Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 02.12.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти
граждански състав в
публично заседание на трети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5384 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД,
вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания" ООД твърди, че бил сключен договор за паричен
заем № 5369199 от 10.07.2017 г. между „Вива кредит” ООД, като кредитор и
ответника М.М.В.. Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което предявявали
настоящата искова молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 22.01.2013 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.04. 2018 г. между
„Вива кредит” ООД, ЕИК ********* и “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бончев, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор, „Вива
кредит” ООД, се задължавал да предостави на М.М.В. револвиращ кредит в
максимален размер на 400.00 (четиристотин) лева - главница, като
договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Заемополучателят се
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 470.16лв., ведно с договорната
лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 52.24 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Следвало да се има предвид, че ако Заемателят не изпълнел задължението си за
заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, М.М.В. не е извършил никакво плащане. Към настоящия момент дължимата
главница била в размер на 400.00 лв.
За ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за паричен заем №
5369199 от 10.07.2017 г. между страните, ответникът дължал договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва била в размер на 70,16лв. за периода от 09.08.2017 г. - датата на първата
вноска до 06.04.2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждали, че
Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от Заемодателя. Ответникът дължал такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 189.00 лв., която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 21лв.,
включени в размера на всяка погасителна вноска и се дължали на падежните дати
на погасителните вноски.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят
се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя,
съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 189.00лева, която била дължима на падежната дата на
погасителната вноска , всяка в размер на 21.00 лева (разсрочена на 9 равни
вноски). Така, погасителната вноска, която следвало да заплати Заемателя била в
размер на 94.24лева.
На основание чл. 13 от сключения договора
за заем, 3аемателят декларирал, че е запознат с Тарифа на "Вива
кредит" ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането
на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия
и осемнадесетия ден забава 3аемателят дължал на Кредитора заплащането на 10,00
лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава 3аемателят дължал на
Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените
разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв.,
125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от
500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начислявали за да покрият направените
разходи от страна на 3аемодателя за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на
125,00 лв. Също така, страните договорили, че при забава на плащането на която
и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава 3аемателят дължи на
3аемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществявало и администрирало
дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника била
начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем
на 06.04.2018г. - последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал да не
изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 42,85лв., считано от
02.04.2018 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата
на подаване на заявлението - 01.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Иска да бъде признато за установено, че
ответника дължи сумата от 400,00 лева – главница, 70,16 лв. договорна лихва за периода 09.08.2017 г.
до 06.04.2018 г; 189.00 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
189.00 лв. -такса за експресно
разглеждане на документите; 125.00 лв. -разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; 70.00 лева – такса разходи за дейност на
служител, лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 42,85 лв. за периода от 02.04.2018г. до 01.04.2019 г. -датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира
и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът М.М.В. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не
е открит. Назначения му особен представител оспорва предявените искове.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На 10.07.2017г. М.М.В. е сключил с „Вива Кредит“ ООД
договор за паричен заем № 5369199 (л.5-10), по силата на който дружеството е предоставило на В. сумата 400 лева, а
последният се е задължила да я върне на 9 месечни вноски, всяка
от които в размер на 52,42 лева. Договорен е годишен лихвен процент 40,32%, като в договора
е посочено, че годишния процент на разходите е 49,50%, дата на първо
плащане е 09.08.2017г, а датата на последното плащане е 06.04.2018г. Посочено е още в
договора, че заемателя дължи такса за експресно разглеждане на искането за заем
в размер на 189,00 лева. Посочено е в договора също така, че заемателят
се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата да осигури обезпечение-
поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция, а ако
не предостави обезпечение дължи неустойка в размер на 189,00 лева. Уговорено е
неустойката да бъде разсрочени и заплатена заедно с месечните вноски по кредита
и така месечната вноска става 94,24 лева.
В договора е
включено и изявление, че заемателят е запознат и съгласен с тарифата на
кредитора, която се намирала на видно място във всеки негов търговски обект и
на интернет страницата му. В приложената тарифа са включени множество
задължения за заемателя, които възникват при забава и се начисляват в различни
дни от забавата.
На 22.01.2013г.
„Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” АД сключва рамков договор
(л.16-18) за прехвърляне на
вземания от първото дружество към второто. На 02.04.2018г. дружествата
подписали приложение към договора, в което индивидуализирали конкретни
вземания, които се прехвърлят и в което е включено и вземането на „Вива Кредит“
ООД срещу М.М.В. по договор за
паричен заем № 5369199.
„Агенция за
събиране на вземания” АД, действайки като пълномощник на „Вива Кредит“ ООД,
изпратило с писмо съобщение за извършената цесия до М.М.В., но пощенските служители не открили адресата.
За дължимите суми
по договора ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1883/2019г. по описа на РРС.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че към
датата на образуване на заповедното производство начислените и неплатени
парични суми от ответника по договор за паричен заем № 5369199/10.07.2017г. са в общ
размер 1043.16 лева, от които: 400.00 лева – главница; 70.16 лева – договорна
лихва за периода 09.08.2017г. до 06.04.2018г.; 189.00 лева – такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит; 189.00 лева – неустойка
по чл.5 от договора; 70.00 лева – такса разходи за дейност на служител и
125.00 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания. По договора
ответникът не е извършил нито едно плащане. Лихвата за забава
върху неплатената главница от 400.00 лева по процесния
договор, изчислена считано от 02.04.2018г. /датата на цесията/ до 02.04.2019г. /датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ е в размер от 40.67 лева.
При така
установените факти от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.7 ал.3
от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
При извършената
служебна проверка съдът намира, че процесният договор съдържа множество
неравноправни клаузи и такива нарушаващи потребителското законодателство, които
клаузи са недействителни и водят до недействителност на целия договор.
В договора за заем
е предвидено, че заемателят има задължение след усвояването на сумата да представи обезпечение - или поръчител
с висок доход и добра кредитна история или банкова гаранция. При неизпълнение
на това задължение заемателят заплаща неустойка.
Уговореното плащане
не представлява неустойка, тъй като същото няма присъщите на неустойката
обезщетителна и обезпечителна функции. Същата се дължи при неизпълнение на
акцесорно задължение, като плащането й е разсрочено заедно с погасителните
вноски. Съгласно чл. 71 от Закона за задълженията и договорите „Изпълнението на срочното задължение може да бъде
искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен,
или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му
е дал обещаните обезпечения.“, т.е.
непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани
от кредитора) дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая
обаче кредитора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да го
санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка и удобно
разсрочва заплащането й заедно с периодичните вноски. Това е категорична
индикация, че нито една от страните не е имала реално намерение по договора да се предоставя обезпечение,
нито да се ползват правата на кредитора при непредоставено обезпечение (чл. 71 ЗЗД). Съдът е длъжен да търси действителната обща воля на страните (чл. 20 от ЗЗД), като настоящият състав намира, че тази воля е била обезпечение да не се
предоставя, а да се заплати допълнителна сума некоректно наречена „неустойка“.
За намерението на страните може да се съди и от други обстоятелства. Ако
кредиторът наистина държеше да получи обезпечение, то той би могъл да отложи
даването на кредит до получаването на обезпечението, каквато е обичайната
практика при предоставянето на обезпечени кредити. На следващо място- ако
заемателят можеше да предостави обещаните обезпечения- банкова гаранция или
поръчител, то той очевидно би могъл да получи кредитиране при многократно
по-изгодни условия и не би сключил процесния договор, нито би се обърнал към
дружество за „бързи кредити“. Правейки горните разсъждения съдът изхожда от
житейската презумпция, че лицата встъпващи в договорни отношения са в здрав
разум и имат поне елементарни познания за финансовата страна на света около тях
(а ако това не е така, то договора ще е недействителен но по други
съображения). Предвид изложеното съдът приема, че волята на страните не е била
да се предостави обезпечение, а да се заплати т.нар. „неустойка“, която в
случая има чисто възнаградителна функция, но заблуждаващо е наречена
„неустойка“ за да се оправдае изключването й от годишния процент на разходите.
Дори и хипотетично
да се приеме, че страните са допускали и възможността исканите обезпечения да
се предоставят и тогава „неустойката“ да не се дължи, то това плащане отново не
е неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е
така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави
обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът
предвижда (предсрочна изискуемост по чл. 71 от Закона за задълженията и
договорите, което е вид преустановяване на действието на договора), а напротив-
договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложения погасителен
план, но при по-висока цена, замаскирана като неустойка.
Предвид изложеното съдът
счита, че договорената неустойка представлява възнаграждение дължимо под
условие (ако не се предостави обезпечение) и за това размерът й следва да бъде
включен в годишния процент на разходите, като така се стига до драстично
нарушение на ограничението на ГПР предвидено чл. 19 ал.4 от ЗПК, а
именно - ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. За това
уговорената „неустойка“ противоречи на закона.
Всички клаузи за
плащания, различни от законната лихва и настъпващи при забава са недействителни
тъй като противоречат на чл. 33 от ЗПК, съгласно която норма при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неизплатената част и
размерът на тази лихва не може да надхвърля законната.
Всички такси, които
не са пряко и изрично посочени в договора, а са посочени в тарифата на „Вива
Кредит“ ООД пряко противоречат на чл. 10 ал.2 от ЗПК съгласно който кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит.
Съдът намира,
че посочения в договора годишен процент на разходите не съответства на реалния
такъв, който би се получил ако всички възнаградителни плащания бяха включени в
него.
При изплащане на
кредит от 400
лева на 9
месечни вноски всяка с размер от 94,24 лева (каквито са
параметрите на процесния договор) се получава оскъпяване, което се равнява на
годишен процент на разходите с размер над 100% (изчисленията са на
съда). Посочения в договора ГПР от 49,50% очевидно не
отговаря на реалния размер на ГПР, който би се получил ако всички
възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването
му. Това е нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, който изисква коректно да
бъде посочен размера на ГПР в договора. Съгласно чл. 22 от ЗПК
нарушението на чл. 11 ал.1 т.10 прави договорът за кредит изцяло
недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ Т.е. М.М.В. дължи връщане само на чистия
размер на предоставената му сума без никакви други лихви, такси, възнаграждения
или неустойки.
В исковата молба се твърди
и се установява
от съдебно-икономическата експертиза по делото, че ответникът не е
извършил никакво плащане , предвид което М.М.В. следва да върне
главницата от 400.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Всички останали претенции за
суми по договор за паричен заем № 5369199 от 10.07.2017г. са неоснователни и
следва да се отхвърлят поради недействителността на този договор.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 1086,01 лева,
а общият размер на дълга, който се установява е 400,00 лева. Предвид
частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното
производство от 75 лева следва да се присъдят съразмерно на уважената част от
иска в размер на 27,62 лева. В настоящото производство ищеца се представлява
от юрисконсулт за което съдът му определя възнаграждение в размер на 150 лева,
като така общият размер на разноските му в исковото производство става 1025.00 лева, от които
следва да му се присъдят 377,53 лева съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така
съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт”, етаж 2, офис 4 срещу М.М.В., ЕГН**********, с адрес *** за заплащане на сумата 400,00 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 5369199 от 10.07.2017г. сключен между М.М.В., ЕГН**********
и „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, което вземане на 02.04.2018г.
е било прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания” АД по договор за цесия, със законната лихва върху тази сума
от 02.04.2019г. до окончателното изплащане, за което вземане е била
издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1883/2019г. на Русенски
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 за установяване на
вземания на дружеството срещу М.М.В.,
ЕГН********** по договор за паричен заем № 5369199 от 10.07.2017г. сключен между М.М.В., ЕГН**********
и „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, правата по който договор са
били прехвърлени на 02.04.2018г. с договор
за цесия на “Агенция за събиране на вземания” АД и за които
вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1883/2019г. на Русенски
районен съд както следва: 70,16 лева договорна лихва за периода 09.08.2017-06.04.2018; 189,00 лева - такса за експресно
разглеждане и отпускане на кредит; 125,00 лева такса разходи
за събиране на просрочени вземания; 70 лева такса разходи за
дейност на служител; 189,00 лева- неустойка за периода 09.08.2017г.-06.04.2018г. и 42,85 лева лихва за
забава за периода 02.04.2018г.- 02.04.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.М.В., ЕГН**********, с адрес *** да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж
2, офис 4 разноски по ч.г.д. № 1883/2019г. на РРС в размер
на 27,62 лева, както и
разноски по настоящото дело в размер на 377,53 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: