№ 21644
гр. София, 16.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110124803 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 140792/ 29.04.2024 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД против Aндреас А., роден на ********** г., гражданин
на Република Кипър.
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично посочените в исковата
молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е
международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор,
свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има
качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна
подсъдност по чл. 113 ГПК.
Не се спори, че ответникът е гражданин Република Кипър. От извършената справка в
НБД „Население“ се установява, че за това лице няма данни за ЕГН, както и какъвто и да е
друг запис в НБД „Население“. Лицето никога не е имало регистритан адрес в страната ни.
От изисканата справка от МВР, Дирекция „Миграция“, се установява, че към
16.04.2007 г. лицето е декларирало адрес на пребиваване: гр. София, ул. „Оборище“ № 52, ет.
3, ап. 8. Адресът е деклариран и се сочи за актуален към посочената дата.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 74 от 29.06.2007 г. за покупко -
продажба /на л. 9 от делото/, Aндреас А. се е легитимирал пред нотариуса, изповядал
сделката, като гражданин на Република Кипър, роден на ********** г., притежаващ паспорт
№ Е098067/15.12.2003 г., постоянно живущ в Република Кипър, Колонакиу 50,
Линопетра – Лемесос.
По делото са върнатите в цялост съобщения, изпратени до адреса, сочен от ищеца за
връчване на съдебни книжа на ответника, и да адреса, посочен в справката на Дирекция
„Миграция“, с отбелязване, че „лицето не живее на посочения адрес в България“.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът Aндреас А. няма обичайно
местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с
1
потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от
арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не
може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл.
117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът към настоящия момент няма регистриран
постоянен и настоящ адрес в Република България.
Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата
страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата
членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“,
посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в
смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в
съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната
компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че
предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е
българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване
в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на
спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и
съдебната практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/ 22 г., ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете,
предявени с искова молба с вх. № 140792/ 29.04.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД
против Aндреас А., роден на ********** г., гражданин на Република Кипър, с
местоживеене в Република Кипър, Колонакиу 50, Линопетра – Лемесос, въз основа на
която е образувано гр.д. № 24803/ 2024 година по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 24803/ 2024 година, по описа на Софийски
районен съд, 138 – ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2