№ 8792
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110120189 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „.......“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против А. С. И.
за сумата 4665,93 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. .... абонатен №.....,
сумата 573,82 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г., сумата 45,22 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и
сумата 9,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 18.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 31.05.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №29621/2023 г., по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника , респ.
с неговия наследодател въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца „....“ ООД (правоприемник на „...а“ ООД),
счита предявените искове за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приет като доказателство договор за замяна от 06.06.1979 г. видно от който
Б.. – София прехвърля на С М И. и съпругата му Л Р Р собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. ....... ведно с мазе и 50.90% от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Видно от акт за смърт №0081 от 17.01.2018
г. на С М И. същият е бил вдовец, предвид това следва да се посочи, че със смъртта на Л Р Р
е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 27, ал.
1 СК като по силата на чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни, поради което и С М И. е
придобил 1/2 идеална част от имота по силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеална
част е включена в наследството на на Л Р Р и е придобита по наследство при равни квоти от
съпругът и сина й при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за
наследството като всеки от тях е придобил по наследство по 1/4 идеални части. След
смъртта и на С М И. на 17.01.2018 г. всички негови имуществени права и задължения или
дробни части от тях (дялове) са преминали върху настоящия ответник в качеството му на
единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с изх.
№2471/14.12.2021 г., издадено от ., ...... Обстоятелството, че процесният имот е станал
изключителна собственост на настоящия ответник се установява и от приетата като
доказателство по делото декларация №60804/06.07.2018 г. по чл. 14 ЗМДТ, подадена от А.
С. И. пред ., дирекция „Общински приходи“. Представената декларация по чл. 14 ЗМДТ
като съдържаща неизгодни за издателя си факти има характер на свидетелстващ документ,
ползващ се с материална доказателствена сила, поради което съдът приема, че се установява
А. С. И. да притежава правото на собственост върху апартамент, находящ се на ....... При
тези данни съдът формира извод, че през процесния период, за който ищцовото дружество
твърди да е доставяло топлинна енергия до процесния апартамент А. С. И. като единствен
собственик е имал качеството потребител на топлинна енергия съгласно дадените с ТР
2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, респ. между него и ищцовото
дружество е било налице облигационно отношение, което обстоятелство не е оборено по
2
никакъв начин в настоящото производство.
Съдържанието на облигационното отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период.
Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е
установило, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и
такава е била начислявана от ищеца, както и топлинна енергия за БВГ и отдадена от
сградната инсталация. Според заключението топлинната енергия за отопление на имот през
периода м.05.2020г. до м.04.2022г. е определяна при максимален специфичен разход за
сградата за 5 броя отоплителни тела нез монтирани ИРРО, както и един брой щранг – лира в
помещението баня, отдадената топлинна енергия от който се определя по изчислителен път в
съответствие с инсталираната й мощност. Сумите за топлинна енергия за топла вода са
определяни на база „реален отчет“ на показанията на 1 брой технически изправен и
сертифициран водомер. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост. Според заключението на съдебно–техническата експертиза
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на
4933,34 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът
приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в
претендирания размер 4665,93 лева.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, възлизащи на 45,22 лева. Няма спор
между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че процесния
имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение , чиято цена се определя в договора, сключен между него и
топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е
платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
заключението на съдебно-техническата експертиза, приетото по делото.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Предвид липсата на плащане в срока
за това на дължимите суми отвтеникът следва да понесе и отговорността за заплащане на
натрупаните лихви за забава, поради което исковата претенция на ищеца следва да се уважи
в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
3
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 9,26
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива се претендират само от ищцовото дружество.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 505,00 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 105,70 за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ......., вх. А,
ет. 1 дължи на „.......“ ЕАД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление: гр. ....... на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4665,93 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. ....
абонатен №....., сумата 573,82 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 18.05.2023 г., сумата
45,22 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №29621/2023 г., по описа на СРС, 119 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 9,26 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 18.05.2023 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №29621/2023 г., по описа на СРС, 119 състав като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. С. И. ЕГН ********** с адрес: гр. ......., вх. А, ет. 1 да заплати на „.......“
ЕАД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 505,00 лева– разноски в настоящото производство и сумата 105,70 лева -
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„.......” ЕАД – „....“ ООД (правоприемник на „...а“ ООД).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4