№ 36991
гр. София, 14.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110128129 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Обединена българска
банка“ АД, правоприемник на първоначалния ищец „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
срещу В. Ц. С..
По допустимостта на исковата молба:
Съдът констатира, че с исковата молба ищецът е предявил установителен иск по чл. 422
ГПК, както и евентуален осъдителен иск за същите суми, които се твърди да произтичат от
същото договорно основание, но се поддържа единствено различен момент на настъпване
на изискуемостта на вземанията. В задължителната за съда съдебна практика (т. 11 б от ТР
№ 4/18.6.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) е прието, че ищецът може да въведе,
чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност друго основание, от
което произтича вземането, което да е различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение. Само в този случай е допустимо съединяването на главните искове
по чл. 422 ГПК с евентуални осъдителни искове. Наред с това съгласно т. 2 ТР № 8 от
02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост няма
отношение към основанието на претенцията.
От изложеното следва, че поддържането на евентуален иск може да се основава на
различно основание (т.е. различен правопораждащ юридически факт), но позоваването на
различен момент на настъпване на изискуемостта на вземането не съставлява различно
основание на иска, доколкото искът се основава на същото основание.
Ето защо производството следва да се прекрати по предявените осъдителни искове.
В останалата част (по предявения установителен иск) съдът намира, че същите са
допустими.
По възражението на назначения особен представител на ответника във връзка с
определеното адвокатско възнаграждение:
По делото е постъпила молба, наименувана „искане/жалба“ от адв. С. Д. – особен
представител на ответника В. С., с която възразява срещу определения от съда размер на
адвокатското възнаграждение, с искане същото да бъде увеличено. На този етап от
производството съдът намира искането за неоснователно. На първо място с оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, неприложими са определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо и позоваването на молителя на предвидените в
Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатски възнаграждения, е неоснователно. При това
1
положение за определяне размера на възнаграждението определяща е не основно цената на
исковете, а следва да бъде взета предвид фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – от договор за
кредит, които са характерни за предмета на дейност на ищеца, както и това, че
производството не се отличава на този етап с особеност от множеството сходни
производства в СРС, по които ищец е банка. Ето защо съдът намира, че обемът на
извършените до момента процесуални действия от назначения на ответника особен
представител, не обосновават определяне на възнаграждение в по-голям размер. От друга
страна следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че минималният размер на
дължимото се в полза на особения представител възнаграждение е в посочения от него
размер, то съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, като е определил
възнаграждение в размер не по-малко от ½ от минималното такова. При това положение
искането на адв. С. Д. за увеличаване на определения от съда депозит за особен
представител следва да бъде оставено без уважение. В допълнение на изложеното следва да
бъде отбелязано, че съдът е определил първоначален размер на депозита, като в зависимост
от развитието на производството, при направено съответно искане за това и наличие на
предпоставки, същият може да бъде увеличен.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде уважено като относимо към предмета на спора искането на ищеца за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в исковата молба,
касаещи иска по чл. 422 ГПК, като бъдат поставени и допълнителни такива от съда. В
останалата част искането за ССЕ със задачи, касаещи предявените осъдителни искове, следва
да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 28129/2021 г., по описа за на СРС, 74
състав, в частта по предявените от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********,
правоприемник на първоначалния ищец „Райфайзенбанк (България)“ АД, ЕИК *********,
срещу В. Ц. С., ЕГН **********, осъдителни искове (заявени като евентуални) за сумата в
размер на 5750 евро, представляваща главница по Рамков договор № 0812160295309100SCG
от 27.01.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Platinum, сумата
в размер на 348,27 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.02.2020 г.
до 15.05.2020 г., сумата в размер на 134,04 евро, представляваща изискуеми такси по чл. 37
и чл. 47 от Договора за периода от 28.01.2020 г. до 11.03.2020 г., както и сумата в размер на
27,33 евро, представляваща застрахователна премия по чл. 199 от Договора за периода от
15.02.2020 г. до 14.06.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. Д. – особен представител на
ответника В. Ц. С., за изменение на разпореждането на съда, с което е определен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника от 450 лева.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба в част I, б. „а“ и б. „б“, както и със следните задачи, поставени от съда:
вещото лице да изготви обобщена таблица, в която да се обобщи цялата информация по
кредита и неговото движение, включително като в самостоятелни колони по месеци отрази:
- усвоената главница - с посочване на датата на всяко усвояване, дали същото е
осъществено чрез теглене на пари в брой или са извършени покупки, както и крайния срок
на плащане на всяка усвоена главница (като се съобрази уговорения в чл. 43 срок за плащане
на минималната погасителна вноска);
2
- начислената възнаградителна лихва върху всяка от усвоените главници - с посочване
на размер и период на лихвата;
- начислените такси през съответния месец - с посочване на техния характер, размер и
краен срок за плащане.
- начислените лихви за забава – като се посочи главницата върху която са начислени,
периода за който се дължат и техния размер.
- извършените плащания на задълженията по кредита – с посочване на датата и
размера на погашението, респ. какви задължения са погасени с всяко от плащанията.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 560 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д.
ПРИЛАГА към настоящото дело за послужване ч.гр.д. № 50245/2020 г., по описа на
СРС, 74 състав.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия
си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
ПРИКАНВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител,
за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54. Повече информация - на тел. 02
/895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес: ********@***.*******.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.12.2024 г. oт 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба на ответника.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в „Обединена
българска банка“ АД, срещу В. Ц. С., за признаване за установено, че ответникът дължи на
3
ищеца сумата в размер на 5750 евро, представляваща главница по Рамков договор №
0812160295309100SCG от 27.01.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa Platinum, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 16.10.2020 г., до окончателното плащане, сумата в размер на 348,27 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 15.05.2020 г., сумата в
размер на 134,04 евро, представляваща изискуеми такси по чл. 37 и чл. 47 от Договора за
периода от 28.01.2020 г. до 11.03.2020 г., както и сумата в размер на 27,33 евро,
представляваща застрахователна премия по чл. 199 от Договора за периода от 15.02.2020 г.
до 14.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50245/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Рамков договор №
0812160295309100SCG от 27.01.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa Platinum, с който бил отпуснат кредитен лимит в размер на 5750 евро, като
същият бил усвоен на 27.01.2017 г. Сочи, че било уговорено кредитополучателят да заплаща
на банката годишна лихва в размер на 16,8 %, която се начислявала върху ползваната част от
лимита за периода, през който е ползван. Поддържа, че било уговорено минималната
погасителна вноска да е в размер на 5% от общата дължима сума плюс непогасени вноски от
предходен период, сумата на надвишаването на кредитния лимит, вноски за разсрочени
операции, но не по-малко от 10 лева/5 евро. Твърди, че ответникът не заплатил дължимите
месечни вноски в периода от 10.03.2020 г. до 16.09.2020 г., поради което ищецът обявил
кредита за предсрочно изискуем на 05.10.2020 г. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва кредитът
да е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Отделно от това твърди в договора да се
съдържат неравноправни клаузи и по-конкретно тези, кааещи уговорения размер на
възнаградителната лихва, който счита за прекомерен, както и клаузите на чл. 57, чл. 58 и чл.
59 от договора. Отделно от това оспорва банката да е изпълнила задълженията си в чл. 59,
чл. 96 и чл. 135 от договора, като поддържа и че липсват данни за дължимите от
кредитополучателя месечни вноски. По така изложените доводи счита предявените искове
за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение по твърдения договор за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, сключен между него и ответника,
усвояването на претендираната главница, договорения размер на възнаградителната лихва и
на начислените такси за исковия период, както и настъпването на изискуемостта на
вземанията.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е докаже
погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
Определението в частта, в която производството по делото е прекратено, както и в
частта, в която е оставено без уважение искането на особения представител на ответника за
изменение на определения депозит за адвокатско възнаграждение, може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните, а в останалата си част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4