№ 118125
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20231110150354 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по заявление на „фирма“ ЕООД, чрез
пълномощника юрисконсулт Б. Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Й. П. В. с ЕГН ********** за следните вземания: 400
лева – главница по договор за паричен заем № (номер)/(дата)г., сключен с „фирма“ ООД,
ведно със законната лихва, считано от 11.09.2023г. до изплащане на вземането; 48,14 лева –
възнаградителна лихва за периода от 29.03.2021г. до 11.10.2021г.; 44, 47 лв. – мораторна
лихва за периода от 29.03.2021г. до 24.04.2023г. и неплатени такси в размер на 453, 34 лв.,
включени към сумата за главница, за които е посочено, че са изискуеми по повод процеса на
събиране на кредита.
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на отхвърляне
по отношение на претендираното вземане, представляващо такси в размер на 453, 34 лв.,
включени към главницата, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита, по следните
съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали
искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави, и
дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той
е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на
самото заявление и приложения към него договор. В случая съдът намира, че
претендираните такси за събиране на вземането, които са в по-висок размер от получената
от длъжника сума по заема в размер на 400 лв., не са били включени в ГПР по договора.
Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. Съдът намира, че уговорката за заплащане
1
на такси, начислени в посочения размер влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените
гаранции. Заемодателят като не е включил таксите към ГПР, е въвел потребителят в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10а, ал.4 и чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Поради изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението
следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане за такси в размер на
453,34 лева.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявление вх. № (номер)/(дата)г.,
подадено от „фирма“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
Й. П. В. с ЕГН ********** в частта относно сумата от 453, 34 лв. – неплатени такси,
изискуеми по повод процеса на събиране на кредита и включени към дължимата главница.
Разпореждането в може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415, ал.1,
т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2