Решение по дело №3761/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 745
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20194520103761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 745

гр. Русе, 17.06.2020 год.

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенският районен съд, II - ри граждански състав в публично заседание на 09-ти юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              Председател:МИЛЕН ПЕТРОВ

 

при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3761 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата Г.В.Т. твърди, че на 04.12.2018г. сключила със  ответното дружество „Креди Йес“ ООД Договор за паричен заем, по силата на които дружеството й предоставило в заем сумата от  800.00 лв., при фиксиран месечен лихвен процент - 3.34% и годишен процент на разходите - 49.080 %. Заявява, че приела да погаси задължението си за 43 седмици, чрез седмични вноски в размер на 21.92 лв. Тъй като не осигурила предвидените в чл.6 от договора обезпечения, следвало да заплати неустойка в размер на 820.49 лв.

         Ищцата счита, че процесния Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г. съдържа  неравноправни договорни клаузи, противоречащи на закона. Предвид изложеното  моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността му, като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.В условията на евентуалност, моли да се прогласи нищожността на отделни клаузи от договора.        Претендира направените по делото разноски.

         В срока по чл.131 ГПК ответното дружество  „Креди Йес“ ООД-гр.Хасково е депозирало отговор на исковата молба, в който излага доводи, относно неоснователността на ищцовите претенции и моли исковете да се отхвърлят. Навежда и доводи за недопустимост на иска поради факта, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.03.2019г. е прехвърлило вземанията си на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за което ищцата била уведомена.

От фактическа страна:

Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна върза, основана на Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г., по силата на който „Креди Йес“ ООД е предоставило в заем на Т. сумата от  800.00 лв. Кредитополучателят приел да възстанови заетата сума в срок от 43 седмици, за периода 11.12.2018г.- 01.10.2019г. ведно с 49.080% годишен процент на разходите, при фиксиран месечен лихвен процент - 3.34%. В чл.6 са предвидени обезпечения, които безспорно не са предоставени от ищцата. По делото липсва спор, че заемната сума от 800.00лв.  е получена от ищцата.

По делото е приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно, обосновано и обективно.

От правна страна:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем. В условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор.

 По допустимостта на исковете: 

Възражението направено в отговора на ИМ, че предявените искове са недопустими, поради факта, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.03.2019г. ответника е прехвърлил вземанията си на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, т.е. Креди Йес“ ООД не е пасивно материално отговорно лице по иска е неоснователно.  При предявен иск за нищожност на договора за кредит, длъжникът по договора не само че не може да го предяви срещу цесионера /доколкото последният не е страна по този договор/, а трябва да го предяви срещу цедента /доколкото именно той е страна по договора и с договора за цесия – с прехвърлянето на вземането, не се лишава от това си качество/-в т.см. Решение №127/30.07.2018 по т.д. №1103/2017 на ВКС, ТК, II т.о./.

По основателността:

Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г.  и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Съда на ЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.080 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.  

Освен горното клаузата по чл.8 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 820.49 лв. при неизпълнение на задължението по чл.6 за осигуряване на обезпечения от страна на заемодателя, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, ал. 4  ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил  сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10  ЗПК.

Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение, съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г.  следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 пр.1  ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона, с оглед на което не следва да се произнася по предявения евентуален иск. 

За   настоящото     производство  следва  да  се  присъди   и адвокатско  възнаграждение  в  полза  на   процесуалния  представител   на ищцата - адв.  Ф.. Същата й е предоставила безплатно правна помощ    на    основание  чл. 38, ал. 1,  т. 2   ЗА  за   защита    в  настоящото производство, което се установява от приложения на л. 8 договор за правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Ф. следва да се присъди сумата в размер на 245.78 лв. адвокатско възнаграждение. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.

Ответникът на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи заплащане на д.т. по сметка на РРС в размер на 70.52 лв., както и сумата от 250.00лв.-изплатено от БС възнаграждение на вещо лице.  

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №168244/ 04.12.2018г., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представлявано от  В. М. И. и Г.В.Т., ЕГН ********** *** на основание на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДАКреди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представлявано от  В. М. И. да заплати на адвокат Д.Л.Ф. от САК, с адрес:г*** сумата от 245.78 лв. – представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на Г.В.Т., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12, представлявано от  В.. М. И.  да заплати по сметка на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 70.52 лв., както и сумата от 250.00лв.-изплатено от БС възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: