Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на осми юли 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
С участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 1602/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
„Нортрейд” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.”Сливница” № 105, вх.В, ет.7, ап.72, представлявано от управителя Н.Т.Т.,
против Заповед № 198-ФК/03.06.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1
т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка
/ПАМ/ запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект: магазин за
обувки „Солунска митница“, находящ се в гр.Варна, ул.”Пирин” № 41, за срок от
10 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изцяло
изведените в същата констатации за извършено нарушение като сочи, че
фактическите твърдения почиват само на база на съставен протокол от страна на
органи на приходната администрация, без обективно да е изяснена фактическата
обстановка. Твърди
липса на конкретни мотиви по отношение продължителността на мярката, а също
така и изобщо във връзка с необходимостта от налагането й, с оглед
преследваната от закона цел – предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, тъй като не става ясно какви вредни последици се
предотвратяват с нея, като заявява, че напротив– запечатването на обекта за
такъв срок ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за дружеството.
Сочи, че в случая не е налице издадено наказателно постановление, което опорочава производството, като освен това по този начин се нарушава и
правото му да
предприеме действия по чл.187 ал.4 от ЗДДС. На изложените основания моли за
отмяна на акта. В молба-становище и в съдебно заседание, чрез пълномощник –
адв.Д., поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
депозирани чрез процесуален
представител - гл.ю.к.А писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е правилна и
законосъобразна по мотивите изложени в нея. Сочи, че процесното нарушение, с
което безспорно е засегнат държавен интерес, е установено по несъмнен начин; в
случая органа действа при условията на обвързана компетентност; мярката е
обоснована от изложените мотиви, а срокът за налагането й се определя по
целесъобразност и в случая е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото. Претендира
присъждане на ю.к.
възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима за
разглеждане.
По основателността:
На 28.05.2019г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП – София, сектор „ОД“-Варна извършили проверка на търговски обект – магазин за обувки „Солунска
митница“, находящ се в гр.Варна, ул.”Пирин” № 41, стопанисван от „Нортрейд” ООД. Резултатът е обективиран в Протокол № 0350144/28.05.2019г., съгласно който в 16.15ч. на посочената дата в обекта е извършена контролна
покупка чрез плащане в брой на един чифт маратонки на стойност 28 лв., за която
не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ.
От последното е изведен ДФО за дата 28.05.2019г., при което е установено, че
регистрирания оборот е в размер на 130 лв., в т.ч. служебно въведени 24 лв., а
касовата наличност е в размер на 158 лв., т.е. налице е положителна разлика от
28 лв. При направената разпечатка на КЛЕН е констатирано, че не е отразено
издаване на касова бележка за посочената сума, като последната регистрирана такава
е от 15.44 ч., т.е. преди извършване на контролната покупка.
В хода на
проверката са събрани: Дневен отчет № 1000983; КЛЕН от ФУ в обекта, и опис на
налични парични средства, всички към датата на проверката - 28.05.2019г.
Процесната заповед е
издадена въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява състава
на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срока на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и
последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект – на главна улица, със значителен
поток от хора; характера на дейността; търговската площ, която заема – 35
кв.м.; установената при проверката разлика между касовата и фактическата
наличност. Посочено е, че срока е съобразен с целяната превенция за
преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Както и че с
изпълнението на ПАМ ще се защитят важни обществени интереси, като се предотврати възможността за извършване на
нови нарушения.
С
преписката е представен и АУАН № F490308 от 04.06.2019г., за констатираното с
Протокола за извършена проверка № 0350144 от
28.05.2019г. нарушение за
неиздаден касов бон, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма,
поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване
на оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви и противоречие на изложените такива с констатациите от проверката.
Заповедта безспорно съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи
особеностите на процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186
ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Допълнително следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е позовал и
на Протокола за проверка от 28.05.2019г., респ. на констатациите и
установяванията в същия, последните следва да се приемат за част от мотивите на
оспорения акт, съдържащи в подробност и конкретната фактическа обстановка –
контролната покупка, лицето приело плащането и неиздало касов бон, установената
разлика в касовата и фактическата наличност в обекта и др.
Издадената
ЗПАМ е подробно мотивирана и по отношение на срока. Посочено е, че с мярката се
цели да се защитят особено важни държавни интереси – а именно интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка
са съобразени времето и мястото на
извършване на нарушението, големината и местоположението на обекта, както и
установената разлика между касова и фактическа наличност. В този смисъл срокът
на ПАМ е в размер към минимума с оглед тежестта на нарушението и целите на
закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване
на установения правов ред.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Неоснователно се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая
административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано
именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата
на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от това, независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“
от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната
касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от
чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе
фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ,
се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени
доказателства. Видно
от същите продажба е
извършена, цената е заплатена и не е издадена фискална касова бележка.
Същевременно с жалбата установената в ЗПАМ фактическа обстановка само се
оспорва с общи възражения, без да са изложени конкретни
твърдения или да са представени
доказателства, които да
опровергават същата.
Предвид горното,
съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ.
Другите
основни възражения се свеждат до несъответствие на мярката с целта на закона и
до нарушаване принципа на съразмерност. Същите съдът намира за неоснователни:
принудителните мерки имат преустановителни, възстановителни или превантивни
функции. В случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови
извършването на следващи нарушения. Същата се налага с оглед обективното извършване
на посоченото нарушение свързано с нарушаване финансовата дисциплина на
Държавата, респ. с нанасяне вреди на фиска и има за цел именно неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния, както
изрично е посочено и в самата заповед. Допълнително следва да се посочи и това,
че установената положителна разлика в касовата наличност, макар и не на
значителна стойност, представлява ¼ от оборота в магазина, което е
допълнителен аргумент за целесъобразността на мярката.
Наложената
в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22
от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК. Както беше посочено, целта на
мярката е да се преустанови и предотврати извършването на административни
нарушения, и в случая правилно административният орган е приел, че запечатване
на търговския обект за срок от 10 дни би постигнало тези цели.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че издаването на наказателно постановление, както и че
жалбоподателят не може да се възползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС
води до материална незаконосъобразност на издадената ПАМ. Разпоредбата на
чл.186 ал.1 от ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените
санкции /в такъв смисъл е и Решение № 12763/25.11.2008г. на ВАС по адм. д. №
8007/2008г./. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер: ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции – в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения,
докато с НП се налага административно наказание – НП са актове по прилагане на
санкцията на съответната административно-правна норма. ПАМ от своя страна няма
санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния. Във връзка с горното, настоящата инстанция
счита, че без значение за настоящото производство е изхода от
административно-наказателното производство. Материално-правната разпоредба на чл.186
ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза, както съдът посочи по-горе.
До друг извод не
води и разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС,
въпреки наведеното в този смисъл твърдение на жалбоподателят, тъй като тази
норма е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана
и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази
отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до
прекратяване на действието и.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен орган,
съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразна.
Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
такъв, установен в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Нортрейд” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.”Сливница” № 105, вх.В, ет.7, ап.72,
представлявано от управителя Н.Т.Т., против Заповед № 198-ФК/03.06.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е
наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от
дружеството търговски обект: магазин за обувки „Солунска митница“, находящ се в
гр.Варна, ул.”Пирин” № 41, за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА „Нортрейд”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.”Сливница” № 105, вх.В, ет.7, ап.72, представлявано от управителя Н.Т.Т., да
заплати на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: