Решение по адм. дело №222/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от М. Х. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Монтана, [жк], [улица], чрез адв.Г.Г., със служебен адрес: [населено място], общ. Берковица, обл. Монтана, пл. „Йордан Радичков“ 1, партер, [тел. номер], имейл: [интернет адрес]@abv,bg, срещу

заповед № РД-15-318/29.05.2025г. на кмета на община Берковица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „ нова сграда, изградена на мястото на „гараж“ с [идентификатор] в ПИ, с [идентификатор] по КК на [населено място] и „сграда допълващо застрояване“, с [идентификатор] в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], е възложител и строител М. Х. Г.. В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, „..същата е издадена на базата на констативни актове, които неточно и некоректно описват и индивидуализират сгради 3 и 4 в ПИ, като една сграда, като в констатациите се твърди, че сгради 3 и 4, са премахнати изцяло. Срещу констатациите в констативен акт № 7/04.11.2024 г. и констативен акт № 16/24.04.2025 г. са подадени своевременно възражения, които видно от обжалваната заповед не са взети пред вид. Процесиите сгради 3 и 4 в [ПИ] имат характеристики на търпими сгради по смисъла на пap. 127, ал. 1 от ПРЗ за ЗИД на ЗУТ, а условието за построяването им преди 31.03.2001 г. се установява безспорно от наличието им в стари планове на [населено място], [жк] и КК и КР на [населено място], действащи в момента…“. В с. з. лично и чрез пълномощника адв.Г., поддържат жалбата, излагат множество доводи, че заповедта е необоснована, постановена при непълна административна преписка, в несъответствие с целите на закона, същата лишава оспорващата от правото на жилище и покрив над главата. Ответникът формално е обсъдил депозираното възражение. Счита, че извършеното от нея не представлява нов строеж, а е извършено с цел да се укрепят съществуващите преди това сгради 3 и 4 в ПИ, които са съществували отдавна в имота и са търпими, а извършеното е с цел възстановяването им да са годни за обитаване, за да има къде да живее, тъй като няма собствено жилище. Излага доводи, че всички в „Раковица“ строят , а само на нея премахват строеж, макар и да не е изградила нищо ново. В допълнение се твърди, че има части от старите сгради 3 и 4 в ПИ, върху които са изградени и сгради от съседните ПИ с идентификатори 03928.515.333 и 03928.515.335, т.е. неправилно е определено, че е налице нов строеж и при премахването ще бъдат засегнати постройки в съседните имоти. Оспорващата не оспорва, че строежът е извършен през 2024 г., т.к. през 2023 г. е закупила поземления имат от община Берковица, не се оспорва и, че обектът предмет на премахване е строеж, V категория. Сочи, че е принудена да възстанови сградите, т.к. са се рушили „ наводнени и повредени от отведени върху и до тях покривни води от построени в съседния [ПИ] по границата с моя имот сгради в периода 2017-2023-24 г…“. В писмена защита излага доводи в подкрепа на жалбата, като основно се твърди търпимост, без да е ясно на коя постройка и правото на жилище. По изложените доводи моли да се отмени заповедта претендира сторените разноски.

Ответникът, кмет на община Берковица, чрез юрк.П. оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена. Производството е инициирано с издаване на констативен акт № 16/24.04.2025 г., с който е инициирано производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж, връчен е на Г.. Установено е, че в ПИ е изпълнен незаконен строеж, за имота няма влязъл в сила ПУП. Няма спор, че същата е закупила поземления имат от община Берковица през 2023 г., нито, че същата е извършител на строежа през 2024 г., изграден без инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В с. з. юрк.П. оспорва жалбата, счита оспореният акт за правилен и законосъобразен. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноските и юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е във връзка с депозирана жалба вх.№ СИИС94-00-103/04.10.2024 г. до кмета на община Берковица, с твърдение за незаконен строеж, започнат от М. Х. Г., в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на Берковица, с административен адрес [улица]. Извършена е проверка на място от служители на община Берковица, резултатите от която са отразени в констативен акт № 7/04.11.2024 г., като на проверката е присъствала М. Г., която лично е получила акта на 04.11.2024 г.

При проверката извършена на място е констатирано строеж, изпълнен от М. Х. Г., в нейния собствен имот в [жк], поземлен имот с [идентификатор] по КККР на Берковица. Строежът е изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж, като строежът представлява“.. ст.бетонна плочо гредова конструкция, стени от керамични тухли 25/25 см, с размери 10/4 м и 9/10 м и височина 7.6 м; стоманено бетонна конструкция на два етажа и надзид; със степен на завършеност груб строеж/иззидан/ и двураменно външно стълбище, извършено през 2024 г.; груб строеж- немазан, няма дограма, ниво тавански етаж надзид, два етажа с височина 2,8м на етаж…“

Установени са следните нарушения: без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж е изграден „ груб строеж на масивна постройка на два етажа, и надзид на тавански етаж..“" изградена в поземлен имат с [идентификатор] по КККР на Берковица, отразено е, че са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

М. Г. е подала възражение до кмета на община Берковица вх.№ СИИС94-00-633/2/08.11.2024 г., в което не отрича, че тя е извършила строителството, но е пристъпила към ремонт на съществуващи в нейния имот сгради 3 и 4, т.к. същите се рушат от стичащи се води от строеж, построен на междата от съседа И. С.. Твърди, че от съседа В. С. е получила съгласие да възстанови сградите 3 и 4. Във възражението, не се отрича данните, отразени в констативния акт № 7/04.11.2024 г., като твърди, че изграденото от нея е на мястото на сгради 3 и 4, които са на повече от 35 години. Предприетото не представлява нов строеж, а само възстановяване на съществуващите сгради 3 и 4. Моли да не бъдат предприемани мерки, а започналото административно производство да бъде прекратено.

След това възражение, кметът на община Берковица е изпратил покана до М. Г. № СИИС94-00-633/4//26.02.2025 г., да осигури достъп до имота за проверка на 13.03.2025 г. На 24.04.2025 г., постоянно действаща комисия по контрол по строителството, съгласно заповед № РД-15-572/14.08.2024 г. на кмета на община Берковица, е извършила повторна проверка на строеж в поземлен [имот номер] по КККР та Берковица, резултатите от която са отразени в констативен акт № 16/24.04.2025 г., като отразените констатации напълно съответстват на отразените констатации в констативен акт № 7/ 04.11.2024 г. Констативен акт № 16/24.04.2025 г. е съставен в присъствието на М. Г. и лично получен от нея. На 02.05.2025 отново е подадено възражение № СИИС94-00-633/6/ от М. Г., в което отново излага доводи, че се касае за ремонт на сгради 3 и 4 в нейния имот.

След повторната проверка е издадена заповед № РД-15-318/29.05.2025 г. от кмета на община Берковица, в която са отразени фактите от констативен акт № 16/24.04.2025 г., видно е, че на мястото на сгради с [идентификатор] и 03928.515.334.3 има нова масивна постройка на два етажа с размери, отразени в протокола и с височина 7.6 метра, изпълнена със стоманобетонна плочо-гредова конструкция и стени - зидария с дебелина 25 см., изпълнена от керамични тухли с размери 25/25 см, не е измазана, без дограма и покривна конструкция. Изградено е външно стълбище и тераси, който са отразени в протокола…“ В заповедта е посочено също, че „..Липсват данни за провеждана в О. Б. процедура за свързано застрояване в съседни имоти по вътрешните граници.“. Въз основа на всички относими факти безспорно е установен незаконен строеж, като на основание на чл. 225а, ал.1 във вр.с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, т.к. строежът изпълнен без строителни книжа - без одобрени инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат този незаконен строеж: „ нова сграда, изградена на мястото на „гараж“ с [идентификатор] и „сграда допълващо застрояване“ с [идентификатор], в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с възложител и строител М. Х. Г.…“ Заповедта е изпратена и връчена на Г. на 30.05.2025 г.

По делото е заявено искане за извършване на съдебно- техническа експертиза, като въпреки, че от страна на оспорващата страна е отказано да бъде внесен депозит, съдът е възложил съдебно-техническа експертиза, която е извършена от вещо лице- инж. със специалност“Промишлено и гражданско строителство“, което е представило заключение, което не е оспорено от страните и което установява, че отразеното в констативен акт № 16/24.04.2025 г. отговоря на установените на място факти и обстоятелства, че строителството е започнал през 2024 г., че е изградена „ нова масивна двуетажна сграда в етап“груб строеж“, на мястото на сгради 334.3 и 334.4 в поземлен имот с [идентификатор]. Отразено е, че са налице и „минимални остатъци от стари зидове, конструктивно свързани с новата зидария, но те не оказват съществено влияние върху носещата система и не могат да бъдат разглеждани като запазени части от старите сгради. Не се установяват конструктивни или обемни елементи, съвпадащи с първоначалните постройки“. Заключението на вещото лице е, че „Извършените СМР надхвърлят обемните и конструктивни параметри на предходните постройки (сгр.334.4 = 24 м2 и сгр.334.5 = 29 м2; общо 53 м2). Настоящата застроена площ, измерена на място от служителите на О. Б. при констатиране на строежа е 110,79 м2, което представлява увеличение спрямо сумарния отпечатък на старите сгради с 53 м2 109 %). Наличието на минимални фрагменти от стари зидове не променя факта, че носещата система е изградена с нов монолитен стоманобетон и нова зидария - трите признака (нов носещ материал, увеличен отпечатък и увеличена етажност/височина) категорично съответстват на определението за „нов строеж" съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. а не на ремонт или реконструкция.“

По изрично настояване на пълномощника на оспорващата Г., в с.з. на 12.11.2025 г., са разпитани двама свидетели- съседите К. К. К. и Р. Т. Н., които живеят в кв.Раковица. От техните свидетелски показания се установи само, че на това място са съществували две постройки и, че в поземления имот има друга къща, но тя не е собственост на М. Г., а на нейния свекър В. И., като се твърди, че т.к. семейство е голямо, много наследници, то М. Г. е живяла в постройката на допълващо застрояване сграда 334.3..“

Предвид безспорно установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Жалбата срещу оспорената заповед е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях. Не се спори между страните, че строежът предмет на заповедта е V категория. При издаване на процесната заповед е спазена установената от закона форма.

Административнопроизводствените правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ - процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, като в конкретния случай, длъжностни лица от общинската администрация са съставили констативен акт № 16/24.04.2025 г. за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа, момента на извършването му, липсата на издадени строителни книжа, разрешение за строеж, изяснена е собствеността на имота и извършителя на строежа. Констативният акт е връчен на Г., която в законоустановения 7-дневен срок е депозирала възражение. Възражението е разгледано и прието за неоснователно от ответника. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя, като в законоустановения 14- дневен срок е упражнено правото на оспорване.

Предвид на изложеното, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ оправомощава кмета на общината да издава заповеди за премахване на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и или без разрешение за строеж. В конкретния случай предмет на проверка от компетентни длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ е строеж „ нова масивна постройка на два етажа в груб строеж“.

Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строеж са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението". Съдът приема, че в настоящата хипотеза са налице критериите, обуславящи процесния обект като строеж. Не е спорно между страните, че строежът е V категория.

Оспорващата не оспорва факта, че за строежа не са налице строителни книжа, в тази насока са и представените от ответника доказателства, от които е видно, че не са открити строителни книжа - разрешения за строеж, скици, одобрени инвестиционни проекти, както и удостоверения за търпимост на постройки в поземлен [имот номер] по КК на [населено място].

Основното възражение на оспорващата страна, че става дума за нейн единствен имот, че тя няма къде да живее, поради което е извършен ремонт през 2024 г. по необходимост, т.к. от попадащи води от съседен имот, съществуващите сгради 3 и 4 се рушали и извършеното от нея не представлява нов строеж, а възстановяване на търпими постройки 3 и 4, построени в имота преди повече от 35 години. Допълнително в с.з. от пълномощника адв.Г. се твърди, че в хода на административното производство са допуснати пропуски, т.к. върху част от старите зидове на сгради 3 и 4 са изградени сгради в съседните имоти с [идентификатор] и 03928.515.335, т.е. твърди се свързано застрояване.

От събраните по делото доказателства се установи, че действително в имота е имало четири строежа, вкл. две постройки гараж и постройка на допълващо застрояване – посочени като сгради 334.3 и 334.4, но извършеното строителство не може да бъде квалифицирано като ремонт или реконструкция. От събраните по делото доказателства се установи, че предприетите от Г. строителни работи през 2024 г. са без да са издавани никакви строителни книжа за сгради 3 и 4 в имота. От друга страна, видно от описанието на строежа, така както е описан в констативния акт, а изрично потвърдено от вещото лице в заключението и в с.з. на 12.11.2025 г., се налага извод, че извършеното от оспорващата не попада в хипотезата на чл. 151 от ЗУТ, съгласно който не се изисква разрешение за строеж за: 1. външно и вътрешно боядисване на сгради и постройки; 2. подменяне на покривни материали; 3. вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях; 4. текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации; 5. текущ ремонт на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и техническите характеристики; 6. текущ ремонт на пътища, с който не се променя конструкцията на пътното платно; 7. паметници, надгробни плочи и кръстове с височина до 3 м; 8. реставрация и консервация на фасади на обекти - паметници на културата, които не са от световно или национално значение. Съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, като и вътрешни преустройства при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Предвид изложеното, констатациите отразени в констативния акт и заповедта на кмета се налага извод, че извършения строеж не попада сред изброените в чл. 151 от ЗУТ. Макар и да се твърди ремонт и при това на единствено жилище на търпими постройки в имота, за извършеното строителство на „масивна двуетажна сграда в груб строеж“, е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото не е представено в производството, а и не се твърди да е издавано.

С оглед всички, събрани в хода на производството доказателства, съдът приема, че строежът предмет на заповедта е изграден през 2024 г. Предвид този период на извършване строежът не би могъл да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото не попада във времевия обхват на посочените норми, нито са налице данни за започната процедура по узаконяване по реда на § 184 или § 127, ал. 2 от ПЗР ЗИД ЗУТ.

За пълнота следва да се посочи, че и относно възражението, че има пропуски в административното производство предвид свързано застрояване със сгради в съседни имоти, следва да се посочи, че в заповедта изрично е посочено, че “ Липсват данни за провеждана в община Берковица процедура за свързано застрояване в съседни имоти по вътрешните граници.“, т.е. дори да има такова същото е извършено в нарушение на закона.

С оглед на изложеното, след като се установи, че изграденият строеж е незаконен и при липса на предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, следва да се приеме, че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

Оспорващата страна поддържа, че е нарушено правото и да има жилище, тъй като с изпълнение на оспорения акт ще остане без дом. На първо място съдът приема, че не се установи по безспорен начин, че оспорващата няма друг имот, в който да живее. Видно от приложената по делото лична карта, тя има регистрация на адреса в [жк], [улица], но на този адрес, в този поземлен имот с [идентификатор], който е нейна собственост, съгласно представен договор за покупко-продажба на недвижим имот акт № 120 , том 2, рег.493 от 22.05.2023 г. вписан в СВ при РС Берковица, има изградени още две сгради – жилищна и допълващо застрояване 334.1 и 334.2 /виж скица на поземлен имот с [идентификатор] на л.34 от делото/. От друга страна следва да се обърне внимание, че изграденото е в груб строеж и не е годено за обитаване. Това, че свидетелите твърдят, че Г. е живяла в находящата се преди това в имота сграда на допълващо застрояване, не променя този факт, още повече такава сграда вече не съществува.

Съгласно чл. 8 от Конвенцията всеки има право на неприкосновеност на жилището. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Дори да приемем, че Г. е живяла преди това в постройката на допълващо застрояване, както се твърди сграда 334.3, то такава вече не съществува в имота. От друга страна в имота, който е нейна собственост има още две постройки - жилищна и на допълващо застрояване, което налага извод, че същата има възможност да обитава тези сгради, безспорно тя е собственик на поземления имот.

В настоящия случай намесата при упражняване на „правото на жилище“ е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС - засягането е предвидено в закона, допускащ премахване на незаконни строежи с жилищно предназначение. Мярката е в съответствие и на целта по посочената норма, тъй като е насочена включително към охрана на здравето на обитателите на сградата, доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на оспорващата и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата е построена без разрешение и одобрени строителни книжа и следователно нарушава националните строителни регулации. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл. 8 от ЕКЗПЧОС интерес на оспорващата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава

С издаване на процесната заповед не е нарушен и принципът за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. В чл. 148, ал. 1 от ЗУТ императивно е установено - строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Предвид това правилно и законосъобразно ответникът е издал заповедта на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Оспореният индивидуален административен акт не противоречи на целта и духа на закона.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна и като такава следва да се остави в сила, а жалбата на Г., като неоснователна, следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за заплащане на разноски в производството. Г. следва да заплати внесения депозит за съдебно- техническа експертиза в размер на 450 лева и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Монтана, [жк], [улица], чрез адв.Г.Г., със служебен адрес: [населено място], общ. Берковица, обл. Монтана, пл. „Йордан Радичков“ 1, партер, [тел. номер], имейл: [интернет адрес]@abv,bg, срещу

заповед № РД-15-318/29.05.2025г. на кмета на община Берковица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „ нова сграда, изградена на мястото на „гараж“ с [идентификатор] в ПИ, с [идентификатор] по КК на [населено място] и „сграда допълващо застрояване“, с [идентификатор] в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], е възложител и строител М. Х. Г..

ОСЪЖДА М. Х. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Монтана, [жк], [улица], да заплати на община Берковица сумата от 650/ шестстотин и петдесет/ лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.