№ 110
гр. Шумен, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200259 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган на Нидерландия за признаване и
изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Koninklijke Marechaussee /Кралска военна
полиция/ от 04.10.2024 г., в сила от 15.11.2024 г., за налагане на финансова санкция, постановена по
отношение на българския гражданин Б. В. К., роден на ******., с постоянен адрес в Република
България, ******. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на
Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по
нидерландското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на
съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се
приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството
на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се установява,
че с дата на раждане ****** год. е Б. В. К., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република
България, ******. Засегнатото лице е нередовно призовано и не се явява. Предвид това
обстоятелство и на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и
се представлява от него. Защитникът изразява становище, че искането за признаване на наложената
санкция е основателно и са налице законовите предпоставки за признаване и изпълнение. Преди
това засегнатото лице Б. В. К. е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата
държава - Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична
вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената финансова санкция.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция -
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
1
делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от несъдебен орган Koninklijke Marechaussee /Кралска военна полиция/ Дуйвен,
Нидерландия от 04.10.2024 г., в сила от 15.11.2024 г. Решението за постановяване на финансовата
санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Нидерландия. От изпратените ни документи
съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /Б. В. К./, което:
“На 01 март 2024 година в 13:42 часа в Duiven, Rijksweg A12 1 Oudbroeken / Дуйвен, Магистрала
A12 1 Оудбрукен/, като водач на лек автомобил рег. № ****** по време на шофиране е държал в
ръка мобилен телефон.“ Деянието представлява административно нарушение, което се
санкционира по реда на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по пътищата - чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия. Тъй като засегнатото
лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен
съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от
ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило постоянен и
настоящ адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват данни, че лицето не
пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно
приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 16.04.2025 год., преведено е на български език,
а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да
бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен
е.
Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума
няма направена частична вноска. Б. В. К. не представя доказателства за пълно или частично
изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския
съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова
санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за
изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице Б. В. К. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република
България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския
съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство,
независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето,
срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и
обичайно пребиваване на територията на Р. България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде
признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице
основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на
решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря
на решение от 04.10.2024 г., в сила от 15.11.2024 год., за налагане на финансова санкция,
постановено от несъдебен орган Koninklijke Marechaussee /Кралска военна полиция / Дуйвен,
Нидерландия;
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено
2
наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила
на решението на 15.11.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства,
че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с
изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава.
А абсолютната давност по бълг. законодателство изтича на 15.11.2027 год. В решението и в самото
Удостоверение е посочен давностен срок – 15.11.2029 год. по законодателството на Нидерландия.
Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията
на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на
тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС
не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство
поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за
деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице Б. В. К. е било уведомено за
правото си да обжалва решението.
Решението е постановено от несъдебен орган на 04.11.2024 г., в сила от 15.11.2024 г.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не
се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение
засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон,
представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е
пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16
ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на
04.10.2024 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро
е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 420 EUR в български лева е 821,45 лева
/осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16,
ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган Koninklijke
Marechaussee /Кралска военна полиция/ Дуйвен, Нидерландия от 04.10.2024 г., в сила от 15.11.2024
3
г. с което на българския гражданин Б. В. К., роден на ******., ЕГН – **********, с постоянен адрес
в Република България, ******
е наложена финансова санкция в размер на 420,00 евро, равностойна на 821,45 лева
/осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/, по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението – 04.10.2024 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на
финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна,
офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице в същия срок считано от деня на узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4