Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2013/2018 година
на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявен от П.Й.Н., ЕГН **********,***№8,
тел.:********** чрез адв. ****Н., Софийска адвокатска колегия, адрес: гр.
София, ул. „****ет. 1, офис
101, телефон: 02/986 43 17; 088 571 1791 срещу „М."
ЕАД, ***, представлявано от ****, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата
от 11,89лева/единадесет лева и 89 стотинки/, представляваща заплатена от П.Й.Н.
в полза на ответника без
основание стойност на услуга Домашен
интернет.
В исковата молбата ищецът твърди, че на 16.04.2014г. е подписал Приложение
№1 към договор № *********/16.04.14г. договор с „М." ЕАД *** за ползвания
от него телефонен номер ********** с предмет услуги по тарифен план „Мтел трансфер L", с месечна абонаментна такса от 39,90
лв. с включен ДДС, за срок от 24 месеца. Твърди, че на 04.03.2014 г. „М."
ЕАД *** е издало фактура на ищеца с № ********* на стойност 74,99 лв. с ДДС, от
които 52,09 лв. са за потребени услуги и 22,18 лв. за
изплащане на стока и 0,72 лв. за лихва. Твърди се, че сумата е била платена от
ищеца в брой на 28.03.2015 г. в магазин на "М." ЕАД -Варна, за което
е издаден фискален бон, като от платената сума 11,89 лв. са платени на
дружеството без основание, тъй като П.Й.Н. не ги дължи. Същите били начислени
за услуга Домашен интернет, каквато ищецът не ползва, и се отразяват в
приложение Б, към фактурата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „М." ЕАД, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че на 18.06.2014г. П.Н. посетил
магазин на Мобилтел и се интересувал от възможността да ползва домашен
интернет, като му била предложена оферта, като той взел проекта за договор със
себе си, искайки да го прочете в къщи. На 19.06.2014 г. служител на Мобилтел се
свързал с ищеца, за да бъде уговорена дата за инсталация на услугата, но той
заявил, че все още не е взел решение, дали иска интернет от Мобилтел. На
20.06.2014 г., след нов разговор, ищецът отказал инсталацията, като заявил, че
не го устройва така предложената му оферта. Твърди се, че в системата на Мобилтел
договорът вече бил генериран и от октомври 2014 г. започнало погрешно
начисляване на месечна такса за домашен интернет на стойност 11,90 лв. с
включен ДДС. Твърди се, че през 2016г. ответното дружество разбрало за тази
грешка, след като П.Н. образувал в Районен съд - Варна гр. д. № 9979/2016 г. по
описа на 31 състав срещу Мобилтел за сумата от 11,90 лв. - недължимо платена
сума по фактура от 02.10.2014т. При извършена проверка в системата на Мобилтел
било установено, че до април 2016 г. П.Н. е заплащал ежемесечно по 11,90 лв с включен ДДС - месечна такса за домашен интернет.
Грешката не била открита по-рано, тъй като за периода от 18.06.2014 г. до
завеждането на гр. д. № 9979/2016 г. П.Н. е заплащал своевременно всички свои
задължения и нито веднъж не се е оплакал от неправомерно начислени суми. Твърди
се, че на 24.01.2017 г. грешката била коригирана и били издадени 18 бр.
кредитни известия, всяко на стойност 11,90 с включен ДДС, с основание „месечна
такса", към следните фактури: № **********/01.11.2014 г.; №
**********/01.12.2014 г.; № **********/02.01.2015 г.; № **********/01.02.2015
г.; № **********/04.03.2015 г.; № **********/01.04.2015 г.; № **********/ 05.05.2015 г.; № **********/02.06.2015 г.; №
**********/02.07.2015 г.; № **********/01.08.2015 г.; № **********/02.09.2015
г.; № **********/02.10.2015 г.; № **********/02.11.2015 г.; №
**********/02.12.2015 г.; № **********/05.01.2016 г.; № **********/02.02.2016 г.; № **********/04.03.2016 г.; №
**********/01.04.2016 г. Видно от посочените номера на фактури с кредитирани
задължения, сред тях е и фактура №*********/04.03.2015 г., по която П.Н.
претендира, че недължимо е заплатил процесната сума,
като общата сума за връщане, която се е образувала след кредитирането на задълженията
по горепосочените фактури е 214,20 лв. с включен ДДС. Твърди се, че тази сума е
отчетена като депозит по индивидуалната партида на П.Н., като чрез последващо прихващане той заплаща следните свои задължения
към Мобилтел: сумата от 95,60 лв. с включен ДДС, начислени по фактура №
*********/06.03.2017 г. (цялостно плащане) на 15.03.2017 г.; сумата 1,00 лв. с
включен ДДС, начислени по документ № *********/06.03.2017 г. (цялостно плащане)
на 15.03.2017 г.; сумата 88,85 лв. с включен ДДС, начислени по фактура №
**********/02.05.2017 г. (цялостно плащане) на 05.05.2017
г.; сумата 28,75 лв. с включен
ДДС, начислени по фактура № **********/01.06.2017 г. (частично плащане) на 06.06.2017 г. Твърди се, че процесната
сума е включена в общата сума, образувана от кредитираните задължения на П.Н.,
като с тази сума са заплатени последващи задължения
на П.Н., начислени по продължаващите договорни отношения между него и Мобилтел.
Не се оспорва, че действително претендираната сума е
недължимо заплатена от П.Н. на 29.01.2015 г., но се изтъква, че видно от всички
горепосочени факти и обстоятелства, в последствие, на 24.01.2017 г., тя му е
възстановена и използвана от него за заплащане на последващи
негови задължения към Мобилтел. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
направените в производството разноски.
В
съдебно заседание ищецът П.Н. не се явява и не се
представлява. В нарочни писмено становище процесуалният му
представител поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен.
В
съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител юк.Петков
поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество
на делото моли
за отхвърляне на иска и присъждане
на сторените по делото разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Като доказателства по делото бяха приобщени: приложение № 1 към Договор № ********* от 16.04.2014 г.,
18 броя кредитни известия, фактура № **********, фактура № **********, фактура
№ **********, извлечение от електронна страница по партида на П.Й.; молба от
17.09.2018 г. от проц. представител на ищеца с
представени писмени документи в заверен вид: решене № 5498/29.12.2017 г. по
гр.д. № 7839/2017 г. по описа на ВРС, ХVІ състав и решение № 446/07.06.2018 г.
по в.т.д. № 526/2018 г. по описа на ВОС, ТО; отговор на искова молба по гр.д. №
7839/2017 г., определение 10178/2017 г. по гр.д. № 7839/2017 г. по описа на
ВРС, ХVІ състав, призовка за страна по гр.д. № 7839/2017 г., протокол от
съдебно заседание по гр.д. № 7839/2017 г. по описа на ВРС, ХVІ състав,
проведено на 29.11.2017 г.
Видно
от представеното по делото приложение
№ 1 към договор № *********
от 16.04.2014г. между „М.” ЕАД и П.Й.Н. е сключен договор за телефонен номер
**********, с предмет – предоставяне
на услуги по тарифен план
„Мтел трансфер L“ от „М.” ЕАД, с месечна абонаментна такса от 39,90 лева с вкл. ДДС за срок от 24 месеца.
Това Приложение е двустранно подписано и не е оспорено от никоя
от страните.
Видно
от представена фактура
№********* от 04.03.2015г. за заплатени
от ищеца в полза на ответника
74.99лв. от които
52.09лв. за потребени услуги и сумчата
от 22,18лв. за изплащане на стоки и 0,72лв. лихва. Сумата е била заплатена в
брой на 28.03.2015г., за което е издаден касов бон. Посочената
сума се потвърждава
и от отговора на исковата молба,
в която ответното дружество не оспорва,
че претендираната от ищеца сума
от 11,89лв. представлява включена
в месечните фактури цена на потребена
електронна съобщителна услуга, по сключения
между страните договор – домашен интернет.
Предвид така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Успешното
провеждане на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца по
делото е да установи, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по силата на
договора за предоставяне на електрони гласови съобщения от 16.04.2014г., по която ищецът
е изправна страна, както и че е заплатил
процесната сума от 11,89 лева
в полза на ответника. В тежест
на ответника е да докаже наличието
на основание за получаване на
претендираната сума, която съобразно твърденията му е цена за предоставяна
на ищеца услуга „фиксиран интернет”.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи съществуването
на валидна облигационна връзка между страните, основана на договор
от 16.04.2014г., по силата на който
ответното дружество се е задължило да предоставя на
ищеца мобилни услуги за номер
********** при тарифен план „Мтел трансфер
L“, с месечна абонаментна такса от 39,90 лева с вкл. ДДС
за срок от
24 месеца.
Не
е спорно между страните, че на
04.03.2015 г. „М."
ЕАД *** издава фактура на П.Й.Н. с № ********* на
стойност 74.99лв.
с ДДС, от които 52.09лв. за потребени услуги и сумчата
от 22,18лв. за изплащане на стоки и 0,72лв. лихва,
като сумата по фактурата е платена от ищеца в брой
на 28.03.2015 г. в магазин на
"М." ЕАД - Варна, за което е издаден
фискален бон.
Не
се оспорва и факта, че от
платената сума по фактурата 11,89
лв. са платени
на дружеството без основание.
Ответникът признава факта, че претендираната сума е недължимо заплатена от П.Н. на 28.03.2015 г., като сочи,
че тази сума е възстановена
на 24.01.2017год. и използвана от него
за заплащане на последващи негови
задължения към Мобилтел.
Ответното
дружество отправя изявление за прихващане като заявява, че с получаване на
отговора на исковата молба по гр.дело 7839/2017г. по описа на ВРС и
приложенията към нея, до ищеца е достигнало изявлението за прихващане на
дължимите спрямо ищеца и недължимо платени от него суми, с негови задължения за
ползвани услуги към ответника за следващи периоди.
Възраженията на ищеца, относно
незаконосъобразното сторниране
на което ответникът се позовава
се явяват основателни.
Съгласно чл.115, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС при изменение
на данъчната основа на доставка
или при развалянето
на доставка, за която е издадена
фактура, доставчикът е длъжен да издаде
известие към фактура. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни
от възникване на съответното обстоятелство по ал.1. При увеличение на данъчната
основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната
основа или при разваляне на
доставки-кредитно известие. Законният срок е императивен и след изтичането му изменение на
данъчната основа не може да
се извършва, а ако такова е неправено,
то е неправилно и незаконосъобразно, явяващо се в нарушение на ЗДДС. Като такова не може
да бъде признато
и не поражда правни последици. /Решение №6858 от 10.06.2015год.
на ВАС по
адм.дело №4539/2015год. ІІ г.о., Решение №2461 от 09.03.2015год. на ВАС по адм.дело №4070/2014год.
и др./.
Нормите на чл.115, ал.2 и ал.3 от ЗДДС предвиждат, че при разваляне
на доставки се издава задължително
кредитно известие към съответната фактура не по-късно
от 5 дни от възникване на
съответното обстоятелство по ал.1 на чл.115 от ЗДДС, т.е. от
развалянето на доставката. При издаването на този първичен счетоводен
документ получателят на развалената доставка е длъжен да коригира размера
на ползвания данъчен кредит. Доколкото ответникът по време на
съдебното производство не представи надлежно
съставено кредитно известие в срока по чл.115, ал.2 от ЗДДС, което да е връчено на
получателя и не е действително извършено сторниране в законоустановения срок, то възражението на ответника настоящият
съдебен състав приема за неоснователно.
Съдът намира, че независимо
от счетоводното оформяне на операцията
по корекция на данъчната основа,
ответникът не е ангажирал никакви доказателства за основанието на това плащане, което
процесуално поведение води до извод
за основателност на иска по
чл.55, предложение първо
ЗЗД. Направеното възражение, че
сумата от общо 214.20 лева с ДДС, събрани без основание
за периода от юни 2014г. до април
2016г., е сторнирана и използвана
за погасяване на следващи задължения
на ищеца към М. ЕАД, не се подкрепя от
доказателствата по делото. Представените от него фактури за начислени
плащания към 2017г. и извлечение от
партидата на абоната П.Н. за същия период, са
напълно неотносими към спора. Липсват доказателства
кредитните известия да са били
доведени до знанието на ищеца,
а същите се издават задължително в два екземпляра като в тях се
посочва и основанието за изменение на
данъчната основа. Липсват доказателства за отразяването им в дневника за продажбите
на ответното дружество. Липсва към последващите
фактури от 2017г. протокол за
извършеното прихващане със сторнираните суми по кредитните
известия. В този
смисъл, кредитните известия се явяват
счетоводно отражение на направеното процесуално признание на иска. Ответникът не е събрал и доказателства
въпреки указаната му от съда
доказателствена тежест, която съобразно подлежащите на доказване факти, следва да бъде
извършено чрез главно доказване съгласно чл.154 ГПК.
С оглед неоснователността на направеното
от ответника възражение се извежда извод за основателност на иска, предвид на
което съдът постановява решение, с което уважава иска.
Предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски. Възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение, претендирано от ищеца се явява неоснователно, предвид факта, че ищецът е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвидение в Наредба №1 от 300лв. Ведно с адв.възнаграждение на ищеца следва да се присъди държавната такса в размер от 50лв.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.Н., ЕГН ********** *** сумата от 11,89лева/единадесет лева и 89 стотинки/, представляваща заплатена от П.Й.Н. в полза на ответника без основание стойност на услуга Домашен интернет, платена на 28.03.2015 г., по фактура №********* от 04.03.2015 г., като получена без основание, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.Н., ЕГН ********** *** сумата от 350/триста и петдесет /лева, представляваща направените по делото
разноски, изразяващи се в 50лв. държавна такса и 300лв. адв.възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: