Мотиви към Присъда № 236 от 30.07.2013 година,
постановена по НОХД № 499/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против всеки от подсъдимите С. A./S.A./, роден
на *** ***, Сирийска арабска република, живущ ***, Сирийска арабска република,
сирийски гражданин,със средно образование, студент, неженен, неосъждан, М.А. /M.A./, роден
на *** година в лагер Айтуса, Кралство Мароко, живущ в лагер Айтуса, Кралство
Мароко, гражданин на Мароко, с начално образование, безработен, неженен,
неосъждан и К.А. /KHALED
ANTAR/, роден на *** година в лагер
Айтуса, Кралство Мароко, живущ в лагер Айтуса, Кралство Мароко, гражданин на
Мароко, без образование, неженен, безработен, неосъждан, е повдигнато обвинения
по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 06.07.2013 година
в района на 272 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово,
обл. Ямбол, всеки от тях влязъл през границата на страната от Република Турция
в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатите против тримата подсъдими обвинения, като намира същите за
доказани по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от всеки от подсъдимите С. A./S.A./, М.А. /M.A./
и К.А. /KHALED ANTAR/ престъпление
по чл.279, ал.1 от НК да му бъде
наложено наказание по шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
150.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание да бъде отложено за срок от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв. Р. С. ***. Защитникът на
подсъдимите не оспорва, че същите са извършили от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като пледира наказанието на
подсъдими да бъде определено при наличие на смекчаващи вината обстоятелства –
мотивите за извършване на деянието, чистото съдебно минало на подсъдимите,
съдействието им на органите на разследването за установяване на обективната
истина по делото. Защитникът предлага на подсъдимите да бъде наложено минимално
предвиденото в закона наказание за извършеното от тях престъпление.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. A./S.A./ е роден на ***
***, Сирийска арабска република, живущ ***, Сирийска арабска република,
сирийски гражданин,със средно образование, студент, неженен, неосъждан.
Подсъдимият М.А. /M.A./ е роден на ***
година в лагер Айтуса, Кралство Мароко, живущ в лагер Айтуса, Кралство Мароко,
гражданин на Мароко, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан.
Подсъдимият К.А. /KHALED ANTAR/ е роден на ***
година в лагер Айтуса, Кралство Мароко, живущ в лагер Айтуса, Кралство Мароко,
гражданин на Мароко, без образование, неженен, безработен, неосъждан.
Подсъдимият С. A./S.A./ напуснал
Сирийската арабска република и отишъл в гр. Истанбул, Република Турция. Опитал
се да си намери работа, но след като не успял, решил да се установи в Република
България. Тъй като не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република
България, решил да премине българо – турската граница нелегално.
Другите двама подсъдими - М.А. /M.A./
и К.А. /KHALED ANTAR/, поданици на Кралство Мароко, живеели в лагер, като
решили да напуснат родината си поради лошите социално – икономически условия на
живот и политическата обстановка в страната си. Двамата отишли в гр. Истанбул,
Република Турция. Там се запознали с подсъдимият С. A./S.A./. Тримата
подсъдими отишли до гр. Одрин, където се запознали с лице от арабски произход,
обещало им помощ. Това лице откарало подсъдимите с лек автомобил в гориста местност,
намираща се в близост до българо – турската граница, посочило на подсъдимите
посоката, която да следват, за да влязат на територията на Република България,
след което се върнало на територията на Република Турция. Подсъдимите
продължили да вървят пеш в указаната им посока, като преминали през телено
ограждение. На 06.07.2013 година всеки от подсъдимите влязъл през границата на
страната ни от Република Турция в Република България в района на 272 гранична
пирамида в землището на с. Лесово. Тримата подсъдими били задържани от
граничните власти в близост до главен път за ГКПП Лесово. Пред граничните
власти подсъдимите не представили документи за самоличност, както и документи,
удостоверяващи правото им да пътуват извън пределите на Република Турция. Двамата
подсъдими били задържани от граничните власти.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите не са осъждани.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля са
правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и
се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти
са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият С. A./S.A./, роден на ***
***, Сирийска арабска република, живущ ***, Сирийска арабска република,
сирийски гражданин,със средно образование, студент, неженен, неосъждан, е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06.07.2013година в
района на 272 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово,
обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
Подсъдимият М.А. /M.A./, роден на
*** година в лагер Айтуса, Кралство Мароко, живущ в лагер Айтуса, Кралство
Мароко, гражданин на Мароко, с начално образование, безработен, неженен,
неосъждан е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06.07.2013година в района на 272 гранична пирамида в землището на с.
Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта.
Подсъдимият К.А. /KHALED ANTAR/, роден на ***
година в лагер Айтуса, Кралство Мароко, живущ в лагер Айтуса, Кралство Мароко,
гражданин на Мароко, без образование, неженен, безработен, неосъждан е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06.07.2013година в
района на 272 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово,
обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице са извършени от подсъдимите съставомерни деяния
по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна всеки един от подсъдимите е
извършили фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да
е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично -
пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза,
удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното
гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция. Действащият граничен
режим и ред в Р България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Д.,
участвал при задържането на лицата и който във връзка с изпълнение на
служебните му задължения на посочената дата е възприел фактите и
обстоятелствата, свързани с мястото, времето и начина на преминаване на
държавната граница от подсъдимите. Поради изложеното, от обективна страна с
деянията си подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянията са осъществени в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните
органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянията, извършени
от подсъдимите, са довършени, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
От субективна страна инкриминираните деяния са
извършени виновно от всеки един от подсъдимите, при пряк умисъл, като всеки от
подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е
съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите ЛИАЗИД
ШЕРФИ /LYAZID CHERFI/ и НОРДИН ХАМИЧИ /NORDINE HAMIDCHI/ за виновни в извършване на престъпления по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително
висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе
предвид и степента на обществена опасност на подсъдимите, която не е висока,
предвид на това, че същите не са осъждани, както и предвид направените от тях
самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства- необременено съдебно минало,
критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на
подсъдимите С. A./S.A./, М.А. /M.A./ и К.А. /KHALED
ANTAR/ наказание при условията на чл.54
от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода,
както и кумулативно предвиденото по текста на чл.279, ал.1 от НК наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите.
Последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, по отношение на всеки един от подсъдимите С. A./S.A./, М.А. /M.A./
и К.А. /KHALED ANTAR/
В настоящия случай съдът не намери основания за
приложението на чл.279, ал.5 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, не се
наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище на чужденци,
преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи. Условията и редът за даване на убежище се уреждат със
закон. Това е Законът за убежището на
бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила на
чужденци на територията на Република България, както и техните права и
задължения. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ,
особената закрила, която
Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище,
статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в
Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който основателно
се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или
убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не
може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в
нея. За предоставяне статут на бежанец е без значение обстоятелството дали чужденецът
принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, изразява
политическо мнение или изповядва политическо убеждение, които са в основата на
преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща
преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Преследването
може да се осъществява от държавен орган или организация, на която държавата не
може или не желае ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване на
основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване
на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или
повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за
отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния, даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане
на закрила и за спиране или прекратяване на производството.
Хуманитарен статут, съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън
държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност
от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на
вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Процедурата за преодставяне на статут започва
по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма.
Съдът не намери основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимите. Не са налице
доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимите са влезли в
страната ни с цел да търсят убежище, поради това, че в собствената им родина
са били преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Тези обстоятелствата подлежат на
доказване, а такива доказателства по делото липсват.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: