№ 13445
гр. С., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110144961 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу Н. В. В., К. Н. В., М. А. В. и Ц. В. В., с която са предявени обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца „Топлофикация С.”
ЕАД в условията на разделна отговорност, както следва: К. Н. В. – 3/6, а Н. В. В., М. А. В. и
Ц. В. В. – по 1/6 от следните суми: 1535,21 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 234,26
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.07.2023 г.; 30,58 лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 6,57 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 31.07.2023г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 28, находящ се в гр. С., ж.к. „О.
2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. С., са подали отговор на исковата молба,
с който оспорват предявените искове като частично недопустими. Релевират възражение за
настъпила погасителна давност.
Третото лице – помагач „НЕЛБО” ЕАД на страната на ищеца не е изразило становище
1
по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч.,
че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 07.12.1989 г., се установява, че на посочената
дата Н. В. Б. придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2, ап. 28.
От доказателствата по делото се установява, че Н. В. Б. е починал на 17.03.1997 г. и
към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – Ц. И. Б.а и две деца – К. Н.
В. и В. Н. В.. Установява се също така, че Ц. И. Б.а е починала през 1999 г. и към таз дата е
оставила за свои наследници по закон двете си деца К. Н. В. и В. Н. В.. На следващо място,
установява се, че В. Н. В. е починал на 20.10.2000 г. и към тази дата е оставил за свои
наследници по закон: съпруга – М. А. В. и две деца – Н. В. В. и Ц. В. С..
По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота
преди или по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН
следва да се приеме, че Н. В. В., М. А. В. и Ц. В. В. са наследили по 1/6, а К. Н. В. - 3/6 от
горепосочения недвижим имот. При това положение, въз основа на доказателствата по
делото следва да се приеме, че ответниците са станали съсобственици на процесния имот
при посочените квоти.
На следващо място, от представената от ищеца молба-декларация за открИ.не на
партида (л.12-13 от делото), се установява, че на 20.09.2002 г. М. А. В. отправила искане до
ищеца за открИ.не на партида на нейно име за процесния имот, като е декларирала, че ще го
използва за жилищни нужди, както и че домакинството й се състои от 1 член. Това
изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови
нужди, е приел отправеното към него през 2002 г. предложение на М. А. В., входирал го е,
продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на
посочения в заявлението абонатен номер на името на М. А. В., то следва да се приеме, че е
сключен с М. А. В. облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна
2
енергия за жилището. Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за
исковия период, поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била
прекъсната по-рано (в този смисъл е константната практика на СГС - Решение № 386 от
17.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5717/2017 г., Решение № 3172 от 18.05.2018 г. на СГС по
в. гр. д. № 13819/2017 г., Решение № 52 от 11.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9833/2020 г.,
Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от
10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., Решение № 1185 от 29.02.2024 г. на СГС по
в. гр. д. № 5841/2023 г.). Отделно от това, следва да се отбележи, че на представения и
неоспорен по делото Протокол от проведено ОС на ЕС от 05.09.2002 г. ответникът М. А. В.
се е подписала като потребител и етажен собственик срещу номера на процесния
апартамент (л.21 от делото). При това положение, въз основа на доказателствата по делото
следва да се приеме, че единствено М. А. В. e потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието
(източникът) на вземанията, предмет на предявените искове единствено по отношение на М.
А. В. – в този смисъл са и Решение № 3954 от 3.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2784/2020г.,
Решение № 261855 от 18.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2966/2020 г., Решение № 3736 от
10.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 5072/2022 г., и др.
По отношение на останалите ответници ищецът не е представил надлежни
доказателства, от които да се установява наличие на облигационно правоотношение между
тях и „Топлофикация С.“ ЕАД. Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на
облигационно правоотношение между ищеца и останалите ответници, и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
предявените срещу Н. В. В., К. Н. В. и Ц. В. В. искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че М. А. В. е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника М. А.
В., са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като
всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
3
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „НЕЛБО” ЕАД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: отоплението в процесната сграда е било
спряно преди исковия период по решение на СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ; в
процесния апартамент е имало монтиран един брой водомер за топла вода, който е бил
отчетен на 02.08.2020 г., 24.04.2021 г. и 21.05.2022 г.; технологичните разходи в абонатната
станция са били приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът през исковия
период е преминал през метрологична проверка през 24 месеца и не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за
топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи процесния период не са били
погасявани.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 1872,55 лв., а
претендираната от ищеца главница за ТЕ (след частичното прекратяване на производството
по делото) е в размер на 1535,21 лв., от която сума спрямо М. А. В. ищецът претендира 1/6.
Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият
съдебен състав приема, че дължимата от М. А. В. главница за ТЕ за процесния период
(01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в размер на 255,87 лв., както и сумата от 5,10 лв.,
представляваща 1/6 от общо претендираната сума от 30,58 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
върху всяка от главниците от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано релевираното от процесуалния представител на
ответника М. А. В. правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което
съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
4
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на искова молба на 10.08.2023 г., от която дата искът се
счита предявен - арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба - 10.08.2023 г. се явяват погасени
по давност вземанията до 31.05.2020 г. включително. Вземането за цена на доставена
топлинна енергия за м.06.2020 г. е възникнало 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнася, поради което предвид датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г.,
давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че общо дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 1792,39 лв., а
претендираната от ищеца главница за ТЕ (след частичното прекратяване на производството
по делото) е в размер на 1535,21 лв.
Предвид гореизложеното и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес следва да се приеме, че дължимата от М. А. В. главница за ТЕ за периода 01.06.2020
г. – 30.04.2022 г. възлиза в размер на 1/6 от 1535,21 лв., т.е. 255,87 лв., както и сумата от 5,10
лв., представляваща 1/6 от общо претендираната сума от 30,58 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
върху всяка от главниците от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главните искови претенции срещу Н. В. В., К. Н. В. и
Ц. В. В., неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такИ. подлежат на отхвърляне.
По отношение на предявените срещу М. А. В. искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД съдът приема следното:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху изчислената главница за топлинна енергия в общ размер на
1535,21 лв. за периода 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., определена от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза в размер на 234,26 лв., поради което и съобразно претендираната от М. А. В.
1/6 следва да се приеме, че същата дължи 39,04 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от М. А. В. покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част
се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
5
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК, право на
разноски възниква за всяка от страните по делото.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 800 лв. – държавна такса в исковото
производство, 350 лв. – депозит за СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, което съдът определя в размер на
100 лв., т.е. общо 1600 лв.
От така определения общ размер на разноските по отношение на Н. В. В., К. Н. В. и Ц.
В. В. ищецът е сторил следните разноски, които не следва да му бъдат присъждани, поради
неоснователността на предявените спрямо посочените ответници искове, а именно: 600 лв. –
държавна такса; 262,50 лв. – депозит за СТЕ, 262,50 лв. - депозит за ССчЕ, както и 75 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Спрямо М. А. В. ищецът е сторил разноски, както следва: 200 лв. – държавна такса,
87,50 лв. – депозит за СТЕ, 87,50 лв. - депозит за ССчЕ, както и 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 400 лв. Намалени съразмерно с уважената спрямо М. А. В. част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в общ размер на
330,72 лв.
Ответниците не са претендирали и представили своевременно доказателства за сторени
разноски, поради което такИ. не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2,
ап. 28, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: 255,87 лв. - главница, представляваща 1/6 от цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ
се в гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2, ап. 28, ведно със законната лихва от 10.08.2023
г. до изплащане на вземането; 39,04 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.; 5,10 лв. – главница, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за сумата от 1,10 лв. за периода 15.09.2020 г. -
31.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2, ап. 28, осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 255,87 лв. - главница,
представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2,
ап. 28, ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането; 39,04 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.07.2023 г.; 5,10 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 1,10
лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г.
до 31.07.2023 г.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу Ц. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Б.-2“, бл. 13, вх. „В“, ет. 1, ап. 40, осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 255,87 лв. - главница,
представляваща 1/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2,
ап. 28, ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането; 39,04 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.07.2023 г.; 5,10 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 1,10
лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г.
до 31.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу К. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2, ап. 28, осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 767,60 лв. - главница,
представляваща 3/6 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2,
ап. 28, ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането; 117,14 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
31.07.2023 г.; 15,28 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 3,27
лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г.
до 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О. 2“, бл. ***, вх. „Б“, ет. 2,
ап. 28, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 330,72 лв. –
разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„НЕЛБО” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7