РЕШЕНИЕ
№ 18536
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110104133 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Йеттел
България“ ЕАД срещу В. Г. В., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2023г. по ч.гр.д. № 62425/2023г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения
(ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в размер на 142.35 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 25.12.2021г. до 24.02.2022г. по сключен с ищеца договор за
мобилни услуги от 31.12.2021г. с предпочетен мобилен номер +......, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 14.11.2023г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 126.11 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. с предпочетен мобилен
номер +...., начислени поради неизпълнение на задълженията на ответника по т. 9 от
договора за заплащане на задълженията в срок, формирана от трикратния размер на
дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните от процесните
1
договори за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2023г., до окончателното изплащане,
както и сума в размер на 220.17 лева, представляваща разлика между цената на
закупено устройство без абонамент и преференциална обща цена на устройствата по
договора за електронни услуги и устройство на изплащане, включваща отстъпка от
цената на устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey съгласно действащата към
момента на сключване на договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. с предпочетен
мобилен номер +.... ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща
на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.11.2023г., до окончателното изплащане
Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника В. Г. В. е
съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги от
31.12.2021г. с предпочетен номер +...., сключен за срок от 24 месеца, с тарифен план „Тотал
+“, с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 32,99 лева и
месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 42,99 лева. Посочва, че
на 31.12.2021 г. на ответника по посочения договор било предоставено устройство на
изплащане - апарат ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey, по който ответникът се задължил да
заплати стойността на устройството при на преференциална цена, посочена в т. 5 от
договора, в която клауза била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент
и размерът на направената отстъпка. Поддържа, че изпълнил задължението си за
предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесния договор
за мобилни услуги през периода от 25.12.2021 г. до 24.02.2022 г., но ответникът не заплатил
в срок цената им, като останал задължен за стойността на предоставените му услуги за
периода от 25.12.2021 г. до 24.01.2022 г. в размер на 72.72 лева, за която сума била издадена
фактура № **********/25.01.2022г. на стойност от 82.14 лева, със срок за плащане -
09.02.2022г., по която било извършено частично плащане, както и за периода от 25.01.2022 г.
до 24.02.2022 г. в размер на 69.63 лева по фактура № **********/25.02.2022г., със срок за
плащане - 12.03.2022г. Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на всички
дължими суми за потребените услуги и е бил в забава за плащане на ползваните
далекосъобщителни услуги в размер на 142.35 лева, което обусловило правото на ищцовото
дружество да прекрати едностранно сключения договор. В съответствие с клаузите на
общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение между
страните, с оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от договора, за
неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги, с оглед
прекратяването на договора, била начислена договорна неустойка в общ размер на 126.11
лева, включително неустойка като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
посочения мобилен номер, за която сума била издадена фактура № **********/25.04.2022г.
Ответникът дължал и разликата между стандартната цена на устройството без абонамент
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на
отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора, претенидирана за посочения
2
номер в размер на сумата от 220.17 лева. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на
„Йеттел България“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 23.11.2023г. по ч.гр.д.№ 62425/2023г. на
СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът- В. Г. В., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подала отговор на
исковата молба. Във възражението си по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил вземанията с
довод, че няма финансова възможност да заплати претендираните суми поради влошеното
си здравословно състояние.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По отношение на претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на месечни абонаменти такси и ползвани услуги. В тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно факта на сключен с ответника договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. с
предпочетен номер +...., сключен за срок от 24 месеца, с тарифен план „Тотал +“, със
съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния
период мобилни услуги, вида на предоставените мобилни услуги по всеки един от
договорите, стойността на предоставените услуги, както и че вземанията за дължими
месечни такси и ползвани мобилни услуги са станали изискуеми. При установяване на
горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи плащане на претендираната
сума в рамките на договорените срокове.
От представеното на л. 14 от ч.гр.д. № 62425/2023г. по описа на СРС, 55 състав, копие на
Договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. по заявка № *********, се установява, че между
ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне
на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи, по силата на
който е предоставена СИМ карта 1 брой с предпочетен номер ++359*********, както и
мобилен апарат „Alcatel 1S 2021 32GB Dual Grey“ при месечен план „Тотал+“ при абонамент
за първоначалния срок на договора 32.99 лева на месец за 24 месеца и 42.99 лева на месец
след изтичане на първоначалния срок на договора. Договорът е сключен за срок от 24 месеца
и влиза в сила на 31.12.2021г. и изтича на 31.12.2023г. Уговорено е, че след изтичане на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартни условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време от действието му
мобилните/фиксирани номера, посочени в него с едномесечно писмено предизвестие. В
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в този раздел по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или на
други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка при
предсрочно прекратяване за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок в
размер на всички най-високи според условията на плащане месечни абонаменти, но за не
повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различни стойности на
3
месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-
ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на
договора; и б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор и по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към датата на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно лизинговата
цена), каквато съответства на оставащия срок на договора. На стр. 6 от договора е
уговорено, че с подписването на този договор представител на оператора предаде на
потребителя и последният прие 1 брой устройство. Договорът носи подписа на страните по
него.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, и от представените доказателства се установява, че ищцовото дружество е
предоставило на ответника електронни съобщителни услуги във връзка с използването на
следните мобилни номера, а именно: мобилен № +.....
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за установено
по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко обстоятелството,
че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от ответника. С
депозираното възражение по чл. 414 ГПК, същият е възразил единствено, че не разполага
със средства за плащането на търсеното вземане. Отговор не е подаден, а в о.с.з. по делото
ответникът не оспорва облигационната си обвързаност, напротив – признава, че използва
мобилни услуги от този мобилен оператор, носещ преди наименованието „Теленор
България“ ЕАД. Размера на вземането се установява от издадените фактури и същият не е
спорен между страните с оглед изявленията, направени в открито съдебно заседание.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи е обстоятелството, че по фактура
№ **********/25.01.2022г. е извършено частично погасяване на сумата от ответника.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги,
нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Ето защо,
доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2
ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане в общ
размер на 142.35 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 25.12.2021г. до 24.02.2022г. по сключен с ищеца
договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. с предпочетен мобилен номер +.....
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди и
законната лихва, считано от 14.11.2023г., до окончателното изплащане на вземането.
Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната
абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен
месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал
4
достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да
ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.
Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е ирелевантно за
дължимостта и изискуемостта на уговорените месечни такси. Ответната страна не е
оспорила обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп на ответника до съответните
мобилни услуги, нито че услугите не са ползвани през процесния период.
По отношение на претенциите за неустойка в размер на 346.28 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори по вина на
ответника и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, която сума е включена в
издадена фактура с № **********/25.04.2022г:
Този съдебен състав намира клаузата от ОУ, предвиждаща тези неустойки, за
неравноправна. На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния
договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна разпоредба, но отклоняването
от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога отношението се счита прекратено,
кога има съществено неизпълнение, какви са точно последиците от това съществено
неизпълнение и може ли да го избегне, като плати. Очевидно, без да бъде уведомен
потребителя за тези обстоятелства, не може да бъде натоварен със кумулативни санкции,
което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника
и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото
правило на облигационното право очевидно нямаше да бъде прието, ако имаше
индивидуално договаряне. По изложените причини категорично се стига до извод, че тази
клауза е неравноправна. Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради
което договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8
декември 2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.
Следва да се съобрази още, че автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за
нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и
неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да
предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви
интервал. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези
клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
5
търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически послабата
страна/. От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите
условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от
страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати,
когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от
абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца,
липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е предварително договорено
между страните. Физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху
неговите разпоредби. Клаузите му не са индивидуално договорени. Налага се извод, че
мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и
задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства
"Йеттел България" ЕАД е предвидило в предварително изготвения бланков договор, че
неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма
уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер.
Отделно от това – самостоятелно основание за отхвърляне е обстоятелството, че
претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3
стандартни месечни абонаментни вноски и неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройството. Размерът на всяка неустойка не е установен еднозначно, което препятства
възможността да се прецени наличието на правопораждащото основание за всяко отделно
вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило уговореното материално условие /т.
е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да възникне такова вземане за кредитора,
като последното има отношение и към въпроса за настъпване на падежа, както и начина на
определяне на размера на всяка една неустоечна претенция.
Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по
прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
6
на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия
за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост
и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от
цената на устройство – с тази клауза ищецът се стреми да извърши промяна на съществен
елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на
предоставеното устройство. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см.
са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея
изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на
лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на
устройството - предоставено е само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016
г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т. о.). По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на база "стандартна"
цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава изискването неустойката да
обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни
такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения
по конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по
друго облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се дължи
независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за лизинг.
Дори да се приеме, че клаузите за неустойка при предсрочно погасяване валидно са
обвързали страните, то сумата по тях отново не се дължи. С цитираната от ищеца договорна
клауза, са разграничени две хипотези, при които за потребителя възниква задължение за
заплащане на съответните неустойки – предсрочно прекратяване по инициатива на
потребителя, въз основа на взето от него решение за това и предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя и при неспазване на негови договорни задължения по
договора за мобилни услуги или по друг договор със същия мобилен оператор, тоест
развалянето му от оператора. Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество
претендира сумата като неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като
потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се за
едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
7
задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали договорите са
едностранно развалени от "Йеттел България" ЕАД (старо наименование "Теленор България"
ЕАД) следва да бъде съобразна нормата на чл. 87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се предоставя
възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено също в
писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало
до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това обстоятелство при
условията на пълно доказване. Ищецът "Йеттел България" ЕАД не представя каквито и да е
доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че му е предоставил срок за
доброволно изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената форма на
предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за действителност на
волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като доказателство по
делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и следователно, че договорът не е
развален по надлежния ред, поради което и неустойката не се дължи поради липса на
предпоставки за възникването и начисляването й.
Дори да се приеме, че вземането, представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за лизинг, се
основава на действителна клауза, то отново искът се явява неоснователен. Искът за разлика
между цената на устройство без абонамент и преференциалната цена се основава на
цитираната клауза от договора и общите условия, като предпоставките за възникване на
отговорността на потребителя се реализират при прекратяване на договора на една от трите
предпоставки – по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушаване на
задълженията му по договора за мобилни услуги или по друг договор. Доколкото ищецът
основава иска си на неизпълнение на договорни задължения и изрично твърди, че договорът
за мобилни услуги е бил предсрочно прекратен, което по изложените по-горе мотиви не
може да се приеме за станало, то не е налице предпоставка за възникване на отговорността
на ответника съгласно по тези клаузи, поради което искът следва да се отхвърли.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на 1030.00
лева, от които 505.00 лева по ч.гр.д. № 62425/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 525.00
лева в настоящото производство, в това число 25.00 лева държавна такса, 400.00 лева
адвокатско възнаграждение и 100.00 лева депозит за тълковник. Срещу адвокатското
възнаграждение няма възражение, поради което то не подлежи на намаляване, въпреки че
8
размерът му е определен съобразно минималния праг по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Съобразно
размера на уважената част от исковете /142.35 лева/ и общия материален интерес,
дължимите на ищеца разноски са в общ размер на 300.06 лева, от които 147.11 лева по
ч.гр.д. № 62425/2023г. по описа на СРС, 55 състав, и 152.95 лева в настоящото производство.
Разноски на ответника се дължат, но не следва да се присъждат, тъй като такива не са
претендирани и няма доказателства да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 228 от Закон за електронните
съобщения, че В. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. ..., ет. ..., ап.
..., дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...., следната сума, за която е издадена заповед за
-ти
изпълнение по ч.гр.д. № 62425/2023г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, а
именно 142.35 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 25.12.2021г. до 24.02.2022г. по сключен с ищеца
договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. с предпочетен мобилен номер +...., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 14.11.2023г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ..., срещу В. Г. В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., установителен иск за
горницата над 142.35 лева до пълния искан размер от 488.63 лева, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62425/2023г., по описа на Софийския районен
-ти
съд, 55 състав, включваща следните вземания:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сума в размер на 126.11 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. с предпочетен мобилен номер +...,
начислени поради неизпълнение на задълженията на ответника по т. 9 от договора за
заплащане на задълженията в срок, формирана от трикратния размер на дължимата
стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните от процесните договори за
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2023г., до окончателното изплащане, както и сума
в размер на 220.17 лева, представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща цена на устройствата по договора
за електронни услуги и устройство на изплащане, включваща отстъпка от цената на
устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey съгласно действащата към момента на
сключване на договор за мобилни услуги от 31.12.2021г. с предпочетен мобилен номер
9
+.... ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия
срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.11.2023г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Г. В., ЕГН **********, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 300.06 лева – разноски съобразно размера на
уважената част от исковете, от които 147.11 лева по ч.гр.д. № 62425/2023г. по описа на СРС,
55 състав, и 152.95 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10