В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ангел Павлов | |
Гражданско I инстанция дело |
за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР от Р. М. В. и В. М. В. – и двамата от гр. З. - срещу „...................”, гр. З.. В исковата си молба (в това число като се вземе предвид първата постъпила по делото в резултат на указанията на съда допълнителна молба) ищците сочат следните фактически обстоятелства: По силата на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */09.04.2012 г. по описа на нотариус М. Д., с рег. № * на Нотариалната камара с район на действие района на РС - З., вписан в Служба по вписванията гр. З. с вх. рег. № */09.04.2012 г., акт № *, том *, дело № *, ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * с площ 1163 кв. м., при съседи на имота: *, *, *, *, *, *, * и *, ведно с построените в имота СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор * със застроена площ 40 кв.м. на един етаж; СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор * със застроена площ 181 кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор * със застроена площ 64 кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор * със застроена площ 144 кв.м. на един етаж и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор * със застроена площ 77 кв. м. на един етаж. Поземленият имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З., одобрена със Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК - гр. С., е идентичен по местоположение с ПИ * и ПИ * /които имоти участват в образуването на УПИ *„Т."/ в кв. * по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № */16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С., допълнителна Заповед № * от 01.02.2008 г. на Кмета на Община З. и описан в Договор № */26.02.2002 г. /за покупко-продажба на недвижим имот/. Поземленият имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З., одобрена със Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК - гр. С., е с площ 1163 кв.м. и попада в УПИ * „Т.", кв.* по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № */16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С., допълнителна Заповед № * от 01.02.2008 г. на Кмета на Община З.. Западната част на сграда № * с идентификатор * - едноетажна със застроена площ 77 кв.м., попада в ПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., собственост на ответника П. Общо двамата ищци са собственици на 1194 кв. м. земна площ. Видно от Скица на поземлен имот № */17.04.2012 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., за поземлен имот с идентификатор *, посочената площ в графичната част е 1163 кв.м., а като собственици ищците са посочени по 1/2 идеална част от правото на собственост, по Нотариален акт № *, том *, рег. * дело * от 09.04.2012 г. издаден от Служба по вписванията гр. З.. Видно от скица № */29.02.2012 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. С., за поземлен имот с идентификатор *, посочената площ в графичната част е 1163 кв.м., а като собственици в същата скица ищците са посочени с обща площ 1194 кв.м./ по 1/2 и.ч. площ 597 от правото на собственост/ по Договор № * том * рег. * дело * от 26.02.2002 г. Получава се разлика от 31 кв.м., в която земна площ се включва земята под сграда № *, посочена в скицата, погрешно заснета към поземлен имот с идентификатор № * /идентичен с ПИ */. Ответникът Л. П. предявил осъдителен иск по чл. 108 и чл. 109 от ЗС срещу ищците Р. и В. В., а именно - да му бъде предадено владението на ползваната от последните без правно основание част от поземлен имот пл. № * с площ от 27 кв.м., застроена с незаконна сграда, както и да се премахне незаконно построената постройка около границите на имоти № * и *, с обща площ 77 кв.м. Тези искове били отхвърлени с Решение № */07.12.2007 г. по гр.д. № */2006 г. на РС - З., потвърдено с Решение № */14.04.2008 г. по в.гр.д. № */2008 г. на ОС - С.. Исковете за собственост, ревандикационния и негаторния, предявени от Л. П. били отхвърлени, защото се установило, че П. не може да се легитимира като собственик на частта от имот пл. № * със земна площ от 27 кв.м., върху която попада постройката-склад и това, че от площта 77 кв.м. /част от които 27 кв.м. - предмет на иск по чл. 108 от ЗС и като цяло предмет на иск по чл. 109 от ЗС/ не може да бъде отнесена като незаконна сграда. Със Заповед № */01.03.2010 г. на Началника на Служба „Геодезия, картография и кадастър" гр. С. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. З., представляващо изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори * и * по влязло в сила съдебно решение № */04.12.2007 г. по гр.д. № */2006 г. на РС - З., потвърдено с Решение № */14.04.2008 г. по в.гр.д. № */2008 г. на ОС - С.. С Решение № */14.07.2010 г. по адм.д. № */2010 г. на Административен съд гр. С., Заповед № */01.03.2010 г. на Началника на Служба „Геодезия, картография и кадастър" гр. С., е отменена. Решението е потвърдено от ВАС на РБ. Недвижимите имоти били придобити от ищците въз основа на Договор № * за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от тях на 26.02.2002 г. с Община З.. Отделно от това, същите владеят имотите непрекъснато повече от 10 години, считано от 26.02.2002 г. и до момента на депозиране на исковата молба – 25.04.2012 г. Земната площ, попадаща под сграда № * (съгласно скица № */26.03.2012 г. и */17.04.2012 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С.), е в размер на 27 кв. м. и е погрешно заснета в кадастралната карта към поземления имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З.. Погрешното заснемане било извършено със Заповед № */26.02.1998 г. на кмета на Община З. и Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. С., вместо към поземления имот на ищците, споменат по-горе. Въпросната площ от 27 кв. м. се владее от ищците непрекъснато, считано от 26.02.2002 г. Въз основа на горното ищците са формулирали петитум да бъдат признати по отношение на ответниците за собственици въз основа на горепосочения договор от 26.02.2002 г. и по давностно владение, считано от 26.02.2002 г. на земна площ с повърхнина 27 кв. м., попадаща в поземлен имот с идентификатор * (27 кв. м. зеýна площ под обект № * по скица № */26.03.2012 г. и */17.04.2012 г.) по КК на гр. З.. Претендират и разноски. В депозирания в законоустановения срок писмен отговор на исковата молба ответникът изразява становище, че предвид противоречивите изявления на ищците (визирайки допълнителните молби) е налице нередовност на исковата молба. Отделно от това, тази страна сочи в отговора си следните фактически обстоятелства: Не е проведен съответният търг или конкурс, за да бъде сключен договорът с Община З., на който се позовават ищците, като не е дадено за неговото сключване и съгласие от общинския съвет. Към 26.02.2002 г. спорната част не е била такава от имот с пл. № *, а от имот с пл. № *, идентичен с имот с идентификатор * по действащата кадастрална карта. Границата между последните два споменати имота е установена с влязла в сила заповед за попълване на кадастралната основа на плана на гр. З. № */17.04.1995 г. и не е променяна с цитираната от ищците заповед от 1998 г. Последната е издадена по искане на М. В. на базата на представени от него документи за покупка на имота в границите, в които го е закупил. Въз основа на горното ответникът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Счита, че договорът, на който се позовават ищците, е нищожен предвид действащата към онзи момент разпоредба на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, както и че самата им претенция се основава на изключващи се взаимно основания. Обръща внимание и върху това, че няма как искането на ищците да е насочено към установяване на собственическо право към 1998 г., както се сочи в последната им допълнителна молба (във връзка с указанията на съда), тъй като съгласно собствените им твърдения фактите, от които черпят твърдяното си право, са настъпили по-късно. В открито съдебно заседание страните не релевират нови фактически обстоятелства и не правят нови искания и възражения. В депозираните от страна на ответника писмени защити (делото е било обявено за решаване, след което съдията – председател и единствен член на съдебния състав - се е отвел и делото е било насрочено отново за разглеждане в открито съдебно заседание от настоящия състав) се поддържат доводите, обективирани в отговора на исковата молба, като се възразява отчасти срещу заключенията на вещото лице. Ищците също са депозирали писмена защита, но след посочения от съда срок за това, поради което и визираното изявление не следва да се обсъжда. Относно фактите: От показанията на разпитаните свидетели М. и Б. се установява, че лице на име М.В. преди значителен период от време е закупил сградата с идентификатор * и че впоследствие я е прехвърлил на сина си и на дъщеря си. От приложената по делото като заверен препис Заповед № */26.02.1998 г. на кмета на Община З. със скица към заповедта е видно, че със същата заповед е утвърдено попълнение на КРП – гр. З. с верните граници на имот пл. № *, кв. *, съгласно констативен акт от 24.02.1998 г. От заключението на назначената - втора по ред такава по делото – СТЕ с вещо лице инж. С. и от изложеното от последната в тази връзка в съдебно заседание се установява, че границите на имота с № * със заповедта от 1998 г. не са променяни, а попълнението се е наложило поради неяснота, предизвикана от поставянето на номера на имота в празно пространство, оградено от сгради, така че не ставало ясно кои са точно границите на имота, които всъщност не са променени. Видно е от приложения като заверен препис констативен акт за отстраняване на непълноти и грешки от 24.02.1998 г., издаден от Община З., че пълните граници на имота с пл. № * в кв. * по плана на гр. З. не са били ясни, като длъжностното лице, издало акта, ги е означило със знак за сливане “Z”, което съответства и на изложеното от вещото лице в изготвената от него втора по делото СТЕ. Видно от приложените като заверени преписи по делото доклад от инж. С. (главен специалист в отдел „ТРС”) до кмета на Община З. и разписен лист искането за съставяне на констативния акт е на М. Н. В., а въпросният имот е записан на същото лице в разписния лист за имота. Видно от приложената като заверен препис по делото молба до кмета на Община З. за допълване на одобрен кадастрален план и изменение на ЗРП, чийто вх. № е упоменат в горепосочения констативен акт, същата е подадена от М. Н. В., от когото изхожда и споменатата по-долу декларация, като в нея е посочено, че В. е собственик на имота с пл. № *, както и че дадени постройки – 2 бр., които били собственост на молителя, намиращи се на същото място, били без планоснимачни номера, като е, поискано те да бъдат присъединени към имота с пл. № * със знак за общност “Z”, а на трите имота да се отреди самостоятелен парцел. От заключението на първата назначена по делото СТЕ се установява, че спорната площ е от 27 кв. м. и попада в имота с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община З., одобрени със Заповед № */15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като вещото лице е изготвило съответната скица, в която тази част е повдигната с жълт цвят. От приложените по делото като заверени преписи Заповед № */17.04.1995 г. на кмета на Община З. и скица към нея се установява, че със същата заповед КРП на гр. З. е попълнен с границите на имот с пл. № *, кв. *, като не е налице промяна по отношение на спорната по настоящото дело територия и като на скицата в съседство е посочен и имотът с № *. Установява се от приложения като заверен препис по делото договор № */26.02.2002 г. (за покупко-продажба на недвижим имот) между Община З., представлявана от кмета на общината – като продавач – и ищците – като купувачи, че със същия договор е продаден в полза на последните находящия се в гр. З. поземлен имот № *, кв. *, включително като – съгласно договора – предмет на прехвърляне са намиращи се в имота постройки, а именно: магазин, застроен върху 132,43 кв. м. ведно с дворно място със същата площ; ресторант, състоящ се от монолитна едноетажна сграда за кухненски блок с площ 50 кв. м., сглобяема метална сграда за ресторант с площ 195 кв. м., открита лятна градина с площ 378 кв. м. и недоразрушена сграда с площ 280 кв. м. ведно с прилежащ терен с площ 903 кв. м.; склад с площ 50 кв. м., представляващ едноетажна масивна сграда; гараж, представляващ едноетажна масивна сграда с площ от 38,80 кв. м. Прехвърля се и прилежащият терен към последните две сгради. Установява се от приложената по делото под формата на заверен препис декларация с нотариална заверка на подписа от декларатор М. Н. В., че последният заявява, че е съгласен ищците да бъдат записани като купувачи в договор с общината за упоменатите в договора с № * недвижимости. Съгласно приложеното като заверен препис удостоверение от 1998 г., издадено на „................” М. Н. В. от ликвидаторите на „..................” ЕООД дружеството е било собственик на продадените на търговеца имоти – магазин „.........” и ресторант „...................”. От приложения като заверен препис и споменат по-горе нотариален акт на нот. М. Д. от 09.04.2012 г. се установява, че съгласно същия ищците са признати за собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * (съгласно скица № */29.02.2012 г. на Службата по ГКК, гр. С.) с площ 1163 кв. м. (с псоочените в исковата молба граници), който имот попада в УПИ * – ............., кв. * по ПУП на гр. З., ведно с построените в имота СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор * със застроена площ 40 кв.м. на един етаж; СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор * със застроена площ 181 кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ с идентификатор * със застроена площ 64 кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор * със застроена площ 144 кв.м. на един етаж и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор * със застроена площ 77 кв. м. на един етаж. От приложеното по делото като заверен препис Удостоверение за идентичност с № */14.09.2011 г., издадено от отдел „УТ, ИК и ООС” при Общинска администрация – З., се установява, че поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З., одобрена със Заповед № */15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. С., е идентичен по местоположение с ПИ * и ПИ * (които имоти участват в образуването на УПИ * – ................... в кв. * по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № * от 01.02.2008 г. на кмета на Община З. и описан в Договор № */26.02.2002 г. (за покупко-продажба на недвижим имот). Видно е от приложеното като заверен препис по делото Удостоверение за регулационно положение с № */06.04.2012 г., издадено от Дирекция „УТ, ИР, О, З, и СД” при Общинска администрация – З., че въпросният поземлен имот с идентификатор * е с площ 1663 кв. м., като сградата с идентификатор * – едноетажна - е със застроена площ 77 кв. м. и западната част от нея попада в ПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., както и че ПИ * попада в УПИ * – ................., в кв. * по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № */16.02.1982 г. на председателя на ОНС С. и допълнена със Заповед № * от 01.02.2008 г. на кмета на Община З.. От приложените като заверени преписи по делото 4 бр. скици, издадени от СГКК – С., е видно, че спорната площ попада в имот с идентификатор *, а сградата с идентификатор * попада отчасти върху поземления имот с идентификатор * (съответстващо именно на спорната част от земната повърхност, като бъде съобразена и изготвената от вещото лице скица) и е собственост на ищците, които са собственици и на другия поземлен имот, върху който отчасти попада визираната сграда, а именно – този с идентификатор *. Скиците са издадени в съответствие със Заповед № */15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. С. Налице е и несъответствието, сочено в исковата молба касателно площите по тези скици (виж по-горе!) – съгласни скицата с № */29.02.2012 г. площта на поземления имот е 1163 кв. м., а всеки един от ищците е с ½ ид. ч. – 597 кв. м. В мотивите на приложените по делото като заверени преписи съдебни актове на различни граждански и административни съдилища са обсъдени множество от поставящите се и по настоящото дело въпроси, включително като е отбелязано и придобиването на поземления имот, за който ищците сочат, че са негови собственици, от лицето М. В., споменато по-горе, Ч. приватизационна сделка преди 2002 г. В диспозитивите на тези съдебни актове обаче нито пряко, нито имплицитно съответният съд се е произнесъл по предмета на настоящото дело. В диспозитива на един от визираните актове съдът е прогласил нищожност на договора от 2002 г., на който се позовават ищците, но горната съдебна инстанция с влязло в сила решение е обезсилила това произнасяне. От приложените като заверени преписи или оригинали и обсъдени по-горе скици, заповеди и удостоверения, както и от заключенията на вещото лице и от изложеното от него в съдебно заседание следва еднозначният извод, че горепосоченият имот с пл. № *, в кв. * е идентичен поне що се отнася до границата с имота с пл. № *, кв. * (респективно – с идентификатор *) с поземления имот с идентификатор *. Съдът дава изцяло вяра на заключенията на вещото лице и изложеното от него в съдебно заседание, доколкото обсъжданата тук доказателствена информация изхожда от компетентен специалист. Възраженията от страна на ответника в тази връзка практически представляват тълкуване на даден нюанс на изложеното от вещото лице, което тълкуване е неправилно. Вещото лице не твърди, че попадащ под сградата с идентификатор * земна повърхност от имота, за който ответникът сочи, че е собственик, е собственост на ищците (нито твърди – поне пряко грешка в кадастъра), а просто, че тази сграда попада и в двата поземлени имота. Относно правото: Макар и на този етап от съдебното производство съдът следва да вземе отношение по поставения с отговора на исковата молба от ответника въпрос за редовността на исковата молба. Както настоящият съдебен състав е посочил в проведеното на 13.11.2012 г. открито съдебно заседание по делото, изложеното в последващите – след първата такава – допълнителни молби от ищците въз основа на дадените им указания от съда, не следва да се взема предвид, тъй като самите молби са подадени въз основа на указания, чиято основателност настоящият съдебен състав не споделя. Това е довело и до очевидно объркване у ищците, които с последната си допълнителна молба, която при това се явява и просрочена, са посочили, че претендират право на собственост върху спорната територия към 1998 г., към който момент те изобщо не твърдят да са собственици на самия поземлен имот, чийто граници практически се оспорват между страните. Еднозначно се извлича от първоначалната искова молба и от последвалата първа по делото допълнителна такава, изходяща от ищците, че те сочат наличие на грешка в кадастралните карти към датите на издаване на съответните две заповеди – от 1998 г. и от 2008 г. (виж по-горÕ!), а право на собственост се претендира към момента на подаване на исковата молба – предвид твърденията за изтекла придобивна давност, които са несъвместими с твърдението за собственост към 1998 г. Впрочем, последното е несъвместимо изобщо с останалите правни и фактически твърдения на ищците, в това число във връзка с договора от 2002 г. Предвид изложеното тук, исковата молба не се явява нередовна, като третата допълнителна молба не следва да се взема предвид изобщо при решаване на делото. Предявеният иск обаче е неоснователен. Видно от горното фактическо изложение, не се установява да е налице каквато и да било грешка в кадастралните планове и регистри, която да е допусната с обсъжданите по делото заповеди от 1998 г. и от 2008 г. (втората на изпълнителния директор на АГКК). Навсякъде в тях границата между двата поземлени имота, що се отнася до спорната част, е идентична и тя не включва визираната земна повърхност в поземления имот, за който ищците претендират да са собственици. Границата е в този си вид още от времето преди издаване на споменатата по-горе заповед от 1995 г. Разминаването в изготвените от СГКК – С. скици, сочено от ищците, не може само по себе си да обоснове претенцията им, като по делото не се доказа това разминаване да се дължи именно на неправилно заснемане на спорната територия към другия (съседен) поземлен имот, още повече предвид обстоятелството, че разликата в площта не съответства на претендираната земна повърхност също като площ, както и предвид безспорно установеното обстоятелство, че с двете заповеди, относно които се твърди, че е налице грешка, не е извършвано изменение на границите на поземлените имоти, касаещо спорната зона. Съдът не следва въобще да обсъжда при това положение въпроса дали ищците могат изобщо да се легитимират като собственици на поземления имот с идентификатор *. Би било необходимо обсъждането на този въпрос, само ако съдът беше счел, че действително е налице съответната кадастрална грешка. Евентуалното владение от тяхна страна върху поземления имот с идентификатор * и върху сградата с идентификатор * в целия период от 2002 г. до настоящия момент би могло да ги направи собственици на този поземлен имот и на самата – последната спомената - сграда, но не и на терена, върху който същата е построена. Законът (виж чл. 63 – чл. 67 от ЗС!) дава възможност за разминаване между собствеността върху земята и върху построената върху тази земя сграда. Самата сграда обаче има характер на отделна недвижима вещ. Очевидно е, че щом дава възможност различни лица в едно и също време да притежават при подобни хипотези земята и сградата, законодателят не третира това правно положение от фактическа страна само по себе си като загуба на владение на собственика на земята спрямо последната. Налице е едно правно положение, което собствениците на двата имота – сградата и земята – са длъжни да търпят. Това, че собственикът на земята, върху която е построена сградата, не ползва и не може да ползва съответният терен и търпи собствеността на друго лице спрямо самата сграда не означава загуба на владение спрямо земята под сградата, а представлява търпимо по отношение на собственика на терена правно положение. Въпросът за владението и придобивната давност в тази връзка би могъл да се постави само при конфликт между фактическото и правното положение, какъвто в случая липсва. Без значение е и въпросът дали ответникът е собственик или не на поземления имот с идентификатор *. Процесният иск има за предмет установяването на собственическото право на ищците върху дадена територия, като евентуалното собственическо право върху същата от страна на ответника е само един от възможните правоизключващи в тази връзка факти. Поради това съдът намери, както беше посочено по-горе, че ангажираните от страните като заверени преписи съдебни актове, не съдържат произнасяне по въпроси от предмета на настоящото производство, включително по преюдициални такива. Сила на пресъдено нещо в гражданското и административното производство (относно последното – с известни изключения, които не са налице в настоящия случай) имат диспозитивите на съответните съдебни актове, а не техните мотиви. В нито един от тези диспозитиви съдилищата не са се произнесли по това дали ищците са собственици или не на процесната площ. Ако това не беше така, то настоящото производство би се явило недопустимо. В обобщение, предявеният иск, доколкото е неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Относно разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ответника направените от последния разноски по делото, а именно – възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева, съгласно представения в тази връзка договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от всичко изложено, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, предявен от Р. М. В. с ЕГН * и В. М. В. с ЕГН * – и двамата със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „С. С.” № 45а, срещу „.....................” ЕИК *, със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „Б.” № 10, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на договор № */26.02.2002 г. за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията при РС – З. с вх. рег. № *, дело * от 26.02.2002 г. и по давностно владение (непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години), считано от 26.02.2002 г., на земна площ с повърхнина 27 кв. м., попадаща в поземлен имот с идентификатор * (под обект № * по скица № */26.03.2012 г. и скица № */17.04.2012 г. по КК на гр. З., която земна площ е оцветена в жълт цвят на скицата, изготвена от вещото лице инж. Д. К. С., приложена на л. * от материалите по гр. д. № */2012 г. по описа на РС – З., представляваща неразделна част от настоящото решение. ОСЪЖДА Р. М. В. с ЕГН * и В. М. В. с ЕГН * – и двамата със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „С. С.” № 45а, да заплатят солидарно на „..................” ЕИК *, със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „Б.” № 10, направените по гр. д. № *5/2012 г. по описа на РС – З. разноски – възнаграждение на един адвокат, а именно – сумата от 300 лева. Решението подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ /А. П./ |