Решение по дело №1385/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по искова молба на С. П. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода понастоящем в Затвора-Бургас, с която се претендира да бъде осъдена Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на правосъдието-[населено място] да му заплати обезщетение в размер на общо на сумата 2100 (две хиляди и сто) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и влошено здравословно състояние в резултат на конвоирането му от местопребиваването му до Окръжен съд-Бургас или до Административен съд-Бургас и обратно извършено на датите 05.10.2022 г., 11.11.2022 г., 30.11.2022 г., 07.12.2022 г., 19.12.2022 г., 07.02.2023 г. и 08.02.2023 г. или по 300 лева на конвой, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица при ответника, т.к. превоза се осъществявал в неподходящо за здравословното му състояние превозно средство и не са осигурени допълнителни условия в превозното средство, които да предотвратят болки за ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

По делото е предоставена правна помощ на С. П. С. под формата на процесуално представителство и за осъществяването й е назначена адв.М. С. Г. от АК-[населено място].

В съдебно заседание ищецът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК, като в съдебната зала присъства процесуалния му представител адв.Г.. Както ищеца, така и защитника му подържат претенцията с искане за уважаването й изцяло по съображения изложени в подробна писмена защита.

Ответната страна с писмен отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Според участващия в процеса прокурор претенцията е недоказана по основание и размер и следва да бъде отхвърлена.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът С. П. С. на основание чл.116 НК търпи наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години при първоначален строг режим от 29.06.2022 г. и начало на наказанието 03.10.2021 г.

Видно от приложената по делото медицинска справка от направената проверка на документацията по отношение на ищеца е констатирано, че с амб. №6929/30.11.2022 г. му е проведен медицински преглед в МЦ Затвор Бургас с диагноза Гастритис хроника и предложена терапия фамотидин 20 табл. заместител на изписаната от външен специалист, като л. св. С. е отказал да я получи и да се подпише и с амб.№660/07.02.2023 г. му е проведен медицински преглед в МЦ Затвор Бургас за явяване на дело, поставена е диагноза Санус (клинично здрав), като не е посочил никакви оплаквания, докато на датите 05.10.2022 г., 11.11.2022 г., 07.12.2022 г., 19.12.2022 г. и 08.02.2023 г. няма отбелязани посещения на л. св. С. нито в Амбулаторния журнал на МЦ Затвор Бургас, нито е извеждан на външен специалист за провеждане на медицински преглед, което се потвърждава от представените копия от Амбулаторния журнал с проведени медицински прегледи.

От ангажираните по делото доказателства, заповеди на директора на РД „Охрана“-Бургас за назначаване на конвоен наряд, определяне на маршрут и превозни средства, провеждане на инструкция и посочване на конвоираните лица се установява, че ищецът е бил конвоиран от служители на ГДО на визираните дати по следните маршрути.

Съгласно Заповед №3-1210/04.10.2022 г. на директора на РД „Охрана-Бургас“ лицето е конвоирано на 05.10.2022 г. от Затвора Бургас до Окръжен съд-гр.Бургас за съдебно заседание по нохд № 665/22 г.

Съгласно Заповед № 3-1402/10.11.2022 г. на директора на РД „Охрана-Бургас“ лицето е конвоирано на 11.11.2022 г. от Затвора Бургас до Окръжен съд-гр.Бургас за съдебно заседание по нохд № 665/22 г.

Съгласно Заповед № 3-1486/29.11.2022 г. на директора на РД „Охрана-Бургас“ лицето е конвоирано на 30.11.2022 г. от Затвора Бургас до Административен съд-гр.Бургас за съдебно заседание по адм. д. № 1796/22 г.

Съгласно Заповед № 3-1525/06.12.2022 г. на директора на РД „Охрана-Бургас“ лицето е конвоирано на 07.12.2022 г. от Затвора Бургас до Административен съд-гр. Бургас за съдебно заседание по адм. д. № 1796/22 г.

Съгласно Заповед № 3-1574/16.12.2022 г. на директора на РД „Охрана-Бургас“ лицето е конвоирано на 19.12.2022 г. от Затвора Бургас до Окръжен съд-гр.Бургас за съдебно заседание по нохд № 1198/22 г.

Съгласно Заповед № 3-148/06.02.2023 г. на директора на РД “Охрана-Бургас“ лицето е конвоирано на 07.02,2023 г. от Затвора Бургас до Окръжен съд-гр.Бургас за съдебно заседание по нохд № 665/22 г.

Съгласно Заповед № 3-156/07.02.2023 г. на директора на РД „Охрана-Бургас“ лицето е конвоирано на 08.02.2023 г. от Затвора-Бургас до Окръжен съд-гр.Бургас за съдебно заседание по нохд № 665/22 г.

В заповедите са посочени регистрационните номера на конкретните превозни средства, за които в изготвена справка, представляваща официален документ и ползваща се с материална доказателствена сила, е записано че С. С. е конвоиран със специални автомобили на ГД „Охрана“ Тойота „Хайес“ с № [рег. номер], Тойота „Хайес“ с № [рег. номер] и Фолксваген „Транспортер“ с № [рег. номер], които имат поставени до седалките метални дръжки (ръкохватки), за които по време на движения конвоираните лица се държат. Освен това специалните автомобили на Главна дирекция „Охрана“ имат нормални условия за пътуване-отопление, вентилация, климатик и осветление, както и места за сядане, изработени от здрав материал, който не позволява разкъсване, отчупване и отделяне на токсични изпарения при нагряване, като всички детайли и възли в автомобилите са обезопасени против нараняване и са регистрирани в КАТ-София съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В представения от ищеца амбулаторен лист № 22356201АF34/22.12.2022 г. е посочено, че С. има поставена диагноза спондилоза с радикулопатия и придружаващо заболяване първични гонартрози.

По делото са разпитани посочените от ищеца свидетели, които дават следните показания.

Свидетелят С. сочи, че са го конвоирали заедно със С. от Затвора до Окръжен съд-Бургас и до Административен съд-Бургас на 24.12.2024 г. и на седми до [населено място] през 2025 г., като това са двата конвоя, в които е пътувал със С.. Относно здравословното състояние на С. знае, че като пътували на 7 февруари с него в конвой на него му станало лошо и били много натъпкани вътре. Твърди, че както колите на ГД „ИН“, така и колите на ГД „Охрана“ са с мръсни ламаринени седалки, нямат предпазни колани, няма въздух, няма парапети и може да се хванеш само за седалките, за разлика от ищеца, който е с колани и с белезници на ръцете и краката, защото има по-голяма присъда, и няма как да се хване някъде.

Свидетелят Ц. дава показания, че не знае за оплаквания за конвоя на ГД „Охрана“.

Свидетелят А. казва, че не знае да са постъпвали оплаквания на ищеца по повод на конвой от ГД „Охрана“, но миналата 2024 г. почти цялата година са били заедно и след конвой, без да знае дали с ГД „Охрана“ или с ГД “Изпълнение на наказанията“, С. се връщал в тежко състояние и изморен, като не може да уточни с кой конвой е пътувал. Според свидетеля в микробусите на ГД „Охрана“ няма обезопасителен колан и при рязко спиране и тръгване няма къде да се хване.

Свидетелят П. посочва, че е пътувал с ищеца, но не може да си спомни точно на кои дати е било, преди 1-2 дена ходили заедно до съда през 2025 година, като в автомобилите на ГД „Охрана“ се поставя колан през кръста, който е с фиксиран синджир, който синджир се прекарва през белезниците и ръцете стоят отпред неподвижни, отделно слагат белезници на краката, остава се неподвижен, като не са прихванати към купето и човек ходи назад напред, без да има прикрепяне на колана към седалка или купе. Според свидетеля ищецът е имал оплаквания от заболяванията си, че го конвоират по този начин и го болял кръста, гърба, т.к. на самите конвои решетките трябва да са отвън, а на самата пейка има четвъртит профил 5 х 5 и има решетка и няма как да се облегнеш, защото тя постоянно ти убива на гърба. От своя гледна точка свидетелят няма претенции към конвоиращия екип и не оспорва инструкциите. Доколкото разбира С. оспорва, че нямат предпазни колани и тези коли не са пригодени за превоз на пътници.Свидетелят е виждал ищецът да се прибира след конвой като накуцва и е прегърбен, когато го е питал къде е ходил на дело му е казвал, че е ходил до съда в Бургас за дела, но не е питал по кои дела. Свидетелят обяснява, че ГД „Изпълнение на наказанията“ конвоират С. С. от ЗО Дебелт и го карат в Затвора-Бургас, откъдето го вземат ГД “Охрана“ и го карат в съда, като пътуването от Затвора до съда в Бургас е около 15 минути според трафика.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е насочен срещу Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, която е юридическо лице със седалище София към министъра на правосъдието съгласно чл.391, ал.2 ЗСВ и е пасивно легитимираната страна в процеса, поради което искът е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Нормата на чл.391, ал.3 ЗСВ регламентира, че Главна дирекция "Охрана": 1.организира и осъществява охраната на съдебните сгради и на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление; 2.осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия, както и реда и сигурността в сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, и в сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление; 3.организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи – при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на правосъдието, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет; 4.оказва съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица в случаите, когато се пречи за изпълняване на това задължение; 5.довежда принудително лица до орган на съдебната власт, когато това е постановено от орган на съдебната власт; 6.конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт и на територията на страната, когато това е предвидено в закон; 7.изпълнява разпореждания на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди с наложено наказание лишаване от свобода, като при необходимост търси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи; 8.извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт, както и при строителство и експлоатация на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, и на сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление; 9.извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността; 10.изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й; 11.получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.

Доколкото ответници по чл.285 ЗИНЗС са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, а именно специализираните органи по изпълнение на наказанията, какъвто не се явява Главна дирекция „Охрана“, то претенцията не може да се квалифицира като такава по ЗИНЗС.

Ето защо предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.

Разпоредбата на чл. 203 АПК предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Поради това отговорността е обективна и гаранционно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. От това следва, че преценката за наличието на причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразна дейност следва да преценява с оглед на правилата на нормалната житейска логика.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

Ищецът обосновава претенцията си като сочи, че на 05.10.2022 г., 11.11.2022 г., 30.11.2022 г., 07.12.2022 г., 19.12.2022 г., 07.02.2023 г. и 08.02.2023 г. е бил конвоиран от служители на ГД „Охрана“ от местопребиваването му до Окръжен съд-Бургас или до Административен съд-Бургас и обратно, като превоза се осъществявал в неподходящо за здравословното му състояние превозно средство и не са осигурени допълнителни условия в превозното средство, които да предотвратят болки за ищеца, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и влошено здравословно състояние.

Понастоящем посочените по-горе изисквания за ангажиране отговорността на ответника не са налице, за да бъде уважена претенцията.

На първо място липсва незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице на ответната страна, при или по повод изпълнение на административна дейност, което съгласно чл.204, ал.4 АПК се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, като такива не се явяват условията в превозните средства, с които е бил конвоиран ищеца на посочените от него дати.

Съгласно чл.1, ал.2 от издадената на основание чл.391, ал.8 ЗСВ, Инструкция № И-1/30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана" "конвойната дейност" е дейност по охрана и изолация на лице или лица с мярка за неотклонение задържане под стража или изтърпяващо, съответно изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода, извършвана от конвоен наряд на място или при движение по определен маршрут.

Според чл.6, ал.1 от Инструкцията конвоираните лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко отнасяне или нечовешко третиране, като ал.2 сочи, че за изтезание, жестоко отнасяне или нечовешко третиране се смятат: 1.всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните и приложени в съответствие с изискванията на ЗМВР и в тази инструкция случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2.поставяне в неблагоприятни условия при движение или престой в помещения, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване и други извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето и 3.накърняване на достойнство на конвоирани лица и създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда, както и недопускане на каквито и да са прояви на дискриминация, а ал.3 визира, че за изтезания, жестоко отнасяне или нечовешко третиране се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудени или подпомагани от длъжностно лице, чрез явно или мълчаливо съгласие, пряко или умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на това.

В чл.5 от Инструкцията е посочено, че конвоирането се извършва пеша, със специални автомобили (СА), със специален медицински транспорт, с въздушен транспорт, с железопътен транспорт и с воден транспорт, като изборът на превозно средство се извършва в зависимост от информацията за конвоираното лице, оперативната и метеорологичната обстановка по маршрута за конвоиране и наличните сили и средства.

"Специални автомобили" (СА) по смисъла на § 1, т.3 от ДР на Инструкцията са транспортни средства, използвани за превоз на лишени от свобода и принудително водени лица, оборудвани със специални технически, помощни, свързочни и комуникационни средства, светлинни и звукови сигнализации, със или без обозначителни знаци и надписи.

Общите изисквания за оборудване на специалните автомобили са изброени в Приложение № 5 към чл.13, ал.3 от Инструкцията и включват 1.В специалните автомобили трябва да има осветление и осигурена климатична инсталация с възможност за циркулация на въздуха, отопление (охлаждане); 2.Да има обособени места за сядане на конвоиращите служители, с възможност за външно наблюдение и възможност за наблюдение на конвоираните лица; 3.В помещението за задържани лица клетка/и да има разположени места за сядане, удобни за пътуване и изработени от здрав материал, който не позволява разкъсване, отчупване и отделяне на токсични изпарения при нагряване; 4.Отпред пред седалките да бъдат монтирани метални тръби (ръкохватки), здраво захванати, без възможност за чупене за осигуряване на по-голяма сигурност на конвоираните по време на движение; 5.Прозорците на купето да са облепени с противоударно затъмнено фолио; 6.Вратата на клетката/ите трябва да се отваря лесно, като заключването да бъде отвън и да не позволява отваряне отвътре, като на същата да бъде вграден заключващ тристранен механизъм (механичен); 7.Подът в така обособеното помещение да бъде изграден от устойчива на триене материя, да може бързо да се почиства и дезинфекцира, да не позволява запалване при нагряване, да не позволява повдигане и скриване на предмети; 8.Всички детайли и възли да бъдат обезопасени против нараняване; 9.Отпред на СА да има поставено предно защитно устройство (преграда) от материал (неръждаем с физико-механични свойства), който не реагира на зимна луга, сол с предкартерна защита, като същото е предназначено да защити външната повърхност на СА, над и/или под основата на бронята, в случай на удар от обект. Същото да не закрива регистрационния номер на автомобила; 10.Отзад на СА от здрав устойчив материал да има изградена преграда (тип ролбар); 11.Мобилна многоканална радиостанция; 12.Система за проследяване и оперативен контрол на служебни автомобили; 13.Високоговорящо устройство, сигнална полицейска лампа и сирена; 14.Обозначенията на СА да са символи и отличителни знаци на Главна дирекция "Охрана" и Министерството на правосъдието, както следва: -от двете страни надпис (голям); -на предната и задната част на автобуса и емблемата на Министерството на правосъдието.

Изрично в чл.2, ал.1, т.5 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, е посочено че същата не се прилага за изменение в конструкцията на ППС, които са проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

В приложимата правна уредба, обективирана както в горните норми, така и в Директива на Съвета от 16.12.1991 г. относно задължителното използване на предпазни колани и на ограничаващи устройства за деца в превозните средства (91/671/ЕИО) и ЗДвП липсва законово задължение за снабдяване на специалните автомобили с предпазни колани, защото се подчиняват на друг режим.

Доколкото автомобилите, с които е конвоиран ищецът са надлежно регистрирани и оборудването и техническото състояние им съответстват на посочените законови изисквания, то не е налице незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на произтичащо от закон задължение и по време на конвоя на посочените дати С. не е бил поставен в неблагоприятни условия, водещи до болки, страдания и влошено здравословно състояние.

От представените по делото доказателства се установява, че от една страна при осъществяване на въпросните конвои ищецът или е бил преглеждан и констатирано, че е клинично здрав или не е имал оплаквания нито преди, нито след транспорта, за да се констатира влошаване на здравословното му състояние и то дължащо се конкретно на условията в специалните автомобили, още повече че самият превоз е продължавал около 15 минути.

На свой ред събраните свидетелски показания не доказват по време на конвоя ищецът да е търпял неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания, влошено здравословно състояние или друг вид неудобство надвишаващо обичайното за такива случай, т.к. са общи и противоречащи си по отношения на оплакванията и начина на пътуване на ищеца, а и като времеви период не съвпадат с исковата претенция.

Направените изводи не се променят и от приложения амбулаторен лист с поставена диагноза на ищеца, т.к. е издаден извън исковия период, предписано е само медикаментозно лечение и не са посочени специфични условия или изисквания по отношение на транспортирането му.

След като Инструкцията предвижда възможност конвоирането да се извършва със специален медицински транспорт, то безспорно в случая, с оглед липсата на данни и доказателства, такъв не е бил необходим.

В хода на процеса не беше доказана и вредата като задължителен елемент от фактическия състав на увреждането, за което държавата за дължи обезщетения, т.к. не се установи настъпването на реални вреди и техния размер, чрез посочване на конкретни факти в тази насока.

Липсва и причинната връзка между твърдяното бездействие и вредата, доколкото първото не е единствено и достатъчно условие за нейното настъпване.

Поради това не са налице като елементи от фактическия състав на увреждането както твърдяното бездействие, причинната връзка между него и вредата, така и самата неимуществена вреда, за да бъде присъдено обезщетение за нея по справедливост.

Горепосоченото налага извода за неоснователност и недоказаност на предявените искове включващи главница и лихва, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Независимо от изхода на делото е неоснователно и следва да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като ал.3 разграничава видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат или юрисконсулт“.

В разпоредбите на чл.75 ГПК и чл. 76 ГПК е дефинирано понятието разноски в производството и това са средствата за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица, т.е. това са разходите направени за извършване на поисканите от страната процесуални действия.

Ето защо отговорността на ищеца при отхвърляне на претенцията му изцяло е ограничена до заплащане само на разноските на ответната страна, но не обхваща заплащането на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото в закона не съществува изрична норма, че се осъжда ищеца да заплати на ответната страна възнаграждение за един адвокат, респ. юрисконсулт при изцяло отхвърляне на иска, то такова не се дължи и не следва да бъде присъждано.

Водим от горното, Административен съд-Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. П. С., лишен от свобода иск да бъде осъдена Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на общо на сумата 2100 (две хиляди и сто) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и влошено здравословно състояние в резултат на конвоирането му от местопребиваването му до Окръжен съд-Бургас или до Административен съд-Бургас и обратно извършено на датите 05.10.2022 г., 11.11.2022 г., 30.11.2022 г., 07.12.2022 г., 19.12.2022 г., 07.02.2023 г. и 08.02.2023 г. или по 300 лева на конвой, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица при ответника, т.к. превоза се осъществявал в неподходящо за здравословното му състояние превозно средство и не са осигурени допълнителни условия в превозното средство, които да предотвратят болки за ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

ОТХВЪРЛЯ искането Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.