№ 28677
гр. София, 04.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110132685 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 04.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 32685/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД) срещу А. Ф. Г., като се твърди, че страните се намирали в
облигационни отношения по сключени договори, както следва: 1) договор за мобилни
услуги от 10.08.2020 г. с предпочетен номер +....... с абонаментен план Тотал+, месечна
абонамента такса от 33,99 лева, за срок от 24 месеца, до 10.08.2022 г; 2) договор за лизинг на
мобилно устройство от 10.08.2020 г., по силата на който на ответницата е предоставено за
ползване мобилно устойство Nokia 1.3 Dual Black за срок от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска от 1,89 лева, съгласно погасителен план към договора, и с право
на абоната след изтичане на 23-месечния срок да придобие собствеността върху лизинговата
вещ срещу заплащане на сумата от 1,89 лева. Твърди се, че стандартната цена на мобилното
устройство без абонамент е 289,90 лева, а общата цена на лизинговата вещ с избраната от
абоната програма Тотал+ е 85,36 лева, т.е. отстъпката, която получила ответницата,
възлизала на 204,54 лева. Отделно от това ответницата била сключила застраховка с месечна
застрахователна вноска от 3,99 лева; 3) договор за мобилни услуги от 22.12.2020 г. с
предпочетен номер +........, с абонаментен план Тотал+, месечна абонамента такса от 34,99
лева, за срок от 24 месеца, до 22.12.2022 г. Поддържа, че ответницата не била изпълнила
задълженията си по договорите, като дължала следните парични вземания: 1) по договор за
мобилни услуги от 10.08.2020 г. с предпочетен номер +........... – сумата от 195,72 лева,
представляващи цена на незаплатени абонаментни такси за периода от 15.01.2021 г. до
1
14.04.2021 г., 2) сумата от 26,46 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 10.08.2020 г. за мобилно устройство Nokia 1.3 Dual Black за периода от
м.06.2021 г. до м.07.2022 г.; 3) сумата от 99,63 лева, представляваща неустойка за разваляне,
поради виновно неизпълнение на договора за мобилни услуги от 22.12.2020 г., формирана
като сбор от три месечни абонаментни такси, както и сумата от 211,02 лева – неустойка за
разваляне на договора за мобилни услуги от 10.08.2020 г.. Навежда доводи, че ответницата
не била изпълнила задълженията си по договорите, поради което бил неизправна страна.
Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на
ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства.
Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми.
Претендира присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата,
чрез особения представител, като е направен отвод за недопустимост на предявените искове,
тъй като на различни места в исковата молба били посочени физически лица, различни от
ответницата. Поддържа, че исковете са неоснователни, тъй като са недоказани с оглед
ангажираните с исковата молба писмени доказателствени средства. Навежда доводи, че
нямало доказателства и основания за предсрочна изискуемост на вземанията преди
иницииране на заповедното производство. Твърди неравноправност на договорната клауза,
предвиждаща, че всички съобщения от кредитора се считат за получени и узнати, ако бъдат
изпратени на адреса на длъжника. Прави възражение за нищожност на клаузата,
предвиждаща задължение на абоната за плащане на претендираната от ищеца неустойка,
поради неравноправност и противоречие с добрите нрави, като излага доводи в тази насока.
Освен това издадените от ищеца съобщения към фактури не представлявали доказателство
за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като същите представлявали
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти. Иска
отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1
ТЗ.
Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на искова молба. В
обстоятелствената част и в петитума на искова молба ясно и точно е посочено лицето срещу
което са насочени претенциите. Тоест, наличието на технически грешки в обстоятелствената
част на исковата молба в случая са без значение, доколкото претенцията е ясно и точно
формулирана и е насочена срещу конкретно лице. Следователно отводът за недопустимост
на исковата молба следва да бъде оставен без уважение.
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответницата далекосъобщителни
услуги; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза; 4) ищецът да е упражнил
надлежно правото си да развали договора, поради виновно неизпълнение от страна на
ответницата.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответницата следва да установи, че е заплатила претендираните суми.
По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от
2
проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно
устройство и/или аксесоари; 2) ищецът да е предоставил на ответницата мобилното
устройство и/или аксесоарите за ползване.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответницата следва да установи, че е заплатила претендираните суми.
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, тъй като последните са процесуално допустими, относими и
необходими, с изключение на приложения на л. 14 от делото договор за лизинг поради
нечетливост на същия, като на страната на ищеца следва да се предоставят указания за
повторно представяне на договора.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.09.2025 г. от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за недопустимост на исковата молба направен
от ответника с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК представените към исковата молба
писмени доказателствени средства, с изключение на приложения на л. 14 от делото договор
за лизинг,
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в срок до о. с. з. да представи в четливи вид
приложения договор за лизинг, като в противен случай съдът ще остави доказателственото
искане на ищеца в тази част.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3