№ 86
гр. Айтос, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110101079 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал.4 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИМ на Б. И. А., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
чрез юрк. Д.Г., против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, съд. адрес: ***, чрез адв.Н.Ш.. Ищецът
сочи, че нa 07.10.2024 г. между страните бил сключен Договор за паричен при посочени в ИМ
параметри. Счита, че клаузата за неустойка по чл. 8 от процесната сделка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, развивайки подробни съображения в тази насока. Моли за решение,
с което да бъде признато за установено, че клаузата на чл.8 от процесния договор е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Претендира разноски.
В срока за ОИМ от ответника е постъпил такъв, с който иска се оспорва като
неоснователен, развивайки подробни съображения в тази връзка. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен, претендирайки разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна
страна: Между страните липсва спор относно факта, че на 07.10.2024г. е сключен Договор за
паричен заем, по силата на който кредиторът-ответник предоставил на кредитополучателя-ищец
заем в размер 800 лева при следните условия: месечен лихвен процент по кредита -3.330%;
годишен процент на разходите (ГПР) - 48.410%; срок за погасяване – 7 месеца. Като обща сума за
връщане в договора е посочена 910,05 лева. Съгласно чл.6 от процесния договор ищецът следвало
в срок до 3 дни от сключването му да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на
чл.10 ал.2, т.1 от ОУ, а именно: - гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на
следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно
справочни данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за
заем;да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активи, така и по
1
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; както и с още едно
обезпечение по избор на заемателя, а именно: - ипотека върху недвижим имот, първа по ред; -
особен залог върху движимо имущество, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, вкл. договорената главница и лихва; - представяна на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за периода,
включващ от сключването договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва; - ценна книга,
издадена в полза на заемателя. Уговорено е в чл.8 от процесния договор е, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на
кредитора неустойка в размер на 538,95 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
погасителен план към договора. Следователно за изполването на заемната сума по договора от 800
лева, ищецът е следвало да заплати не описаното по договора задължение от 910,05лв., а обща сума
от 1449 лева. Не е спорно между страните, че ищецът не е успял да предостави обезпечение,
съответстващо на изискванията на кредитора, за което му е била начислена процесната неустойка
След извършен анализ на съдържанието на договора, изхождайки от неговия предмет -
предоставяне на заем, както и от страните по него - юридическо лице, което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, ищеца - физическо
лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, съдът приема, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което и при решаване на
настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК, както и съгласно чл.
24 ЗПК - на ЗЗП. Тъй като процесният кредит е предоставен на ищеца като физическо лице, същият
има качеството на потребител по см. на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по см. на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП . По
делото не е спорно, че при изчислението на ГПР по договора не е включена възложената в тежест
на потребителя неустойка по чл. 8 от договора, в случай, че не изпълни поетото задължение по чл.
6 от договора за предоставяне на описаните в тази клауза обезпечения на договора. В случая,
предвид обстоятелството, че разпоредбите на чл. 6 и чл. 8 от процесния договор още при
подписването му възлагат в тежест на заемателя, в тридневен срок от подписване на договора за
заем да осигури гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем
(две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход над 1 000 лв, да
работят по безсрочен трудов договор, да не са заемател по договор за заем, сключен със заемателя,
да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат кредити към банки или
финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по
погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, както и да издаде в полза на
заемателя ценна книга (запис на заповед), а при неизпълнение се дължи отразената в чл. 8 от
договора неустойка, съдът приема, че по своето същество уговорената неустойка представлява
скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда
за потребителя за вида обезпечение, а клаузата на чл. 8 - за срока за представянето му, са на
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен
заем в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да
се счита, че в тридневен срок от сключването на договора потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури двама гаранти, отговарящи на посочените по-горе многобройни,
кумулативно поставени изисквания към тях, още повече, че за заемателя е обективно почти
2
невъзможно в предвидения срок да се снабди и с изискваната информация за гарантите, за да я
предостави на заемодателя. Съдът приема, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че
са почни неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира
допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Този извод на съда се подкрепя от
факта, че още при сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, както и от факта, че самият кредитор, в
приложимия към договора погасителен план, изначално разсрочва вземането за "неустойка при
липса на обезпечение" като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от
дължимата сума за "неустойка". В тази връзка е явно, че заемодателят изначално е предвидил
невъзможността на заемателя да изпълни договорното задължение за осигуряване на
обезпечението, предвидено в чл. 6 от договора, поради което в договора е предвидил начин за
изплащане на дължимата неустойка. Вменяването на тези задължения в тежест на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че
клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се
цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й
предвидени в чл. 92 ЗЗД и разяснени в ТР №1/2009 г. ОСТК на ВКС, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД / в този смисъл Р. № 634 от
16.12.2021 г. по в. гр. д. № 1822/2021 г., Р. № 243 от 31.03.2025 г. по в. гр. д. № 1903/2024 г., двете на
ОС Бургас/, сочещо на извод, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Мотивиран
от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на осн. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 3 ЗЗД като
противоречаща на добрите нрави клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем №
251326/07.10.2024 г., сключен между "Креди Йес" ООД, ЕИК *********, и Б. И. А., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3