Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                     гр. София, 17.09.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                    Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 1819 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

        Образувано е по жалба вх. № 20190905155335 на „Б.Б.Д.“ ООД,  с ЕИК ********, срещу отказ рег. № 20190530160910-2/02.09.2019г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190530160910, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП.  

             Заявлението е било отхвърлено, тъй като не са били представени надлежни  документи, удостоверяващи съществуването на чуждестранните юридически лица, чрез което пряко и непряко се упражнява контрол, съответно на изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от  Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел и по-конкретно документите не са били представени във вида, изискуем от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, тъй като подписът на преводач не е бил удостоверен от нотариус съгласно изискването на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. На заявителя са дадени указания, но пропуските не са били отстранени в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.   

            Жалбоподателят възразява основно, че длъжностното лице по регистрацията не е представило на заявителя гарантирания му от закона срок за отстраняване на пропуските. Самото длъжностно лице по регистрацията не е спазило задължението си по чл. 22, ал. 5, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ за оповестяване на указанията не по-късно от следващия работен ден след подаване на заявлението. В случая заявлението е било подадено на 30.05.2019г., а указанията на Агенция по вписванията са били оповестени по електронната партида на заявителя на 30.08.2019г., както и на 30.08.20 са били изпратени на електронната поща на жалбоподателя. Същевременно  отказът е бил оповестен на 02.09.2019г., като 31.08.2019г. и 01.09.2019г. са били почивни дни и  жалбоподателят не е разполагал дори с един работен ден, за да представи исканите документи. Самите указания за повторно представяне на документите са и неоснователни – кръглите печати на нотариуса върху документите са налице. Жалбоподателят отново представя удостоверенията и иска отмяна на обжалвания отказ.   

            По жалбата съдът намира следното:

            Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от обжалването, с нужните приложения.

            По същество жалбата е основателна.

            Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5  от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за вписване или заличаване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ – три работни дни.

            В случая от длъжностното лице по регистрация е била констатирана липсата на необходими документи  по  заявлението на жалбоподателя  образец Б7 с вх. № 20190530160910, но в нарушение на ЗТРРЮЛНЦ не е било изчакано изтичането на срока от три работни дни за изпълнение на дадените указания в тази връзка.   Даването на такава възможност на заявителя не е обвързано със срочността при обработката на заявленията от длъжностните лица при Агенция по вписванията, съответно неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно изискване на закона.

            Същевременно не са били налице посочените от длъжностното лице  нередовности по заявлението. Представените удостоверения са били в изискуемата от длъжностното лице по регистрацията форма.

            Отделно, по разбиране на настоящия съдебен състав, представянето на исканите от длъжностното лице удостоверения не е било и необходимо.

            В обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото, проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ).

            След въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1,  чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от  ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания  при Агенция по вписванията е   предвидено подаването на заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел).  

В този случай е необходимо представянето на декларация и не е необходимо и допълнително представяне на доказателства за правосубектност във връзка с юридически лица, посочени в представената декларация и заявлението на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за прилагане на закона. При предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация,  в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания не се включва проверка за съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително не е необходимо установяване на съществуването и представителството при юридическите лица или другите правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.       Разпоредбата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от  Наредба № 1 от 14.02.2007г., изискваща представянето на такива документи при вписването не съответства на специалния ЗМИП и не може да бъде прилагана (чл. 15, ал. 3 от ЗНА).  

Воден от горното съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по  жалба вх. № 20190905155335 на „Б.Б.Д.“ ООД,  с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление *** 12, отказ рег. № 20190530160910-2/02.09.2019г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190530160910, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП. 

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши искането вписване.  

Решението е окончателно (чл. 537, ал. 1 от ГПК).

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията. 

 

 

 

 

                                                                                  Съдия: