ „Мери-71 – Ш. А.” ***, като неоснователна и да потвърди обжалваната заповед, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Към изпратената в съда административна преписка е
приложено и писмено становище от Л. И. Р. – юрисконсулт в Отдел „Обжалване” при
ТД на НАП – Пловдив, като пълномощник на началник
отдел „Оперативни дейности” - Пловдив
в Централно управление на Национална агенция по приходите, в което становище са изложени подробни доводи и
съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се иска да бъде постановено
решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, подадена от ЕТ
„Мери-71-Ш. А.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Ш. Ш. А., като неоснователна, както и се иска в полза на НАП да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорената в настоящото производство Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-297-0070161 от 02.08.2021
год., издадена от началник отдел ,,Оперативни дейности” – Пловдив при
Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП,
е
връчен на адресата й, на датата 18.08.2021 год., като същият е получен
срещу подпис лично от Ш. Ш. А., собственик и представляващ
„Мери-71 - Ш. А.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, видно от попълнената и оформена разписка
към заповедта/л.19/.
Молба, с характер на жалба против заповедта, е
подадена до директора на ГД „Фискален контрол” при НАП още на
същия ден - 18.08.2021 год., регистрирана в делводството на ГД „Фискален
контрол”, отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив, с Вх.№ОД-2-101/18.08.2021 год. и с Вх.№70-00-8493/18.08.2021
год. в регистъра на ТД на НАП – Пловдив. По повод тази молба, с характер на
жалба, е постановено и Решение №ГДФК-132 от
31.05.2021 год. на директора на Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, което връчено лично и срещу подпис на Ш.
Ш. А., собственик и представляващ „Мери-71 - Ш. А.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, на
датата 17.09.2021 год., видно от попълнената и
оформена разписка към решението/л.15,
стр.2/. Жалбата до Административен съд – Кърджали е подадена чрез
директора
на Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, на датата 20.09.2021 год., с препоръчана пощенска
пратка на куриерска фирма „Еконт експрес”, видно от приложената по преписката товарителница
с баркод *** на същата куриерска фирма/л.12/,
регистрирана в ЦУ на НАП – град София с Вх.№70-00-386 от 21.09.2021 год., видно
от положения върху жалбата и попълнен щемпел/л.8/. От това следва, че
жалбата е подадена 3-ия/третия/ ден след получаването на екземпляр от решението
на горестоящия административен орган - директора
на Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, т.е. подадена е в срок, по установения ред и в
изискуемата се форма и съдържание, от лице, което е адресат на наложената със
заповедта ПАМ и за което, предвид това, е налице правен интерес от оспорването
й, тъй като с нея се засягат непосредствено негови права и законни интереси.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по административната преписка Протокол
сер.АА №0070161 от 27.07.2021 год. за извършена проверка в обект/л.22-л.23/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, се
установява, че при извършена оперативна проверка на
27.07.2021 год., в
13:50 часа, на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - маса
***, намираща се ***, на ***, стопанисван от ЕТ „Мери-71-Ш. А.”, с ЕИК ***, е констатирано,
че дружеството(!? – касае се за едноличен търговец, който няма как да е
дружество), в
качеството на задължено лице по смисъла чл.3 от Наредба №Н-18 от 13 декември от 2006 год. на
МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба. В протокола е отразено, че за извършена контролна покупка
на 27.07.2021 год., на 0.500 кг. *** на стойност 5.00 лева и на 0.500 кг. ***
на стойност 8.00 лева, платени в брой преди легитимацията от Д. М. П., в
качеството му на проверяващ на лицето Ш. Ш. А., собственик на търговския обект,
не е издаден фискален касов бон за цялата направена покупка от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта ФУ/фискално устройство/„TREMOL ZM-KL-V2” 01, с
peг. номер на ФУ в НАП №***, с ИН на ФУ №*** и ИН на ФП №***, или от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 2006 год.
на МФ и че за така извършената контролна покупка, на обща стойност 13.00 лева,
е издаден ФКБ/фискален касов бон/ №028572/27.07.2021 год. от посоченото
фискално устройство, касаещ само покупката на артикул „***”, на стойност 5.00
лева, представляваща част от направената контролна покупка, като за останалата
част, касаеща покупка на ***, на стойност 8.00 лева, не е издаден фискален
касов бон.
За така констатираното нарушение, от инспектор по
приходите при ЦУ на НАП, на 03.08.2021 год. е бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение сер.АN №F621765 от 03.08.2021 год., против ЕТ
„Мери-71 - Ш. А.”,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Ш. Ш. А., с
ЕГН **********, който АУАН е изискан от съда и е представен от ответника,
съответно приет и като доказателство по делото/л.59/, в
който е описано деянието, отразено и в съставения Протокол сер.АА №0070161 от 27.07.2021 год. за
извършена проверка в обект, като е прието, че със същото е нарушен чл.3, ал.1
от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така съставения АУАН
е бил предявен на едноличния търговец, който го е подписал на същата дата – 03.08.2021
год. без възражения, като екземпляр от него му е бил връчен в момента, видно от
оформената и подписана разписка към акта/л.59, стр.2/.
Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-297-0070161 от 02.08.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите/л.17-л.18/, с която, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„а” от ЗДДС, на жалбоподателя ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от Ш. Ш. А., с ЕГН **********,
е наложена принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект - маса ***, находящ се в ***,
стопанисван от ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, ЕИК *** и забрана на
достъпа до него, за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с
чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от Закона за данък върху
добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока, като е посочено,
че определеният
от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва
значимостта на охраняваното обществено отношение
и че при
определяне продължителността на мярката са
взети предвид тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото.
В мотивите на заповедта е описано, че издаването на съответен документ за всяка
една извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение
на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се
изпълнява при съответните предпоставки и че неотчитането на приходите препятства контролната дейност
на приходната администрация и не позволява да се установи фактически
реализирания оборот от проверявания търговец.
В мотивите е отразено, че освен това, следва да се вземе
предвид и вида на търговския обект – маса ***, представляваща открита маса с квадратура
от 8 кв.метра, характера на търговска дейност, продажба ***, предлагащи се на
достъпни цени: *** с цени от 3.00 лева до 24.00 лева за кг., *** от 2.00 лева
до 3.50 лева за кг./вкл*** и др./, което е предпоставка за реализиране на
големи обороти и с множество потенциални клиенти, имайки предвид ключовата
локация на обекта, който се намира на ***, чийто район е много оживен и
натоварен през целия ден, характеризиращ се с голям човекопоток. Отбелязано е,
че следва да се вземе предвид и работното време на обекта: от 08:30 часа до 18:00
часа, с почивен ден в неделя, като е прието, че предвид изложеното се налага да
бъде приложена принудителна административна мярка, за да се осигури защитата на
държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че зледва за в бъдеще да
извършва продажби по установения за това ред.
Административният орган е приел също, че следва
да се отчете фактът, че с констатираното нарушение
се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти и че наличието на регистрирано и работещо ФУ, издаването
на фискална касова бележка, съхраняването на изискуемите по закон документи в
търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни
по чл.118 от ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват
при съответните предпоставки. Направен е и извод, че така
извършеното деяние демонстрира поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, а
също така показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. В мотивите е обосновано, че целта
на наложената ПАМ е да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти и че ако не бъде приложена ПАМ,
съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози.
Изложен е и мотив, че при
определянето на срока е съобразен принципът на съразмерност, според който, административният орган
упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Отбелязано е също, че срокът
на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца и че целта му е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда
за фиска.
В мотивите към заповедта е прието, че създадената
организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти и че от събраните данни се налага изводът, че
една от целите пред данъчно задълженото лице е именно отклонение от данъчното
облагане, което води винаги до негативни последици за фиска и въпреки че е
запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил
административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и
следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати
възможността за неотчитане на приходите от негова страна, както и другите
допуснати нарушения на действащото законодателство, а също така, и да се
коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти. Изведен е издвод, че именно с цел
да се промени установената организация в дейността на търговеца и причините,
водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага принудителната
административна мярка, целяща да въздейства върху поведението на лицето, с
оглед издаването на фискални касови бележки за всяка една извършена продажба,
както и възможността за осъществяването на контролните функции на приходната
администрация.
В
заповедта за налагане на принудителна административна мярка е указано, че
запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизането й в
сила и че присъствието на представител на ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, ЕИК ***, е
задължително, както и че при неосигуряване на достъп до търговския обект,
подлежащ на запечатване, виновното лице носи наказателна отговорност по чл.258
от Наказателния кодекс. В заповедта е указано на ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, ЕИК ***,
да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в
срок до определената дата на запечатване, на основание чл.187, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност и че ако стоките не бъдат отстранени в
указания срок, на основание чл.187, ал.З от Закона за данък върху добавената
стойност, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта,
без задължение да ги пази, както и че отстраняването на стоките ще се извърши
за сметка на ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, като НАП не носи отговорност за повреждане,
похабяване или загуба на стоките.
При
така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
подадената срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка
жалба се явява неоснователна и недоказана.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности”
- Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, в
съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.3, предл.II /второ/ от ЗДДС, като видно
от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка и приета
като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. на изпълнителния
директор на НАП/л.21/,
с която, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, директорите на
Дирекции „Контрол” в Териториалните дирекции на НАП и началниците на Отдели
„Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС.
Оспореният
акт, на следващо място, е издаден в предвидената от закона писмена форма и с
изискуемото се съдържание, т.е. заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително посочени са фактическите и правни основания за издаването й. Ясно
е за какво нарушение се налага процесната ПАМ, а именно – неиздаване на
фискален касов бон от налично и работещо в търговския обект фискално
устройство/ФУ/ или ръчна касова бележка от кочан, за цялата извършена контролна
покупка. Описаната в Заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка и посоченото
нарушение безспорно се установяват от Протокол за извършена проверка/ПИП/
сер.АА №0070161 от 27.07.2021 год., на който е налице и изрично позоваване в заповедта
за налагане на ПАМ, както и на съставения от старши инпектор по приходите в НАП,
АУАН сер.АN №F621765 от 03.08.2021 год., за
извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
При издаването на заповедта не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или казано
по-друг начин - спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната
заповед. Всички действия на органите по приходите
по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – с цитирания протокол за извършена проверка, съставен в
присъствието на представляващ търговското дружество, въпросен лист и опис на
налични парични средства към него/л.24/,
снетите писмени обяснения от едноличния търговец, стопанисващ тъговския обект/л.24, стр.2/,
както и декларацията от 27.08.2021 год. за стопанисван обект от задължено лице/л.25/
и декларацията от 27.08.2021 год. от лице,
работещо по трудово правоотношение в същия търговски обект/л.25, стр.2/.
В Протокола за извършена проверка/ПИП/ сер.АА №0015711 от 14.04.2021 год., са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката писмени
доказателства, установяващи нарушението, като със съдържанието му провереното
лице е било запознато, същото е вписало в този протокол, че няма възражение
относно направената констатация и протоколът е подписан от него.
На следващо място, обжалваната заповед за
налагане на ПАМ е издадена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона. Съгласно нормата на чл.186,
ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, в приложимата й в случая редакция (изм., ДВ, бр.104 от
2020 год., в сила от 12.12.2020 год.), принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от с.з. Следва да се посочи, че в съответствие с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ
документи, въз основа на законовата делегация от чл.118, ал.4 от ЗДДС, е приета
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез
електронен магазин. С аргумент от чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от
Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Следователно,
условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за
налагане на процесната ПАМ, е търговецът да не е изпълнил задължението си да
издаде съответен документ за продажба по чл.118 от с.з., т.е. задължението си
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), което от своя страна, представлява
административно нарушение на чл.185 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1, предл.І/първо/
от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. В случая,
извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка от ФУ или ръчна
касова бележка от кочан, за цялата извършена контролна покупка, безспорно е
установено, а то не се и оспорва от жалбоподателя. Казано по друг начин,
противоправното поведение в настоящия случай се състои в неизпълнение на
задължението на субекта да издаде касов бон за извършено плащане на артикул на
стойност 8.00 лева, като следва да се има предвид, че задължението за издаване
на касов бон възниква в процеса на нормална търговска дейност на търговеца и в
момента на извършено плащане. Това нарушение се явява основание за налагане на
процесната ПАМ, като при издаване на заповедта за това, компетентният орган
действа в условията на обвързана компетентост. Предвид приложимата, т.е. сега
действащата редакция на нормата на чл.186, ал.1,
т.1, б.„а” от ЗДДС, компетентният орган по приходите има не просто
възможност, а е длъжен да наложи принудителна административна мярка
„запечатване на обект” за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, на всяко лице, което не спази реда или начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения за това ред.
Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във
всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в
търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност,
т.е. констатира ли такъв вид нарушение, той е длъжен да наложи принудителна
мярка (в
този смисъл - решение №1929 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм.дело №13684/2017 г.,
I о., решение №14927 от 04.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №8212/2018 г., I о.,
решение №3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм.дело №1208/2018 г., I о. и мн.др.).
Следователно, свободата за преценка на органа не обхваща преценката дали да
наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на продължителността на
срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той действа в условията на
оперативна самостоятелност, като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него. Както бе посочено по-горе, в чл.186, ал.1
от ЗДДС е предвидено срокът на този вид ПАМ да е до 30 дни, като в
случая, срокът на конкретната ПАМ е определен под средния такъв срок, който среден
срок следва да се приеме, че е 15 дни, като така определения срок на наложената
ПАМ, според настоящия съдебен състав, е съобразен с тежестта на конкретното
нарушение и последиците от него. С оглед на изложеното до тук
съдът в настоящия състав намира, че наложената с оспорената заповед ПАМ е
законосъобразна, включително и по отношение на определения със същата срок от 14/четиринадесет/
дни, на запечатването на търговския обект и забраната за достъп до същия.
Съдът намира най-сетне, че не е нарушен и
принципът на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, противно на доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата.
Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение
на данъчното законодателство, а твърденията,
че това бил малък семеен бизнес, от който се препитавали
четири човека, за което твърдение между впрочем, няма ангажирани никакви
доказателства, както и твърдението, че фирмата на едноличния търговец била
регистрирана през 2012 год. и до сега не е имала нарушения /което може да се
дължи и на факта, че фирмата на едноличния тъвговец не е била проверявана/, са
неотносими към факта на нарушението. Съдът намира също, че срокът
на наложената мярка от 14/четиринадесет/ дни кореспондира на
установените по делото обстоятелства, при които това нарушение е извършено. Следователно, оспорената заповед е постановена както в съответствие
с приложимия материален закон, така също и с неговата цел. Процесната
принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен характер,
като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни
противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях,
като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина
чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на
обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. В оспорения акт ясно е посочена
и целта - преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца, а освен това е посочено, че целта
му е и промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда
за фиска. Предвид горното, съдът в настоящия състав не споделя
доводите и съображенията, развити в жалбата.
Съдът в настоящия състав намира за несъстоятелен и
довода, инвокиран в жалбата, че и към настоящия момент, т.е. към момента на
подаване на жалбата, нямало издадено наказателно постановление, което би могло
да бъде платено, за да не се стигне до затваряне на обекта. Следва в тази връзка да се посочи най-напред, че според
чл.186, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции за съответното
нарушение, като не е регламентирана някаква последователност в издаването на
актовете за налагането на глобите или имуществените санкции и за налагането на
ПАМ. До друг извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя
е приложима само когато за деянието на съответното лице е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност, и
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло, принудителната административна
мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административнонаказаното лице. Следва да се посочи,
че в конкретния случай, за деянието е съставен и връчен АУАН в срока по чл.34,
ал.1 от ЗАНН - още на 03.08.2021 год., т.е. на седмия ден след установяване на
нарушението, като същевременно, по делото не се спори, че наложената ПАМ не е
приведена в изпълнение, т.е. търговският обект на жалбоподателя до момента не е
запечатан, предвид подадената в срок жалба и нейния суспензивен ефект, както и
поради факта, че с оспорената заповед не е рзпоредено предварително изпълнение
на заповедта.
Съгласно нормата на чл.52, ал.1, предл.1/първо/ от ЗАНН,
наказващият
орган е длъжен да се произнесе по административно-наказателната
преписка в месечен срок от получаването й, като
по делото обаче, няма данни, дали и кога тази административно-наказателна преписка е получена при наказващия орган. Този едномесечен срок обаче, така или иначе е
инструктивен, като наказателно постановление може да бъде издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, което
в настоящия случай означава, че такова може да бъде издадено в срок до
03.02.2022 год. включително. След издаването на такова и връчването или получаването
му от жалбоподателя, за последния съществува възможността, веднага да заплати
наложената с него имуществена санкция, с оглед приложението на разпоредбата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Така, предвид всичко гореизложено,
настоящият съдебен състав намира, че
жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-297-0070161 от 02.08.2021 год., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите, с
която, на основание чл.186,
ал.3 от ЗДДС, във връзка с
чл.186, ал.1, т.1, б.„а” и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка - запечатване
на търговски обект: маса ***, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „Мери-71 - Ш. А.” ***, ЕИК *** и с която заповед е забранен и достъпът до
този търговски обект, за
срок от 14/четиринадесет/ дни, е неоснователна
и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като съдът счита, че същото следва действително да е в минималния размер от 100.00 лева, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Тук следва да се отбележи, че в изпратеното, заедно с административната преписка, писмено становище, изготвено и подписано от Л. Р. - юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но пък е приложен списък на направените разноски, в което е посочено такова юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200.00 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължими за процесуално представителство пред Административен съд - Кърджали. Съдът в настоящият състав намира, че като се има предвид, че делото не е с голяма фактическа или правна сложност, че по същото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, в което се е явил друг процесуален представител на ответника и че в хода по същество в това съдебно заседание, този процесуален представител е казал точно пет изречения, като част от последното отново е изразената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то съдът намира, че искането следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представляван от Ш. Ш. А., да заплати на ЦУ на НАП сумата в размер на 100.00/сто/ лева, на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, т.е. в минималния, предвиден в чл.24 от Наредбата, размер на това възнаграждение.
Мотивиран от всичко изложено по-горе и на основание чл.172, ал.2,
предл.ІV/четвърто/, във вр. с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от Ш.
Ш. А., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - Д.П. от АК-***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-297-0070161 от 02.08.2021
год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно
управление на Национална агенция по приходите, потвърдена с Решение №ГДФК-191 от 25.08.2021 год. на директора на
Дирекция „Оперативни дейности” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която, на ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от Ш. Ш. А., с ЕГН **********,
е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект: маса ***, находящ се в ***,
стопанисван от ЕТ „Мери-71 - Ш. А.” ***, ЕИК *** и забрана на достъпа
до него, за срок от 14 /четиринадесет/
дни, на основание чл.186, ал.3
от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.„а” и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ „Мери-71 - Ш. А.”, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представляван от Ш. Ш. А., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите - Централно управление, като разноски
по делото, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Препис
от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, от АПК, незабавно да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страната.
С Ъ
Д И Я: